Проблемът ми е следният: Не мога да бъда подредена и около мен цари вечен хаос. Оправям си стаята, и до вечерта наченките на нов безпорядък са вече факт. На следващия ден изобщо не си личи, че стаята е била някога оправена. Така е и на работното ми място.Когато се захвана да разчистя нещо, трудно решавам, кое например трябва да изхвърля, за всяко нещо намирам причина да го запазя, защото евентуално някога може би ще ми потрябва.Освен това винаги се чудя откъде да започна, въртя се като пиле в кълчища, ходя насам-натам и в крайна сметка за много време почти нищо от планираната работа не свършвам. Най-лошото е, че и в главата ми е безпорядък. Разсеяна съм, трудно се концентрирам, дори по теми, които ме интересуват.Проблеми, които трябва да решавам, ги отлагам за по-късно и така се е натрупала една камара от нерешени въпроси.Винаги съм с чувството, че пропускам нещо важно, което се случва в момента на друго място.Дори когато чета нещо по тема, която силно ме вълнува, след известно време започвам да нервнича, защото смятам, че по същата тема, но на друго място, бих могла да прочета нещо повече, по-важно, което ми убягва, или до което не мога да стигна, защото съм се забила в "нещото", което чета в момента.Така се прехвърлям от източник на източник, от едно важно за мен нещо на друго, никъде нямам търпение да се задълбоча.Тази моя разхвърляност ми е наследена от баща ми, около когото по същия начин винаги цари хаос.Най-лошото е, че ми е трудно да работя едновременно по няколко проблема.В резултат, важни неща изостават и чакат със седмици и месеци да им дойде редът. Така описаното състояние има ли някакво название, диагноза ли е и какво бихте ме посъветвали да предприема?
Предварителноблагодаря за всеки съвет!

Здравей!

Във връзка със склонноста за разхвърляност, се сещам за придобилата огромна популярност психоаналитична типологизация на личността с оглед на психосексуалното й развитие в т.нар. "анален стадий" (втората и третата година) - анално-задържащ (anal-retentive) и анално-експулсивен характер.
Първият тип хора са подредени, педантични, последователни, често и стиснати; вторият - обратно. Основната идея в тази типологизация е, че анално-експулсивният тип поведение е обусловено от реакцията/протеста на детето (и порасналия) срещу родителската/социалната забрана за дефекация (и всякакъв друг тип извън-конвенционална експресия) извън отредената за това територия (тоалетна - за дефекацията; карнавали, дискотеки и стадиони - за другите видове първична експресия). Между другото, някои детски психолози твърдят, че вторите деца в семейството са по-склонни към анално-експулсивно поведение, в сравнение с първаците.


От нещата, които посочваш, бих разделил условно проблема ти на три части:
1. Имаш висока потребност от постижения;
2. Никога не можеш да подредиш последователно, трайно и ефективно вещите и дейностите си;
3. Чувстваш се виновна (поне пред себе си) от тази самовъзпроизвеждаща се (циклеща) неефективност в живота ти;


