да реша един проблем - от известно време ми се обажда - по телефона и по интернет - моя бивша съученичка, с която бяхме приятелки в гимназията, но от завършването ни преди 3 години не сме кой-знае колко близки. Стари спомени, разни смешни случкир новини за общи познати, знаете как е. Но напоследък почна да прави анализ на поведението ми в училище - как съм се държала, как съм изгеждала, кого съм обидила и упорито ми напомня някакви тинейджърски истории, които отдавна съм забравила а и не искам да си спомням, не знам как да й обясня, че човек не може цял живот да живее със спомени от ученическите години, приятни или неприятни- без зачение. Пробвах с разни намеци - не става, шегувах се - не разбира,в прав текст казвах, че трябва да се живее с днешния ден и да се гледа напред - не помага. Моля, споделете ако имате малко опит в подобни ситуации. Забравих главното - виждаме се само през лятото, защото учим на различни континенти и в началото си мислех, че я гони носталгията, може и това да я кара да се държи така.

Може и да е просто злобна, спрете да се виждате...

Според мен тази бивша съученичка е обидена и злопаметна, освен това със сигурност има някакъв комплекс.

Нещо задължава ли те да се виждаш с нея? Ако не, много лесно си решаваш проблема: спираш да се виждаш с нея. Ако пък не ти се иска да решаваш , така радикално въпроса, просто й кажи /малко по-агресивничко :)/, или да ти говоря неща касаещи Тук и Сега, или въобще да не ти говори. Съществува риска да спре да ти говори за известно време, ама обикновено след време им минава и решават, че е по-добре да изпълнят ултиматума, отколкото съвсем да се прекъсне връзката.
Мисля си, че тази твоя приятелка така често и настойчиво се обръща към миналото, защото вероятно няма какво да каже за настоящето. Друга стратегия е директно да я попиташ дали наистина няма за какво сегашно да говори или ако има, чак толкова ли е лошо, че да не иска да говори за него. Като се вземе предвид естествената общителност и разговорливост на жените може да се стигне до момент, в който да е окаже, че тя има нужда от помощ и ти да си човекът, който да й я окаже...
Това са само хипотези де...не е задължително изводите ми да са в правилната посока, но са една възможност...

Няма такова място "Далече"!

Ами кажи и го в прав текст както направи тук - трябва да звучи (поне както аз бих го направил) нещо от сорта - "виж сега човек, сега съм коренно различен човек от това което бях.държа се по друг начин и мисля по друг начин. честно казано разговори относно ученическите години ми тежат и не искам да се сещам за тях, така че ще е яко ако си лафим за други работи" точка.Ако почне да те разпитва ама защо ти тежат и т.н. стои си на мястото на мястото и не давай обяснения че само ще разпалиш разговора, казваш "ми просто така, не искам да се сещам и толкоз" и тук пак слагаш точка на разговора ама главна точка :). Ако не намерите друга тема и си мълчите не се притеснявай, явно е по-добре да си мълчите отколкото да водите мъчителни за теб разговори.
Успех.

Така направих, казах без заобиколки, тя като че прие добре товар но след време се обади по друг повод и върна някак си разговора обратно. Всъщност напоследък само я слушам и учтиво отговарям "да, да" - може точно това да я амбицира и да продължава. Благодаря, беше ми приятно да разбера, че имам подкрепа на непознати за мен хора.