То си е твое право.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Прочети (ако не си го направил до сега), житията на светийте.Прочети и повечко православна литература.Там е истината.Никъде другаде. И тогава може да ме разбереш. Може би

Чел съм цялата библия. И стария и новия завет. Една такава черна и дебела.

Добро и зло не съществуват. Те не са нужни на един абсолютно всемогъщ Бог. Това е истината и нищо друго.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Какво те накара да повярваш точно в тази теория.Пак ли само математическите знаци.Или както всеки един от нас,имаш си собствена теория за света около теб и си я твърдиш

Накара ме да вярвам това, че видях истината. Хората сме глупави малки животинки, които обаче се мислят за голяма работа. Въобще не виждаме, че нашите животински инстинкти управляват целият ни живот. Погледни например група говорещи хора (и от двата пола). Виж жестовете и мимиките им, заслушай се в разговора им. По какво се различават от група мъжки и женски маймуни? Малки флиртчета, закачки, жестове... Помисли си за собствените си усещания когато водиш разговор - ако е с мъж - привличане (дори и подсъзнателно); ако е с жена - конкурентни отношения.

Помисли си колко хиляди, милиони, милиарди малки неща ти влиаят, без никога да се замисляш за тях. Помисли си как се е формирала личността ти. Помисли си по какво си приличаш откакто си била дете до сега. Нима не разбираш? Цялото ни поведение се влияе от външни фактори.

Колко са глупави хората. Защо чувството за притежание значи толкова много за нас? Понякога толкова сме привързани към някой предмет, че едва ли не го имаме за част от тялото си. Примерно ако някой дойде у вас и изхвърли телевизора ти през прозореца, ще изпаднеш в ужас "олеле, телевизора ми". Защо е толкова важно притежанието на вещи? Заради чувството за притежание и желанието да се притежава повече са водени всички войни в историята. Извод - животински мотиви.

Ние смятаме своите материални атрибути за част от своята личност. Ти казваш "това е моят телефон" също както "това е моето съзнание" или "това е моята душа". В ежедневието си не правим разлика между материалните неща които притежаваме и собствената ни същност. Какво изобщо означава да притежаваш нещо? То просто си съществува там в света, също както самият теб.

Доброто за един е лошо за друг. Ако един бос дава по-малки заплати за да печели повече за себе си, това е добро за него. Но лошо за служителите му. Ако една държава нападне друга и си възстанови територия, загубена преди 1000 години това е добро за нея. Но лошо за другата. Защо единият да е по-важен? Кой е прав във случая с държавите? Чувството за загуба е свързано с чувството за притежание. Ако в съзнанието си ти приемеш, че никоя вещ не е твоя, а само временно я ползваш, тогава няма да страдаш като я изгубиш.

Едно и също събитие може да се възприеме и като добро и като лошо за различни хора. А събитията които стават далеч от нас въобще пък не им придаваме такива емоционални краски на добро и лошо. Всичко това е свидетелство, че в действителния свят добро и зло не съществуват.

Освен това - как един всемогъщ Бог може да се влияе от събитията, че да са за него добри и лоши? А истинския Бог е всемогъщ нали? Истината е, че за Бог събитията нямат стойност на добри и лоши. Той по никакъв начин не е зависим от тях.

Харесва ми как пишеш.Имаш богато въображение и може би доста богат житейски опит.Да прав си за жестовете,за моментните чувства,за фалша,а повечето търсим истината и накрая стигаме до самоубийството от това ,че е не я откриват.За малките неща ,те ни съсипват нервите и цялостно.
И кои са тези външни фактори-според тебе.
Ето например амбициите.Те могат и да те погубят и да те издигнат в очите на слепите,след което пак да си погубен.
За предметите-при мен-съдейки по моя характер мисля ,че не са толкова от значение.Телевизор в къщи от месеци не включвам.На дрехи също не робувам.Лукса от новите коли ,жилища и апартаменти,които реално мога да си позволя ,също не ми влияе.Т.е не полагам труд дори да си избирам таива.
Притежанието на вещи за някой хора е излизане от депресия.А за мен още по голямо заробване.
За материалното съм напълно съгласна.Определено то не показва ценностна система и не дава такава на човека.Именно за това и аз така пиша-за духовно чистия човек.Всъщност ти как си го представяш.И виждал ли си такива хора-духовно израснали ,духовно чисти.и знаеш ли ,че духовното им израстване започва именно с това как се хранят.
Не сравнявай БОГА с вещите и предметите.
Всичко в природата ,ако щещ ,в планетата ако щещ ,във вселената-всичко е под ритъм и всичко се намира в една зависимост.От един процес протича друг,без един процес неможе да протече друг.Точно както и човешкия оганизъм.Всичко е в перфектно равновесие и взаимовръзка.Това човешка ръка неспособна да го създаде.Нито да ко прекупира.
Но целите са важни.Защо сме създадени,каква е мисията ни тук на тази планета

Ще говоря само за едно, защото е достатъчно обширна тема - външните фактори, които ни влиаят.