Това разделяне на проблема и - което е по-важното - представянето в тази последователност на частите му, дава друг аспект за интерпретация. От тази гледна точка твоята неподреденост може да се разглежда като изместена (т.е. насочена не към източника си) десадаптивна проява на неудовлетвореността ти относно това как значимите ти хора (и въобще околните ти) не те ценят, харесват, одобряват и подкрепят достатъчно (колкото заслужаваш "всъщност"). Трайната ти неподреденост и непоследователността ти в различни области може би е тъкмо протест срещу това възпримано от теб недооценяване от околните на теб самата и на направените от теб неща. Ти искаш да се докажеш пред тях и пред себе си, но не приемаш играта на дребно, искаш нещо по-величаво и монументално и затова незаслужено пренебрегвш разумната стратегия на постепенно натрупване на малки постижения чрез последователното изпълнение на сами по себе си незначими и непълни дейности. Всичко или нищо! Казано по друг начин, ти съзнато или неосъзнато чрез стихията на творческото рабърквачество се стремиш спонтанно да нацелиш някоя печеливша случайност, някоя неподозирана супер-успешна, триумфална подредба, която съвестното изпълнение и напасване на досадните малки елементчета никога не би ти донесло (с това е свързано и твоето събирачество, осигуряваш си ресурс, който в светлото бъдеще ще бъде реализиран успешно). Макар да осъзнаваш, че по силата на разумното пресмятане на житейските вероятности, това твое поведение по-скоро ще ти навреди, ти, все пак, не искаш да се лишиш от тази възбуждаща творческа неопределеност, не ти дава сърце да се откажеш от тази опияняваща надежда за предстоящия спонтанно връхлитащ те успех. Картината допълнително се влошава, когато извън тези полуеуфорични състояния на очакване и фантазии се редуват с моменти на отрезвяване и осъмняване; както и с още по-чувсвително възприемане на това, че си се минала и е можело да направиш нещо мн. по-сполучливо и ефективно. Това повишава вероятността околните наистина да почнат да не оценяват докрай качествата ти и така цикъла се завърта.

Тези два аспекта на опита за обяснение ("анално-експулсивен характер" и "фантазно свръхочакване") на проблема ти, разбира се, могат да се разгледат и като взаимодопълващи се, но до голяма степен са пресилени, спекулативни и прекомерно обобщаващи.

Все пак те дават някакви посоки за това, какво би било добре да направиш, за да намалиш и да се отървеш от проблема си.

1. Опитай се да го формулираш пред себе си и пред близките си (можеш дори да си водиш дневник само за този проблем); това е изключително важно, защото след като ясно и отчетливо кажеш "Да, аз имам проблем, той ми пречи и ще ми пречи още повече занапред", след като опишеш и така по-ясно осъзнаеш ежедневните ситуации, в които твоя "порок" ти е нанесъл някакви вреди или е осуетил е някакви добри възможности, ще можеш по-уверено да пристъпиш към премахването му; тъй като всеки път когато пак те връхлети експулсивно "вдъхновение" ти вече по-лесно ще го свържеш с ясно формулираните му вредни последици и по-трудно ще ги омаловажаваш.

2. Опитай се да преосмислиш целите и амбициите си; това не значи да престанеш да се стремиш към по-доброто и по-качественото, а по-скоро да не пренебрегваш нещата, които не са "най-качественото", да започнеш да ги възприемаш като необходими стъпки към нещо много по-добро, отколкото ти дава сегашното състояние на неподреденост. Това ще направиш по-ефективно ако
3. не се чувстваш виновна всеки път, когато след хвърляне на усилия и губене на време не постигнеш очакваните резултати; Определи си за всяка дейност една буферна или неутрална зона, която е между неуспеха и успеха и ще установиш, че много от неуспехите ти попадат тъкмо в нея, което значи, че се натрупват като малки успехи.

4. винаги сама си планирай дейностите (все пак ефективно) и следвай тези свои планове. Tака постепенно ще престанеш да възприемаш всяка органираност и подреденост като нещо външно натрапено ти и наказващо те и все повече ще съзираш свободата като организирано управление на себе си.


Надявам се да съм ти бил полезен поне малко, не възприемай буквално всичко, което писах в първата, "диагностичната" част от този постинг, както сам се иронизирах - това са попресилени опити за обяснение, но и те могат да дадат ценни насоки за положителна промяна.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би формулирането на прости и ясни въпроси, на които да се опиташ да си дадеш сама отговор би ти помогнало.:-)))

Например:

1. Защо съм толкова разсеяна?

Разсеяността често е верижна реакция, която създаваме сами. Когато смятаме, че сме разсеяни, ние се учим да развиваме тази характеристика и непрекъснато е актуализираме и препотвърждаваме. Ако не можем да си спомним нещо, първата ни мисъл е; "О, толкова съм разсеяна, ПАК забравих и НЕПРЕКЪСНАТО ми се случва да забравям". Тази мисъл се бори за място в главата ни с онова, което наистина искаме да си спомним. Получава се самоосъществяващо се предсказание.

