може би не съм се изразила достатъчно ясно
е то последно рече, че не можеш да намериш думите, та налучквам в тъмното.

Прочее, като ми кажат, че ме харесват, първо ми става кеф, а после забивам, щото ся ме хваща страх да не напиша нещо, с което да си изгубя харесването бадева.

Но дано някой друг път се разберем, че като имам предвид, как сам себе си не мога да разбера .......

Благодарско за клипа, бях го забравил този летен хит. Поздрав и за теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А защо не пишеш какво е твоето разбиране за прошката , а се заяждаш с мен?

Ами може би не си съсипала живота си достатъчно (или някой друг не ти го е съсипал и грешката е, че изобщо си контактувала с този човек) и затова нямаш срещи, събития и избори, които да възприемаш за увреждащо или фатално грешни.
В такъв случай се радвам за теб, дано все така злото стои далече.

Абе ти си безсмъртна бе!
Толкова си духовно напреднала, че сигурно фамилното ти име е Вентилаторова.

Е-бане

Не, хората наистина живеят различно. Разбрах го когато една жена ми каза, че изобщо не е усетила кризата на 90-те години, а други (много хора) умряха.
Въпросната жена е работила на място с висока заплата, отделно мъжът й е имал печеливша фирма и нищо не е разбрала, за нея това са нормални щастливи години.
Така че някои хора имат късмет, живеят разумно или на завет и няма за какво да съжаляват до края на живота си.
А други се съсипват, осакатяват, страдат, срещат какви ли не изроди, гладуват, умират ... Само в нашия вход през 90-те умряха 2 възрастни жени, защото си спряха парното. Умряха от студ, от пневмония.
В кооперацията, в която беше офиса, в който работех една друга възрастна жена беше припаднала на стълбите от глад. Аз лично извиках Бърза помощ, лекарката я прегледа, прескочи я и каза: "Припаднала е от глад, дайте й вода със захар, защо ме викате, аз да не съм социална служба." Имам още случаи, които няма да разказвам.
А въпросната жена горе не е усетила нищо и се чудеше, защо околните се държат така. Тогава разбрах, че хората наистина живеят много различно. И макар че младите хвърчат и "морето им е до колене", животът трябва много да се пази и че нещата са не както ги говорят наоколо, а както си ги направиш.

Така че моите искрени поздравления за jumbles за онова, което е успяла да създаде и опази в живота си, щом равносметката е положителна.

Редактирано от Luchezara на 31.03.23 21:27.

В отговор на:

---

никога не съм възприемала изборите си за грешни, дори да са ми "навредили" по някакъв начин, че аз се обичам с доброто и с лошто в мен

---

Благодаря ти за добрата воля, но не, злото не стои далеч от мен, също като при всички ...
някак от както се знам възприятието ми за нещата ...
Боже спи ми се ...

сега ще отговоря с нещо наготово формулирано и не трябва да се мъча да превеждам чувствата и усещанията си (че едното ми око вече спи)

Да бъдеш осъзнат не означава да бъдеш перфектна. Осъзнатите имат същите страхове и разочарования и преживяват провали както правят неосъзнатите. Разликата е в начина, по който осъзнатите се справят с напрежението.
Вместо да се крият, бягат или да се пречупят, тези, които са осъзнати, правят стъпка нагоре в трудни ситуации. Независимо дали някой ги наблюдава или не, те приемат това, което животът им поднася, и отговарят на предизвикателството.
Не казвам, че те са лишени от недостатъци или емоция, просто присъстват в това, което се случва, и да поемат отговорността за него. Те са В телата си и постоянно се упражняват да позволяват на чувствата да текат без съпротива и съдене...

не съм безсмъртна бе, честна дума

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да, същото е, което аз и Шоколада казваме. Да си простиш за грешките - "да поемеш отговорността за това, което се случва". Не някой друг винаги ти е виновен, а ти си избрал да бъдеш в тази среда, да останеш в тази ситуация. И когато това много ти е навредило, някои хора имат нужда да си простят за болката, която са си причинили, за грешния избор. "Без съпротива, без съдене", прощаваш си.
Осъзнаваш, че част от голямото терзаене е всъщност, че не можеш да си простиш, за това че не си се опазил от злото (не че не си бил съвършен).

Възможно е да не изпитваш това (нуждата да си простиш) или да не го усещаш в себе си. Тогава просто знай, че го има.

Редактирано от Luchezara на 31.03.23 22:27.

Има много хора, които казват:" За нищо не съжалявам, каквото и да се е случило." До преди известно време и аз го казвах. Вече не мога да го кажа, има неща, които не приемам, които са фатални или не трябваше да са така. А всъщност става въпрос за житейски факти. Когато са поносими и (независимо как) си постигнал общоприетия житейски минимум, тогава "за нищо не съжалявам, майната му, харесвам си се, всъщност всичко е наред, за какво да се тормозя ..." Но когато равносметката е потресаващо нередна, тогава ... има буря в главата, духовни търсения и т.н.
Така че това е въпрос на житейски обстоятелства. На тези, които за нищо не съжаляват, просто не им се е случило нещо, за което си заслужава да съжаляват. И с другото е така - ако няма за какво да си прощава, значи не се е наранила достатъчно (дай Боже и да не се наранява никой).