И аз съм била в същото положение, и в университета, и като започнах работа.

Най-лесния изход според мен е следния - съсредоточи се върху непосредствените си задачи. Успешния резултат от тях ще ти даде неоспоримо доказателство пред теб самата за качествата ти. Най-силно ни влияе и формира житейския опит.

А ако се питаш дали наистина усилията ти в учението и работата ще доведат до успех, както има една приказка "Свърши каквото се изисква да свършиш, пък резултатите ще се погрижат сами са себе си." За най-важните неща, следвайки този принцип, съм имала неоспоримо успешен резултат.

Аз започнах работата си например, с тотална неувереност в себе си, но дадох всичко, за да се справя и получих явно признание в резултат (в обратната връзка от шефовете, бързото повишение в ранга и заплатата и т.н.).

Навън винаги е било страшно. Всички приказки, че сега е по-зле от всякога са заблуди (като изключим съществуването на оръжията за масово поразяване). Тея приказки са същите както ония, че младите поколения са по-лоши от предходните. Всъщност, още Сократ преди 2000 и косур години казвал на учениците си, че младежта се е развалила. Истината е, че глупавите хора винаги са били 99,99999% от всички хора. Умни хора си е имало, има и ще има.

Да се уточня от преди. Гнусно ми е не това, че хората обичат да се веселят, да гуляят и да лицемерстват, а това, че тези неща изпълват целият им живот. Огромният процент от хората нито веднъж през живота си не се замислят по някой да речем важен философски въпрос. Гнусно ми е, че за тях абстрактното е абсолютно безполезно, докато практическото е за тях Бог. Долавяш ли идеята ми? Всяка мисъл, свързана с благополучие е мисъл на животно. Между мотивите на истински разумно същество и на животно трябва да има принципна разлика. Действията на огромната част от хората са от напълно животински мотиви през целият им живот. Ако си една от тях, навярно се питаш: че какво има извън това?

Няма да е неоснователно да предположа, че с когото и да разговарям, той вероятно е един от това число. Понеже такива са почти всички хора. Така че не се обиждай от горното. То разбира се може и да е погрешно що се отнася до теб.

Ето един пример за проява на истински разум. Примерно аз може да искам да знам как е устроен точно света, как функционира. Просто от интерес, без никаква мисъл, че ще спечеля нещо. Ако узная отговора на въпроса ми, това с нищо няма да направи живота ми по-добър. Но все пак за мен е важно да науча отговора. Това демонстрира, че не всички желания задължително са от животински мотиви.

Има и въпроси много по-абстрактни от този. Ако отговорът на този въпрос може да бъде свързан с практиката по някакъв начин, то има такива въпроси, чиито отговори са напълно абстрактни. Примерно един математик може да се интересува какви са свойствата на 53-мерно пространство на Лобачевски (това са пространства с кривина, доста по-различни от геометрията изучавана в училище). Както лесно може да се досетиш, отговора на въпросите на такъв един човек по никакъв начин не могат да бъдат свързани с практически цели. Тези пространства са много далеч от всичко познато.

Изобщо искам да кажа, че съществува интерес, изцяло неподчинен на ползата, файдата и охолството. Но повечето хора за сега не са надминали с нищо маймуните. И навярно така ще си продължава още хиляди, може би милиони години...

Но аз съм оптимист. Вярвам, че един ден цялото човечество ще бъде населявано от разумни същества. Също така вярвам, че ще просъществува още дълго време.

Колкото до религията, преди известно време осъзнах, че всички религии са необективни. Наричам ги "философии на доброто". Преди това бях силно религиозен. Имах обичай винаги като видя църква да се кръстя и да се покланям, като поклон пред всемогъществото на Бога. Приятелите ми още го помнят. После видях велика измама в религията. Не казвам, че измамата е преднамерена или пък от лоши помисли. Но аз просто исках да знам истината, а не една добронамерена лъжа.

