|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|
Ме не.. Четох и Алиса и Холи, нито една от двете не е искала да те нарани, просто те ти казваха неща, които ти ги приемаш така, защото те боли.
А за другото, защо да е абсурдно.. съвсем човешко си е. Ти си гледала този човек всеки ден, били сте заедно години, години наред, приела си го едва ли не за твой и сега ти е криво, като го виждаш с друга. И това ще мине, просто трябва да го преживееш и да осъзнаеш, че никой и нищо не е твоя собственост..
През целият си съзнателен живот съм ревнувала два пъти.. ама истински и пълноценно.. Първият път не можах да се справя, за това си тръгнах, защото човек, който предизвиква ревността ми, значи му нямам доверие, а нямам ли доверие няма какво да правя с него. Но аз тръгнали си отнякъде.. искам поне няколко години, да нямам никаква връзка с него, ама никаква, нито да виждам, нито да чувам, нито да слушам за него.. времето другото го лекува..
Вторият път..постъпих различно.. ама то щото осъзнах, че този тъпак, прави нарочно да ревнувам.. и му казах да си гледа работата.. като сме заедно искам вниманието му, като не сме хич не ме интересува къде е, с коя е и т.н... и кротнах.. : )))
Та предполагам ревността ти е свързана с дългогодишните отношения, навика.., знам ли..
ама хич и не се тормози за това.. ревността е час от човешките емоции.. просто стой далеч, не търси контакт..и се гмурни в нещо, което да ти запълни мислите..
Започнах работа преди 4 месеца, ей така, на шега, на майтап.. и егати терапията полезна се оказа.. Разгониха ми фамилията и физически и психически.. ама ми е кеф.. щото не мисля за глупости, не се вкарвам във филми..много хора, общуване, шеги, майтапи.. колеги.. екстра ми е!
Виж сега.. това.. с теб дали се разбираме или не, не е важно.. въпросът е какво ти носи това общуване.. ако те натоварва.. спираме..
Новак, я!..
| |
|
|
|
Разбирам и че въобще нямам право на ревност ....
Мда - е за това разправям, че имаме нужда и от промени в конституцията. Разбира се съобразявай се със законите и правата, ала обръщай повече внимание на себе си, щото от там идва ревността. Казвам ти, като човек- ревнивец до мозъка на костите си, който обаче е недосегаем за ревността.
| |
|
|
|
... защо да е абсурдно.. съвсем човешко си е. Ти си гледала този човек всеки ден, били сте заедно години, години наред, приела си го едва ли не за твой и сега ти е криво, като го виждаш с друга. И това ще мине, просто трябва да го преживееш и да осъзнаеш, че никой и нищо не е твоя собственост.
И аз така мисля. Благодаря за разбирането.
И за трудотерапията си права. Смислените занимания и труд ще ми помогнат да изляза от този кошмар.
| |
|
|
|
Конституцията не може да помогне на ревнивите жени и мъже. Освен ако убиеш някого, да ти смекчат присъдата поради невменяемост,
което все пак е нещо.
| |
|
|
|
В отговор на:
Странен въпрос, предвид че съм пояснил смятам достатъчно нагледно, но нека втори опит с мои думи:
1. не се подвеждай по мнението на Лъчезара, защото аз и въпроса ми нямаме нищо общо с нея
2. гледай мнението на Лъчезара
3. бог прощава всичко
ОК, сега, като го преразказа с твои думи, разбрах какво не си разбрал :)))
Ще се върна на предния ти пост, за да обясня:
1. чакай малко сега, погрешно нещо си разбрал, не знам защо те е подвело мнението на лъчезара, но в случая аз и въпросът ми нямаме нищо общо с нея, с религията и религиозните вярвания - jumbles
тук мисля, че всичко е ясно - jumbles казва, че не е религиозна
2. за нещо по-различно става въпрос в това клонче на темата, ако решиш опитай да проследиш диалога ни с Лъчезара по - внимателно - jumbles
тук jumbles казва, да проследиш "клончето" на диалога, като има предвид, да четеш нейните собствени мнения, а не мненията на Лъчезара, ето ги и тях :
"ама какво да прощавам на себе си, това ми звучи абсурдно"
"аха! никога не съм възприемала изборите си за грешни, дори да са ми "навредили" по някакъв начин, че аз се обичам с доброто и с лошто в мен
при вас не е ли така?
