Оооо, нищо не си прочел.Една зима време няма да ти стигне и едно ремарке пуканки да се осведомиш за ветровете! Навремето ги насметохте и няма вече "радиотренировки",а само "раундъпи в минимум слънчева активност" и "LZDX контести", ама и там ги фанаха...!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чета lz ham групата във фейса, имаше яка неделна веселба, сръдни, обиди и прочие задклавиатурно мандръсане. Сега гледам пак са се кротнали и е настанала лепкава скука, в която като в мазна казармена яхния плуват разни позитивни предложения да се помогнело на тоз , да се помогнело на онзи.....не съм по тази част, чакам истински деструктивен хейт и вопли колко е лошо това . Та така......

Помощта е деликатно нещо. Има достойни хора, които биха се обидили, и то с право, ако някой тръгне да им предлага милостиня без да са я искали. Има и хора, които когато са сигурни, че все пак трябва настояват някой да преме помощта им, го правят дискретно, анонимно дори, без шум, така че да избегнат всякаква възможност да наранят нечие достойнство.

После пък има хора, за които помощта се изразява главно във вдигане на колкото се може повече врява. Те, като правило, си търсят да помагат на някой, който вече е придобил някаква популярност, за да се повозят евтинко на нея. Тях няма да ги видиш там, където няма камери и където няма да бъде отчетено, че именно те са призовавали за помощ.

Не на последно има и хора, за които помощ е да подхвърлят някой лев, по възможност не техен, а събран с народен ентуасиазъм под вещото им ръководство. Те пък трудно разбират, че парите далеч не са всичко и всъщност сами по себе си помагат в много специфични случаи. Честто много повече може да се помогне с изразяване на едно човешко признание и морална подкрепа. Още по-често се случва да има разлика между "много си готин, ей ти пет кинта" и по-простото и не толкоз помпозно "благодаря ти".

И последно в този списък - далеч не всички хора приемат пари от всички. Всъщност малцина са тези, за които парите наистина не миришат. Дори когато някой се нуждае от пари, то е добре да му се помогне според начин, който той е счел за достатъчно коректен към него. Или казано по-друг начин - да се попита от кой и какво би приел, преди да се тръгне на алтруистичен поход от негово име.

Та така с помощите. И този филм има доста версии с различни режисури. Едва ли тепърва някой може да изобрети нещо фундаментално новаторско в евтиното трупане на слава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдаааааа, еФтини популистки трикове на хора лишени от въображение. Но да оставим това, интересно е какви лъжи се разпространяват с апломб.Като участник в някои събития с учудване установявам колко манипулирани са историите за тях.А нивото на лични обиди допълнително принизява писанията.С радост установявам, че тази общност в общ план не е мръднала и сантиметър в по-добра посока, въпреки, че някои нейни членове в личен план вървят напред.
Идеята за свръхрегулация по казуса репитри все повече ми се струва абсурдна.Това е посягане към най-милото на по-голямата част от общността - репитрите.И негативната реакция на мнозинството не би следвало да изненадва застъпниците за свръхрегулацията. Иначе веселбата е пълна!!

Не участвам в масовки, особено ако са обилно полети с патриотични идеи или са в ползу роду.........от известно време!
Да не говорим за репитерастия или кв тремор.
Аз съм за сеира!!

Проблемът е много прост - разпространяването на лъжи, клевети и компромати винаги идва да замести липсата на теза. Когато човек е празен откъм идеи и принципи, то е най-лесно да оплюе онези, които искат да споделят нещо, без особено да се съобразява с истината. Целта не е достоверност, целта е всички да изглеждат маскари, защото така е най-лесно спорни личности да се задържат на мястата, където считат, че по право заслужават да бъдат. Истината има значение там, където се търсят работещи решения, тя няма решаващо значение, когато е налице травмираща фиксация в собствената значимост.

Що се отнася до общността, аз се опасявам, че всичким вървим назад. И не само вървим, ами се и ускоряваме. Силно ме съмнява някой да усеща случващото се като вървене напред в какъвто и да е план.

А по отношение на последния "репитърен казус" - мисля, че той заслужава едно отделно експозе, защото макар и наглед безобиден и типичен за организираното радиолюбителско движение, показва в детайли реултатите от спортната демократизация. За съжаление съм леко ограничен във времето си за анализи в момента, но определено ще ми е интересно да поразсъждавам на глас.

