Е кво да ти кажа? Добра си е системата и от 15-тина и повече години е трън в очите на хамериканците.
Това обаче съвсем не означава че катастрофирал автомобил ще предаде директно сигнал на спътник отGalileo.
И не е предвидено в системата.
Galileo е много подобна на GPS но е доста по-съвременна, с по-голяма точност (по четири атомни часовника във всеки спътник които се сверяват с часовници на водородни мазери в земните станции), свободно използване (за обикновен потербител с точност по-ниска от платените услуги), глобално покритие...
Но пак обяснявам - нормалните потребители няма да могат да изпращат каквито и да е данни (сигнал за бедствие) директно към спътниците.
За сега поне това е предвидено за корабоплаване, авиация ... не и за автомобили.
Като искаш да пробваш Galileo си кули един смарфон

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То за тия SAR неща, навигационните спътници не служат ли просто като тъп рипитър, в смисъл спомням си че бях чел нещо такова само че при GPS, цялата идея беше корабчето потъва и подава сигнала за бедствие на някаква УКВ честота определена за бедствия. Ако евентуално успее да метне сигнал до спътника, той си я препредава, понеже от земята при всички особености на прохождението може и да няма кой да го чуе това, но вече ретранслирано от спътника, шансът е далеч по-висок.

EOF

Много малко от пациентите биват диагностицирани вярно. Което не е важно. Важно е пациента да бъде излекуван и да му бъде подобрено качеството на живот. Как ще стане това е без значение. Дали ще си разбрал от какво е бил болен или не - пак е без значение. Важното е крайния изход. Част от крайния изход е или излекуван пациент или мъртав пациент. Пациента влиза и излиза.
В много случаи поради спецификата на отделните хора симптомите и оплакванията са неясни. Затова лекаря предполага нещо и изписва лекарство. Ако то не помогне - изписва друго лекарство. Ако и то не помогне - трето лекарство. Тук е състезание на време - кой ще изпревари - болеста или доктора с неговите догадки. Едно изследване е скъпо. Шепа хапчета 10-20 лева. За 20 лева ренгенова снимка не можеш да направиш.
В много случаи лекарска грешка е точно това - пациента е успял да умре преди доктора да е успял да разбере кое лекарство му помага.
Има и истинска медицина която е инвазивната. Слагаш байпас на сърцето, слагаш стент, изрязваш киста или тумор, зашиваш нещо.
Разчита се на способноста на организма да се самолекува и лекарствата помагат но не лекуват.
Лекарите са същите хора какъвто ни е народа. Едно време са били умни и начетени. Сега не е задължително. Сега са търговци на услуга. Която дори да платиш не ти гарантират, че ще я получиш.

Не бих давал мнение по този въпрос, понеже образованието ми е съвсем различно и съм лаик, но все пак жена ми е завършила медицина и се занимава с клинични проучвания и оттам имам някакви впечатления. Според мен, нещата са прекалено сложни за сегашните ни разбирания. Когато открият ново лекарство, тези големите глави знаят много добре защо това лекарство работи, примерно какви ензими инхибира или обратното, какъв е механизма по който работи, с какво си влияе и как се метаболизира, обаче цялата картинка е далеч по-сложна и им се губи. В дадени случаи дори лекарството да е много добро и да няма очевидни странични ефекти, могат да се случат катастрофални поредици от събития. Също и самите човешки популации имат известни разлики в генома и при някои популации, тези катастрофални последици стават далеч по-рядко, отколкото при други (оттам нуждата от клинични тестове на всеки пазар на който ще се продават). Понеже разбирането за нещата не е достатъчно добро, най-добрият вариант е да се обърнем към статистиката. И така, някакво лекарство от което пациентите се повлияват добре дава някакви странични ефекти. Тези странични ефекти се градират според критичността и се гледа колко често се случват. Има и регулации. Когато се получават над допустимото в регулациите - еми съжалявам за милионите хвърляни за R&D и проучвания, за този пазар нещата отиват в кофата. Това лекарство може наистина да е много добро, може да спасява хиляди животи, но само заради това няма да стигне до пазара. В европейския съюз нещата вече придобиват трагикомичен характер, защото има и друг фактор, наречен референтни цени. Ако в България примерно лекарството X струва 20 лева, то където и да било в рамките на ЕС, няма как да струва повече от това, според регулациите. Фармацевтичната компания съответно реагира на това по много прост начин - просто това лекарство не се предлага в България и проблемът е решен. Има и трета неприятна страна всичко това - фармацевтичните компании мотивират по един или друг начин докторите да изписват определени продукти. Това е най-голямата драма за родолюбивото население, но иронично същото това родолюбиво население е толкова глупаво че вярва че с някакви билкови екстракти, хомеопатии и добавки ще се излекува по-успешно, поради тази причина точно такива идиоти като Боарон хвърлят най-много пари за такива активности, докато идиотите нареждат фарма-мафията.

