Тридесети ден от лечението.
Преди седмица увеличих дозата от 20 на 22 капки - сутрин и вечер, 1 час след хранене. После поне още два часа не му давам никаква храна - за да може лекарството да се резорбира.

Лекарството се пие с много вода, защото е доста кисело.

Отброявам с капкомер определената доза в голяма чаша вода, разбърквам добре с лъжичка, защото то е с по-високо относително тегло от водата и се събира на дъното на чашата, после му давам да изпие така приговената чаша.

Предварително си приготвям още една чаша с вода, пресипвам я чашата, в която е било лекарството, разбърквам, за да обера евентуалните остатъци от скъпоценните капки, полепнали по дъното на чашата пък и за да поеме повече вода и му давам да изпие и втората чаша.

И така, ден след ден... вече седем дни на доза 22 капки.

Обаче, от нетърпение да действа по-бързо и от страх пред бързоразвиващия се тумор, глиобластом, сгафих.
Бях предупредена изрично, че не бива да увеличавам капките , преди да е изминала една седмица от приемането на определена доза. Но симптомите на действие - гадене, главоболие, виене на свят, умора - бяха толкова слаби този път, в сравнение с предишните дози! И аз се изкуших да побързам. След като два дни беше пил 22 капки, му отброих в чашата 23. Увеличих преждевременно с една капка.

Една едничка капка!

И той заохка от глава - страхотно главоболие - в слепоочията, в челото, в очните ябълки! Стана страшно. Цяла нощ не мигна. И аз заедно с него.
Течен аналгин, две ампули, 2 пъти по 2 капки хексалгин... много трудно успокоихме главоболието.
На следващия ден, ужасена, че съм престъпила схемата, върнах на 22 капки.
До днес , общо седмица.
Симптомите на тази доза бяха вече доста по-слаби, точно както съм получила указания - "... те трябва да бъдат в поносима форма, пациентът трябва да ги чувства, но не трябва да страда от тях..."
От утре капките трябва да са вече 24.

Но най-радостното за мен е това, че дланите му, ужасяващо жълтокафявите му длани, постепенно губят страшния си болен цвят.
Най-напред леко порозовяха възглавничките на дланите.
После се появи розовина на възглавничките на пръстите.
Много бавно и постепенно се променя ужасяващата жълтенина, която беше отишла към оранжево-кафяво преди месец, по свивките на дланите, избледнява морковения оттенък, който ме плашеше още откакто е изписан от болницата, вече пет месеца...

И кожата на лицето - и тя вече не е така страшно жълто-червена...

Освен симптомите на действие на лекарството, вече един месец след установяване на втория тумор и рецидива - няма проявена друга симптоматика на самото заболяване. Не заеква вече, както отново беше почнал, не му се губи късата памет, изчезна недочуването, което отново се беше появило , точно преди да почнем това лечение...

Моля се на Бога , моля се на Бога това да е Чудото!!!

Хора, аз се надявам на Чудото - заради него, преди всичко, но и заради всички други, които трябва да имат право на шанс!!!

Редактирано от ivaceda на 15.07.06 15:21.