Хайде Фройдовченца, един сън / Наука / Хуманитарни науки / Психология

По принцип би трябвало да се зареди, но щом казваш:

Сън, предизвикан от размишления относно правописа на думата „детектив“ и нейния английски произход

Редих се на едно гише. Някакви ме прередиха грубо. „Маймуни!“, креснах. Обърна се и замахна, беше някакво хлапе. Нещо силно с голяма скорост ме повлече назад. Обърнах се – беше майка ми на фона на някакво помещение, в близост до което се чувстваше оживление или веселба, явно заради това веселие майка ми се усмихваше като Чеширската котка. Мярна се позната от други сънища гледка – салона на стар, развалящ се театър или кино; упадък и гнилоч ме повлече в свят, познат от тези същите сънища. Бях се върнал; оказа се, че преди съм идвал само за да огледам. Вече бях в тъмната си стая, в която само бюрото бе осветено – от една всъдеходна лампа с един крак и екрана на компютъра. Лампата се състоеше от хищен продълговат, пъпешовиден абажур с бродерии и успореден нему месингов валяк – крак. В едната си страна те бяха подвижно свързани с месингова пластина. Изходното положение на тази лампа е легнало, когато и двете успоредни части са също така успоредни на повърхността, на която лежи лампата, а също така я и допират. Движейки се около абажура с бродериите, кракът описва полукръг, чийто радиус е равен на дължината на пластината, и се озовавава от другата страна на абажура. След това абажурът прави същото – така се предвижва еднокраката лампа. В мига, в който я забелязах, лампата самоволно реши да се разхожда по бюрото ми в налудничаво-кокошковиден и бърз стил и се наложи да я спасявам да не падне от ръба, а половин секунда по-късно – и от сблъскване с чаша, пълна наполовината с вода, в която явно имаше разтворена капка мастило. Накрая се сетих, че мога да спра лампата като я поставя с тялото (абажура) на бюрото и с кракa стърчащ във въздуха. Проработи и както и преди (изведнъж се бях сетил) кракът започна да прави непълни полукръгови тиктакащи движения като махало. Докато упорствах с лампата, умът ми усилено мислеше в коя част на тъмната ми стая съм минал, че се е задействало старото проклятие, чакащо специално мен. Междувременно друга, стабилно закрепена лампа бе изникнала на бюрото, но трета едновременно извършвана дейност отвлече концентрацията ми от нея – изслушах гласа на познато момиче по телефона, който досадно не светеше в тъмното, въпреки че бях сигурен във включеността на тази опция – най-малкото защото тя не можеше да бъде изключена. Озовах се на открито и с по-голяма досада установих наличието на оранжевата светлина, която бледнееше на фона на слънчевата. Бях в грозно междублоково пространство и бързо сменящите се образи в тъмния екран ме принудиха да се насоча към един от двата осветени входа – явно не в този, в който ме изпревариха да влязат две непознати тъмни мъжки фигури. Влезнах в това квадратно разнебитено и необитаемо помещение. Сетих се, че това бе гладкото помещение от сънищата, за които споменах. Зеленикаво-сиво, преди по пода му имаше леко грапави, с размера на щраусово, яйца. Сега от яйцата се бяха излюпили прилепи, малко по-едри от обикновените; гледаха ме и пикираха покрай главата ми. Излязох бързо, стремейки се да опазя телефона си, когото бях прикрил в своята шепата. Почуствах страшно забавяне. Хитроумна асоциация с плуване ме измъкна от неудобното положение и заплувах в много гъста течност. Гъстота й се увеличаваше с моето желание за това й действие. Затова реших да се почуствам в безтегловност и течността с мощен тласък се разреди до газ. Успях няколко мига да задържа това мое пропадане и после с най-голяма досада и съжаление установих, че се събуждам.