Съжалявам много за загубата, мила. Приеми и моите съболезнования!

Нема начин да нема начин!

мир на душата му................всичко друго е излишно....
и сила за теб и детенце....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте !
И при мен е същото - НЕ МОГА и НЕ ИСКАМ да се премиря с мисълта! Като си помисля какво ми се случи и не вярвам. Понякога ми е много тежко, а по някога ,както казват и другите, живея по инерция- нищо не ме интересува, върша си работата , но без мерак, не ме вълнува нищо, все едно нищо вече не съществува за мен на този свят.Знам,че не е правилно ,но вече и аз не знам ...... не ми се живее......Обвинявам се,че не можах да направя някои неща. Мисля си за безсънните нощи на татко, какво е да чувстваш смъртта.
Не мога да се премиря с мисълта,че никога вече няма да видя този човек, а живота е пред мен........И в работата и в отношенията си с околните съм в някаква черна дупка, всичко ми е едно сиво,безинтересно........гледам другите и все си мисля за това,което те притежват ,а на мен ми липсва и нещо в мен започва за бушува - защо на мен? защо така ? та нали аз съм човек, който помаг ана всички а татко в това беше БОг - да помага и да се гриши за хората , това беш енеговата мисия на земята и какво стана изведнъж...... не знам и немог ада си обясня живота.......а татко беше невероятен, толкова ми липсва. Татко,много ми липсваш

ЗДРАВЕЙТЕ! НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ, НАПРАВО ЩЕ ПОЛУДЕЯ! НЕ МОГА ДА СЕ ПРИМИРЯ С МИСЪЛТА ,ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИДЯ ТАТКО. ПРИЕХ СМЪРТТА МУ, АНЕ МОГА ДА ПРИЕМА ТАЗИ МИСЪЛ.
ПРИЯТЕЛИ, МНОГО МИ Е ТЕЖКО! ЗНАМ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНА,И ЧЕ ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА, НО........ТАТКОы ЗАЩО СИ ОТИДЕ? ЗАЩО? ЗАЩО?.........ЗНАМ,ЧЕ ДУШАТА Е БЕЗСМЪРТНА,НО ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТИ СИ НИ НУЖЕН ТУК НА ЗЕМЯТА.....ЛИПСАТА ТИ СЕ ЧУВСТВА МНОГО СИЛНО И ЖЕСТОКО Е ПРОСТО ......ЗНАМ,ЧЕ ЖИВОТО ПРОДЪЛЖАВА,ТОЙ И ЗА МЕН ПРОДЪЛЖАВА,НО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО....НИКОГА.....ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА,КОИТО СА ДАДЕНОСТ, ЗА НЯКОИ СЕ ОКАЗВАТ ЕДНА ХИМЕРА....МЕЧТАЯ,БЛЕНУВАМ ДА ТЕ ВИДЯ,ТАТЕНЦЕ ОТНОВО,НО...........НЕ.....НЕ.......НЕ.......ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО В ДРУГИЯ СВЯТ......ТУК ВЕЧЕ НА ЗЕМЯТА АЗ СЪМ БЕЗ ТАТКО,НО ТИ СИ В ДУШАТА МИ.
ОБИЧАМ ТЕ! И МИ ЛИПСВА ПРЕГРЪДКАТА И ЦЕЛУВКАТА ТИ!

ЗДРАВЕЙТЕ! НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ, НАПРАВО ЩЕ ПОЛУДЕЯ! НЕ МОГА ДА СЕ ПРИМИРЯ С МИСЪЛТА ,ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИДЯ ТАТКО. ПРИЕХ СМЪРТТА МУ, АНЕ МОГА ДА ПРИЕМА ТАЗИ МИСЪЛ.
ПРИЯТЕЛИ, МНОГО МИ Е ТЕЖКО! ЗНАМ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНА,И ЧЕ ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА, НО........ТАТКОы ЗАЩО СИ ОТИДЕ? ЗАЩО? ЗАЩО?.........ЗНАМ,ЧЕ ДУШАТА Е БЕЗСМЪРТНА,НО ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ТИ СИ НИ НУЖЕН ТУК НА ЗЕМЯТА.....ЛИПСАТА ТИ СЕ ЧУВСТВА МНОГО СИЛНО И ЖЕСТОКО Е ПРОСТО ......ЗНАМ,ЧЕ ЖИВОТО ПРОДЪЛЖАВА,ТОЙ И ЗА МЕН ПРОДЪЛЖАВА,НО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО....НИКОГА.....ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА,КОИТО СА ДАДЕНОСТ, ЗА НЯКОИ СЕ ОКАЗВАТ ЕДНА ХИМЕРА....МЕЧТАЯ,БЛЕНУВАМ ДА ТЕ ВИДЯ,ТАТЕНЦЕ ОТНОВО,НО...........НЕ.....НЕ.......НЕ.......ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО В ДРУГИЯ СВЯТ......ТУК ВЕЧЕ НА ЗЕМЯТА АЗ СЪМ БЕЗ ТАТКО,НО ТИ СИ В ДУШАТА МИ.
ОБИЧАМ ТЕ! И МИ ЛИПСВА ПРЕГРЪДКАТА И ЦЕЛУВКАТА ТИ!

suprichasten sum na mukata ti ot zqloto si surze!! nashto pogrebenie mina vchera! I makar che tova e zivota , che e estestveno da umresh nikoga ne sum dopuskal che kovchegut s maika shte potune v zemqta pred ochite mi!! sega brodq po ulizite kato bezdomno kuche , zashtoto v kushti ne moga da sedq za dulgo.... lekut e sreshta s priqteli i neka ne zabravqme che tozi zivot dalech ne e vsichko i che ima drugo izmerenie , no kakvo e tam i kak e nie ne moze da znaeme...

