Вие всички сте много силни, възхищавам ви се!
Аз се правя на силна, но не съм.!И аз усещам присъствието на съпруга си, децата също, но това не ни помага. Искам го тук, до мен! Това, че е някъде там, че един ден ще бъдем отново заедно не може да ме успокои. Не мога да вярвам на това, за мен не е утеха! Липсва ми сега и тук, липсва на децата ми и аз не мога да им го върна. Започнах да осъзнавам, че го загубих завинаги. Разбирам, че не мога да променя нищо и ми става още по-тежко. Искам сега да е тук, да се радва на живота, на децата си! Не искам да си говоря сама на гроба му! Това, че може би ме чува, не ми помага, искам да ми отговаря, да си говорим както преди, да чувам гласа му! Искам да го докосвам, да се разхождаме хванати за ръце. В сърцето ми ще остане завинаги - да, но как да повярвам, че е до мен, като вървя по улиците и съм сама, прибирам се в къщи и съм отново сама ..... Това е жестоката истина и не мога да се заблуждавам - никога няма да го видя, няма да чуя гласа му! Той си отиде ЗАВИНАГИ!!!

Тайно цветенце, никой не може да си отиде завинаги - той е загубил тялото си а ти част от себе си, но това не е всичко. Погледни около себе си - децата, които носят частичка и от двама ви, вещите, които сте купили и докосвали заедно, местата където сте били заедно и още много, много такива, нима не усещаш присъствието му - не търси ръката му или допира му, те ще липсват, защото са част от загубата, не търси физическото присъствие, защото от това боли още повече. Разбирам те невероятно добре, защото и самата аз винаги съм била прагматична, уверена в това което виждам и чувствам, а сега загубих почвата под краката си, загубих опората и рамото на което плачех и се смеех. Разбирам те, защото изпитах като теб загубата на един от любимите си хора, но повярвай ми нищо не може да мо отнеме топлината и обичта, които вече сме получили, спомените за тях, които на моменти са болезнени и изгарящи. Има моменти в които ми се струва, че се задушавам от мъката и сълзите, плача дълго и в следващият момент всичко утихва, целувам и прегръщам детенцето си, поемам дълбоко въздух и се усмихвам. Те ни обичаха и искаха да бъдем щастливи, длъжни сме да се опитаме доколкото е възможно да продължим да го правим, защото човек си отива завинаги само когато никой не иска или не може да си спомни за него.

Izvinete me za latinicata, no nyama kak...

Zdraveyte, samo ako moga s edna duma da kaja tova ,koeto mi e na dushata ne znam koya duma da izbera...tolkova mi e tejko, v dushata mi e ogin- vsi4ko gori i se izpepelyava......az sim ve4e tolkova sama......dale4 ot vsi4ki i si pla4a i tiguvam sama......ne znam ve4e do koga je izdirja, ne znam kakvo da pravya. Zagubih tatko , a s nego i vyarata v jivota, znam 4e tryabva da se borya i ,4e tatko ne bi iskal da me vidi takava, no prosto vsi4ko okolo men po4na da se rushi - v li4niya jivot , v rabotata.....i prodiljava i prodiljava...kakvo da pravya prosto priemam udarite na jivota, padam , izpravyam se i polu4avam poredniya udar i u4udvashto e 4e izdirjam ,no prosto oje ne znam do koga.....ne znam kakvo oje da o4akvam ot utrejniya den , samo se molya ostanalite ot moeto semeystva da sa jivi i zdravi ,pik kakvoto je da stava...

