Колко време го пи ривотрила и нямаше ли проблеми при спирането

Това е голяма грешка!!!Ривотрилът не лекува!Успива те и те прави парцал. Не премахва причината (сиреч недостига на серотонин), ами я потулва (демек, да не се забелязва)...

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа
[

Интересното е че мен ривотрила не ме успива и понякога дори пак си ми е нервно

Rivotril ne uspiva. Prosto dejstva mnogo burzo dokato go vzemash, posle kato spresh karash na avtopilot nqkolko meseca i posle pak zapochvat pan.ataki. Govorila sum s d-r Raeva ot centar Analitika i po nejni nabljudenia vzemalite Rivotril pochti na 100 % recidivirat.

Sega se seshtam che toj se vzema samo s recepta /za sravnenie antidepresantite se kupuvat svobodno/. Sigurno ot MNZ sa imali neshto predvid!

Ти как се справи , за да не се връщат паник. атаките. Вече няколко месеца пия ривотрил и това, което споделяш никак не ми харесва . Какво да правя?

Po-nagore sum pisala tel. na moq terapevt!

Здравей, аз дълго време страдах от депресия. По време на болестта непрекъснато ме мъчеха и страхове - да оставам сама, да отида до магазина, да говоря по телефона... Просто не бях себе си! Болен и безпомощен човек. Докато започнаха да ми действат лекарствата (Золофт) минаха 2-3 месеца. През това време си наложих насила да излизам, да се срещам с някой приятел поне два пъти в седмицата. Беше ме страх, че ако приятелите ми разберат за проблема, може да започнат да ме отбягват. Тогава схванах, че за хората отстрани изглеждам сякаш си имам някакви проблеми, лош период или нещо такова. Стана ми ясно, че няма опасност някой да застане срещу мен и да ми каже: "Нещо си мръднала".
Не се притеснявай - на тези състояния се въздейства. Те отминават трайно. Бях на дъното, не исках да има следващ ден, не исках да се събуждам сутрин, защото за мен животът беше ад.
Оттогава мина повече от година. Вече го забравих, всичко остана назад. Сега живея пълноценно. Вярвам, че никога няма да се повтори, а ако се повтори - то е поправимо.
Непременно потърси психиатър и имай търпение. Най-важното е да знаеш, че това е нещо временно - то си има край. Освен това не гледай на себе си като на мръднала - просто временно имаш дефицит на някакво вещество в мозъка. и най-важното - научи се да се щадиш, позволявай си повече удоволствия, гледай на нещата филосовски.

Ще се оправиш ще видиш


Мога да ти изпратя координати на лекаря ми на бележка.

Ще съм благодарна ако ми изпратиш координатите на твоя лекар

Здравейте братя откачалници :))
Не прибягвайте до самолечение. Подхода е индивидуален. Не се обръщайте към невролози - невежи са по въпроса.
Корифеят по проблема се нарича д-р Лъчезар Хранов (психиатър)- републикански специалист по паническо разстройство. Клиника "св.Наум Охридски" -IV-ти километър, София.
Вяра и търпение !

регистрирай се, за да ти пратя бележка или дай e-mail