какво е прошката? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Копирах автоматичния превод на статиятата ...
Лично на мен тази тема ми резонира и създава разбиране и приемане, както и спокойствие в наблюдаването на странното и често неадекватно, роботизирано поведение на голяма част от населението, която съставлява минимум 50%. Другата неадекватна част има потенциал, за който още не знае.
Интересното за мен тук, за разлика от други подобни текстове беше разяснението, че това не са хора без душа, защото основно те споделят групова такава, като при животните, но тя няма ядрото на душата - дух, висшето съзнание и това, което може да играе едновременно роли в различни реалности. А душата е необходима за анимирането на аватара /физ.тяло/ като етерната съставка предотвратява ентропията на тялото, а астралния компонент е свързан с емоциите и страстта, които "заместват" духовните преживявания на хората с Дух, висш аз.
Органични портали, бездуховните хора.
Празни хора. Куклени хора. Картонени изрезки. Дроновете. Органични портали. Фонови знаци. Защо изобщо съществуват тези термини? Защото по необходимост те трябваше да бъдат измислени от онези, които независимо забелязаха същия озадачаващ феномен, за който няма официално име: някои хора изглежда пропускат нещо много важно вътре. Въпреки че не са непременно по-малко интелигентни, успешни или физически здрави от всеки друг, те все пак не показват индикация за наличие на по-високи компоненти в тяхното съзнание.
През годините съм получавал имейли от читатели, които са стигнали до същото заключение. Те забелязаха, че някои хора са странно едноизмерни и кухи отвътре. Това наблюдение не е трудно да се пропусне, но е лесно да се рационализира, особено когато съвременното общество е толкова силно промито с политически коректната, но нереалистична концепция, че всички са напълно равни във всяко отношение, което пренебрегва функционалните различия, дължащи се на околната среда, генетичните, и най-важното, метафизични фактори.
Заден план
Идеята за празните хора за първи път ми хрумна през 1999 г., след като направих много изследвания на социопати и психопати, тяхното състояние е медицинско известно като APD или „Антисоциално разстройство на личността“. Интересът ми към темата се породи от това, че бях принуден дълги години да страдам от някой, за когото по-късно научих, че има всички признаци на социопат. Безсърдечен и бездушен бяха описателни термини, но не знаех колко буквално са верни. Бях забелязал в този човек празнота зад очите и много плитка съзнателна същност, което изглежда беше в основата на поведението, което наблюдавах.
В крайна сметка разбрах, че същото коренно състояние присъства и при някои други, които не бяха външно социопати, но чиято липса на сърце беше маскирана от добре адаптирана социална външност. С други думи, това, което психиатрията би диагностицирала като APD , е само по-екстремната, престъпна, небрежна проява на състояние, което иначе се изразява по-широко по социално приемлив и по-малко инкриминиращ начин. Последното е това, което може да обясни тялото от празни хора, присъстващи в населението.
Но какво точно им липсва? Отговорът е ясен, ако разгледаме тяхното общо поведение и качества на съзнанието.
Поведенчески и психически характеристики
Тяхното поведение клони към пъргаво, повърхностно, егоистично, нарцистично, светско, хищническо и материалистично. Понякога тези черти са прикрити от излъскана социална външност, но всеки с проницателно око може да види през маскировката. Липсва им индивидуалност, независимо мислене и са силно предубедени към стадния манталитет. Липсва им разбиране за всичко отвъд материалната сфера на петте сетива и не се интересуват от такива метафизични въпроси, освен като крещящи аксесоари за подобряване на социалния им имидж. Те също изглеждат напълно неспособни на емпатия, душевно търсене и умишлена саможертва. Независимо от това, в присъствието на другите те могат да демонстрират наперен показ на загриженост, страдание или алтруизъм за целите на социалната манипулация; например крокодилски сълзи, за да предизвикат съчувствие,
Психическото сканиране на тяхното съзнание разкрива нещо интересно. В тяхната същност има известна простота, плоскост и инертност, дори ако интелектът им е силно развит. За разлика от другите хора, тяхната съзнателна енергия е по-дифузна, скучна, непостоянна и аморфна, а не твърда, искряща, кристализирана и концентрирана. Казано по друг начин, техните умове са като пясъчни замъци, вместо истински замъци. Има нещо животинско и елементарно, управляващо телата им. Изглежда, че имат съзнателно съзнание точно като растенията и животните, но не и съзнателно самосъзнание, каквото се предполага, че хората имат. Има важна разлика между осъзнаването и самосъзнанието.
