Здравей тъжно цветенце
Разбирам те как се чувстваш,напълно те разбирам.След три дни и ние правим 40 дни,тъжни и самотни откакто мама ни напусна:(
Не позволявай на никого да ти казва как да си изживееш мъката и как да почиташ паметта на съпруга ти, на никого...
Аз още на 9-те дни казах че няма да слушам никого и че никой не искам да ми се меси в нещата.Мъката си е твоя и на децата ,както го чувстваш така го направи.Зз например нося на гроба кафе,защото мама много обичаше,а не вино и други разни такива дребни неща,които обаче значат много за нас близките..
Бъди силна,БОЛКАТА ще утихне рано или късно затова запази спомените и говори с децата за татко и хубавите ви мигове..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да ти пиша да бъдеш силна.Знам как боли и болката и мъката и суматохата край тия толкова безполезни церемоний ми е позната.Знам какво чустваш и колко може да тежат хорските бръщолевиния в този момент.Вече ти казах три дни не станах от леглото след 40,после нямаш избор.работа,децата.Неискам да те плаша,но тепърва ще става лошо и битката е още по жестока.Хората са лоши и говорят .никой няма да ти помогне, никой няма и да те съжали,само ще си търсят повод нещо да изкоментират и то не ,че те познават,а да има какво да кажат.един съвет от мен мила.Вдигни глава,мъката няма да мине,не слушай приказките защото никой няма да го заболи за вас.Него го няма,но семейство още имаш.Плачи това помага.Ходи на гроба и говори.И в къщи говорете за него .Ние така правим .На моменти изпадаме в кризи и тогава е страшно,но има и моменти в които сме спокойни.Важното е да сте трите и да се обичате и подкрепяте.Ще приживееш итози път както преживя много пъти.Няма да е леко,сигурно вече го усещаш,но ти си силна като всички нас тука и съм убедена ,че ще знаеш какво да правиш.Успех в борбата,тя за нас не е свършила,само врагът е друг.Обичам те!Не си сама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начало
Хороскопи
Връзки
Форум
Търсене
Пишете ни





Смърт

"Разбира се, че не умираш, никой не умира, смъртта не съществува. Само достигаме ново ниво на познание, нова реалност на съзнанието, нов непознат свят. Така както не знаеш откъде идваш, незнаеш и накъде отиваш."

Хенри Милър

Душата е безсмъртна, но физическият и носител - човешкото тяло е тленно.

Рожденият хороскоп дава достатъчно информация, която би могла да ни бъде полезна. Индикаторите за преждевременна смърт или за начина, по който човек ще приключи тоя си живот са :

- -владетелят на 12-ти дом в 8-ми дом - опастност от преждевременна смърт от болест или на чужда земя.

- владетелят на 1-ви дом в 8-ми дом - смърт по собствена вина

- -владетелят на 8-ми дом в лош аспект с Марс - насилствена смърт

- "зла" планета в съвпад с радикална точка от хороскопа - възможни лоши житейски събития, включително и преждевременна смърт.

- -Слънце в съвпад с Плутон - опасност за живота при катастрофа

- -Марс в съвпад с Уран - насилието, трансформирано в самонараняване, представлява опасност за живота

- Марс в лош аспект с Уран или Плутон - опасност за живота от катастрофи, насилие или при операции.

- Сатурн в лош аспект с Уран или Плутон - хронични болести, които внезапно могат да доведат до фатален край.

- Уран в лош аспект с Плутон - опасност за живота при злополуки или катастрофи.

- Плутон в лош аспект с Асцендента - опасност за живота при операции.

Преждевременна или не, смъртта е много специален момент и е важно човек да е подготвен за срещата с нея. Не е нужно да се тревожим за това кога и как ще е умрем. Справим ли се със страховете си, осъзнаем ли, че тя е стъпка по пътя ни във Вечността, ще се приближим до духовната си същност, която пребивава едновременно в много светове. Силата ни не е в това да сме безсмъртни, да не се страхуваме, да сме непрекъснато щастливи, а в това да можем да избираме кога да сме щастливи и кога да сме нещастни, кога да се страхуваме и кога да сме безстрашни.

