Всичко това е добре, но имаш ли техники , с които да се справяш с това напрежение. Като ми застане буцата в гърлото и не знам какво да правя- доста е кофти

Хайде бе не може в цяла София да няма психолози или психо..., които да помагат при това пр/оклето/ ПР

Е, това беше наистина добро! Познаваш състоянията си, излезли са наяве и ще преминат. Разбрал си, че всяко състояние и временно и нормално
Аз имам много страхове, но точно борбата с тях ме прави един много силен човек.
Прав си за всичко.
Успех в живота!

А интересното е, че от моето обкръжение никой не знае за тези мои пристъпи. Най-често те се появяват като си помисля за това или когато усетя някаква микроскопична болчица или странност вътре в мен. Но толкова с времето стават по-слаби. Някак си като дойде, си помислям, че и да дойде и да не дойде, ще премине и пак ще си бъда в нормалното състояние. Така сякаш предизвиквам страха и той трае по-кратко или изобщо не идва. Казвам си: и да дойдеш и да не дойдеш, все тая, защото това е плод на въображението ми и е моментно.
А след като паниката приключи винаги се чувствам супер, не знам защо.

А като дойде как се чувстваш и за колко време

Значи, като дойде е гадно. Завива ми се свят, леко губя фокус, светът около мен се размазва, звуците стават приглушени или прекалено силни, сърцето ми забива учестено, имам чувството, че се побърквам.
Като премине паниката, се отпускам от самосебе си, даже се усещам супер спокойно и готино в кожата си, тялото ми се чувства отлично.
По принцип не трае дълго и слава богу, щото ако продължаваше много време, наистина ще ми се случи физически нещо лошо. Трае няколко минути, после обикновено отшумява.
Странното при мен е, че никой от околните не забелязва, дори най-близките. Просто като дойде момента, знам, че трябва да го изчакам да отмине и да продължа с това, което правя. Повтарям си: това е само временно състояние, всичко е нормално, ще премине всеки момент. И минава.
Понякога ми се случва нощем. Тогава е по-неприятно, щото през нощта проблемите винаги изглеждат по-зловещи. Но пак – отминава и заспивам като бебе.
Абе никак не са приятни тези паники, но идват и си отиват, а и знам, че рано или късно ще си отидат завинаги

Благодаря ти, КАТ!

И аз съм точно като теб, без никаква разлика.
Скоро би трябвало тази паника да свърши.
Между другото сам съм стигнал до това състояние да разбирам, какво се случва, нито съм ходил при психолози, нито при психоаналитици, само до едни неврозлози стигнах един път, но те ми казаха че съм ок и ми дадоха някакво лекарство от жълт кантарион за успокоение, но не съм го пил. Мисля, че ние сме намерили най-добрия път за борба с това състояние, което ние си създаваме.

Усещам, че към свършване отиват нещата Всъщност, всичко, което има начало, има и край... И това е добре, нали
Съвсем сама - без лекарства, без психиатри, без дори да се оплаквам на приятели, мисля, че се справям добре. Вярно, когато се бориш сам-самичък е по-бавно, но е по-естествено и сигурно. И без странични ефекти.
Май взех да се присмивам над тези си състояния и това ми помага. Последния път като усетих, че идва, си казах: Яяяя тва пак дойде , айде де - нека ме е страх! Обаче, уви, явно страха обича да го вземат на сериозно и бягат от присмехулници И приключи още преди да е започнало.
Абе, да си гледа работата паниката, така или иначе аз я зъздавам, тя е нереална и затова нямаме нужда от нея. Разбере ли съзнанието това - че няма нужда от нещо, просто не го създава. Така разсъждавам аз