Пропуснах да ти кажа и за последния знак.....
По Нова година получих болки, лошо ми е, отпаднала - пия лекарства - какво ли не и не мога да открия какво ми е - така 3 месеца - докато открих тумора в лимфния възел през март. Тези три месеца непрекъснато татко ми се явяваше в сънищата - угрижен. Чудех се защо го сънувам непрекъснато. Обикновено мъртвите се явяват в сънищата ни покрай годишнини, задушници, големи църковни празници.
А то какво било - искал е да ме предупреди, че нещо ми се случва лошо.
След като се разбра какво е - той изчезна от съня ми. Но аз знам, че е с мен в борбата, която водя в момента.
Vozi търси знаците, но живей с нас живите. Не навлизай в света на мъртвите, там можем да проникнем само когато ни е дошло времето. Там не приемат натрапници.... Минах по този път, ходила съм по врачки, медиуми - с надеждата да осъществя контакт с отвъдното - но не бях допусната....

Това е и моя апел към всички вас, скърбящи за близките си. Загубата на близък човек винаги е жестока и адски болезнена, но нека приемем съдбата си като урок свише, който иска да ни научи на нещо...какво е то? За всеки е различно, ако човек не намери своята поука, идва ново изпитание - докато се научим.
Не го намирам за жестоко - ами едно дете, докато се научи да ходи - колко пъти пада и става? Колко ожулени коленца и ръчички? И накрая научава как да ходи без да пада, нали?

Ох, дано не ми се сърдите, че ви пиша всичко това. Ама и аз се чудя как да ви помогна, като ви гледам как страдате.......Просто съм безсилна в това море от мъка....затова споделям как извървях моят път през болката.....

И последно /знам, че такива мисли ви минават през главите/ самоубийците не отиват при близките си, те са на друго място. Така че единствения начин да бъдете с любимите си хора е, когато завършите мисията си тук на земята.....само тогава.

Нема начин да нема начин!

благодаря ти весела за за подкрепата и това което пишеш е наистина като балсам за изтерзаната ми душа!!! всицко запоцвам да преосмислям...сега запоцвам нов живот...ще се променям и ще търся знаци ,а който търси намира!!

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Радвам се, че разбираш за какво говоря. Сега като децата, ще се учиш да ходиш, но този път сам. Ще е трудно, но ти ще се справиш, както аз успях, както са успяли и други преди мен и теб.....
Има етапи от пътя, по които вървим хванати за ръка с някой до нас, но има и етапи, които трябва да извървим сами, докато достигнем до друга ръка, с която ще извървим следващия етап и т.н. Хубаво е да оценяваме момента, когато някой ни държи за ръката - и да не се плашим, когато вървим сами. Така ставаме по-силни и по-уверени.
Майка ти те напусна в момент, когато ти си готов да продължиш сам напред. Покажи й, че ще се справиш сам, така както тя те е учила досега. Тя ще те види и ще е много горда с теб. И тя ще намери начин да ти покаже, че винаги ще е до теб.....

Нема начин да нема начин!

Щастлив си,че си я познавал,обичал,имал...Щастлив си,че ТЯ е майка на детето ти!Нали?

И моята майка почина миналия понеделник..аз знаех че това ще се случи и въпреки това още не мога да повярвам...сега съм абсолютно сама..
И не ми се вярва че я няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много мъка,много болка...Не може да няма рамо,където да изплачеш болката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи загубих съпруга си, такава мъка се надига в мен че ми иде да вия от болка, от ярост срещу несправедливите неща, иде ми да разкъсам някого или нещо срещу себе си. Много много го обичах - до полуда всеки ден и час в продължение на 15 щастливи години, а сега го няма и не мога да го приема. Страшно ми липсва, боли ме и за него и за детенцето ни, което толкова рано трябва да усети тази загуба!

Znam kakvo 4uvstva6, napalno te razbiram i mnogo, mnogo sajaliavam. Znam, 4e bolkata e ogromna i kakvoto i da ti kaja, niama da pomogne .... Priemi i moite nai-iskreni saboleznovanovaniya ...

Мила, много, много ме боли за теб! Мир на душата на твоя съпруг... Сега болката ще бъде изцяло твоя и на детенцето ви... ще трябва бавно и с много усилие да се изправите, за да продължите... Зная, че в такъв момент на човек не му се иска никъде да продължава без близкия, който го е напуснал. Но неговата душа също има своя път, мила и ние не можем да я спрем. Нито имаме право. Звучи тежко, мъчително и страшно и това е едно от нещата, което човешката същност никога не може да приеме... Затова ни е дадено да продължим живота си чрез децата и доброто, което можем да оставим след себе си. Твоят съпруг е направил и двете. Това, което не е довършил, ще направите вие - в името на неговия извървян път, в името на общата ви любов!... Прегръщам ви, мила - теб и детето!

Приеми и моите най-искрени съболезнования.
Има една мисъл, че човек сам се ражда и сам умира. И никой не може да промени този факт. Но защо не навреме си отиват толкова млади хора...