Ivaceda, моля се за вас всичко да мине добре и съпругът ви да се възстанови напълно. Не се предавайте - личи си, че си жена със силна воля и дух.
Вярвам, че ще успеете - ти и съпругът ти!

П.П. Ако имаш време и възможност пиши как се чувства съпругът ти.

Тридесети ден от лечението.
Преди седмица увеличих дозата от 20 на 22 капки - сутрин и вечер, 1 час след хранене. После поне още два часа не му давам никаква храна - за да може лекарството да се резорбира.

Лекарството се пие с много вода, защото е доста кисело.

Отброявам с капкомер определената доза в голяма чаша вода, разбърквам добре с лъжичка, защото то е с по-високо относително тегло от водата и се събира на дъното на чашата, после му давам да изпие така приговената чаша.

Предварително си приготвям още една чаша с вода, пресипвам я чашата, в която е било лекарството, разбърквам, за да обера евентуалните остатъци от скъпоценните капки, полепнали по дъното на чашата пък и за да поеме повече вода и му давам да изпие и втората чаша.

И така, ден след ден... вече седем дни на доза 22 капки.

Обаче, от нетърпение да действа по-бързо и от страх пред бързоразвиващия се тумор, глиобластом, сгафих.
Бях предупредена изрично, че не бива да увеличавам капките , преди да е изминала една седмица от приемането на определена доза. Но симптомите на действие - гадене, главоболие, виене на свят, умора - бяха толкова слаби този път, в сравнение с предишните дози! И аз се изкуших да побързам. След като два дни беше пил 22 капки, му отброих в чашата 23. Увеличих преждевременно с една капка.

Една едничка капка!

И той заохка от глава - страхотно главоболие - в слепоочията, в челото, в очните ябълки! Стана страшно. Цяла нощ не мигна. И аз заедно с него.
Течен аналгин, две ампули, 2 пъти по 2 капки хексалгин... много трудно успокоихме главоболието.
На следващия ден, ужасена, че съм престъпила схемата, върнах на 22 капки.
До днес , общо седмица.
Симптомите на тази доза бяха вече доста по-слаби, точно както съм получила указания - "... те трябва да бъдат в поносима форма, пациентът трябва да ги чувства, но не трябва да страда от тях..."
От утре капките трябва да са вече 24.

Но най-радостното за мен е това, че дланите му, ужасяващо жълтокафявите му длани, постепенно губят страшния си болен цвят.
Най-напред леко порозовяха възглавничките на дланите.
После се появи розовина на възглавничките на пръстите.
Много бавно и постепенно се променя ужасяващата жълтенина, която беше отишла към оранжево-кафяво преди месец, по свивките на дланите, избледнява морковения оттенък, който ме плашеше още откакто е изписан от болницата, вече пет месеца...

И кожата на лицето - и тя вече не е така страшно жълто-червена...

Освен симптомите на действие на лекарството, вече един месец след установяване на втория тумор и рецидива - няма проявена друга симптоматика на самото заболяване. Не заеква вече, както отново беше почнал, не му се губи късата памет, изчезна недочуването, което отново се беше появило , точно преди да почнем това лечение...

Моля се на Бога , моля се на Бога това да е Чудото!!!

Хора, аз се надявам на Чудото - заради него, преди всичко, но и заради всички други, които трябва да имат право на шанс!!!

Редактирано от ivaceda на 15.07.06 15:21.

Много се радвам че новините са добре.Аз чета с голям интерес как действа това лекарство.Дано наистина това е чудо - искринно ти го желая.
Аз ни си пристраших да се откажа от химиотерапията - не знам дали постъпих правилно.............?
Колко ще е хубаво найстина това лекарство да действа.
А след колко време е възможно да се получат и по-убедителни доказателства като скенер.Кога смятате да го направите?Продан Христов каза ли ви кога ще има окончателен ефект от лекарството.За какъв период от време трае лечението.
Аз наистина ти се възхищавам на смелоста.Желае ти ЧУДОТО да стане!!!!!!!!!!!
заради мъжати и заради всички нас!

Това, което знам е, че за всеки конкретен случай се започва с различна доза.

С най-малки дози се започва за мозъчните тумори - с десет капки при по-големи тумори и с двадесет капки - при току-що оперирани, на които туморите са добре изчистени. Иначе казано, броят на капките е обратно пропорционален на големината на атакувания тумор.

Съпругът ми, който в началото изобщо не можеше да проумее всичко, което му говоря и обяснявам, сега сам започна да се диви на силата на една капка.

При новата доза сам взе да си говори :"Ох, гаденето пак се засили, главата ме заболя... То действа?!?! как може една капка така да действа?!?!"...

Ако симптомите на определена доза отшумят, което обикновено се случва на шестия-седмия ден от приемането и, но не се повиши дозата с нови две капки, може пациентът и месец да си приема старата доза, но тя вече няма да действа, все едно, че не се лекува изобщо.

Така се повишава по две, по две капки седмично, докато се стигне до 3 шишенца (всяко от 5 мл) дневно, при изпиването на които напълно изчезнат всякакви симптоми. Т.е. когато при изпиването на 2 пъти х 7.5 мл. дневно пациентът не усеща повече нито гадене, нито главоболие, нито виене на свят, нито умора, нито какъвто и да било дискомфорт, може да се счита, че всякакви туморни клетки в организма му са напълно унищожени и лечението може да приключи.

После трябва да се повтори за две седмици след шест месеца - през първата година и по две опаковки годишно - всяка следваща година, профилактично, защото се предполага, че веднъж заболелият е предразположени към ракови заболявания.

Това е което знам за мозъчните тумори.

