Здравейте,

Имам голям проблем с родителите ми и моля за вашия съвет и помощ.

Аз не съм дете, зряла жена съм. Почти през целия ми живот съм имала проблем с тях. В детството ми имаше някои наистина лоши неща. Не че ги обвинявам за всичко, но реално си мисля, че доста от лошите неща сега в мен се дължат на тях и че в нашите несполучливи отношения се корени причината сега да съм по-враждебна с хората, отколкото ми е естествено по характер и да имам затруднения в осъществяването на връзките си.

Те сега обаче имат нужда от мен. Проблемът понастоящем в нашите отношения е повече в мен, аз не успявам в повечето случаи да комуникирам успешно и доброжелателно с тях, чувствам че ми е невъзможно да ги обичам или уважавам и не мисля, че някога мога да им простя някои неща със сърцето си, макар че много пъти съм опитвала да го правя с разума си. За това силно допринася фактът, че те никога не са се чувствали виновни за нещо по отношение на мен (нито за каквото и да било друго). Това е едно от нещата, които особено силно ме отблъскват у тях, не на последно място защото някъде подсъзнателно в мен още е жив страхът, че те могат отново да ми навредят (което с разума си разбирам, че едва ли ще стане).

Опитвала съм много пъти да говорим разумно и да стигнем до някакво истинско разбирателство, но не се получава. Почти всеки контакт с тях за мен е мъчителен и понякога ме разстройва за дни. С мъка трябва да кажа, че единствените истински спокойни и щастливи периоди от живота ми са били, когато по една или друга причина не съм имала контакт с тях.

Много пъти съм си мислила как е най-добре да постъпя. Явно нямам това количество търпение, християнска любов и дипломатичност в себе си, които да ми позволят да общувам с тях успешно, независимо от всичко. В същото време, ако бяха други хора на тяхно място, без колебание бих прекъснала всякакви отношения още преди много години, бих ги забравила и бих си възстановила равновесието много пъти досега. Проблемът е и в това, че също ми е и много жал за тях, те са стари и болни, и имат нужда от мен и от моята любов, която аз обаче в случая просто не успявам да изцедя от себе си. (Иначе съм обичлив човек.) Те също страдат от лошите ни отношения, но нищо не се променя.

В мен определено има стремеж да постъпвам морално правилно, но с тази ситуация не мога да се справя, може би защото нямам вътрешното убеждение, че прошката и любовта в този случай са морално правилни. Зная, че повечето хора, които правят големи грешки са едни неразумни деца и затова не винаги са отговорни, но въпреки това в себе си чувствам и много пъти съм го усещала, че не това би било правилното решение. В същото време не искам да ги карам да страдат, нито пък да продължавам да страдам заради тях.

Моля, споделете мисли и съвет.

Благодаря ви.

не е необходимо да говориш с тях, но ако имат нужда, да ги подкрепиш финансово - да. изобщо, ако за това е цялото шикалкавене, не си помисляй.

Не съвсем разбирам фразата за шикалкавенето.

Аз ги подкрепям финансово, въпросът беше съвсем за друго.

ок. не го приемай за теб. други ще прочетат темата, може да е за тях. а този проблем 'кой да гледа родителите' съществува и затова отбелязвам. от чисто финансово естество.

Постарах се да обясня колкото мога по-ясно какъв всъщност е проблемът.

Не си спомням да съм споменавала нещо за финанси и на разбирам откъде е могло да се вземе такова тълкувание на темата изобщо.

Проблемът е психологически и бих искала да получа мнения от психолог/зи, на ниво психология. Благодаря за това

Надявам се, че не очакваш квалифицирана помощ и съвет от психолог в този клуб или въобще в нет-а. Не мисля, че това е най-доброто място.
Аз ще ти предложа само няколко въпроса, чиито отговори евентуално да ти помогнат. Дано са ти от полза, не съм психолог.

В думите ти има много гняв срещу родителите ти, а докато си ядосана и обидена не би могла да им простиш. Опитай първо да се освободиш от този гняв, който е само в твоя вреда. Погледни родителите си от дистанция, като възрастен човек, а не с очите на обидено и разочаровано дете.
Задай си въпросите: какво получих от тях?, какво очаквах и исках да получа? и най-важният! - те способни ли са да ми го дадат??

Една позната често казва, че проблема на много хора е в опитите им "да си купят прясно мляко в магазин за бои". За жалост, в най-добрия случай ще си тръгнат с бяла боя, защото това е всичко, което могат да им предложат. А то естествено няма да им замести млякото .

Дали не правиш същата грешка? Огледай проблема под лупа, бъди максимално обективна и си отговори -те могат ли да ти предложат това, което искаш от тях? Казваш, че са хора, които никога и за нищо не са се чувствали виновни. Надяваш ли се на стари години да осъзнаят грешките си или да ти поискат прошка? Не са ли нереални очакванията ти? Ако не са ти дали любовта от която си имала нужда като дете, допусни че са просто неспособни да обичат. Може и тях да не са ги обичали достатъчно, да не са ги научили как.
И не забравяй да си благодарна, че тези двама души все пак са създали един "обичлив човек". Не е малко.

Елина, не разбирам защо се надяваш, че не мога очаквам съвет именно от психолог в клуб Психология. Ако в този клуб няма психолози, то тогава наистина съм в грешка.

Бях помолила именно за такъв отговор най-малкото, за да бъде той адекватен на пуснатото като тема. Благодаря за досегашните отговори, но те просто не са съответни на ситуацията.

Вместо да повтаряш точно от какво се нуждеш на всеки опитващ се да ти помогне, вземи и прочети внимателно какво ти казват!Ако знаеше действително какво ти е необходимо едва ли щеше да пишеш тук.
Нали точно в това се състои проблемът ти?

Доволна ли си от себе си? Ако си "обичлив човек" това вече достатъчно значимо основание родителите ти да са "заслужили хора".

Не мисли, че не разбирам проблема ти, защото той съвсем не ми е чужд, но дай малко по-спокойно, това все пак е просто форум.

Дано не съм права
Но ми се струва, че и в този случай търсиш мляко в магазина за бои. Помисли мъничко върху това, докато се намесят истинските психолози.

Най-искрено благодаря, но колкото и внимателно да чета, наистина не мога да видя нещо полезно нито в съветите да подпомагам финансово родителите си, нито в съветите да уталожа гнева си към тях.

Благодаря още веднъж на тези, които отговориха, и наистина съжалявам, че пуснах тази очевидно неподходяща тема тук, за да стане тя обект на свободни коментари от страна на не-психолози. Всичко добро на всички