Дух: Липсващият компонент
Липсващият фактор трябва да е нещо, което дарява едно същество със самосъзнание, воля и способност да цени трансцендентални идеали. Това надхвърля обикновените физически фактори като липсващи части от мозъка, дефектна генетика или лошо възпитание, тъй като последните са просто дефекти в хардуера и програмирането на биологичната машина, докато проблемът тук включва съзнанието, управляващо машината. Това, което интуитивното или ясновидското възприятие улавя за тяхното съзнание, включва вместо това метафизични фактори.
Как да наречем този по-висш компонент на съзнанието, който липсва при някои хора? Обикновено това би било наречено душа, но това е причинило твърде много объркване в миналото. Например случайни читатели, които не са запознати с правилното определение на „бездушен“, смятат, че това означава „напълно лишен от съзнание“, когато в действителност означава „лишен от индивидуализирано съзнание“. Не, те имат някакъв вид душевна енергия поради това, че са живи, но душата не е пропита с по-висока искра на истинско усещане и самосъзнание.
Затова ще нарека тази по-висша искра „дух“ и ще я дефинирам по следния начин: духът е сърцевината на индивидуализираното съзнание, този постоянен аспект на човешкото същество, представляващ истинското Аз, който натрупва опитности и духовна мъдрост през целия живот, преживява физическата смърт и остава непокътнат при прераждането, за да продължи да расте към реализиране на своя потенциал. Това е божествената божествена искра, седалището на свободната воля, холографският фрагмент на Създателя, обитаващ самия център на вашето същество, „Азът“, който сте вие, вътрешният съзнателен наблюдател, способен да наблюдава дори собственото си самонаблюдение.
Изглежда не всички хора имат дух. Следователно те нямат самосъзнание, индивидуалност, мъдрост, емпатия, творческа интелигентност или съвест. Това, което допълнително потвърждава тази хипотеза е, че, както ще бъде обсъдено по-долу, човек може да наблюдава пълна липса на съдба, синхроничност, символични сънища, духовни уроци, растеж на душата и карма в живота си. Това може да се очаква, ако нямат нищо постоянно в себе си, което да оцелее след смъртта и да се преражда, защото само духът може да спечели от такива неща. Без дух, те са временни същества, чието съзнание се формира малко преди раждането и се разпада малко след смъртта. И ако е така, тогава за тях уроците по духовен живот нямат никаква цел, кармата от минали животи не съществува, няма висш Аз, действащ като придружител, нито биха имали истински интерес към нещо, което служи на цел извън текущото им смъртно съществуване. Следователно може да се очаква, че те са особено материалистични, светски и светски в своите амбиции; наблюдението също потвърждава това.
Други компоненти
Как да разберем по-добре всичко това? Чрез разбирането на различните компоненти и начина, по който те се комбинират, за да изградят цялото същество, можем да разберем многобройните разлики и прилики между одухотворените и бездуховните хора 1 .
Освен духа, другите компоненти са тялото и душата. Душата е нефизическият енергиен интерфейс между тялото и духа. Окултистите разделят душата на етерно и астрално тяло. Гореспоменатите „празни“ хора имат тела и души, но не и дух. По този начин става ясно, че те притежават някаква съзнателна енергия, но не и постоянното ядро, което запазва приемственост чрез въплъщения.
Душата се състои от два компонента, етерно и астрално. Етерният компонент е квантово изместващо поле, което предпазва физическото тяло от ентропийно разпадане. Или казано по-просто, жизнената енергия е тази, която предпазва тялото от гниене. Астралният компонент е по-абстрактен и нематериален. Той функционира като седалище на съзнателно изпитани чувства и страсти. Чувствата не са просто химически реакции в мозъка, нито пък абстрактни мисли в ума. По-скоро те са живи енергии, намиращи се някъде по средата, и тази буферна зона между напълно физическото и напълно метафизичното е астралният компонент на душата.
Тяло и его
Тялото е биологичният инструмент, чрез който взаимодействаме с нашата физическа среда. Тялото идва със свои собствени наследствени предразположения, биологични нагони и инстинкти и поведенчески алгоритми, запечатани в него чрез социално програмиране. Тези детерминистични влияния се събират, за да създадат изкуствен интелект в човек, който по подразбиране управлява тялото като компютър с автопилот, управляващ самолет.
Този изкуствен интелект тук се нарича „его“. Основната му цел е да осигури оцеляването на тялото чрез оптимизиране на поведението му спрямо заобикалящата го физическа и социална среда. С други думи, външната обусловеност програмира егото да постигне оцеляване в средата, от която произлиза тази обусловеност.
Но егото няма собствено истинско съзнание. Това е просто компютър, работещ на невронни (и чрез прокси, етерни) хардуер, който симулира жива идентичност. Основното му предимство е, че тъй като е просто компютър, той трябва само механично да изчислява и реагира на ситуации, вместо да отразява дълбоко и съзнателно, следователно може да реагира много по-бързо на външни ситуации.