EOF

Дали ще си разбрал от какво е бил болен или не - пак е без значение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто лекарите не са богове. Всеки сам е отговорен за живота си, медицината може само и единствено евентуално да му помогне при инцидент. В България имаме някакво странно възприятие, че ние можем да ядем, да пием, да се бием, да си трошим краката, ръцете, главите, да си унищожаваме черните и белите дробове, както и другите вътрешни органи, а после просто да отидем и хоп - един млад, умен, възпитан и съчувстващ лекар, по възможност красива лекарка, на осемстотин лева заплата, да ни избърше задниците, да ни поправи крайниците, да ни даде едни безплатни хапчета и след три дни да ни изпише годни отново да пием, да се бием и лекарите да са ни виновни.

Лекарите са мотивирани от парите както и всички останали - така е устроен света. Почти всички лекари, които познавам, са доста умни и начетени. Но не са богове. Това са хора, които са решили да помагат на други хора през живота си, но това не ги прави нито никога негрешащи, нито нищо неядящи и обречени да живеят в нищета. Качеството струва пари - това е положението, то се отнася до всичко - и до стоки и до услуги и до лекари и до лекарства. Който не вярва да направи модерно лечебно заведение, където лечението е абсолютно безплатно, но затова пък е на най-виско ниво и никога там не се допускат никакви лекарски грешки - добре дошъл е. Към момента, обаче, по всичко изглежда, че такива кандидати няма.

А и по принцип всякакви сравнения от сорта "едно време колко убаво беше" са нелепи - тогава други бяха критериите, други бяха стимулите и системата се срина, което означава, че не работеше добре. Аз така и не разбрах ти с твоите ненавършени четиридесет години какво "едно време" точно помниш, че го споменаваш под път и над път? По мои сметки времето, през което си станал пълнолетен, е било доста по-зле от сега, при сходни материални ценности, но и пълна липса на ресурс и средства. Ако намекваш нещо за времената "преди демокрацията", то по собствените ти думи тогава си бил на възраст, на която спокойно минаваш прав под масата - нещо, което едва ли те прави адекватен оценител на времето тогава като цяло и населяващите го лекари в частност.

Продължавам да не разбирам защо гравитираш около мен и моята същност. Колкото и да ти е странно 40-те съм ги минал. Не след дълго ще стигна и 50-те. Каквото помня от онова време го помня. Тогава лекаря взимаше кутия бонбони и най-много шише алкохол. Не те гледаше в ръцете и да ти измисля фалшиви диагнози само и само да източи повече пари от касата и да те накара да му бутнеш повече рушвет. Може да не бяха големи специалисти лекарите но каквото правеха го правеха с желание с основната цел да помогнат на болния.

Малцина са лекарите в момента които имат желанието и се задълбават във всеки конкретен пациентски случай. И изобщо не става въпрос за пари. При тях е въпрос на количество а не на качество. Предпочитат 10 пациента от които да вземе по едни сигурни 100 лева отколкото един пациент който да излекува наистина и да вземе 2000 лв за него.

И тук не говорим за инциденти. За инцидентите си има парамедици, закрепят те, спасяват те ако могат и толкоз. Говорим за случаите в които организма по една или друга причина се разболява. Нека не е алкохол или цигари. Организма се разболява и без да има вредни нациви човек. Може да пипне произволна зараза от улицата. Може да има някое заболяване което с години да се развива и да не се разбере докато не стане видимо. В този момент лекаря трябва да прояви нужното старание и търпение за да диагностицира правилно пациента за да му помогне. Е точно тука нашите лекари ги няма. Нямат времето и желанието да се занимават с такива случаи. Те са много времеемки а приходите от тях са малки. Следователно са нерентабилни.
Пазарна икономика. Ценност са парите а не здравето.

Абе много се плюе по фармацефтичната индустрия, но почти няма друг бизнес, който толкоз много да е допринесъл за увеличаване на продължителността на живота и повишаване на неговото качество. И под "бизнес" имам предвид всякакъв вид бизнес, включително този с обществени услуги.

Просто понеже здравеопазването е важно лично за всеки, някак си би трябвало да се подразбира, че то трябва да е евтино и достъпно за всички. Въпреки, че има различни теории по въпроса, то масово двете понятия се бъркат - за да е качествено здраеопазването, то трябва да е скъпо. Може да е некачествено и скъпо, но не може да евтино и качествено. За да е достъпно за всички, то трябва да се измисли кой и как да паща сметката на тези, които не могат да си го позволят.