Давай експозето, че умряхме от скука и тук и в хампедалските групи. Гледам и оня сливенски пияндурник се е кротнал, явно ракията му е свършила ! ха ха ха х ах ах ах ах ха ха ха ха ха х
Между другото и аз съм за антидемократични промени и свръхрегулации на тема репитри, защото това предизвиква голямо шоу , а и някак съм далеч от щетинията на разни алкохолизирани селяци - радиолюбители.
Също така съм за тотално оплюване на всички председатели на бфрл от създаването и до сега.Като направилите най-много е редно да бъдат най-оплювани та никой да не дръзва да прави нещо за тази деградирала пасмина ха хах ах ах ах

Редактирано от astronavt на 25.02.19 07:57.

Всъщност свръхрегулацията е нож с две остриета. От една страна тя може да навреди, като силно ограничи индивидуалните възможности. От друга страна пък строги мерки винаги действат сплотяващо и отрезвяващо, защото хората стават много по-задружни и целеустремени в стремежа си да се адаптират.

Голямото шоу не се предизвиква от свръхрегулация - тук мисля, че грешиш. Голямото шоу в "репитърния казус" са дължи, според мен, на по-прости причини. А именно, че няма човек, за система въобще да не говорим, който поне да се опитва да бъде неутрален, каквито всъщност са повечето ползователи на репитри. Реално в цялата история на организираното радиолюбителство репитрите винаги са били дразнител и никога никой не се е опитал дори да промени това.

В наши дни даже това е по-малко наблюдавано, въпреки че определено не липсват и модерни иновации, под формата на музикални или звукови съпроводи, предизвикващи известен дискомфорт. Но в миналото аз лично съм бил свидетел на далеч по-големи изцепки. Не знам в момента как е алкохолизацията и дали наистина всичко се дължи на алкохолизация, но в миналото имаше седмици, в които да не е имало нито една вечер без пиянски изстъпления по репитрите. Просто като си пийнеха и им доскучаеше, хващаха трубката и кой-както свари си казваха каквото им е на душата. Не казвам, че е било кой-знае колко брутално, понякога даже беше забавно, но определено далеч извън приетото за колегиално.

По онова време, преди десетина години, бях съвсем пресен радиолюбител. Разбира се не смеех да се обадя на репитъра, но ги слушах дружинката там. А жена ми, като се случеше да ги чуе, ме гледаше смаяно как може да съм похарчил пари за радио, с което да ги слушам. Да не казвам, как ги определяше, защото някои от тях вяче не са между живите, мир на душата им.

Тогава, а и до ден днешен, макар и не толкоз натрапчиво, се наблюдаваше стремеж една група от няколко човека да маркира определен репитър за своя територия и да не допуска други до него. Не формално, разбира се, а просто като настойчиво го използва и демонстрира незаинтересованост към допускане на нови колеги за различен разговор.

Тъй като репитрите станаха доста, последните години пък се наблюдава процес, в който явно група хора искат по сходен начин да маркират не само един определен репитър, а ако е възможно - всички рептри. Вече просто не е достатъчно, явно, някой за да е велик да се сложи сам репитърен кмет на определен репитър. Вече се е породила нуждата пиеса със сходен сюжет да се разиграе в национален мащаб.

Резултата и в миналото и в настоящето е един - нов човек до хобито трудно бива искрено допускан. Никой на никого не е отказал да говори, но рядко някъде може да се попадне на по-неангажиращ разговор, който да предполага свободно да се включат и по-млади и незапознати колеги. Или човек се отвращава бързо и потресен замлъква в ефира, или пък е принуден да се присъедини, макар и неявно, към някоя от групите, където да се занимава с абсолютно нетипични за радиолюбители неща. В най-добиря случай просто му доскучава. Това убива хобито. Не е единственото, което го убива, но и това го убива. При това без никакъв видим смисъл, поне за мен.

Що се отнася до оплюването на бивши величия, това не са го измислили радиолюбителите. Това е привнесено от политиката. Аз от как се помня, та до ден днешен, винаги за всичко лошо е бил виновен някой бивш министър-председател, а за доброто заслуги е имал актуалният такъв. Това ни е нещо като национална черта и там едва ли скоро ще може да се направи нещо.