За духа егото функционира като софтуерно устройство, което автоматизира взаимодействията с други хора и осигурява маска на идентичност, програмирана от раждането, подходяща за местната среда. Донякъде като аватар на играч в играта Sims, който изглежда и се държи като човек и изглежда върши собствените си неща, когато не е насочен от играча.
Проблемът е, че егото е изцяло продукт на миналото, а духът е изцяло извън линейното време. Първият е напълно детерминиран, вторият е напълно недетерминиран. Първото е възникващо свойство на материята, второто е постоянна кондензация на съзнанието. Двамата имат импулси, които често са диаметрално противоположни, единият дърпа към материалността, другият към духовността. Ежедневното ни съзнание, известно още като нисш Аз, е смесица от двете, а именно частта от духа, която блести през маската на егото и се идентифицира с него, аналогично на шофьор, толкова погълнат от шофирането, че за него колата се превърна в продължение на тялото му 2 .
Физически или духовни въздействия върху душата
Сега душата, като пребивава между тялото и духа и посредничи между тях, се влияе и от двете. Той поема своята организация и функция според импулси от духа и тялото. Например, астралното тяло би реагирало както на химическо лекарство, което предизвиква чувство на еуфория в тялото, така и на духа, който волево предизвиква възвишено чувство на духовна радост, въпреки че ефектите върху астрала не са идентични.
По същия начин структурата на етерното тяло може да бъде променена от някакво нараняване на физическото тяло или от някакво запушване или аномалия в астралното тяло, което прониква влиянието му надолу към етерното ниво. Каквито и влияния да се упражняват върху душата от тялото и духа, техните ефекти продължават да се задържат в душата, подобно на чая, който продължава да циркулира, след като е бил разбъркан. Ето защо казах, че егото работи както на нервен, така и на етерен хардуер. Въпреки че произхожда от физическото, егото придава импулса на своето обуславяне на етерното 3 .
Последици от липсата на дух
Имайки предвид предходното, помислете какво се случва, когато някой има тяло, его и душа, но му липсва дух. Първо и най-важно, целият им състав би бил резултат от материални влияния като генетика и околна среда. Седалището на тяхната привидна интелигентност би било егото. И без противотежестта на духа, тяхното его щеше да царува като крал. Така, в съответствие с функцията на егото, такива хора биха били изцяло посветени на материалното и социално оцеляване.
Забележете, че хората с дух, които са будни за своите духовни импулси, често правят умишлени избори, които не обслужват никакви финансови, социални или егоистични печалби, които противоречат на очакванията на дарвинистките еволюционни принципи и служат само на духовни цели. Такива импулси липсват при бездуховните хора, така че те наистина са оптимизирани за оцеляване във физическия свят. Без съвест, емпатия или вътрешна битка между егото и духа, които ги задържат, те могат по-бързо и лесно да успеят в светската си среда, независимо от цената за другите.
За да разберете по-добре техните метафизични различия, помислете какво се случва с одухотворените и бездуховните хора след физическа смърт.
Дух и душа, вложени един в друг, заедно напускат физическото тяло. След известно време етерният компонент на душата се разпада, оставяйки само духа, вложен в астралното тяло. Тогава астралното тяло също се разпада. Разпадането на етерните и астралните тела, което означава разпадането или отхвърлянето на душата, е известно в християнския езотеризъм като втората смърт 4 . След това освободеният дух напредва в отвъдния живот, преди да се превъплъти.
Прераждането включва духът, който формира около себе си нова душа и след това преминава в ново физическо тяло. При последователни прераждания, какви таланти, предразположения и дисбаланси е придобил от предишни животи, влияе върху новото въплъщение.
При бездуховните хора животът започва по следния начин. Докато феталното тяло бременства в утробата, душата се оформя за първи път, подобно на плажния пясък, който се събира във формата на замък и се присъединява към тялото. Тази комбинация създава елементарно съзнание. След като се роди, такъв човек не става нищо повече от продукт на генетиката и околната среда поради липса на дух. Без духовна противотежест, биологичните нагони и социалното програмиране стават техни основни импулси в живота.
При физическа смърт душата им се евакуира от тялото, може би съдържащо оставащ отпечатък на егото, и след известно време се разпада и отново се абсорбира в езерото от енергии, от което първоначално се е образувала. Нищо от тяхната самоличност не е оцеляло. За хората без дух този живот е единственият им. Те се образуват при влизане и се разтварят при излизане. Не може да бъде другояче, ако им липсва ядро от индивидуализирано съзнание.