За мен не беше достатъчно просто да вярвам в Бог, трябваше да докажа съществуването му за себе си. И успях. Сега не просто вярвам, че Бог съществува, сега го знам. Но не един религиозен добродетелен Бог, а един философски абсолютен Бог.

Тези въпроси не са много за тоя клуб. Но искам да те попитам нещо. Ако Бог е всемогъщ всемъдър създател на Вселената, защо да го е еня за нашите там дела и да ни дава разни заръки да спазваме? Нима по някакъв, какъвто и да било начин Той е зависим от това дали спазваме заръките му или не? И още, найстина ли мислиш, че е създал Вселената заради нас? Или пък, че представляваме някакъв интерес за Него?

Можеш да кажеш "Ако няма никакъв интерес към нас, тогава съществуването ни няма да има смисъл". Бих могъл да дам един такъв отговор: ако ние по принцип сме ограничени същества, докато Бог е по принцип неограничен, тогава по никъкъв начин не можем да схванем мотивите Му. Той е различен от нас в самата си същност. Това, че трябвало да приличаме на него е една от заблудите на религията.

Но ти си знаеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли ,четейки редовете ти,много стилно звучат ,но и предизвикват в мен хиляди въпроси.И няколко конкретно ще ти задам.
1-Защо смяташ ,че дълго ще просъществува човечеството,след като само 70 -80 години ще имаш тяло за да имаш очи и за да виждаш с тях ,а с тялото да усещаш.Ами после,след като заклопиш очи.
2-Кое е необективното в религията-и по точно православието и как разбра великата измама в религията.Твърде умен човек си ,че да вярваш ,че всичко е само видимия свят.Малко го даваш като ТОМА неверни.
3-Как доказа съществуването на БОГ-за себе си.
4-Що е философски абсолютен БОГ-това да не е човек.На такова ми звучи.
5-Какво е според теб -интерес да представляват хората за БОГ-което честно казано ми зучи абсурдно.Просто няма как това което те е създало ти да си му интересен.
Сигурна съм ,че си имал възможност да поровиш поглед в някой и друг ред от някоя праволсавна литература.Особенно ако се разказва за живота на някой светец.
Психологията и БОГА -ти кака мислиш къде се къса връзката.
Всичко в тази планета,всичко в тази Вселена ако щеш е създадено перфектно.Работи с такава точност,която никой часовник неможе да я измери .Во главе с човека.
Ако измерваш и вярваш в БОГ-в цифри и философски теории или математически формули-незнам ,аз опредлено няма да мога да те разбера,може би си го срещнал по пътя Дядо БОЖЕ-видим в цялата си сила..Защото както ми го обясняваш как точно си повярвал в него,явно само видимо може да бъде за теб.
Но силно се съмнявам.Защото трябва да си много праведен за това.

Имам въпрос още един последен:Какво според теб може да накара един човек -да убие друг- и не само това-да го разчлени по точно разфасова и да го изхвърли като обвивка от вафла в контейнера.Сила е нали-а каква ли.Или пък кое кара-един друг човек(половете май нямат значение) да убие човека с който живее, да го увие в найлон и да го сложи 2 месеца на дивана в хола и да спи до него.Тази пък сила каква ще да е.
Аз по нормален начин не си обяснявам всичкото това.
Знаеш ли,а дали причината не е в това какво поглъщат устата ни,всекидневно.
Сега пък ще се окаже ,че БОГ или демона са хормони-под въздействието на които вършим тези творения на злото или доброто.Но всички предпочитаме да ни е хубаво и само добро да ни приветства ,а злото най лесно го правиме.

Редактирано от kozi на 24.05.08 00:25.

Ще номерирам отговорите си както ти си номерирала въпросите. 1-ви отговор за 1-ви въпрос, 2-ри за 2-ри и т.н.

1. Аз не съм човечеството. То ще съществува и без мен. Вече около 12 милиона години го има.

2. Не знам какво разбираш под "видим свят". Аз вярвам в един математически свят - прост, красив, завършен и абсолютно детерминиран. Само такъв свят би оправдал всемогъществото на Бог. Необективното в религията са нейните ценности, които пък са нейн фундамент. В действителност те са илюзорни. Добро и зло не съществуват.