В България просто не можем създадем нормална система. Опитваме се да превърнем лекарите в някакви слуги и лакеи, те не желаят и повечето отиват в страни, където ще са адекватно оценени. Останалите тук са раздвоени между вроденото си желание да помагат и неблагодарността, с която се сблъскват всеки ден. Можем да го направим и другояче, обаче трябва да се промени системата, а не толкова самите лекари - българите, в това число и лекарите, в достатъчна част са достатъчно умни и проблема не е въобще в това.

Ами посочих ти, неведнъж, твой пост, според който си роден около 1980. Сега пък си около петдесет. "Гравитирам" върху тези противоречия, с които са изпълнени бележките ти, щото така като си измисляш става неразбираемо, е в повечето случаи е важно от гледна точка на твоята собствена аргументация. Ако не беше лъгал както ти е най-удобно за някаква тема, нямаше да "гравитирам".

Баща ми е лекар от "онова време", познавам и млади лекари, родени "в демокрацията" - ами няма разлика, дори съвремените са, разбира се, по-прогресивни, имат много повече инструменти за влияние, по ефективни са и така нататък. За медикаментите да не говорим въобще - там прогреса е също впечатляващ, колкото и да е шантава системата с големите фармацевтични фирми.

Иначе мисля, че си гледал твърде много доктор Хаус. Няма как при едно рядко заболяване да се постави точна диагноза априори - това е въпрос на огромни инвестиции и огромен късмет. Това, което трябва да разбереш е, че медицината като цяло не е по-различно от всяка друга човешка дейност. Ако си "ценен" за обществото, т.е. ако изкарваш много пари или си по друг начин обществено необходим, то ще получиш и възможно най-доброто отношение, внимание и цялата необходима помощ. Ако си някакъв маргинал, с който и без който е все тая, ще получиш пак някаква помощ, но е неестествено да се очакват чудеса в това отношение - все някой трябва да плати масрафа.

Лекарят се държи точно както всички останали около теб, само че много по-добре от тях, защото когато никой не иска или не може да ти помогне, лекаря все пак ще опита. Съжалявам, че трябва аз да ти го кажа, но ако искаш някакво персонално лично отношение, някаква задълбоченост при изследванията, ще трябва да си намериш лекар, който да е силно впечатлен от твоята личност и да се посвети да ти помага или пък такъв, който е впечатлен от властта, която притежаваш или пък просто е съгласен да ти отдаде това специално внимание в замяна на сериозна сума пари. Това е положението, колкото и цинично да звучи - все пак далеч не са само пари, можеш да станеш просто симпатичен на някой лекар и да не ти вземе и стотинка.

Като ги "тук ги няма" нашите лекари - хващаш самолета и отиваш в САЩ, Швейцария или "където ги има". Лесно и просто. Колкото и да ги плюеш на едро по форумите, те няма да станат по внимателни към теб поради този факт само. Но винаги можеш да си избереш къде да се лекуваш, стига разбира се да си допринесъл към обществото и то да ти се е отплатило с достатъчно пари под една или друга форма.

Не на последно място в поста ти прозира някакво величаене на собствената ти личност. Изявлението "Предпочитат 10 пациента от които да вземе по едни сигурни 100 лева отколкото един пациент който да излекува наистина и да вземе 2000 лв за него." може да има и друго тълкование - че лекаря предпочита да помогне на десет човека, но които може да помогне със сигурност, вместо да ги остави тях без лечение и да отдели цялото си време на някой, който би му дал 2000 лева. Т.е. според мен ти си похвалил лекарското съсловие, като си декларирал, че те се опитват да излекуват максимално много хора, а не да спечелят максимално много пари. Ако е така - какво повече можем да искаме от тях?!

П.П. Мисля, че доста се отклонихме от тематиката на този форум. Личната ти ненавист към лекарското съсловие не касае радиокомуникациите по никакъв начин, поне на мен така ми се струва. Бих те помолил да не се опитваш да прехвърляш някакви лични разправии от други форуми тук. Има си форум "Медицина" - обсъждай там. Тук едва ли сме най-компетентнти, макар и всеки да има мнение, пък и да се срещат лекари-радиолюбители.

Продължаваш да ми правиш анализи и да ми даваш тон в живота. Виждам, че и преценката ти за приноса към обществото и реципрочноста на приноса ти са доста имагинерни като понятия. След като работиш като форумен трол би-следвало да си на ясно как се разпределят благата в нашата държава.

И колкото и да ти е странно имам доста приятели лекари. Мнението ми не се различава много от тяхното. Но тук ще се съглася с теб - нито ти си човека нито тук е мястото за обсъждане на тези проблеми. С теб можем да се преместим в клуб психоанализа или психиатрия и да ми направиш още няколко поведенчески анализа както и да установиш всичките ми психични проблеми и нуждата ми от психотропни лекарства. Може да ми споделиш какви приемаш ти и аз да ги пробвам. Може пък да поумнея и да стана като теб.