Така всичко, което има един одухотворен човек поради непрекъснатостта на своите въплъщения, липсва в живота на бездуховния човек. Например, бездуховните не биха имали нужда от житейски уроци или духовно обучение. Каква би била целта, ако всичко, което се придобие, изчезне след смъртта? Следователно бездуховните хора са тези, които не могат да научат духовни уроци, които не могат да се възползват духовно от изпитанията на живота, които не могат да предадат придобитото в своите последователни прераждания. И така те не се интересуват от уроци по смирение, съпричастност, състрадание, разбиране или прошка. Вместо да се променят като хора чрез духовно съзряване в живота, те се променят само в смисъл на по-добро адаптиране към живота чрез обуславяне. Например, докато един духовен човек може да види погрешността на пътищата си и да стане смирен,
Кармата е друг метафизичен фактор, който липсва в живота на бездуховните хора. Има много погрешни схващания относно кармата, така че първо ще обясня моето разбиране за нея, преди да покажа как нейното отсъствие се отразява на живота на бездуховен човек.
Кармата (негативният тип) е просто духовен дълг или дисбаланс, придобит при нарушаване на свободната воля на себе си или на друг. Нарушаването на собствената ви свободна воля се случва, когато направите избор по време на състояние на невежество, като когато се идентифицирате с егото и действате според неговите импулси, което нарушава избор, направен по време на по-духовно трезво състояние.
При извършване на нарушение на свободната воля, свързаният с висшия дух аспект на съзнанието съжалява за грешката и поема ангажимент да я поправи, дори ако аспектът, свързан с по-ниското его, се опитва да игнорира това. След това кармичният дисбаланс привлича преживявания, които преподават урок, коригиращ това невежество, независимо дали в този живот или в следващия. Наученият урок е универсален и не изисква памет за първоначалния избор, който го е провокирал, а само разбиране на урока. Самото кармично преживяване не е това, което е предопределено, а по-скоро наученият урок, следователно кармата понякога може да бъде смекчена чрез предварително разбиране и прошка, без непременно да се научава по трудния начин чрез опит.
Но без дух няма истинска свободна воля и истински уроци, които могат да бъдат научени. Следователно бездуховните нямат карма и вместо това живеят изцяло според законите на случайността и закона на джунглата. Докато одухотвореният индивид може да се роди с кармични недостатъци, за бездуховния тези недостатъци биха били чисто въпрос на случайност или наследственост и не служат на по-висока метафизична цел. Същото с времето и начина на тяхната смърт; като има предвид, че одухотворените хора може да са планирали свободно живота си преди въплъщението, включително начина, по който ще умрат, бездуховните хора умират според случайни обстоятелства без цел или смисъл, освен ако тяхната смърт по някакъв начин не играе важна роля в сценария преди въплъщението на одухотворен индивид .
Други липсващи фактори включват смислени символични сънища, синхроничности, висши интуитивни насоки и тяхната лична ръка на съдбата. Бездуховните хора не изпитват нищо от това, защото нито могат, нито имат нужда. Това би трябвало да е очевидно от разбирането на ролята на духа, но ще го разясня за по-голяма яснота.
Смислените сънища служат предимно за предупреждаване на човек за духовни дисбаланси, които трябва да бъдат коригирани, но бездуховният човек няма нужда от такива съобщения. Те също нямат нищо по-висше, за да изпращат такива съобщения. Без постоянно ядро на индивидуалността, те нямат „Висш Аз“, което е усъвършенстваното бъдещо проявление на духа, достигащ назад във времето, за да помогне на разширенията на себе си, които все още са в линейното минало. И без Висш Аз, те нямат вътрешни интуитивни насоки, които да осигурят определени тласъци и защита в живота. По този начин, докато одухотворен човек може да преживее странни синхроничности и изкривяване на законите на реалността, за да го спаси от преждевременна смърт, бездуховен човек, лишен от такова ръководство и защита, би загинал според случайността.
Чакри - Разлики между одухотворените и бездуховните
Освен това има разлика между одухотворени и бездуховни в това какви чакри имат. Чакрите са вихрови енергийни центрове, свързващи душата с тялото и свързващи духа и тялото чрез душата. Всеки център съвпада позиционно с основните жлези на физическото тяло и всеки изпълнява различна поведенческа функция.
Долните чакри са свързани с такива поведенчески аспекти като физически инстинкт, сексуални импулси, долни емоции, лична сила и интелектуална дейност. Всеки притежава тези. Бездуховните обаче нямат нужда от висшите чакри, а именно сърдечната, коронната и чакрите на третото око, защото те са тези, които се свързват изключително с духа.
Сърдечната чакра, центърът на по-висши емоции като състрадание, емпатия, духовно ликуване, липсва при бездуховните, защото няма присъстващ дух, който да се асоциира с тези емоции. Коронната чакра, чрез която се проявява висшето интуитивно разбиране, оригиналността и креативността и връзката с обективната истина, също липсва. Чакрата на третото око, разположена между веждите, обикновено се използва за възприемане на явления и концепции отвъд материалното царство и бездуховните хора, затворени в света на петте сетива, също нямат нужда от нея.