Когато си била зачената точните две клетки от организмите на родителите ти, които са се съчетали, са имали свои уникални особенности. Никои други две клетки в никои други два организъма (пък дори и в същите) не са абсолютно същите. Уникалните особености на тези две клетки веднага са започнали да оказват роля в развитието ти. Ако бяха се съчетали други 2 клетки, щеше да си различна.

Сега нека обърнем внимание на раждането. Раждаш се. Първото което виждаш - ужасно силна бяла светлина; толкова ярка, че предизвиква болка в очите ти. Дотогава не си виждала светлина. Този спомен остава завинаги в подсъзнанието ти. Но конкретните особенности на стаята, примерно различното налягане на въздуха в различни части от стаята, влиаят на светлината попадаща в очите ти. Но за всеки друг момент наляганията на въздуха в стаята вече са леко променени. Следователно първата светлина която си видяла е уникална. Ти разбира се не си могла да доловиш разликите, но чувствителни участъци в мозъка ти са я запаметили точно такава, каквато е била.

После - растеш. Случват ти се уникални събития, които не присъстват точно същите в живота на никой друг човек. тези събития формират характера ти, заедно с нещата, които казах по-горе.

В подсъзнанието ти присъстват много неща, за чието съществуване даже не предполагаш. Тези неща непрекъснато ти оказват влияние, въпреки че не го знаеш. Откъде мислиш, че идват сънищата ти? Откъде мислиш, че идват кошмарите? Нима можеш да влияеш на кошмарите си? Никой не може. Те са свързани със страхове, дълбоко отбелязани в подсъзнанието. Те ти влияят и когато си будна но не го забелязваш. Те формират характера ти - уникален характер, какъвто никой друг няма. Също както уникални са самите ти спомени.

Всичко съхранено в паметта ти представлява цялата ти личност - онова, което можеш да си спомниш, и онова, което не можеш.

Всеки ден когато вървиш по улиците тиждаш много много неща на които не обръщаш внимание, но мозъкът ти ги запаметява, въпреки че не са достъпни за теб ако искаш да мислиш съзнателно върху тях. Примерно сградите покрайкоито преминаваш имат разни мръсни петна по тях. Ти не можеш да си спомниш точната форма на тези мръсни петна, но споменът за тях е в подсъзнанието ти. Без да знаеш как точно, но всичко което виждаш в ежедневието си ти влияе непрекъснато.

Ето по този начин, личноста ни се формира от неща, които ни най-малко не зависят от нас. Ти си мислиш, че имаш свободният избор да наяправиш това или онова, но всъщност върху избора ти влиаят неща, за които изобщо не подозираш.

Има и други, по-различни фактори които ни влиаят, но са по-сложни за възприемане, така че няма да ги обсъждам сега. Ако проявиш голям интерес, мога да го направя.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

И в крайна сметка кой създава това съвършенство.Кой е изходната точка на тази перфектно е малко да се каже-система.Човека ли е измислил човека.Само този въпрос може да те накара със сигурност много да напишеш ,но истината -и сам да не я знаеш, ако не искаш да я откриеш.И аз ,създадена от тези две клетки на родителите ми в един момент на 70-80 години изчезвам и вече никой и никога не знае за мен.
Не вярвам на това.Да научно е добре защитено ,но е чисто човешки написано.Както всеки философ или психолог,както всеки човек който през призмата на своето съзнание вижда нещата.
И аз мога много да започна да измислям или да си създавам теории които да ми се харесват ,на мен и единствено на мен самата.Но предпочитам да не го правя.Защото Мислията ми не е такава .

Редактирано от kozi на 23.06.08 23:15.

КАЛЕ, лепило КАЛЕ! помага за ВСИЧКО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм като теб, но пък вкъщи майка ми добре се грижи да се чувствам така. Никога за тези 20 години не са ме похвалили за нещо родителите ми, нито са казали Браво! Само купища критика и все нещо съм им била на криво цял живот!!! Това е много ужасно

Това несъмнено оставя отпечатък в съзнанието ти, МНОГО дълбок при това!!!

Карай ТРЕЗВЕН, СПАСИ Човешки Живот!!!