purvo sa vinovni lekarite! Tolkova mnogo ni zabaviha i motaha..s mesezi...dori kogato se razbra kakvo e , pak nikoi nishto ne ti kazva...zatova chovek pri nai malkoto sumnenie trqbva da se pregleda ne na skener, ne na ehograf , a na magnitno qdren rezonans! Zashtoto vremeto e nai reshavashiqt faktor...drugata greshka e che se podvedoh s bilkite...bilkite ne mogat da se spravqt s rak, koito veche e vzel avanas...tuka ne moga da ne spomena imeto na edna homeoptaka , koqto nai zestoko me izluga i dori mi dade garanzii..kabinetut i e blizo do pirogov kazva se Zonka....i tq mi zagubi 3 zenni meseza probutvaiki mi skupo i preskupo nqkakvi trevi(a mnogo dobre e znaela)....Edinstveniqt pravilen podhod e himioterapiq i posle vsichko ostanalo...

ВилиМили благодаря ти за топлите думи и пожелания, но вече 10дни живея като на сън - ту ми става мъчно ту - не, правя разни неща, оправям документи, ходя на гроба с детенце, паля свещичката му и така и не успявам да приема факта, че златото ми не е при нас - няма да влезе в стаята, да ми позвъни, или да чуя гласа му или просто аз да отида до болничната стая, да го прегърна, да му разкажа какво сме правили с детенце, къде сме ходили, кой му изпраща поздрави, да галя ръчичката му и да го целуна, все ми се струва че е много много близо ама не го виждам, само усещам присъствието му. Много ми е странно усещането за близост и огромната ледена празнина в мен на моменти, не мога да приема всичко което се случи - знам че е факт, но усещам че не е така, а това ме обърква още повече... Винаги съм била наясно с нещата които усещам, мисля, правя а сега всичко е толкова нереално, че дори си мисля че полудявам... Колко време е необходимо за да усетиш и разбереш нещата, кога ще ме удави мъката и болката от тази загуба... Има ли всъщност такова време или това е бъдещето?

Vozi и аз непрекъснато това повтарям - не може срещу бомби да се бориш с прашка. Т.е. да борим рак с билки. Билките подпомагат организма, но не могат да лекуват. Аз правя точно това - лекувам се в момента с всички възможни лекарства. Като овладея болестта и вляза в ремисия /в което съм абсолютно сигурна/ ТОГАВА ЩЕ ПИЯ БИЛКИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ. Надявам се повече хора да го разберат това и да не правят грешката да се отказват от лекарствената терапия. Все пак борим рака /бичът на човечеството/ а не летен грип.
Искам да уточня още нещо за хомеопатията. Неправилно наричаш хомеопат, билкарката, от която сте вземали билки. Тя е билкарка.
Ако попаднеш при истински хомеопат, той минимум 3 часа води разговор с теб и изяснява всякакви подробности от здравословното ти състояние, гледа изследвания и диагнози и епикризи. Изписваните препарати са на билкова основа и произведени фабрично в различна концентрация. Най-известни хомеопатични препарати в България са тези на френската фирма Бойрон, които никак не са скъпи - около 2,30 - 2,60 флакончето и стига за 1 месец. Аз в момента ги употребявам. Така че да не бъркаме понятията "хомеопатия" с "билкарство".
И една лична молба - моля те опитай се да пишеш на кирилица, аз лично латиницата я прескачам....

Нема начин да нема начин!

Приеми мойте саболезнования,анг!!!Нека БОГ се смили над душата и!А ти не се обвинявай за нищо!Всеки прави всичко по силите си в такъв момент,гледай напред и кураж!

мир и спокойствие на душата и...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

утре погребваме.мъката ни е голяма.допоследно се надявахме на чудо.мислехме че ще можем вечно да подтискаме болестта.но не се получи.оптимизма не ни помогна.а може би напритив.самозаблуждавахме се че след като хт спря болките всичко е наред. заблуждаваха ни че всичко е нормално.съветваха ни парлелно да се борим и с усложненията.провеждахме лечение в едма болница а вливахме хт в друга и се връщахме в първата, където лекарите се бореха със съпътстващите възпалителни процеси.така успяхме да се спасим няколко пъти.за съжаление в раковата не правят вливките на 21 дена както са схемите, а на 30-34 дена.оправдават се няма часове за вливане.така се получават около 10 дни в които сме без трапия и то на всеки курс.през тези дни заболяването напредва и до следващото вливане състоянието е същото а и даже по лошо от това при предишното вливане.като цяло след вливането се забелязваше период на видимо подобрение, които продължаваше около 15 дни.точно така стана и сега .само че влошаването беше много бързо. приеха ни по спешност в болница като се оптаха да ни лекуват до следващата хт.този път обаче не стана.за тези 10 дни състоянието се влошаваше и не се влияеше от конвелционална терапия.(антобиотици).помолих оноколозите да влеем хт, за да спрем процеса.те категорично оказаха като се аргументираха с лошото здраве на пациентката.кзаха ни да продължим конвенционалната терапия до подобряване след което да преценят какво да павят.мама почина на 11 ден от датата в която трябваше да влеят по схемата.доказахме за пореден път че рак не се лекува с антибиотици.и не на последно място съм възмутен от наглостта с която се прилага тази схема.химиотерапевтите в раковата ни пращат при мед сесри да си запошем дни за вливане.така тези лекари си измиват ръцете за неточно изпълняваните хт.на практика съдбата на онокопаяциента е в ръцете на лице с полувисше мед . образование.искам да знам къде по света медицински сестри (не лекари) определят терапията на пациента.така десетки а може би стотици пациенти умират заради неправилно лечение.предвид това предлагам Весела да отвори нова тема.в нея да се описват всички такива а и подобни случаи.нека всички да знаят за тях и да си търсят правата.също така нека да се отвори и темата за (верният път за лечение на рак). в нея нека всеки да описва тези деиствия и събития , които са довели до успехи в борбата.