Следователно, друга разлика между одухотворените и бездуховните е, че първите имат всичките седем чакри, докато при вторите липсват трите по-висши, сърдечната, коронната и чакрата на третото око 5 . Това допълнително допринася за интуитивното или ясновидско възприятие, че бездуховните хора са плоски и инертни отвътре, независимо колко анимирани са отвън, тъй като в спектъра на техните етерни или аурични вибрации липсват определени цветове и следователно са с по-ниска обща разделителна способност.
Всичко по-горе следва от един прост постулат: че на някои хора им липсва дух и следователно им липсват и висшите чакри. Ако обмислите дълбоко какво включва това, ще разберете как този постулат обяснява пълната гама от наблюдения, които имаме относно така наречените „празни“ хора.
Разлика между бездуховните и духовно заспалите хора
В този момент може би се чудите каква е разликата между бездуховните хора и одухотворените, които са духовно заспали в живота или просто са незрели. В края на краищата и двамата може да са светски в целите си и напълно уловени в илюзията на „Матрицата“. И двамата може да не осъзнават сънищата или синхроничностите, нито да показват много съпричастност. Например, има негативни хора, които са изцяло под влиянието на своето его и външни негативни сили, които могат да извършат жестоки престъпления и дори масови убийства, без да им мигне окото. Не всички са бездуховни. Но всички те наистина са лишени от влиянието на духа, когато става въпрос за участие в такова нечовешко поведение. На някои им липсва дух, други са заспали за духа.
Разликата е, че одухотвореният, но инфантилен/заспал човек все още има латентен духовен потенциал. Така че те все още имат, дори в малки количества, присъствието на тези духовни фактори и динамика, споменати по-горе. Те все още могат да страдат от последствията от кармичния дълг, породен от глупави избори, те все още могат да получават символични сънища, които се опитват да ги предупредят за духовни дисбаланси в живота, дори и да го пренебрегнат, те все още могат да получат синхронна помощ при оформянето на живота си въпреки шансовете дори ако не могат да го видят.
Бездуховните хора напълно нямат този потенциал. Те не могат да растат духовно. Това не е теоретична декларация, а болезнен урок, научен от работата с твърде много такива хора, които никога не са показали никакви признаци на растеж или еволюция, без значение колко много помощ и възможност за подобрение са им били дадени. В най-добрия случай те се адаптират, но повече от обуславяне и изчисление, отколкото от действително разбиране.
Има още една важна разлика. Одухотворените имат живот, съответстващ на техните духовни нужди. Така че има съответствие между тяхната духовна зрялост и типа живот. Детските духове ще водят груб живот, защото основното съществуване е всичко, от което се нуждаят, и всичко повече би било твърде много за тях, за да се справят или да спечелят. Междувременно бездуховните живеят живота, в който са тласнати от обстоятелствата и собствената си хитрост, което може да означава да бъдеш просяк, директор на корпорация или известен автор. Без ограничения, установени от духовни нужди, бездуховните нямат духовни ограничения или учебни програми, структуриращи живота им. И ето защо „празните“ хора не са просто духовно заспали или инфантилни, защото съществува клас от хора, които споделят същата инертност зад очите си, независимоот начина им на живот, социалното им положение, интелектуалната им мощ и физическия им вид.
Психопати, социопати и нарциси
По-крайните прояви на липса на дух са известни в психологията като психопатични, социопатични или нарцистични разстройства на личността. Духовните хора, които отговарят на това условие, са заблудени и държани заложници на егото си, но могат да бъдат възстановени. Вместо да им липсва емпатия, тяхната емпатия е или потисната, или изместена. Това не са истински психопати, а одухотворени хора с разстройства на личността.
Истинската психопатия и социопатия, обаче, не могат да бъдат излекувани, защото нещо е фундаментално погрешно в сърцевината на такива хора. Липсват им емпатия и разкаяние като цяло и тези качества не могат да бъдат възстановени, защото те никога не са били там от самото начало. Нелечимата природа на психопатията е приет факт в психологията. Смята се, че причината е аномалия в центровете за болка и страх в мозъка. Дори и така, без балансиращото влияние на духа, подобни аномалии биха въвели непроверени грешки в програмирането на егото, което след това се разраства до точката, в която попада на вниманието на правните и медицински системи. Това, което медицинската система може да диагностицира, е само крайната и небрежна проява на състояние, което е по-широко разпространено сред населението.
Защо Бездуховни? Какво казват другите
Изобилстват теории за това защо на някои хора им липсва по-висш компонент в тяхното съзнание и каква цел служат в по-голямата схема на нещата. Тъй като не съм първият, който прави това наблюдение, сега ще обсъдя накратко казаното от другите, за да можете да прецените наличните опции.