Проблемът е важен, тъй като щом се отнася за мислите ни, очакването е всичко. Влиянията са вътрешни. Когато използваме паметта си, имаме работа с мислите си. Самовнушението, че не сме в състояние да си спомним нещо въздейства силно инасочва очакванията ни и ги превръща в действотелност.

Може да си помогнете със следните НЛП-техники:

*Изпратете на ума си послание, че лесно си спомняте нужното и го подкрепете . Преобърнете фактора на самоосъществяващото се предсказание да заработи във ваша полза. Задайте му положително очакване, че паметта ви няма къде да ходи и ще се справи отлично! После подкрепете това очакване незабавно като му създадете някаква подсказка - визуална (в момента на спомнянето да видите нещо точно определено и цветно), слухова (да чуете някакъв шум, звук, мелодия, дума, сигнал), кинестетична (да усетите докосване или допир до точно определена материя, да почувствате определен мирис, вкус, чувство, усещане) или субмодална - нещо, което да има едновременно и трите предни характеристики.

*Научете се да успокоявате мигновено ума си. Освободете се от негативните очаквания и оставете на тяхно място да се разположат спокойствието и самообладанието. Представете себи си такава, каквато желаете да бъдете - самоуверена, никога нищо не пропускаща и не забравяща, усмихната и доволна от подредената и добре свършена работа. Повторете горната визия минимум 5-6 пъти.

Всъщност, колкото и странно да е, като култивираме ума си, чрез състояние на спокойствие и липса на негативно задръстване, можем наистина да преодолеем разсеяността си.

2. Защо отлагам неща, които могат да се свършат само за няколко минути?

Съществуват множество причини за отлагането на големите задачи, повечето от които са свързани със страха. Ако отлагате, обаче малки и прости неща, които могат да бъдат свършени за минути, мотивацията е съвсем различна. И господинът преди мен, много точно е описал тези състояния. Тук играта се нарича внимание. Несвършените дребни задачи, Ви карат да отместите фокуса си от нещата във вашия живот, за които не искате да мислите, а трябва. Последиците от такова поведение са сложни. Съзнателното разсъждение, на което се уповавате е: "Имам по-важни неща, за които да се тревожа. Какво да си губя времето с тези дреболии". Така изпускате контрола над живота си и не довършвате нищо. Дребните неща остават несвършени, за да отвличат мисълта Ви от по-големите. Още много може да се анализира, но да преминем към практическите техники:

*Направете си списък на всички неща за вършене, които ще ви отнемат не повече от 10 минути за една седмица напред. Всеки ден отмятайте поне две от тях. Препрочитейте списъка си на глас, както и нещата, които сте свършили, като подкрепите всяко свършено нещо с изиграване на "Танца на радостта", например няколко смешни стъпки и поклони към самата себе си, които да ви развеселят и въодушевят. В края на седмицата вижте, какво е било свършено и се наградете с нещо силно удоволствено. Вие си решете какво да бъде то.

*Преразгледайте ценностите и целите си в живота. На лист хартия запишете 10 от най-важните за вас неща, като ценности. От тях си преформулирайте направете 3 главни цели. Опишете действията, които е нъжно да предприемете, за да ги осъществите. От действията определете тези, които са с по-голям приоритет и се заловете с тях. Напишете си ги с цветни маркери и си ги сложете на видно място. Сложете до тях снимката си на весел и удовлетворен човек... От време-навреме ревизирайте списъците, преформулирайте целите, ако се налага, планирайте срокове за изпълнението им.
Дайте си срок от 3-6 месеца, в който да видите какво ще стане, ако работите по своя програма за "Оптимизиране на живота ви"!

Успех!

Извинете, горното под поста на господина блах, блах, блах беше за Вас!:-)))

Мила и Blah-blah, благодаря много за постингите ви. Ще се възполвзам от съветите ви, сигурна съм, че има и други с подобен проблем, за които също ще са от полза.