Моте най-искренни съболезнования! Мир на праха и, нека Рая е неин втори дом!
Какво да ти кажа, това което си писал ,че бродиш по улиците като бездомно куче и аз го правя. Преди 10 дни бях в България за помена на баща ми ,сега пак съм в чужбина , далече от роднини и от всички . Но това ми отиване беше най-тежкото, като пътувах в самолета плаках , като пристигнах на летищито пак бях обляна в сълзи , ТАТКО вече го няма и всичко ми се стори толкова сиво и пусто,чувствах се като прашинка- безлична ......много пъти скитах по улиците безцелно,без посока , не знаех къде отивам и за какво , краката ме водиха,мозъка ми е блокирал. Знаеш ли, дори града ми се струва друг. Аз се чувствам друга,различвана от другите. Не искам да се съжалявам, защото знам че това повече ще натъжи духа на татко, но.......макар и да съм зрял човек на 31 , се чувствам като малко изоставено......не искам да я казвам тази дума. Татко умря буквално в скута ми ,но адз още не вярвам, ходим на гроба му ,но на мен не ми оказва никакво влияние , все едно той не е там, а къде е........не знам......по време на болестта му се борихме и макар да знаехме какво е рак, бяхме убедени ,че при него ще стане нещо и той ще оздравееЖ Останах си със спомена за последната целувка преди да умре и последната целувка с ледената плът. Господи, какво направих ,че заслужих това....какво направи татко ......защо беше тази ненавременна смърт....защо ни лиши от най-естествените неща.Никога не съм ламтяла за нищо ,винаги си казвах, да сме живи и здрави всички в семейството, защото така ще има благоденствие и човек има стимул да постигне всичко....а сег акакво стана,виж ....знам,че точно сега трябва да съм най0силна ,да се мобилизирам и в памет на баща си да постигна повече, но .....дори и да го постигна..няма да е същото..няма да съм удовлетволена от успехите ,защото липсва парче от мозайката, загубе се ......няма го .....и ..за съжаление няма да го има...Благодарение на това което той ми дадоха ,и татко и майка, постигнах толкова и имах стимул ,защото виждах в очите им радостта и гордостта и това ме изпълваше със сили....а сега......не знам...някога времето малко ще убие болката ,но няма да излекува дущата ми ,няма как да стане липсва част от нея...ОГЪНЯТ ИЗГАРЯ,ТАМ КЪДЕТО ПАДНЕы А НАС НАПРАВО НИ ИЗПЕПЕЛИ1111

ВОЗИ,препоръчвам ти книгата на д-р Майкъл Нютън, "Пътят на душите". Прочети я , тя малко ми вдъхва кураж. До скоро!

Здравей, Бераме! Чета всичко тука и много ми е тъжно. Сигурно болката е жестока. Но по-жестоко е безсилието да върнете хората, които обичате! Понеже аз не съм роднина, а съм от другата страна на бариерата - аз съм болната, много искам да кажа на тебе и на другите, които наскоро загубиха близките си.
Ако аз си отида, не искам да виждам толкова скръб в сърцето на децата и на приятелите си!!!!!!!! Всеки иска да живее, но щом се е случило да се разболеем, ние живеем всеки ден с вас и за вас, със себе си и за себе си. И поне аз не бих искала да знам, че ще причиня такава болка със смъртта си. Искам да се сещат за мене само когато трябва да се шегуват, да ме споменат в разговор, когато си говорят хората. Но не искам да ги боли и да тъгуват!!!!!!!
Повярвайте, не биха искали и вашите майки, татковци, съпруги, съпрузи, деца и приятели!!!!
Измъчвам се като ви гледам как страдате! Аз не бих искала толкова страдание да донесетова, че ще си отида от тоя свят. Искам да остане хубавото и да си спомнят за мене с усмивка!!!!
Оставете душите на вашите близки да си тръгнат за там, за където са се запътили, не ги задържайте със скръбта си!
Не ми се сърдете и не ме съдете за тези думи!
Много ми се иска да пишете освен за мъката и за живота на вашите близки! Защо не споделяте тук и мигове от живота им, за техни успехи , за черти от характера им, за мъдростта, която сте получили от тях!
Не се сдържах да напиша тези думи .... но като гледам как страдате ...
Пишете за хубавите мигове на хората, които си отиват! Аз бих се радвала да се усмихват и да ме споменават, а не да плачат за мене.
С уважение към всички вас - Валя

Валя, много ми хареса това, което казваш, че би искала да чуеш повече за хубавото от живота на хората, които вече сме загубили.
И аз си мислех, че може би и хубаво да направим нещо като паметници с думи за хората, които загубихме да кажем повече за техните хубави качества и за хубавите моменти.

И аз страдам, като всички останали за загубата и не мога да се примиря и моят татко беше човека, който знаех, че винаги ме подкрепя, гордее се с мен и винаги съм си мислела, че докато мойте родители са живи съм напълно защитена от зло. И така беше.

Ние всички страдаме толкова, защото нашите близки си отидоха без време, много млади. А аз имах още толкова много неща да споделя с него. Сега дори, когато ми се случва нещо хубаво и ме кара да се усмихвам през деня си мисля, как може да се усмихвам това не е справедливо аз го правя, а той никога няма да може. Знаеш ли дано Господ да ми прости, но в мъката си понякога завиждам на някои възрастни хора, които са на 80-90 години вече живият ден за ден, но все пак са живи, а неговият живот беше прекъснат само на 54 години и не само неговия. Опитвам се да избягам от спомените си от последните дни искам да си спомням само дните в които беше здрав и прав., но е толкова е трудно.