Джон Бейнс пише в книгата си „Звездният човек“, че хората, както всички животински видове, имат колективна душа, уникална за техния вид. Това колективно несъзнавано упражнява деиндивидуализиращо влияние върху хората, като ги тласка към манталитет на тълпата, манталитет на стадото и следване на тълпата. Рупърт Шелдрейк би нарекъл това човешко морфогенетично поле. Хората, които не са развили собствената си съзнателна индивидуалност, са обикновени автомати, следващи сънотворното влияние на колективното несъзнавано, сякаш са разширения на разума на кошера. Целта на езотеричното обучение е да се отдели от стадото, да развие собствената си воля и по този начин да стане свободно същество.
Рудолф Щайнер изрази подобни чувства. Неговият основополагащ труд, Философията на свободата, разглежда този проблем. Щайнер каза, че докато хората се подчиняват на външен авторитет, собствените си биологични инстинкти или животинските части на себе си, общи с останалата част от човечеството, те не са свободни същества. Свободата идва от избора на базата на интуитивно разбиране на това какво включва и какво означава всяка опция. Този акт на свободна воля изисква интроспекция и духовна проницателност, за да се действа от място на истинско разбиране. Щайнер признава, че не всеки интроспектира до степента, необходима за вземане на интелигентни свободни избори. В частни дискусии Щайнер отиде дори по-далеч:
Д-р Щайнер: Това малко момиченце LK в първи клас трябва да има нещо наистина много нередно вътре. Не можем да направим много. Такива случаи се увеличават, в които децата се раждат с човешка форма, но не са истински човешки същества по отношение на техния най-висш Аз; вместо това те са пълни със същества, които не принадлежат към човешкия клас. От деветдесетте години насам много хора са се родили без Аз, тоест те не са прераждани, а са човешки форми, изпълнени с нещо като естествен демон. Има доста голям брой възрастни хора, които всъщност не са човешки същества, а са само естествени; те са човешки същества само по отношение на формата си. Не можем обаче да създадем училище за демони.
Учителят: Как е възможно?
Д-р Щайнер: Космическата грешка със сигурност не е невъзможна. Взаимоотношенията на индивидите, идващи на земното съществуване, отдавна са определени. Има и поколения, в които индивидите нямат никакво желание да дойдат в земното съществуване и да се свържат с физическото, или веднага си тръгват в самото начало. В такива случаи се намесват други същества, които не са съвсем подходящи. Това е нещо, което сега е доста обичайно, че човешките същества обикалят без аз; те всъщност не са човешки същества, а имат само човешка форма. Те са същества като природни духове, които не разпознаваме като такива, защото обикалят в човешка форма. Те също са доста различни от човешките същества по отношение на всичко духовно. Те могат, например, никога да не запомнят неща като изречения; те имат памет само за думи, не и за изречения.
Гатанката на живота не е толкова проста. Когато такова същество умре, то се връща в природата, от която е произлязло. Трупът се разлага, но няма истинско разпадане на етерното тяло и естественото същество се връща в природата. Възможно е също така да възникне нещо като автомат. Съществува целият човешки организъм и може би е възможно да се автоматизира мозъкът и да се развие един вид псевдоморал.
Не обичам да говоря за такива неща, тъй като често сме били атакувани и без тях. Представете си какво биха казали хората, ако чуят, че казваме, че има хора, които не са човешки същества. Все пак това са факти. Културата ни нямаше да е в такъв упадък, ако хората чувстваха по-силно, че наоколо се въртят редица хора, които, тъй като са напълно безмилостни, са се превърнали в нещо, което не е човешко, а вместо това са демони в човешка форма.
( Срещи на преподаватели с Рудолф Щайнер , том 2, 3 юли 1923 г., стр. 649-650)
Г. И. Гурджиев говори по същия начин. Лекциите му в „Погледи от реалния свят“.обобщи позицията си. Хората се раждат като бели дъски, като биологични машини без самосъзнание. В даден момент от живота човек или развива „Аз“ или се разклонява по обратния път към по-нататъшна механизация и разпад. Така че според Гурджиев „празните“ хора са тези, които никога не са развили самосъзнанието си, както би трябвало, но всички започваме на равни начала. Не вярвам, че това е вярно, защото има бебета и деца, които очевидно имат висока чувствителност зад очите си и очаквано поведение на самосъзнание, докато други бебета и деца го нямат, което предполага фактора на прераждането при някои хора и пълно липса на дух, включително потенциал за дух в други хора.
