Психарите по правило са злонамерени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за нещо по-различно става въпрос в това клонче на темата, ако решиш опитай да проследиш диалога ни с Лъчезара по - внимателно

май и на теб ти се спяло снощи, никъде не споменавам, че не мога да прощавам на другите:)

никъде не споменаваш в прав текст, че не можеш да прощаваш на другите,
но начинът, по който си формулирала темата:

"теоретично знам доста за нея, но познанието за този акт ми се изплъзва"

значение на думата "акт" - единично действие, постъпка, проява.

т.е. - на теория знаеш доста за прошката, но не познаваш самото действие, практическата страна на процеса.

...и тъй като в течение на темата ти разясни, че на себе си прощаваш лесно и на секундата, какво остава да не ти е ясно в акта - ами прошката към другите, поне аз за друго не се сещам, ако има и нещо трето, моля подскажи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и тъй като в течение на темата ти разясни, че на себе си прощаваш лесно и на секундата, какво остава да не ти е ясно в акта - ами прошката към другите


никога не съм възприемала изборите си за грешни, дори да са ми "навредили" по някакъв начин, че аз се обичам с доброто и с лошто в мен
при вас не е ли така?

това ли е моето разяснение, че съм си прощавала лесно?!

Да, очевидно ти дори си прощаваш предварително.

Но можеш ли да прощаваш на другите?

А какво пречи да се обичаш и пак понякога да правиш грешни избори? Нима някой, когото обичаш не прави грешни избори? Всеки греши, това е неизбежно. Въпросът е, да не сгрешиш фатално. Тогава пак ще се обичаш, но не можеш да простиш ситуацията. И ще трябва да си простиш грешката (за да продължиш напред), въпреки, че не можещ да я приемеш.