ИЗПОВЕДАЛНЯ! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

След загуба на родител и съпруг в семейството обикновено временно настъпва криза. Всички сте в криза - и ти, и двете ти дъщери. На различни етапи от детската възраст, децата реагират по различен начин при смъртта на родител и често това се проявява в поведението им. Децата не възприемат смъртта като възрастните, а дори и да разбират смъртта както възрастните, децата все още нямат опита, нямат уменията да се справят с подобни ситуации. Случва се да избухват в гняв, да се карат с близките си или да имат безотговорно поведение. А доколкото разбирам при по-голямата ти дъщеря тази криза съвпада и с друг важен етап от живота и - прехода от родителска отговорност към независимост и поемане на лична отговорност.

Ти сама правилно си забелязала, че от "викането " и "крякането" няма ефект. Тогава потърси друг начин. Спокойният тон винаги е по-убедителен и те ще чуят по-добре това, което искаш да им кажеш. Викането обикновено не се приема на сериозно.
Добре би било да внимаваш и как намесваш баща им в разговорите. Това изречение "ще се обърне в гроба" на мен лично никак не ми звучи добре. Тъгата от загубата на баща им ще продължава да оказва влияние върху понатаъшното им развитие в живота и те много често ще си спомнят за него. При всяко следващо влизане в нов етап от житейския им път, те ще си спомнят за това събитие и ще го преживяват отново и отново, само че с ново значение. При първото влюбване, при дипломирането от училище или университета, на сватбата..... те ще се връщат към събитието и всеки път то ще има различно значение.
След загубата на родител се променя цялото ежедневие на семейството, променят се и ролите, и децата усещат промяната и на твоята роля и поемането от теб на нови отговорности. Опитай се да се придържаш към наложените правила и продължавай да определяш граници на поведение.

Без да прекаляваш с тъжното настроение, говори си с тях, споделяй какви емоции изпитваш - така и те ще се отпускат да споделят какво изпитват и ще ти бъде от полза да разбираш какво е емоционалното им състояние. Родителят е нужно да помогне на децата си да разберат, че тъгата и другите емоции след като баща им е починал са нормални и че не тябва да се чувстват виновни за тях.
И ги насърчавай да се срещат с приятели и близки.

Мила Вили нали няма да ми се обидиш ако ти препоръчам да обсъдиш проблемите и с психотерапевт. Ние тук си ти оставаме приятелчета и ще продължаваме да те подкрепяме. Много е важно ако усетиш, че ти е трудно сама да се справяш с проблемите, да потърсиш специализирана помощ. Отдели 1 час време и посети някой психотерапевт или психолог. Мисля, че ще помогне. И ще ни разказваш дали си доволна.