Дори,известно време не съм влизала във форума.Тази сутрин останах потресена от загубата ти-толкова добре беше изкарала химиите и толкова добри резултати...Надявах се чудото да е станало,но уви..Моите дълбоки съболезнования и кураж на теб!Дръж се!

Наближават 40 дни, откакто го няма до мен моя Васко.

Не можах да му помогна - толкова много се надявах, а не можах да му помогна. Отиде си мъчително, а накрая аз можех само да стоя неотлъчно до него до него и да го прегръщам отчаяно. Накрая вече само се молех страданията му по-бързо да се свършат...

Толкова много ми липсва! Толкова страдам за него! Отиде си верния ми другар, предания ми спътник в живота от 32 години насам...
И всичко около мен опустя...
Има загуби, които са непрежалими. Такава е загубата на близък, скъп човек.
И много грешат тези , които казват : животът си продължава... Животът след загубата на скъп човек никога вече не е същия. Нататък той се живее по задължение, не с радост...

Наближават 40 дни, в които домът ни вече не е същият.

Мили Васко, ако те има някъде, ако можеш да ме чуеш, искам да ти кажа :

Винаги ще помним твоят изключителен интелект, щедрото ти сърце, благородната ти душа, всеотдайността ти към нас - твоето семейство.
Ти ще бъдеш винаги жив в сърцата ни!
Благодарим ти, мили, че те имаше в живота ни - моя и на нашето дете!

Все ми се иска да вярвам, че някога, когато изживея онова, което ми е писано на бялата земя, ще си дойда при теб, отново ще те видя, не само в сънищата си! Все ми се иска да вярвам, че пак ще бъдем заедно...
Ще си дойда при теб, мили! Все някога пак ще бъдем заедно! Вярвам в това, защото от тази вяра черпя сили да продължа без теб...

Редактирано от ivaceda на 04.09.06 10:25.

Много злокачествен тумор на панкреаса, последен стадий, неоперабилен, не се повлия от химиотерапия, въпреки че изкарахме целия курс, появи се и асцит, подуване на крайниците, адски силни болки. Какво следва? Ако някой знае, моля да ми пише, за да се подготвя за най-страшното, доколкото това е възможно. Как да разберем, че смъртта наближава? Живеем в непрекъснато очакване и ужас, че всеки миг може да е последен. Поне знам, че опитахме, всичко, абсолютно всичко, което бяхме научили, но резултат няма никакъв.

Думите са безсилни да изразят мъката в душите ни...Сега ние сме тези,които се задушаваме,тези ,които питаме:" А сега как да дишам?" Тези,които се чудят как ще изкарат и тази нощ без теб,защото въпреки болестта и стенанията,все още те виждаме приседнала на леглото, с блуждаеш поглед, с последно усилие да поемеш глътка от въздуха,който ние с нашето суетене и в опита си да ти помогнем,сякаш още повече ти отнемахме....Не искам да мисля за последните минути,ще те виждам винаги такава,каквато беше- мила,всеотдайна,грижовна и най-вече Човек!
Теши ме единствено мисълта,че сега не се измъчваш,че въздухът вече не ти е нужен...Твоята смърт беше единственият момент,в който ти помисли първо за себе си,а не за нас...Дано си намерила най-сетне покой!
Прости ми,бабо и кажи на дядо колко много ви обичам....

Моите съболезнования! Страшно и болезнено е, защото с всеки човек си отива цяла вселена и възрастта е без значение. Напротив - именно годините изпълват със съдържание както собствения живот, така и живота на тези, които приживе човекът е допуснал до "своята " вселена. Тя е уникална и безценна, затова трябва да я пазим в сърцето и паметта си. В нея дълбоко и завинаги е съхранен духът на Човека!

Приеми и моите най-искрени съболезнования

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елфи,ако знаеш каква нужда имам да знам,че не всичко свършва с физическата смърт,че там някъде нашите близки са добре и ни гледат....Моля те,пиши ми на кой е тази книга...Аз таман започнах друга подобна....А преди година прочетох и книгата за Вера Кочовска и повярвах,просто нямаше начин...

Писателят е Майкъл Нютън. Той е лекар, който прави хипнози и връща пациентите си в минали животи. Много истинско звучи всичко и на мен ми се иска да вярвам...и вярвам. Този писател има и други книги, като "Следите на душите".

Много, много съжалявам. Бог да я прости!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много благодарности,Елфи...В интернет намерих доста книги на такава тематика и си ги дръпнах,включително и тези,които ти ми каза.Ще има да чета...много вярвам в такива неша...Човек никога не може да бъде сигурен в нищо,остава му вярата и надеждата....