3. Ето доказателството:

Използвам една аксиома за Бог (мисля, че никой не би я оспорвал; мисля, че е очевидна): Бог е всичко. От нея следва, че ако изобщо нещо съществува, тогава и Бог съществува. Следва да се запитаме: несъмнено ли е по принцип съществуванието? Целият свят с който сме свикнали е съмнителен. Информацията за него получаваме от нашите сетива, а няма как да сме сигурни, че те ни доставят обективна информация. Дори няма как да сме сигурни в самото съществуване на сетивата. Може всичко да е нещо като сън. Мисля, че ще схванеш идеята, няма да описвам подробно сега.

Но дори при това положение, съществуванието изобщо на нещо остава несъмнено. Достатъчно е да си спомним Декартовото "Мисля, следователно съществувам". Тоест - дали като сън, дали като нещо извън нас светът си съществува. Мога да докажа и други форми на съществувание, но са значително по-абстрактни. Все пак при интерес от твоя страна бих се опитал.

Е, доказахме, че изобщо нещо съществува. Следователно, по аксиомата, Бог като всичко също трябва да съществува. Това е.

4. Филосовски абсолютен Бог - това е Бог-не-личност. По горната аксиома Бог е всичко (просто като съвкупност) и въобще не е задължен да бъде някаква личност. Даже напротив - това че е всичко, и това че е абсолютно всемогъщ - изискват Бог да не е личност. Всички същтности заедно - това е Бог (същностите не са краен брой).

Нищо общо с човек, както виждаш.

5. Точно това казвам - че хората не представляват интерес за Бога. Но според религията, Бог обича хората, както баща обича децата си. Няма никаква логика. Един всемогъщ Бог не би обичал никого. Нищо не би представлявало интерес за него. Това е трудно за възприемане, ако мислиш за Бог като за личност. Но ако разбереш, че не е личност, тогава липсата на интерес у него вече не е странна.

Психологията и Бога. Връзката се прекъсва поради разликата в същностите на човека и Бога. Човекът е краен. Бог е безкраен. Човекът е крайна част от безкрайния Бог. От математиката знаем, че всичко крайно, сравнено с всичко безкрайно, е безкрайно малко. Тук се вижда разликата в същтностите. Целият набор от понятия с които разполагаме се оказва безполезен за описание на атрибутите на Бога. Що се отнася за създаването на Вселената - самата ни идея за мотив е неприложима и лишена от смисъл що се отнася до безкрайния Бог-не-личност. Тук се къса връзката с психологията.

На последният ти въпрос. Светът върви, както Бог го е програмирал. Въпросът - защо е избрал точно така - е безсмислен поради причини, които вече споменах. Може човекът до когото спиш една нощ да полудее и в съня ти да те заколи. Всичко може да стане. Ако падне метеорит и убие някого не питаш защо, но ако човек убие друг - питаш.

Казах вече - в света добро и зло не съществуват. Те са илюзия породена от животинското ни чувство за болка и радост. Съществуват само събития. Те сами по себе си не носят стойност на добро и зло. Дали ще умреш от естествена смърт, дали ще те убие метеорит или човек, е все едно и също. Но трудно би го разбрала - то подлага на съмнение свободната ти воля.

Тя е илюзия, както доброто и злото. Всичко, което ти се е случило до момента е оформило твоята личност. Миналите събития в живота ти изцяло предопределят решенията ти. Нямаш как да се бориш срещу това. Ти дори не можеш да мислиш за настоящето, а само за миналото. Имам предвид за настоящето като момент, като граница. В един кратък миг, ти още не си осъзнала какво всъщност се случва. Настоящето е като мираж - като стигнеш там където мислиш че е, то се отдръпва по-нататък. Все едно да гониш сянката си.

Аз съм се опитвал да догоня в мислите си настоящето. Давам ти гаранция, че от такива опити човек може да полудее. Колкото повече опорства - толкова повече лудоста му е в кърпа вързана.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Ако излекуваш несигурността си, се отказваш от помъдряване.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

За човечеството.Не няма да съществува много дълго.И физически не е възможно.
Къде видя ,че света е толкова красив,че всекидневно света го унищожава именно човека.Да природата е красива,особенно нашата ,но ние ценим ли я.Изобщо не я ценим.
Опиши ми детерминиран ,математически свят.Опитай с думи.Или с цифри.Да, колкото повече пари имаш и може би колкото повече по нечестен начин ги придобиеш е най -добре.И за какво толкова са парите.За да ставаме все по големи консуматори ли.
Добро и зло съществуват.Пример ,някой решава да краде и да ощети друг,друг решава да лъже и да предаде с това друг.Трети решил да убие,защото не е на неговата нещо ,ината му е твърде голям.Задръжки -никъде.
Бог неможе да е аксиома.Да кажем ,че напипваш някъкво определение за БОГ.Не оспорвам ,със сигурност си личност ,която много чете и се интерсува.И го прави именно за да знае,за да усети истината.А тя е само една.Тук на земята БОГ дава живот на хората за да изкупят греховете си и пак да се върнат при него.
Разкажи ми за абстрактните форми на съществувание.
Ако един човек убие друг -питаш защо ,но ако метеорид или някоя тухла хайде да не е метеорид, падне и те убие не питаш.Не е така.И в двата случая питам,но не намирам отговора.Защото само БОГ го знае.А аз съм никоя ,че да следя или съдя за неговите дела.
Но все пак ми харесва ,че ти знаеш за БОГ и за това ,че е безкраен,че може всичко.
Ако свободната ми воля е илюзия ,то и живота ни трябва да е такава.А ние сме действителни.
Разкажи ми повече за това как се опитваш да догониш мислите си в настоящето или бъдещето.Обясни го с думи ако можеш.
Ето аз например от всичко мога да си правя изводи.И да пресъздавам в съзнанието си и най вече в представата си така нещата ,че на мен да ми пасват.Което може да се каже , че е преливане в съдене.
Докажи ми математически ,че БОГ не съществува.
Последната статия по този въпрос в един вестник беше на един професор-но той математически разказва ,че БОГ съществува.И пак не беше описано с цифри.

Редактирано от kozi на 06.06.08 21:52.

"За човечеството.Не няма да съществува много дълго.И физически не е възможно."

Е как да не е възможно? Какво толкова му пречи? Естествено зависи какво имаме предвид под "много дълго". Вечно няма да просъществува човечеството. То е ясно, при условие, че самата Вселена не е вечна. Но нищо не му пречи да просъществува поне още 100 милиарда години. Пък това удовлетворява критерия на повечето хора за "много дълго".

"Къде видя ,че света е толкова красив,че всекидневно света го унищожава именно човека.Да природата е красива,особенно нашата ,но ние ценим ли я.Изобщо не я ценим. "

Човека нищо не може да унищожи. Може само да променя. Но така или иначе то бездруго всичко се променя с времето. Ти не помниш ли поне малко физика от училище? Нали сте учили, че "Материята не се губи и не се създава. Само преминава от един вид в друг" ? Същото важи и за енергията. Е, какво тогава може да унищожи човека? Нищо. Пък че прави промени, прави си ги, какво толкова. Представи си, че слънцето внезапно избухне, и целият живот на Земята бъде заличен. Това пак ще е една промяна. Това прави и човека - променя. Само че доста по-бавно и слава Богу.

"Опиши ми детерминиран ,математически свят.Опитай с думи.Или с цифри.Да, колкото повече пари имаш и може би колкото повече по нечестен начин ги придобиеш е най -добре.И за какво толкова са парите.За да ставаме все по големи консуматори ли. "

Оф, това е сложно. С две думи имаме следното положение. Има малки частички. Между тези частички има определени сили. Под въздействието на тези сили частичките се движат насам-натам. Всички тела са изградени от тези частички, включително и ние. Всяка наша мисъл, всяко чувство, всяка емоция и всяко деиствие е само движение на тези частички под действието на силите помежду им. Около себе си ние виждаме другите тела, изградени от частичките. Ето на - движението на частичките се извършва по строго определени закони. Нито една частичка не се отклонява от тези закони. Ето това е детерминиран свят. За всяко движение в него си има причина, независимо дали я знаем или не. Законите между частичките определят цялото движение в света.

Това между другото отговаря и на въпроса ти за свободната воля. Поведението ти във всеки един момент се определя изцяло от законите между частичките, от които си направена. Ти не знаеш това и си мислиш, че сама избираш как да постъпиш в този или онзи случай. Всъщност самите ти мисли са просто движение на частичките. Ти не си избираш сама за какво да мислиш. Във всеки момент мислите изникват в съзнанието ти, без да можеш в предходния момент да ги предвидиш. Почти съм убеден че няма да разбереш. Но пък кой знае, може да ме изненадаш.

"Добро и зло съществуват.Пример ,някой решава да краде и да ощети друг,друг решава да лъже и да предаде с това друг.Трети решил да убие,защото не е на неговата нещо ,ината му е твърде голям.Задръжки -никъде. "

Говорим за обективни понятия добро и зло. Мислиш ли, че на всемогъщият създател на Вселената му пука кой кого убил, кой кого ограбил или кой кого предал? Мислиш ли че Бог по някакъв, какъвто и да било начин, е зависим от това какво вършат хората? Добро и зло не съществуват.

"Бог неможе да е аксиома.Да кажем ,че напипваш някъкво определение за БОГ.Не оспорвам ,със сигурност си личност ,която много чете и се интерсува.И го прави именно за да знае,за да усети истината.А тя е само една.Тук на земята БОГ дава живот на хората за да изкупят греховете си и пак да се върнат при него. "

Еее, това бише доста лекомислено. Помисли само - ако Бог е всемогъщ, Той трябва да съдържа всичко в себе си. Включително Земята, самите нас и цялата Вселена. Те са част от самата му тъкан, от самата му плът.

"Разкажи ми за абстрактните форми на съществувание. "

Еее баси! Избра най-трудното. Това е много дълго и сложно. За щастие съм го писал вече на едно място. Ако наистина искаш да знаеш влез в клуб философия. Там на втора или трета страница ще намериш една моя тема озаглавена "Относно съществуванието". За всеки случай прегледай и първа страница. Прочети само първоначално каквото съм писал по темата, само първото ми писмо. Там съм показал някои абстрактни същности.

"Ако един човек убие друг -питаш защо ,но ако метеорид или някоя тухла хайде да не е метеорид, падне и те убие не питаш.Не е така.И в двата случая питам,но не намирам отговора.Защото само БОГ го знае.А аз съм никоя ,че да следя или съдя за неговите дела.
Но все пак ми харесва ,че ти знаеш за БОГ и за това ,че е безкраен,че може всичко. "

Отново грешиш. Ти прилагаш чисто човешката идея за мотивирани действия към самия всемогъщ Бог. Тя не е приложима за Него. Бог не е длъжен, както нас, да има задължително мотиви за действията си. Вече казах - ако разбереш какво означава това, че Бог не е личност, тогава ще разбереш и защо не са му необходими мотиви.

"Разкажи ми повече за това как се опитваш да догониш мислите си в настоящето или бъдещето.Обясни го с думи ако можеш.
Ето аз например от всичко мога да си правя изводи.И да пресъздавам в съзнанието си и най вече в представата си така нещата ,че на мен да ми пасват.Което може да се каже , че е преливане в съдене. "

Първо трябва да изясним какво е това настояще. Представи си, че времето е една права линия. Представи си, че настоящето е една точка по линията, която се предвижва непрекъснато от едната посока към другата. Така тази част от линията, която е вече премината от точката на насточщето, представлява миналото. А онази част от линията, откъдето настоящето още не е минало - това е бъдещето. Ние живеем само и единствено в настоящето. Но можем да мислим само за нещата, които вече са се случили. Има един кратък момент след самото случване, когато мозъкът ни все още обработва информацията постъпила от сетивата, Докато трае тази обработка (което е доста кратко) ние все още не осъзнаваме какво се е случило. По този начин всичко което осъзнаваме е вече в миналото. Надявам се да съм бил достатъчно подробен.