За ракови заболявания на други органи знам по-малко, но в общи линии зная, че се започва с много по-големи дози - с по едно шишенце дневно. Защо е така, не знам. Не съм питала. Но знам, че не малко хора се лекуват и в момента. Може би някой ще реши да проговори, да сподели... Не знам, въпрос на личен морал, според мен.

А за скенер в момента е много рано.

Мисля, че няма смисъл да го правим преди да минат 3-4 месеца от началото на лечението. Пък и при тази, неговата диагноза, ако след три-четири месеца той е на крака, без симптоми на заболяването - дисфункции на организма, това вече е показател за действието на лекарството. Защото за тези, които се поинтересуват, ще стане ясно, че неговият е най- страшния измежду стоте разновидности мозъчни тумори... за неговия просто няма изнамерен лек (от официалната медицина)... Лекарите вдигнаха рамене след резонанса и ми казаха: "...нищо не можем да направим, госпожо, съжаляваме..." Петима лекари в болница "Лозенец".

И какво трябваше да направя аз? Да стоя със скръстени ръце и да гледам, как мъчително умира - по малко всеки ден? Или да протегна ръце към Надеждата?

Е, аз избрах второто. Не бих си простила, ако не бях го направила...
Ох, Бог да ни закриля, дано да успеем!...

Редактирано от ivaceda на 15.07.06 21:03.

Радвам се за вас, мила! Дано, дано да успеете!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз ви пожелавам да успеете!

Знам,че ти е много трудно.Не се сърди на някои хора от форума,които са Болни.Нервната им система и психика са подложени на друг вид въздействие в сравнение с твоето напрежение.Продължавай да помагаш,моля те!Дано успееш заслугата ще е твоя.Помисли и за себе си и то сериозно!Взимай много витамини и антистресови добавки напр гама линоленова киселина или каквото решиш.Успех!

Благодаря на всички ви за психологическата подкрепа.

Имам много, което да ви разкажа.

Не преставам да се удивлявам на всичко, което се случва, когато се приема това лекарство.

Понякога е много трудно, понякога направо драматично, понякога изпадам в ужас, че всеки момент може да умре.

После кризите отминават и той изглежда съвсем като нов...

Когато ужасът ме обземе, звъня на хора, които знам, че са минали по този път.

Повечето от тях са лекували децата си и, преживели всичко това, което преживяваме сега ние, днес се радват на здравите си дечица, които прегръщат. Тези хора са огромна морална опора за мен.
Те ме успокояват, че кризата , макар и тежка, е нормална, че отминава след няколко дни - така и става наистина. Дават ми съвети, как да постъпвам и аз съм им много благодарна за подкрепата.

Във всеки случай ние продължаваме, но съм много натоварена и не мога да се заседявам за дълго пред компютъра.

След няколко дни се надявам да има време да ви пиша повече.

Мои познати се връщат от САЩ и ме питаха могат ли да ми донесат лекарства или добавки (аз съм с рак на гърдата , лъче и химеотерапия).
Понеже доста ме изненадват с този въпрос и нищо не съм гледала по сайтовете им, може ли някой, който има информация да ме насочи?

ivaceda, твоят случай ме заинтересува. Понеже информацията, която си публикувала в различни форуми не е много пълна и последователна, бих искал да ме ориентираш. Пускам ти няколко извадки и въпросите, възникнали в мен. Надявам се на точни отговори.

http://www.malkiobyavi.com/board/topic.php?topicid=11
Пряко заинтересована от пробле 29.03.2006 г.
........Говорите за лекарството като за боклук?! Ако ракът е в краен стадий, очевидно е, че никакво лекарство не би могло да го (из)лекува. Аз не съм безучатсна към темата - преди месец и половина на съпруга ми му направиха животоспасяваща операция от тумор на мозъка. И не съм пренебрегнала официалното лечение - лъчетерапия. ................
............И платеното за това лекарство в момента е нищо в сравнение с парите, които трябваше да платя в "безплатните" ни болници. Благодарна съм на лекарите, които спасиха живота му, засега! Но за да го направят, навсякъде трябваше да платя суми, в пъти по-високи от тази, която заплатих за лекарството...............
............Възнамерявам да го приложа, защото официалната медицина не може да ни предложи нищо повече от тази лъчетерапия..........

ivaceda 11.06.2006 г.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rak&Number=1945846230&page=7&view=collapsed&sb=5
...........Там /Русия/ оперират и изработват ваксина от първичния тумор на конкретния пациент, и му инжектират "персоналната" ваксина.
Първичния тумор е отстранен вече, за този метод на лечение сме закъснели, за съжаление.............

ivaceda 08.07.06 20:29
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945898841&page=0&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1
Двадесет и трети ден от лечението ни с антималигноцит...............

ivaceda 25.06.06
..........откриха второто огнище - уви, вече 15 х 15мм втори тумор..........

ivaceda 15.07.06 15:18
Тридесети ден от лечението.........

Въпроси:
1. Кой е лекуващият лекар, който следи състоянието на съпруга ти?
2. Кога е било последното ви посещение при него?
3. Какво е заключението на епикризата при операцията, процент на отстраняване?
4. Кога е била лъчетерапията и в коя болница – Лозенец или Онкологията?
5. Кога е открит вторият тумор?
6. По какъв начин е внесен антималигноцит - легален с документи или нелегален?
7. От коя държава е изпратен?
8. Какви документи или доказателства има, че съдържанието на шишето което даваш на съпруга си е антималигноцит?
9. По какво съдиш, че съпруга ти наистина се лекува?
10. Към кого се обръщаш за консултация при усложнение в състоянието му?