Здравейте ! Днес се навършват 40 дни откакто загубих баща си. Загубихме Човека с най-голямото сърце , отиде си завинаги,а НЕ МОГА и НЕ ИСКАМ да повярвам!!!Загубихме нашия ТАТКО!
Скъпи, ТАТКО!Искам да кажа толкова неща , а думите не стигат......няма думи.... ТАТКО, много ни липсваш, не знам как ще живеем без теб ! Ти ни беше всичко ! Ние четиримата ти,аз ,майка и сестра ми бяхме едно цяло, една вселена, а сега какво стана ?Какво ще правим без теб? Ние сме силни, но просто не искаме и нямаме желание за нищо вече. Не мога да си обясня едно просто нещо? Защо ти? Та ти беше един земен ангел- да ти беше ЧОВЕК . Да си ЧОВЕК -това е земния ангел.
Колко много ми липсва усмивката ти- тази невероятна усмивка,която пленяваше и беше отражение на душата ти....колко ми липсва...какво да напиша...думите бягат. Татко , искам , а не мога да те опиша .
Искам целият свят да разбере за теб, да те разкажа,да те опиша , а няма думи . Не,не мога- ти беше нашият ЗЕМЕН АНГЕЛ! Колко ни липсваш, толкова ни обичаше. Как се раздели с нас? Като си помисля и си спомня за безсънните нощи ,които изкара. Това е жестоко, да живееш с мисълта,че утре вече няма да видиш най-скъпите си хора.....как си издържал на това ......кой знае каква болка е? Още помня последния ти ден , как гледаше в очите ни и ни изпиваше с поглед,не можеше да ни се наситиш......татко искам да те видя ,да ме прегърнеш ,да чуя звънкия ти глас. Сега спомних и думите на Моканина: " Боже ,колко мъка има на този свят".Да ,има жестока болка и "огънят гори ,там където падне" , а нас ни изпепели.Татко, какво стана? Къде си? Истина ли е? НЕ ВЯРВАМЕ И НЕ ИСКАМЕ!
И ако и днес на 40 ден и душата ти ще ни напусне, аккво ще правим ние? Татко,можехме ли да те спасим2 Борихме се , но не знам дали беше достатъчно, все се обвинявам.... не знам?
таткок ,ти обичаше децата, а те те боготворяха. Съжалявам, съжалявам ,че до сега не те дарих с внуче , а ти така чакаше този момент, но не стана... божия воля,но.......... ако има БОГ , а аз знам,че има ...макар ,че ни причини това... а той прибира само най-добрите...Боже ,обръщам се към теб, дари ме със рожба, в която ТЕ МОЛЯ да вселиш ДУШАТА на ТАТКО! Знам ,че ти си всемогъщ, затова поне това направи и дай здраве на семейството ми и нища повече не искам от теб........ другото ще го постигна сама. ... аз малкото момиче на татко ..
Татко ти ни направи хора и се гордееше с нас. Постигна толкова много с много труд и ни научи ,че всичко се постига с много труд и вяра., и че трябва да търсим и да се стремим към доброто, да търсим доброто в хората." На тези ,които те замерят с камъни , ти им подай хляб"- така ни казваше ти,така и правихме това беше твоята проста философия.
Помогна на много хора , получи и любовта на много ора. Хората казват,че вече градът не е същият без теб - ти беше един от великите хора на тозо трад. Ти беше човекът с невероятната усмивка и душа!
Помниш ли ,как ме разпознаваха хората, като се усмихнех и казваха : " а Вие да не би да сте дъщерята на............и аз отговарях гордо с усмивка " да" , защото знаех че всички "ми завиждаха" за това,че съм дъщеря на такъв ЧОВЕК ката теб ,татко!
Толкова те обим, дали ичама друга дума по -силна от обичам , за да изкажа това ,което изпитвам към тебТатко ,ти си моята душа , аз съм частица от твоята душа ... от твоята душица,която днес ни напуска , но остави парченца тук на земята..........в сърцето мие въглен,татко.....аз и сестра ми и майка старадаме за теб.....всичики страдамедумите са безсилни....липат ати е жестока болка..... Татко ,моля те ,върни душата си отново при нас , покажи ни подскажи ни по някакъв начин ,че това си ти.
Татко ,искам като заспа да идваш в сънищата ни ,липсваш ни , прегръщай ни силно и ни целувай!......Нали помниш нашата целувка? Аз те целувам и те прегръщам .........как искам да те прегърна силано..как..как..
ОБИЧАМЕ ТЕ! ПОЧИВАЙ В МИР,ТАТЕНЦЕ!

ох,вили плача заедно с теб и ти съчувствам и искам да ти помогна,но не знам как.и съвети не мога да дам,защото на чужд гръб е много лесно...много пари ли имаш да връщаш-ще ти стигат ли доходите/най-вероятно не/ако с нещо можем да помогнем,само кажи....дано детето се пооправи-не се ли среща с приятели?