Та има материал за експозе, но лошото е, че освен с време, не разполагам и с достатъчно достоверна проверима информация. Особено по тия репитърни въпроси тотално се обърках, главно защото там публична информация просто няма и май никога не е и имало. До едно време уж следях кой с кого води войни, но нито можах да се ориентирам дали има спечелени битки, още по-малко пък да следя прегупирането. Едно е сигурно - щетите са си налице, ползи няма, а тези, които намират някакъв, макар и скрит, смисъл в битките, стават сякаш все по-малко. Накрая виновна за всичко бива посочвана бройката на репитрите, което е ясно, че няма как да е така, но пък звучи удобно и вероятно идва да покаже, че репитрите са нещо величаво и изключително, което по право ще принадлежи на избрания да ги владее.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добро експозе! Бруталията по репитрите е нещо много позната и наистина весело, но тя не бива да отказва младите, които плахо подхождат към това хоби.Тъкмо напротив- те овреме трябва да развият стабилна резистентност към подобни прояви, което ще укрепи характера и морала им! Бруталията също така е заслужена награда към всички, които са дали време, пари и усилия в името на изграждането на модерна, развита, денонощно работеща и направо извънземна репитерна мрежа на България.За която мрежа, както и за усилията им естествено на никой не му пука! Всъщност от воя за това колко пари, време и труд са хвърлили по репитрите и на мен ми се повдига.Като сте решили да ги правите, просто ги правете без да търсите благодарност, ако пък е за да са ви благодарни всички и да сте величие - с право ви ебават ха х ах ах ах.Хамските групи като цяло са като групи от родители на деца с ментални проблеми - хвалят се един на друг с дори и с най-малкото , което са направили, каkто родителите на деца с даун се хвалят на постиженията на децата си. Вчера един налепил платката на автоматичен антена тунер - ооо чудо, никой никога не е правил такова нещо.Днес друг измислил стабилизатор за решетка 1 на ГК71 - ооооо чудо. Както е тръгнало утре някой ще измисли и двуполупериодния изправител със средна точка. Направо съм изумен, до там ли е паднало нивото в т.нар. общност.Ами ако наистина е паднало до там то общността си заслужава всичко , което и се случва включая и моето презрение към тях.

Редактирано от astronavt на 26.02.19 09:00.

Що се отнася до общността, то има поне две концепции и няма смислен начин те да се разграничат.

Първата възможност е хората от общността да са си супер пичове, които просто са над тия неща. Сигурен съм, че в един или друг период всеки е минал през този етап, в който просто не иска да се забърква с хора, които са му непонятни. От това, което се чува чат-пат в ефира, както и от онова, което се пише по интернет, не е трудно човек да остане с впечатлението, че преобладаващата част от радиолюбителите са лумпени, които не заслужават вниманието му. Т.е. в тази хипотеза не, че общността не е на необходимото ниво, а просто е несъществуваща, като в нейния естествен обем са се самонастанили някакви ментално-проблематични конструкции.

Втората възможност е наистина матРяла да не струва. Като се започне от историческото наследство, където казват е имало сбивания кой какво да отмъкне от любимия му държавен клуб, после като се мине през по-новите времена, дето принципите са стрували половин минимална работна заплата за дузина, че се стигне и до наши дни, където вече ярко се наблюдава някаква изкривена реалност. В последните години се наложи тезата, че истинският радиолюбител е този, който не обсъжда много-много, че нормалния начин за решаване на проблеми е "на четири очи", че няма значение кой какви ангажименти е поел, а има значение какъв му е интереса в момента.

Т.е. при втората хипотеза може да се говори вече за един модел на "ценности", който сам по себе си да е започнал да набира популярност и да привлича последователи. Ако човек търси място, където брутализмът, интриганстването, арогантността, лъжата, предателството и далаверата са поставни в явен култ, то той може да хареса самата среда, без да е необходимо въобще да се интересува от радиохоби. Че къде другаде лесно ще се намери общност, за която да гласува за собствените си представители изглежда позорно? Или където да се обсъждат проблеми, касаещи мнозина, публично и пред всички, изглежда дебилно? Таква среда привлича определени хора в неравностойно ментално положение.

Аз все се надявам, че е вярно първото. Че мнозина просто си вярват, че "това тях не ги касае", и че те са "над тия неща". Защото това са свестни хора, просто по-пасивни по отношение на позиции, които биха им донесли нежелано негативно натоварване. С такива хора хобито ще просперира все един ден, като им дойде до гуша и решат, че не е кой-знае каква тежест да заявиш, че не си съгласен с мутациите.

Ако е вярна втората хипотези, то тогава много отдвна всичко е загубено и само непреодолимата сила на времето ще заличи метастазите. Най-вероятно барабар с целия организъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите