Edin dobar savet / Наука / Хуманитарни науки / Психология

От две години някъде всичко ми е супер объркано и незнам какво да правя. Не ми върви във връзките с момичета и това също ме тормози ужасно и непрестанно. Постоянно се самосъжалявам за какво ли не. Самообвинявам се и така. Знам че немога да върна миналото но въпросите защо съм постъпил по този начин в миналото си ме тормозят неспирно. Миналата година ходих при психиатър който тръгна да ми казва че може да ме включи в програма за някакви нови експериментални хапчета, като първо ми изписа някакви които пих около 2 седмици най много и ми ги спря. Аз се страснах от това и не го посетих повече. След това много неща ми се случиха но тежестта от вината не е изчезнала. Продължавам да се изтормозвам и за капак се затворих у дома и никаде не мърдам... само в краен случай. изолирах се от всичките си приятели сякаш с идеята че неискам и тях да изтормозвам с това мое състояние. веднъж получих някаква криза или депресия ли беше и аз незнам и един мои приятел изтърпя много покраи мен. а в същото време имам чувството че всеки от приятелите ми ми напомня за онова което съм направил и колко неправилно е било. не искам някой да ме търпи когато съм така. в последно време думата за която най често се сещам е незнам. каквото и да стане все незнам и толкова. оставил съм се на течението а това дразни и близките ми които са в шаш и незнаят сякаш как да реагират на тези мои състояния. немога да се стегна сякаш от страх да не повторя грешките си ... неискам да бъда безгрешен ама немога от друга страна сякаш да си стъпя на краката. имам чувството че всички се майтапят постоянно с мен... чувствам се като парцал а едновременно и искам да изразя че оценявам къде съм сгрешил и че не съм го направил с желание за ефекта които се е получил. незнам какво да правя ...