може би и за това, това "да простиш на себе си" ми звучи абсурдно"
"Благодаря ти за добрата воля, но не, злото не стои далеч от мен, също като при всички ...
някак от както се знам възприятието ми за нещата ...
Боже спи ми се ...
сега ще отговоря с нещо наготово формулирано и не трябва да се мъча да превеждам чувствата и усещанията си (че едното ми око вече спи)
Да бъдеш осъзнат не означава да бъдеш перфектна. Осъзнатите имат същите страхове и разочарования и преживяват провали както правят неосъзнатите. Разликата е в начина, по който осъзнатите се справят с напрежението.
Вместо да се крият, бягат или да се пречупят, тези, които са осъзнати, правят стъпка нагоре в трудни ситуации. Независимо дали някой ги наблюдава или не, те приемат това, което животът им поднася, и отговарят на предизвикателството.
Не казвам, че те са лишени от недостатъци или емоция, просто присъстват в това, което се случва, и да поемат отговорността за него. Те са В телата си и постоянно се упражняват да позволяват на чувствата да текат без съпротива и съдене..."
от което става ясно, че тя не просто не разбира прошката, а я отрича изобщо, като нещо напълно излишно, при положение, че (осъзнатият) човек приема хората и нещата такива, каквито са от самото начало, тъй че не се стига до обвинения, осъждане и в крайна сметка - необходимост от прощаване (това, че тя не го прави, а си го въобразява, е съвсем отделен въпрос, тук говорим за възгледи и концепции :)))
3. Най-общо казано духовната нужда от прошка е доказано от преди много хиляди години откритие от духовния свят - Luchezara
това е ясно :))
****
Значи, аз съм останала с впечатление, че си се потресъл от това, че си говорят за напълно противоположни неща, и пак водят диалог, а то не било така, просто не си свикнал със стила на jumbles.
| |
|
|
|
Не само защото се интересува, а и заради реакциите и на отговорите, които получава. Всъщност заради двете нещо заедно.
| |
|
|
|
В отговор на:
казусът или личността, причинил/а ми болка/вреда/дискомфорт не ме интересува повече и не смятам да му/й отделям повече от моето време и енергия.
Това е добро като първа стъпка. Но е само началото.
Второто е, както казва Розмари, да осъзнаеш собственото си участие в казуса,
да осъзнаеш точно тези аспекти от личността ти, които са те въвлекли в ситуацията, и тогава с това: "не ме интересува повече и не смятам да му/й отделям повече от моето време и енергия." никак не си помагаш. Защото, като не им обръщаш внимание, те започват да си правят каквото си искат (тези пакостливи части от личността, имам предвид)
Има и трето, де, ама нещо ми бЕга в момента :)))
| |
|
Тема
|
 Re: какво е прошката?
[re: aiumi]
|
|
| Автор |
Luchezara (свободна птица) |
| Публикувано | 04.04.23 22:20 |
|
|
Няма никакъв смисъл да му обясняваш, ще се обърка още повече. Така му е добре, не го тревожи.
| |
|
|
|
Конституцията не може да помогне на ревнивите жени и мъже.
В такъв случай, защо да нямаш право? Кой аджеба ти забрани? Да ревнуваш си е твое право по рождение! Не осъждай ревността, така само си вредиш.
| |
|
|
|
уффффф ми така кажи де - аз през цялото време разбирам, че хем да не чета Лъчезара, хем да я чета, и се получава една баронмюнхаузенска йога, която ми изкълчва съзнанието.
Покорно благодаря за отделеното внимание и детайлни разяснения!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
| 
|
|