Борис Муравиев е писал най-обширно по темата за бездуховните хора. Вижте трите му тома на Гнозисасерия, особено втори и трети том. Неговият подход се основава на езотеричното християнство и по този начин той цитира много от писанията, като същевременно има много общо с традицията на Четвъртия път на Гурджиев, която сама по себе си изглежда да се проследи назад до суфистките учения. Според тълкуването на Муравиев на Книгата Битие е имало хора преди Адам и Ева, но само Адам и чрез пълномощник Ева и нейните потомци са получили дишането на духа от Бог. Така в днешно време съществуват две смесващи се подраси на хората, пред-адамиците без дух и адамиците, които го имат. Муравиеф обяснява, че пре-Адамиците служат за събиране на енергия от Адамици като част от космическата хранителна верига. Той също така изследва метафизичните разлики между двете, по отношение на пред-Адамичните липсващи определени „центрове“, които са аналогични на чакрите. Муравиеф вярва, че пред-адамиците имат групова душа, уникална за техния колектив, и че едва след по-нататъшни еони на еволюция тяхната колективна душа ще се диференцира в индивидуални духове като това, което Адамиците вече имат.
Corpus Hermeticum , известен херметичен и гностичен текст, написан преди почти две хиляди години, също така заявява, че не всички хора имат искрата на божествения разум (наречена Nous ), активна в тях, и че без Nous човекът е по-скоро като „ирационално създание ” (животно) в неговите мотивации, ограничено възприятие и начин на живот. Човек трябва да прочете целия текст, за да разбере това в правилния контекст. Вижте английския превод, озаглавен Пътят на Хермес: Нови преводи на Corpus Hermeticum (Inner Traditions, 2000).
И накрая, Касиопейските преписиразглежда произведенията на Муравиев и предоставя някои ключови прозрения по разглеждания въпрос. Източникът на ченълинг твърди, че някои хора са празни портали, през които могат да работят други интелигентности, че имат еднакви аури помежду си, липсват им висшите чакри, могат да бъдат много умели в имитирането на „одушевени“ (духовни) хора, като отразяват обратно собствената си душевна енергия и че в крайна сметка те служат като канали, от които нашата енергия може да бъде източена за събиране от негативни хипер-измерни същества. Всичко това е в съответствие с моите наблюдения и писанията на Муравиев и Гурджиев, освен че е малко по-реалистично от гледните точки на тези двама традиционалисти. Докато Джон Бейнс казва, че някои хора са разширения на човешката колективна душа, касиопеанците казват, че вместо това са разширения на душите на определена животинска група.
Така че това, което казвам в тази статия, не е без прецедент. Просто направих наблюдение на „празните“ хора независимо през 1999-2001 г. и след това преминах през различни лични спекулации и съществуващи теории, преди да се спра на настоящата, обяснена в тази статия.
Вярвам, че има няколко начина, по които хората в крайна сметка остават бездуховни. Някои се раждат такива, защото никакъв дух не е пуснал корени, също като театралните седалки, които остават празни, защото никой не е купил билети за тях. Други може да са започнали с дух, но да са го напуснали в някакъв момент от живота. Може да се е евакуирал чрез злоупотреба или внезапна екстремна травма или да се е изпарил постепенно от десетилетия рутина на душеубиване. Не всеки, който умре, непременно пада мъртъв. Хората могат да продължат да съществуват като кухи черупки, като ехо от предишната си същност, сега лишени от духа, който някога им е дал искра. Има и други по-мрачни явления като мъртви хора, които се реанимират от извънземни с напреднала технология, човешки клонинги и други видове изкуствени хуманоиди, на които би липсвал дух,човешки симулакри ).
Тук говоря главно за по-голям сектор от населението, на който естествено му липсва дух, който винаги е имал през цялата история и който по силата на своята хищническа и светска природа е гравитирал към върха на социалните, икономически и политически йерархии и е създал света антагонистичен към духовните импулси.
Ползите от разбирането
As you can see, this idea that some people lack spirit explains much about the robotic, animalistic, predatory side of humanity. So many of us are under the false assumption that we are all the same inside, that if we walked in another’s shoes we would fully understand their motivations. But not all inhuman acts trace back to mere environmental variables. There are cases where, even if we put ourselves in their place, we would not act the same. That is because the cause of their motivations is not environmental, but metaphysical: the absence of spirit, and the supreme reign of ego.
Тези, които пренебрегват възможността за бездуховни хора, ще продължат да клатят глави от разочарование от поведението, което просто не могат да изчислят и трябва или да игнорират, или да го рационализират. Когато си имате работа с бездуховен психопат, например, такива хора лесно биват измамени и манипулирани.
Едва след като се изгарят отново и отново, те осъзнават, че някои хора са различен вид животни, че някои хора не могат да се поправят, защото действат напълно и здравословно в съответствие с бездуховната си хищническа природа. Това е особено вярно за психопатичния елит, който управлява тази планета затвор; те не могат да бъдат реабилитирани, накарани да видят грешката на своите пътища или убедени чрез призиви за съпричастност.