Ще сме подготвени за срещата със смъртта, когато:

-открием онова, което ни крепи вътрешно, когато всичко друго сме загубили;

-когато се научим да оставаме насаме със себе си и харесваме собствената си компания;

-когато се научим след часове на мъка и отчаяние, отпаднали и изтощени, да станем и да направим необходимото за да продължим напред;

-когато се научим да откриваме красотата и добротата, дори когато те са скрити;

-когато се научим да приемаме провалите, нашите и чуждите;

-когато оставаме верни на себе си, разочаровайки другите;

-когато приемем болката без да я прикриваме, премахваме, заглушаваме;

-когато можем да бъдем безмерно щастливи, без да си припомняме, че това е само миг;






Топ класация BGrank.com Топ класация BGtop.net Търсачка за Хороскопи Форум за Окултизъм

две са безкрайните неща.Едното е вселената а другото е глупостта!

Здравейте, скъпи приятели!
Пиша Ви отново аз и пак сърцето ми е свито на топка, в мен гори въглен. Не мога да определя вече в какво състояние съм. Така се стекоха нещата,че след смъртта на татко ме сполетяха още куп неприятности с които просто не ми се занимава. По природа съм борбен човек, напорист, отстояващ и защитаваш достойно позициите си, а сега съм като "свито мръсно котенце4 /така аз се определям/ , не че хората ми създават това чувство. Просто след загубата на татко имам чувството ,че земята под мен я няма - не съм убедена в нищо, не съм целенасочена в нищо , пък и станаха толкова други неща , които просто не знам как изтерзаната ми душа ги прие. Примемам ударите на живото сама/ семейството ми е в България, а аз съм в чужбина/ не им казвам всичко , за да не ги товаря ите са съкрушени от загубата на татко/. Никога не съм мислила, че може да ми се стовари всичко и всеки ден да ми носи поредния удар, имам чувството , че този свят не е за мен и радостта на този свят не е за мен. ЗАЩО СИ ОТИДЕ ТАТКО? ЗАЩО? БОЛИ МЕТЪЖНО МИ Е, БОЛНО МИ Е! ЛИПСВАШ МИ,ЛИПСВАШ МИ МНОГО! ИСКАМ ДА ЧУЯ ГЛАСА ТИ, ЗВЪНКИЯ ТИ ГЛАС! ИСКАМ ДА МЕ ПРЕГЪРНЕШ! БОЛНО МИ Е, РАЗБЕРЕТЕ МЕ, БОЛНО МИ Е! ТВОЕТО МАЛКО МОМИЧЕ ИМА СТРАШНА НУЖДА ОТ ТЕБ!ДЪРЖАХ СЕ,ДЪРЖАХ СЕ, НО ВЕЧЕ НЯМАМ СИЛИ- МНОГО МИ ЛИПСВАШ!
ТАТКО,ОБИЧАМ ТЕ!

Като чета написаното от теб,направо виждам моите дъщери.нощем и те плачат и го викат на глас.Няма думи които да могат да те утешат.Само една прегръдка може малко да стопли сърчицето ти,но ти си далече и от мама.Мога само да те успокоя,че с времето болката малко ще отшуми,независимо че винаги ще мислиш и чустваш баща си.Мъчно ми е за теб.Споделяй по често и дано това ти помогне.Кураж момиче ще имаш нужда от много сила и дано по бързо се съвземеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти много за подкрепата! Знам, че има много хора,които така нелепо и жестоко са загубили своите близки, които също така страдат , но разбери ,вече дори се чувствам и по-различна от другите, чувствам се някак по-особено, не мога да си обясня...... все едно някой е изтръгнал нещо от мен , чувствам се пуста... а той трявваше да живве..
Все се питам ЗАЩО, защо стана това и все си представям всеки миг, ами какво щяхме да правим сега, ако беше жив и такива мисли ми минават става ми някка топло на изстрадалата ми душичка и след това като се върна в действителността и пак ужас......не знам, знам че с времето ще е друго ,но каквото и да е това нищо не може да го излекува ,дори и времето....може само да се опитаме да сие контролираме и да заличим мисълтта за смъртта на близкия човек ,за да може да не полудеем.
Пазете се и вие! Кураж