"Докажи ми математически ,че БОГ не съществува. "

Няма как да докажа, че Бог не съществува, при условие че знам, че съществува. Нали го доказах.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

Здравей.Определено ми харесва как мислиш>въпреки ,че аз пак ще продължавам да сравнявам нещата единствено и само чрез теорията на БОГА и Библията.Аз обаче ще продължа с въпросите за да видя ,ще те доведа ли все пак до задънена улица или до кръговрат в който явно ще се въртим , ще описваме едно и също нещо,но с различни думи.
Ако човечеството просъществува още 100 млрд.години-къде ще бъде според теб,след като Вселената ще се разпадне .Просто в един вързоп някой ще ни вземе и ще ни пренесе на друга планета ли .Или ще ми излислиш друго по интересно.
Това за материята ,много ми хареса,явно е ,че не ми е силата във физиката.Да ти призная честно нито я обичах ,нито учителката ми я обясняваше.По точно учителката не възбуди интереса ми в този предмет.Преписвах на контролните ,та пушек се вдигаше.А съм сигурна ,че това е една много интересна наука.Но е и много важно кои ще ти я препоава и как ще ти я преподава.Та от тук ми идва и следващия въпрос.Тръгвам от там ,че едно нещо преминава в друго или п точно човек е само енергия значи,ще се превърне в енергия след като умре и ...после в какво ще се превърне...опс то май и теб обърках.Както и да е вечно може да се превръщаме в нещо.Кое е другото в което според теб ще се превърнем.
За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така.
Да ,тук за свободната воля и за частичките съм съгласна.Напълно.И все пак именно БОГ докосва тези частички.И именно БОГ всяка секунда ти казва какво и как да го мислиш.и ако нещо е станало така или не е станало онака то тук съм съгласна ,че за всичко са виновни частичките които се оказват не моя воля ,а на БОГА.
Не вярвам на БОГ да не му пука когато някой вместо него отнема живота на другите.Не го вярвам.Добре ,че имаме БОГ ,той е най истинския съдия.
БОГ е всемогъщ той е във всеки от нас.Харесва ми как мислиш за БОГ.Ако малко по леко го даваш с радостите на живота и колко е красив и малко положиш усилие да се покаеш(което сигурно си го правил),да сведеш глава и да не проявяваш гордост(което също може да си го правил),да пострадаш ,защото само в страданието човека или по точно енергията -човек разбира сърцевината на всичко.
Не те разбирам за мотивите на БОГА да ни оставя да се избиваме и да му е все тая,независимо личност ли го приемам ,дух ли го приемам или каквото се сетиш.За мен не е понятно ...виж ,ще се опитам да го обясня със свои думи-БОг те създава,като енргия ли ще е като тяло ли ще е ,дава ти възможност да живееш.Никой друг освен ТОЙ неможе да ти даде този шанс или възможност или там както искаш го наричай.И някой друг си позволява да го отнеме.И на БОГА не му пука и всичко е безнаказано или пък става така ,че убиеца се обръща към БОГА и му се прощава всичко.
Значи БОГ има мотиви да те създаде,какви са аз сега няма да ги изброявам,защото и там ще кажеш ,че греша,а няма мотиви когато някой те убива.Или искаш да кажеш ,че всъщност БОГ те убива но използва нечия ръка за това.И сигурно и това си има някъкво следствие.
Благодаря ти от сърце за последното.Опитвам се истински да го осъзная.Има много логика и сигурно е самата истина за действителността-ти като философ със сигурност повече знаеш.
Но немога да не ти споделя нещо което усетих докато го четях.За момент си представих как е в ръцете ми едно умиращо дете.И ,че точно този момент между настоящето и действителното осъзнаване на нещата от мозъка-са решаващи за това дете.За реакциите на този от който зависи живота му.И ако само за миг се забави и не осъзнае или не направи нещо,после съзнанието му въобще може да не приеме ,че е станало най лошото.
И сега се сещам за по предните ти отговори към мен когато ти пишеш ,че ако човек разсъждава така или иначе то е вследствие на живота,който е изживял.
Аз загубих баща си на 20 години-ненадейно беше,неочаквано,не приех ,че е мъртъв,не успях до ковчега му да се приближа за да го изпратя подобаващо.А цялата тълпа от хора които се бяха на погребението ме хулеше за това.Нервната криза в която изпаднах беше неописуемо силно изживяване и вече 9 години страха от внезапната смърт не само не изчезва а задълбава.
От близо 2 години пред очите ми на улицата паднаха 3 -ма човека от внезапна смърт-непознати и починаха.Като ,че ли само това ме преследва.А някъде в Библията пишеше ,че голям грях е да се страхуваш от смъртта или от смъртта на тези които най силно обичаш.
Може би има лечение на тази психична травма,но не ми се ще да е с медикаменти за да не стана пък зависима.
Това последното ти го споделих защото усещам ,че ме разбираш.Благодаря за търпението.