Моята майка също почина от рак преди доста години. Други близки и познати, страдащи от тази болест преминаха операции и лечение напълно успешно и продължават живота си. Ето и примери: моя приятелка, с рак на гърдата вече повече от 15 години е в ремисия, като в началото, когато й го откриха премина през 4 операции и хт, от тогава е много добре. Друга приятелка, с рак на мозъка, след две операции, лъче и химиотерапия преди 12 години - от тогава е много добре, работи и живее пълноценно, и контролните прегледи показват, че всичко е наред. Сестрата на баба ми, преди повече от 45 години е била оперирана от рак на гърдата, със засегнати лимфни възли явно, защото ръката и от тогава си беше все подута. Миналата година почина на 89 години, но не от рака, а от мозъчен инсулт. И други познати имам, които успешно са се преборили с рака и живеят пълноценно, но просто не мога да ги опиша всичките. За съжаление обаче явно не всички видове рак се повлияват от леченията, с които на този етап медицината разполага.
След като моята майка почина, аз много се самообвинявах, чудех се къде сбъркахме, дали не можеше лекарите да направят нещо друго и да я излекуват. Положих токова много усилия, грижехме се всеотдайно заедно с баща ми. Лекарите си вършеха работата професионално и правеха всичко възможно, но въпреки всичко не успяхме да я излекуваме.
За съжаление оставаме безсилни там където и световната медицина все още не се е справила с намирането на лекарството, което напълно да излекува рака.
Но поне за сега медицината е намерила доста успешни начини да спира развитието на рака и значително да удължава живота на хората страдащи от тази болест. А и не всички водове рак непременно водят до смърт. Много хора живеят повече от 30- 40 години с болестта и накрая си отиват от нещо друго, но не и от рака.
Традиционната медицина продължава усилията си за справяне с болестта и се усъвършенства.

Приеми моите най-исрени съболезнования Вили! Моного отдавна не бях влизал в този клуб .. мислех си че вече ниама смисъл да го правя, но не е така, човек не трябва да остава сам с мъката си и да се остави да го победи..Трябва да продължиш да се бориш заради него, заради децата и заради теб самата. Кураж!
p.s. Това с ДСК ми звучи доста абсурдно и нечовешко, не им оставяй да им се размине и да те разиграват.

Приятели, нещастна съм, ще полудея... Тук срещам разбиране, благодаря ви!
Днес беше панахидата - 40 дни от смъртта на съпруга ми. Цяла нощ не спах, готвих, приготвих всичко, за да спазя традициите. Всичко беше както трябва, докато днес, на гробищата нервите ме изневериха. Подразних се от една забележка на попа и да не ви разказвам какъв цирк направих... Толкова време се правя на силна, не хленча и не занимавам близките с проблемите си. Сама се борих с болестта, провалих се, а толкова вярвах, че ще успея. А днес, днес трябваше да изтърпя този коравосърдечен човек да се разпорежда на гроба на моето слънчице и да го обикаля мърморейки си... И когато изразих полугласно мнението си пред близките за тези ритуали, които намирам за напълно безсмислени, останах неразбрана... Хора, аз толкова страдам, той толкова ми липсва, не искам да живея без него ...... не ме интересува какво трябва и какво не трябва ..... Не искам да спазвам и да ми налагат нищо! Не ме интересуват никакви правила! Не дадох никой да пипне гроба му. Снощи, сама с ръце, защото сърце не ми даваше да копая с мотика отгоре съм поравнила гробчето му/нали за 40 дни така се прави/. Ох не издържам вече, това са 40 дни през които чакам да се върне, копнея да чуя отново гласа му. Полудявам, умирам бавно, а нямам право. На кой ще оставя милите ми дечица...
Този път рискувам и вие да не ме разберете... Знам, че болката ме убива и разбирам, че и специалист не би могъл да ми помогне .........

zdravey! Izvinyavay ,4e pisha na latinica ,no nyama kak.
Az napilno te razbiram i az se 4uvstvam po sijiya na4in i znam 4e nikoy ne moje da mi pomogne- izslushvam vsi4ki, koito se opitvat da me ubedyat . 4e jivota prodiljava i 4e az tryabva da se dirja, no v sirceto mi e viglen. Taka mi lipsva tatko, 4e po nyakoga mi se iska da doyde po-skoro momenta i da umra - da umrem i trite -mayka ,az i sestra mi za da moje da se siberem otnovo gore vsi4ki. I ako nyakoga se prerodya , to iskam moeto si semeystvo i tozi si jivot da go izjiveya bez bolesti na blizki. Mnogo mi e edno otneseno, nishto i nikoy ne me interesuvam jiveya ey taka. I ako znaesh kak vsi4ko izvednij v jivota mi trigna nadolu- i v rabotata i v semeystvoto , no kakvo da se pravi izjivyah tolkova golyama bolka ,4e ve4e sviknah na udarite na jivota. kakto kazvat zloto ne idva samo,yavno takava mi bila sidbata. Taka ,4e znay 4e ne si edinstvenata v tova polojenie. Pregrishtam te i se drij