Моля,помогнете!Нещо става с моето семейство и аз немога да се справя с проблема.Почти 3 месеца изминаха откакто нашия татко го няма и вече разбирам колко трудно е една жена сама да възпитава децата си.Може би защото всеки продължава да тай мъката в душата си и се правим на силни или може би това е някаква реакция от загубата,незнам,но децата за толкова кратко време станаха неконтролируеми и аз се чуствам бесилна да се справя с това.Преди беше лесно.Аз бях човека,който винаги "врякаше" и пошляпвах и спорехме,а таткото казваше само веднъж и всичко се изпълняваше.Да ама сега го няма и остана само викането и ефект никакъв.Незнам дали смислено се изразявам,но съм толкова объркана.Малката ми дъщеря я хващам вече двапъти че лъже и краде пари от мен.Голямата все по навита глава е станала и всичко знае и може.Тъй като започна работа ,зада помага финансово сега това е коз за нея да закъснява и да харчи повече.Повишава ми тон и се държи надменно и грубо не само със мен ,но и със сестра си.Никога не ги бах виждала да се карат така както го правят от месец.Обиждат се и се държат все едно не са сестри,а чужди хора,които се мразят.Така ме боли.Опитвам се да говоря.Дори намесвам баща им,че в гроба ще се обърне ако гледа как неговото до вчера идеално и сплотено семейство се назпада.Как липсва уважение,топлота и разбиране между нас.Някаде греша,нещо пропускам,но незнам какво.Опитвам се да им създам същия уют,който цареше преди в дома ни,но липсата на татко им се отрази и то доста осезателно.Какво да правя,как да постъпя.Чуствам се виновна и това съвсем ще ме довърши.А бяха толкова добри и възпитани деца.Гордях се с тях,сега се чуствам все едно никога не съм ги възпитавала аз тези деца.Ние си станах ме чужди и вместо точно сега да се подкрепяме и обичаме ние се караме,обиждаме и нараняваме взаимно.Страдам и вече незнам коя болка е по голяма тази за съпруга ми или тази за децата.само знам,че двете ми идват в повече.ПОМОГНЕТЕ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mила майчице, виж сега...считам че вече проблемите са ти от друго естество и този постинг те моля да го напишеш подробно, всичко, което те вълнува и мъчи в един друг клуб - "Клубът на разведените"! Там пишат не само разведени хора , а и такива останали сами по някакви причини, изстрадали и знаещи също цената на разбирателството...има много добро отношение към търсещият взаимопомощ. Това го пиша не за реклама , не...а защото знам, че там ще се развие един хубав разговор за проблема...просто естеството му е друго. Мир на праха на съпругът ти, знам, никой няма да го замени...но ти и децата сте живи и трябва да продължите!!! И то , не някак си, а смислено и достойно! И ЗАЕДНО!
Понякога влизам в този клуб тук, за да се замозабравям...а и имам болна позната и се опитвам да съм и полезна някак си...така попаднах и на твоя постинг...иначе нищо лично)))
Пак ти казвам добронамерено - проблемите вече са ти други и знам че ще получиш доста полезни мнения по въпроса!
Очаквам да се срещнем там)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Вили, твоите изпитания нямат край! Мъчно ми е, че към всичко се добавят и проблеми с децата... Колко годишна е голямата? Сигурно е в пубертета и по своему се опитва да става самостоятелна. Малката, разбира се, подражава на по-голямата. Кой ли родител не го е приживявал! Лошо е, че при теб нещата се струпват и то в момент, когато още не можеш да преустроиш живота си според новата реалност.
Вили, не мога да давам съвети, защото отстрани е по-лесно, а и не познавам децата. Каквото и да кажа, може би няма да е така. В смисъл, че конкретни съвети се дават само на конкретни хора в конкретни обстоятелства. Другото са "общи приказки". Но пък има и принципи, с които си служи педогогиката и особено психологията. Затова си мисля дали не можеш да потърсиш помощта на специалист, който да ти даде съвет и психологическа подкрепа? Може би ще е добре да поговори и с децата... Не зная дали имате училищен психолог, дали е добър специалист, дали умее да събуди доверие у децата и дали ти би му се доверила. Но ако не той, някой друг би могъл да поговори с тях - човек, на когото те имат доверие, когото уважават и обичат, който може да им влияе /роднина, приятел/. Те трябва да осъзнаят колко ти е трудно в този момент и и че сега ТЕ трябва да поемат грижата за теб. Разбираш ли, миличка? Доколкото имам впечатления от твоите постинги, ти си човек, който щади другите, спестява им максимално тревогите и поема всичко върху себе си. Само че така ти се пренатоварваш и това първо се отразява върху здравето ти, а вероятно и върху поведението ти. Дали и ти самата не си станала по-лабилна в отношенията си с децата? Да не забравяме, че те също много преживяха /и преживяват/ в последните месеци и промяната в поведението им вероятно е закономерна реакция.
Мила Вили, може би нещастието, което ви сполетя, трябва да стане повратен момент и в изграждане на нов тип взиомоотношения между вас трите. Защото класическата мама, която "все вика и се кара, но кой ли й обръща внимание!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вили,

Струва ми се, че Jull е напълно права. Първото нещо, което и аз бих те посъветвал е да опиташ да се консултираш със специалист. Другото е да говорите открито за проблемите, да ги обсъждате и да вземате заедно решенията. Не забравяй, че неразрешими проблеми няма, но трябва да опиташ да се успокоиш, за да мислиш трезво.