Вилинце,много ми е мъчно за теб и децата,като чета думите ти плача.Много е трудно.Просто в един момент се оказваш в безизходица.Относно лошите хора-много си права.Ние се борим със зъби и нокти,а миналия ден една стринка на майка ми й казала,че всичко,което правим за татко,е за "тоя дето духа".Отвратителен народ,беше съсипана,нещата се влошават все повече и повече...не знам как издържат и тя и той...всичко е свързано с много пари.......стараем се да правим всичко възможно,той горкият се отчайва,понеже в момента няма никакви доходи...почна да плаче често/почти никога не бях го виждала/...Даваме му кураж,уж се държи,но му е писнало от безкрайните опашки и чакане за изследвания,химиотерапия и т.н.Много малко му остава да каже край,стига,повече не искам да се занимавам...
Безкрайно трудно и тежко е,Вили,имай кураж,знам,че е лесно да се каже.Трябва да се грижиш за децата,а за теб кой да се погрижи,кой да те утеши...отново сама трябва да се бориш,Вили,не се предавай и кураж.Винаги можеш да споделяш тук.

Добра дъщеря си ти и татко ти го знае.
Ще си имаш жадуваното детенце,със СВОЯТА си душичка и съдба,а дядо му ще го закриля - повярвай!

Благодаря ти, Ани! Ако знаеш , колко ме зарадва твоята подкрепа. Благодаря ти!

Кураж,момичето ми.
... Ако,все така продължаваш да обичаш своя скъп баща,ако помниш с добро и пазиш светла паметта му,ако бъдеш опора на майка си, и тя бъде такава за теб и сестра ти,то духът на баща ти ще намери покой в отвъдното!Едва ли е мислел за себе си,отивайки си от Вас против волята си...


Прегръщам те.Бъди благословена със скорошно майчинство!

Благодаря ти, скъпа Ани!
Обичах много силно и боготворях баща си, той за мен беше едно съвършенство, един прекрасен земен ЧОВЕК. Много искам/ дай боже!/моята рожбичка да прилича на своя скъп дядо, който толкова го очакваше, да бъде .
Винаги когато се съберем всички заедно цялото семейство /вкл. и моят съпруг/ казваше: "какъв хубав ден, какво щастие и след време като почнат да притичват и около мен внучета, господи, навярно на света няма да има и по-щастлив от менр но за сега и това ми стига"...е, за съжаление не доживя, но аз вярвам, че той ще му/им/ любюва и от там. Аз вярвам ,че сега е там където няма болка, но я има тъгата по нас.
Ани , ако знаеш каква болка е да видиш такъв силен човек като него как бърше тайно сълзите си, как се срива един човек и физически и психически е жестокост. ......Той щеше да е най-прекрасният дядо на света, така бленуваше този миг......много ми липсва....много страдам..но няма друг изход, но сега си спомних едно стихче:
"Когато изглежда,че няма надежда,
че всичко е свършено вече.
Недей се отчайва!
Недей се предава, човече!
Кажи : " Хич не ми пука от таз несполука-
АЗ ВЯРВАМ,АЗ МОГА , АЗ ЗНАЯ,
че въпреки факта, тава е антракта,
а не края!"

Благодаря ти още веднъж, Ани! Бъди благословена!

Здравей Вили, знам, че е много трудно, но не трябва да се отчайваш. Съвсем нормално е, когато осъзнаеш какво се е случило, да се сринеш. Но все пак не забравяй дечицата си. Те са твоето съкровище и не бива да ги изоставяш. Убедена съм, че всичко ще се нареди. Все пак вие сте едно семейство и дори мъжът ти да го няма вече, дечицата са ти живи и здрави. Само помисли колко хубави мигове ви очакват заедно за в бъдеще.
По отношение на банката, в договора за кредит ли е вписано, че имате застраховки? Удържана ли ви е премията? Ако са ви събрали таксата и не са ви уведомили за прекратяване на полицата, разправяй се с тях. Поискай да ти разсрочат кредита.
Не обръщай внимание на приказките на разни баби и псевдо приятели. Не си заслужава! Живей за дечицата си и не ги оставяй в този тежък миг!

смъртта посети и нас...............и ни я отне...........а тя милата се бори до последно............толкова много искаше да живее............отне ми я ....и сега вече 12 дни лежи в прегръдките на земята-черна и студена..............боже толкова е невероятно............имам чувството че е на поредният преглед и ще се върне у дома .............но уви.........
няма я.............дано там където е да няма болка и мъка............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смъртта посети и нас...............и ни я отне...........а тя милата се бори до последно............толкова много искаше да живее............отне ми я ....и сега вече 12 дни лежи в прегръдките на земята-черна и студена..............боже толкова е невероятно............имам чувството че е на поредният преглед и ще се върне у дома .............но уви.........
няма я.............дано там където е да няма болка и мъка............