Вчера бяха 20 дни на скъпото ми златенце, преживях точно това което се е случило с теб - всички се опитват да помогнат и в същото време те натоварват още повече. Всички и всичко ме дразни, нервира, дори трудно успявам да се извиня на най-близките, че им правя сцени, само детенцето ми действа успокояващо - прегръщаме се, говорим за татенцето ни, за това какво е казал или искал да направи, кроим планове както преди, почти същото е както преди...като че ли топлината и обичта ни става все по-силни. Никога няма да приема смъртта му - това че сме разделени е само временно, той винаги ще е до нас, без форма или физическо присъствие, в друго измерение, но винаги с нас. Ако не беше се случило всичко това утре златенцето ми щеше да стане на 43 години, всичко ще бъде различно, но ще бъде така както той обичаше да ни вижда спокойни, усмихнати, щастливи, и никой не може да ме убеди че човек може просто ей така да живее, да бъде обичан, да дарява до безкрайност любов на близките си и след това всичко да изчезне, да се стопи, да се промени - не, не, не! Сигурна съм че е толкова близо до нас и винаги ще бъде - в мисли, в сънища, в хубавите и лошите спомени. Тайно цветенце, живота продължава с децата ни, с нас, с всички сбъднати и несбъднати мечти, с вярата, че един ден отново ще сме заедно и отново щастливи, но след дълга раздяла.

Мили мои, мисля, че именно чрез любовта ни е дадено да осъзнаем, че животът е безсмъртен! Страдание, което не ни озлобява, а ни извисява - това е голямата, всеотдайна любов. Преживявам това страдание чрез всеки от вас, макар и не по същия начин, но всички вие сте ми толкова близки! Възхищавам се от силата на духа ви, която запазвате и след тежката загуба - да се изправяте и да продължавате по пътя... Преди дни видях във вестник стимката на жената на Вириат по повод 40 дни... Нежна, мила, одухотворена! Стана ми толкова мъчно, като за най-близък човек, може би защото свързах образа й с всичко, което ни е писал за нея Вириат!... Исках да му го кажа, но се страхувах да не го натъжа... Сега използвам написаното от Бетинас, за да прибавя и това... Моя приятелка, след като загуби майка си, винаги отбелязваше и рожданния й ден - казваше, че най-важно е, че тя се е родила на тази земя и е направила толкова много... Започнах и аз да отбелязвам рожденните и именните дни на моя татко - той толкова държеше на тях! Сигурна съм, че и от другия сват продължава да ни се радва!... Мила Бетинас, зная, че ще ти бъде много тежко на рожденния ден на твоя съпруг, но не забравяй най-важното - че той е дошъл на този свят със задачата да срещне именно теб, да създадете дете, което да продължи живота му! Тази задача е била заложена в Божествения план и ти самата си част от него. Разбираш ли колко предупределена е била вашата любов, мила! И колко важно е било да преживеете заедно част от живота си ... За съжаление в космически план няма "малко" и "много", времето е друго. Вие сте осъществили най-важното и това не бива да забравяш. Припомняй си го, когато ти е много тежко. Остава ти и любовта на детето, с което още повече ще се сближите - и вепоятно това е пак част от Божията промисъл. Пожелавам ти сила, миличка, на теб и на всички приятели тук, които в момента скърбят. Прегръщам ви и ще се моля да вашите близки!