Внимание и заключение
Би било неразумно обаче да гледаме с презрение на бездуховните. Те са това, което са, живеят живота си в съответствие с техния състав. С тях не трябва да се борави по различен начин от начина, по който се борави с диво животно, което действа според своята дива природа. Разочарованието възниква само като се опитваме да държим бездуховните на по-високи духовни стандарти. Без да очакваме твърде много от тях и разбирайки защо се държат така, разочарованието отстъпва място на спокойното прозрение.
Нито пък си струва да се опитвате да забележите кой е бездуховен, защото в двусмислени случаи вероятно ще сгрешите от страна на параноя. Тъй като бездуховните поведения формират подгрупа от поведенията на одухотворените хора, само поведенията, уникални за одухотворените хора, могат да позволят бързо и сигурно идентифициране, а след това само на това кой определено е одухотворен. Забелязването работи само за избиране кой е наистина одухотворен, което се случва най-лесно с одухотворен индивид на вашата дължина на вълната. Ще усетите живота в очите им, ясната и уникална енергия зад думите им и оригиналността и независимостта зад мисловните им процеси.
Приложение I: Често задавани въпроси
Как да знам, че не съм бездуховен човек? – Ако сте изпитали дори една черта, уникална за духа, тогава не сте бездуховен. Самият факт, че сте се чудили това, че не сте сигурни и искате да знаете със сигурност, показва самосъзнание и интроспекция, което е друга черта на духа. Независимо от това, по-добре е да приемете, че имате дух и работите върху развитието на неговите качества като интуиция, емпатия и яснота, като през цялото време сте наясно с по-ниските си егоистични импулси и избягвате да действате според тях.
Подозирам, че моят (приятел, съпруг, родител) е бездуховен човек, какво да правя? – Оставете настрана за момент въпроса дали са енергични или не и се съсредоточете единствено върху това дали можете да продължите да бъдете с тях. Толкова ли са манипулативни, изтощителни, обидни или по друг начин вредни за вашето благосъстояние, че трябва да се измъкнете? Ако е така, тогава няма значение дали имат дух или не. Толкова ли са дружелюбни и непринудени, че се справяте доста добре, като ги имате в живота си? Ако е така, тогава няма значение дали имат дух или не. Така че от практическа гледна точка трябва само да се интересувате дали можете да се справите с това да ги имате в живота си. Където прави разликата между одухотворени и бездуховнивлизат в действие при работа с психопатни хора, където дори след като са обещали да се променят, те продължават да се връщат към обидните си начини; тогава в един момент, вместо да рационализираме, че те просто са заблудени и се нуждаят от още повече време и внимание, е по-добре да заключим, че може би те действат перфектно в съответствие с това, което са в действителност. Наивните хора, които смятат, че всички са еднакво добри отвътре, ще продължат да рационализират и да поемат злоупотребата, но тези с по-високо разбиране ще разпознаят предупредителните знаци за безполезност по-рано и ще си спестят неприятностите.
Как тази концепция за бездуховни хора не е някак разделяща, расистка, преследваща и противоположна на идеята за човешкото равенство, единство, хармония и братство?– Ако е вярна теорията, че на някои хора им липсва дух, тогава истината по въпроса не трябва да се пренебрегва в името на политическата коректност. Когато се прилага правилно, знанието може да доведе до по-голяма стабилност и хармония в дългосрочен план. Например всеки опит за утопично общество се е провалил, защото е бил основан на наивни предположения за състава на гражданите си; егоистични, психопатични, хищни индивиди в крайна сметка покваряват утопията. Ако утопията се основаваше на пълното разбиране на такива видове, тогава биха могли да бъдат въведени мерки за предотвратяване на корупцията. Освен това една теория не трябва да бъде обвинявана за последствията от нейното неправилно прилагане; онези, които го прилагат погрешно, го използват като средство за задоволяване на собственото си его, вместо да го прилагат от духовна гледна точка. Вместо да се изхвърля теорията поради нейното неправилно приложение, трябва да се положат повече усилия за предотвратяване на неправилното й приложение. И накрая, единството на целия живот може да бъде признато, без да се жертва осъзнаването на функционалното многообразие, което го включва; и само чрез правилно разбиране на всяка част от това единство, цялото може да бъде разпознато в пълна яснота вместо просто невежо блаженство.

сега да ме питаш защо ти го пускам това ... и аз не знам, може би долавям някаква връзка обаче ме мързи да разсъждавам, а може би ти ще откриеш нещо за себе си, което да ти е от полза, може би ...

абе, драго ми да те срещна, старо бойно другарче