Аз съм студентка 1-ва година и не знам как да се справя с чувството за несигурност.

Не знам дали това, което следвам е специалността за мен; не си знам силните и слабите страни, не знам какво мога и не мога ... страхувам се, че май съм си избрала нещо, в което ми се иска да се реализирам, но нямам качествата за това. Често правя така. Например (за това се сещам в момента) - много ми харесват определени обувки, купувам си ги, защото ми е харесало как стоят на някоя готина мацка, а после се оказва, че не мога да ходя с тях повече от няколко часа. Тоест, не преценявам реално възможностите си, кое е за мен и кое не ... иска ми се да мога нещо, но се оказва, че не мога.

Постоянно си мисля, че няма да мога да си намеря работа (или ако си намеря веднага ще ме уволнят, защото няма да се справя с нея), че няма да мога да се изхранвам, че ще потъна в мизерия. Наистина постоянно, всеки ден.

Отговорностите ме ужасяват - по-точно мисълта, че няма да се справя с тях, че ще се проваля. Ужасявам се от това, че някой може да разчита на мен и аз да го подведа. Нон-стоп ми се въртят в главата сценарии за ужасно бъдеще, за провал, че не мога, че не ставам.

Чувствам се зле. Сякъш колкото повече навлизам в "реалния живот", толкова по-уплашена, тъжна, неуверена и смазана се чувствам, вместо да се развивам и да напредвам.

Няма да пиша повече, за да не стане прекалено дълго. Ще се радвам да прочета коментарите ви, единствено ще помоля да не ми пишете "мисли позитивно" и други такива пенкилер съвети на килограм, пробвала съм и няма ефект.

Здравей, много ти съчувствам, но единственото, което мога да препоръчам от собствения си опит е терапия - най-добре аналитична или групова. Обикновено обаче това се отхвърля толкова бързо, колкото и съветите в стил - стегни се и мисли позитивно.
Въпросът е там, че подобна несигурност е нещо формирано години наред и с много дълбоки корени в нас - за да откриеш откъде идва и да изградиш нов модел може да ти помогне реално единствено терапия и то добра. Е, ако си способна да се стегнеш и да мислиш позитивно (а някой все пак могат) можеш да се справиш и сама, но..повечето неуверени хора не са в състояние да се справят сами, дори и за това, че имат огромна нужда от подкрепа.
Това е всичко, което бих могла да ти кажа, защото - не се сърди, виждам каква е обичайната реакция - ти най-вероятно просто ще отхвърлиш този съвет.
А всичко друго е илюзия.

А как искаш да успееш,след като ти самата си пречиш и то....със мислите си?Така до никъде няма да стигнеш,ама наистина:нито ше можеш да завършиш(или в най-добрия случай ше завършиш с тройка и то по милост),ще си намериш възможно най скапания от най скапаните мъже,шефа ти ще те товари като муленеце с работа и ще ти плаща жълти стотинки за това,приятелите ти (ако изобщо имаш ,при така стичащите се обстоятелства....)ще те имат като изтривалка която се използва само в най отвратителните мокри и студени дни(щото през хубаво време никой не ползва изтривалка...)и като същество(забележи НЕ ЧОВЕК)което е длъжно да изпълнява ВСИЧКо и с НЕОГРАНИЧЕНО ПРОСТРАНСТВО(дори и лично)И ВРЕМЕ(дори и лично!!!)т.е.няма да се съобразяват ИЗОБЩО с това какво искаш и каква работа имаш в момента-ти ще трябва да отделяш постоянно време за техните нужди и най накрая твоите неща ще остават на заден план,за което ПАК ти ще бъдеш виновна!!!!А да не говорим за пари(що годе да живееш нормално),още по малко пък за собственно жилище(освен ако мама и тати ОТНОВО не се погрижат за това!или някоя роднина.....)просто забрави........и все в този дух.......
Е?Как ти се струва тази картинка?Позната ли ти е отчасти,а може би и цялата?Искаш ли този живот който ти описах?Мдаааа....защото от това твое мислене точно на там ми се струва че са тръгнали нещата....Колкото и да не ти се вярва всичко тръгва от мисълта.......,неувереността от своя страна идва(двете взаимно се предразполагат)от страха,страх от какво?
Не знам как ги мислиш ти,и незнам дали положителното мислене ти действа и доколко изобщо си го пробвала,но определено е ПО ДОБРИЯ вариант,от колкото начина по който мислиш сега....замисли се,защото така влияеш ЗЛЕ И НА ОКОЛНИТЕ!!!!!!!
Е,пожелавам ти УСПЕХ!

Много познато ми звучи всичко, което си писала...Наистина неувереността в себе си и в нещата, с които се занимаваш е ужасно нещо и много пречи да вървиш напред.
Аз пък съм втори курс, но това не ми пречи още да се съмнявам в правилността на избора ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че несигурноста е супер! Винаги съм я имал за показание за висок интелект. Защо искаш да се оттървеш от нея? Аз цял живот съм несигурен и го смятам за едно от най-добрите си качества. В никакъв случай не бих искал да съм по-уверен. Увереноста обратно - винаги считам за показател за глупост. Несигурността, тъгата, страданието и търсещият отговори дух - тези качества водят до мъдрост. Моят съвет е - радвай се на несигурноста си и не взимай никое мнение за по-валидно от своето собствено, защото всички почват при равни начала (в умственото си развитие).

Вече ако държиш на всяка цена да бъдеш по-уверена - ти си знаеш. Можеш да поговориш с психоаналитик примерно.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

За съжаление, твърде често хората не могат да оценят своите естествени положителни качества и заложби, поради нарочното и недоброжелателно депресиране от външните хищни фактори, които трансформират положителното в отрицателен баласт.

Основната причина за депресиращия икономически фактор е дефицита на възможности за целонасочени и градивни жизнени дейности. Затова във всеки труден момент, човешките същества не трябва да спират търсенето на сили за преодоляване на негативните и тъмни инерции в живота.

Оставих ти съобщение на лични .

а какво следваш? точно това си искала да те приемат и са те приели? но сега не знаеш дали след 4-5 години като завършиш живот и здраве ще можеш да се справиш с пазара на труда? еми нормално, защото ти в момента наистина не можеш да справиш. но след 4 години все ще си се променила, предполагам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мацка и аз съм така като теб, първа година в университет и такива мисли ми минават, но се пооправих, жена правилно ти каза че от преди, не е от скоро и ти трябва да разбереш от къде ти е и как е станало. При мен родителите са ми изградили този несигурен характер, защото съм все укорявана и никой не ме оставя да мисля сама и сега като съм сама в този голям свят пък я няма на мама полата????

Не сме единствените с тебе, но разбери че това дето си го мислиш НЕ Е реалността а една представа. Като вчера гледах нещо онлайн за една крава дето се притеснявала всяка нощ че няма да има какво да пасе на другия ден и докато стане на сутринта тревата пораснала, тя я опасе и пак почне да се притеснява. Ще си кажеш, тая крава е тъпа ама и хората са по същия начин.

За всеки влак си има пътници и ти ще си намериш мястото, карай стъпка по стъпка, не мисли шефове и професии, гледай си изпитите!

Стискам палци!