Значи до 100 милиарда години хич няма да се разпадне Вселената. Тя е доста издражлива, макар и не вечна. Ще се намери място и за нас. Слънцето ще гръмне след 5-6 милиарда години, но това не вярвам да е голям проблем тогава. Само 10-20 години след началото на първите космически полети човекът стъпи на луната. Да не мислиш, че след 5 милиарда години няма да можем да си построим кораби, които да ни отнесат до друга планета? Недей така, аз се надявах да е само след 1000-2000 години най-много. Човечеството ще се разпространи не на една, а на много планети и ще наброява квадрилиони души. Това виждам аз в бъдещето.

Значи според мен, в момента на смъртта настъпва едно разливане на личността. Енергията, която дотогава е представлявала съзнанието ти, се слива с всички процеси в окръжавашата те среда. Тогава преставаш да изпитваш чувства, преставаш да мислиш. Нищо няма повече значение за теб. Може да звучи ужасно, но това е според мен смъртта.

"За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така. "

Не разбрах точно какво объркващо има тука. Какво странно има в това, че частичките понякога се нареждат така, че някой бива ударен от тухла? Или пък, че хората рядко умирали от естествена смърт? Според мен няма нищо странно че така става. Че те частичките понякога така се нареждат, че избухват цели звезди ако става въпрос. Огромни звезди широки милиони километри. Може би цели цивилизации биват пометени за секунди, без дори да разберат какво им се е случило. Какво странно има?

Никой не убива никого "вместо Бог". Нали той е заложил как точно да се движат частичките? Всичко, което става си е точно по неговия предварителен план. В такъв случай, много ясно защо не му пука ако някой бъде убит. Той всичко най-грижливо е запланувал - точните събития в точните моменти и на точните места. Но ще попиташ: "Щом всичко знае, значи нищо не му е интересно. Щом не му е интересно защо му е да го прави?". Пак ще повторя - Бог не е личност. Той хич не прилича на нас. Не са му необходими мотиви за действията. Това, че не е личност означава, че няма чувства, не мисли, няма емоции, няма и желания. Знам че е трудно за проумяване. Аз стигнах до този извод като тръгнах от единственото сигурно нещо - че Бог е всемогъщ. Чрез задълбочени разсъждения открих, че един бог, който има чувства и желания няма как да бъде всемогъщ - той ще бъде зависим. Само Бог, който не се интересува от нищо, няма мисли и мотиви, може да съдържа всичко в себе си и да бъде всемогъщ. Значи такъв трябва да е истинският.

Това, което си ми споделила накрая - щом си ми го споделила тук, значи е достъпно за още много хора. Фактически го сподели с всеки, който прочете темата.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni

не приемам теорията ти>