Фърчи перушина / Техника / Радио комуникации

Агента можеше да е голям образ, стига да влагаше някаква принципност в настойчивостта си. Но уви - доста прозира желанието за лична себеизява без оглед на конкретната тематика. Той си носи Държавен вестник в джоба, но го вади доста избирателно, когато прецени, че може да блесне. Не съм чул досега да е тръгнал срещу някой, за който не е убеден, че ще подходи културно и с разбиране към него. Ако просто се интересуваше от спазването на правилата всеки ден можеше да подава сигнали към КРС за доста измерими нарушения. Ама там знае, че може да настъпи мотиката и затова е по-нисък от тревата.

Той си мисли, че това е някаква печеливша стратегия - вероятно главно и защото учтиво продължаваме да му обръщаме внимание поне тук, за разлика от много други публични места в интернет, където отдавна не забелязват напъните му. Обаче на фурнаджийските лопати това им е съдбата - постепенно губят всякаква привлекателност дори с изцепките си и стават все по-незабележими.

Другата тенденция, обаче, е по-кофти. Не само при Агента, но и при Павката тук се видя. В общи линии има колеги, които някъде около пенсионната си възраст започват да настояват за зачитане просто защото правят това, което те са решили да правят в хобито си. Павката правеше забележки защо не играем в констеста, в който той е решил да играе, Агента прави забележки защо не сме изкарали дипломата, която той е решил да изкара. Дори и по-авторитетни колеги се поддават на таква тенденция без да се усетят - за едни "трибуквените" са някакви прошляци, за други "репитърджъиите" са трета ръка колеги, незаслужаващи да бъдат припознавани като радиолюбители. За някои цифровите режими не са "истинско радиолюбителство", защото "нямало тръпка".

В общи линии нещата така се поставят, че каквото и да правиш винаги ще може да излезне някой и да ти направи "забележка" защо не правиш като него. За хората с повечко свободно време е явно някак естествено да предположат, че това е така за всички и хората денонощно са длъжни да са пред трансийвърите, да участват във всички възможни дипломи и контести. Или да правят непрекъснато антени. Или каквото те самите правят. Някак и през ум не им минава, че срещу тях седи човек като тях, със своите интереси, със своя график, със своите възможности, със своите умения, със своите желания.

Та образи винаги ще има, но е добре да се отчитат и тенденциите и когато започне да се залита твърде масово в очевидно погрешна посока, да има авторитет, който да е способен да компенсира отклонението. И това е в по-голям интерес на по-опитните колеги, които рискуват да бъдат изолирани от хората, които те самите не приемат за "истински" радиолюбители. Защото човек винаги може да стане "по-истински" радиолюбител, но няма случай досега някой да е станал по-млад. А разделението на "млади" и "стари" пък е с предизвестен край, дори "младите" просто да седнат и да гледат сеир няколко години - естествените процеси в природата ще ги излъчат за "победители" дори без да са си мръднали пръста. Може би затова е добре и по-опитните колеги да са малко по-инициативни в това да има едно нормално радиолюбителство, където те да могат да бъдат полезни на всички, защото няма по-голямо удоволетворение от това да си полезен на другите и то по начин, който доставя удоволствие и на тях, а не като досадна претенция за изключителна и незаменима значимост.