Друго просто не мога да добавя.

Кураж!

вили,в двата постинга горе са ти дали добри съвети и аз няма какво да добавя,освен ,че нещата са деликатни-особено при голямата ти дъщеря-още повече,че е в трудна възраст.просто се опитай да говориш с тях и да търсиш съчувствие вместо да се опитваш да бъдеш,,силната''.иначе това с караниците и даже бой между две двете деца в семейството е много срещано явление,но ти си ги познаваш най-добре.може би психолозите имат някакво обяснение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!Ще се захвана с това,че аз имам нужда от тях.Преди малко говорих с нашия педаг.съветник в училище и тя обеща да поговори с тях.През погледа на Джул нещата изглеждат по-ясни.А във връзка защо пиша тук само ще кажа,че тук са моите приятели и аз им имам безрезервно доверие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЗДравей, Вили Мили!
Напълно те разбирам, защото и при мен нещата се стекоха по подобен начин ,но при мен е по-друго, защото аз нямам деца, но имам прекрасен съпруг, който винаги ме е подкрепял и е бил до мене, но сега си обтегнах и отношенията с него. Не знам какво стана след смъртта на татко ,но нещо в мен се разруши, "изгубих се" , превърнах се в нещо което не съм Аз. Знам ,че претърпях най- тежко , загубата на любим близък човек , и като че ли това ме промени много , "озлобих се" ако така мога да се изразя- загубих смисъла за живот, вярата в живота и във всичко заобикалящо ме. Разбирам, че много хора искат и се опитват да ми помогнат, но нищо не става. Разбирам ,че трябва да се стегна , за да не разруша и това, което живота бе благосклонен да ми предостави. Разбирам, но се случват все неща, които "ме дърпат надолу" и........ продължавам по същия начин. Много ми е тежко,много ми е гадно, имам чувството ,че този живот не е за мен. Татко много ми липсва, не мога да се оттърся от мисълта ,че повече никога няма да го видя. Обичах го много, той за мен беше едно съвършенство- като човек,като баща и ето сега го няма. .........но Вили трябва да сестегнем, да се огледаме ,защото това което ни е останало и ни крепи са ношите близки, и трябва да се борим и да преодолеем всичко ,което ни поднася живота....да поемем поредните удари на живота. Сигурно и ти като мен сега седиш и се чудиш какво още по-лошо може да ни поднесе живота , но повярвай не си единствената ,просто така са се стекли обстоятелстват, а и сме станали и по-чувствителни и нараними. Повярвай и на твоите дъщери не им е лесно, явно ите по този начин
" избиват", но мисля че всичко ще се оправи. Ти си силна жена, просто седни спокойно, помисли си върху това което си преживяла и че това е поредното нещо ,което няма да те сломи , повярвай . Пък и вярвам,че те също ще направят опит и ще намерите общ език. Повярвай ми ти си силна жена и децата ти също, пък и погледни от тяхна страна може би има и нещо в теб ,което се е променило и се опитай да преосмислиш и" сегашната "Вили и може да намериш път за разрешението на проблемите, защото повярвай ми и при мен стана така и сега осъзнавам ,че аз също много съм се променила и трябва да се стегна и да оправя живота си , защото макар и загубата живота продължава.
" КОГАТО ИЗГЛЕЖДА,
ЧЕ НЯМА НАДЕЖДА,
ЧЕ ВСИЧКО Е СВЪРШЕНО ВЕЧЕ.
НЕДЕЙ СЕ ОТЧАЙВА!
НЕДЕЙ СЕ ПРЕДАВА ,ЧОВЕЧЕ!
КАЖИ: ХИЧ НЕ МИ ПУКА ОТ ТАЗ НЕСПОЛУКА-
АЗ ВЯРВАМ, АЗ МОГА , АЗ ЗНАЯ,
ЧЕ ВЪПРЕКИ ФАКТА, ТОВА Е АНТРАКТА,
А НЕ КРАЯ!"


КУРАЖ ВИЛИ,ДРЪЖ СЕ!