Jull,

Този форум ми помогна много. Въпреки недоброжелателните, понякога и злобни писания има хора като теб, които с няколко реда успяват да смекчат поне малко болката ни. От известно време, и това го писах дори в лични имейли на някои от вас, се опитвам да се вкопча в мисълта, че жената, която толкова обичах и продължавам да обичам е до мен, че ще ми помага, ще ме напътства. Вече съм убеден, че е така и това ми помага да не рухна. Дори сега след 40-те дни, когато липсата на съпругата ми все повече не ми дава мира. Няма я физическата близост. Няма с кого да споделя, от кого да поискам съвет. Няма кой да ми каже къде съм сгрешил. Няма на кого да покажа как се прави това или онова на компютъра, на кого да купя цвете, подарък. Лягам си сам, ставам сам. Кошмарно е. Но се опитвам да поддържам духовната близост. Може да звучи налудничево, но й говоря и съм убеден, че ме чува. Когато отида сам на гроба й усещам присъствието й. Сядам, гледам снимката й и имам чуството, че оживява, че е при мен. Почти физическо усещане. Същото ми каза и най добрият ни приятел, от когото излезе един от некролозите във 24 часа и Труд.

Не мога да спра болката, да й попреча да ме стегне за гърлото във всеки един момент, понякога и най-неподходящия. Много рядко съм плакал през живота си. Сега в дните, когато съм сам в къщи, не мога да сдържам сълзите си. Но знам, че в продължение на 19 години съм имал човек до мен, когото съм обичал и който ме е направил щастлив. И както вече писах, ако можех да върна времето назад, не бих се поколебал отново да започна живота си с нея. Наистина мисля, че е било предопределено да се срещнем, да се обичаме, да създадем дете, което сега носи толкова от нея - притежава нейната чуствителност, доброта, нежност. Имаше дни, когато всичко ми беше безразлично, дори и детето. Но си казах, че това е кощунство, че така предавам нашата любов. Затова съм длъжен да се съвзема и да продължа напред. Длъжен съм да се променя и мисля, че вече успявам. Опитвам се да бъда по-търпелив и добър с близките си, по толерантен с непознатите. Не отвръщам на агресията, избягвам глупаците, не се натоварвам с неща, които не мога да променя. Трябва да го направя в името на детето, в името на нашата любов, в името на съпругата ми. Беше изключителен човек, с невероятен дух, изтърпя това, което малко хора биха могли да изтърпят. Липсва ми. До полуда. Но знам, че ще бъдем отново заедно. Във вечността.

Искам да благодаря на всички, които са писали тук в Изповедалнята, на Весела, Нано, Аниб, Валентина, Little rabbit, Дъщеря... Искам да кажа и на Berame, Tajno Cvetence, Вили, Бетинас, Самодива, Vozi... Не позволявайте на болката да ви сломи. Няма как, трябва да се научим да живеем с нея. Не трябва да предаваме любовта на любимите си хора. Колкото и да е трудно, трябва да продължим. Затова пишете тук, говорете с приятели, посещавайте психиатър ако трябва, но се съхранете. Поне докато не си изпълните мисията на тази земя. Всеки има такава. И си мисля, че ако не извърви пътя си тук, сигурно няма да намери покой в отвъдното. Колкото и незначителни да сме, сме част от Вселената и това ни прави безценни.

Скъпи Вириат, това, че започваш духовна промяна към по-добро, според мен също е част от "плана", предназначен лично за теб. Неслучайно е трябвало да извървиш този труден път, за да преминеш на друго, по-високо ниво. И по тази причина си бил свързан в част от земния си живот с твоята съпруга - един много богат и извисен дух, който чрез силата и любовта да ти помогне да научиш своя урок. За да продължиш напред и нагоре... и тя наистина е с теб, за да те направлява в този път. Най-важното е, че си го разбрал, защото само така ще се осъществи нейната мисия... Оставила ти е и най-отговорната задача - грижата за детето. Уверена е била, че ще можеш да се справиш!... Кураж и вяра, Вириат!