|
Страници по тази тема: << 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | (покажи всички)
|
Не знам, на някои може и да помага, трябва да вярваш силно.
Иначе, аз вземам антидепресанти и се чувствам много добре. Ако не бяха те, да не съм жива досега (образно казано), преди година бях много зле. От време на време пак усещам по-лека форма на паника, но вече зная на какво се дължи и че няма нищо страшно всъщност - знам, че това е просто една преувеличена форма на вроденото ми притеснение, и не се плаша вече. Знам, че е просто адреналин (който даже някои насила търсят), и че няма да припадна, нито ще умра, нито ще полудея.
Все пак, консултирай се с психиатър. Съвременните антидепресанти са много добри и не се привиква към тях. За да съм спокойна, си нося в чантата винаги и Ривотрил и Транксен (пак предписани от психиатър), макар че, слава Богу, скоро не ми се е налагало да ги пия.
Редактирано от jewel78 на 18.12.09 16:30.
| |
|
Много лошо, че ми става зле от антидепреснтите и не мога да ги пия.
Аз вече дори не съм сигурна дали това, което чувствам са панически атаки или нещо по-сериозно. Аз от много време имам проблем със сърдечна аритмия, но лекарите са ми казвали, че не е опасна. Аз вече не знам дали да им вярвам.
Но от друга страна, въпреки че чувствам на моменти, че получавам инфаркт, все още съм жива, значи може би всичко е само в главата ми.
В понеделник отивам пак на лекар.
| |
|
Не знам какво е сърдечна аритмия, но и на мен ми бяха казали, че имам нещо подобно, като ми правиха кардиограма. Според мен всичко е на нервна почва.
А антидепресантите са най-различни видове. Ти какво си пила? На мен първият път ми предписаха Феварин, който обаче не ми подейства никак. Смених лекаря и се оказа, че просто Феваринът не ми е бил правилно предписан. Със сегашния - Ципралекс, наистина съм добре. Може би и ти досега не си попаднала на точното лекарство.
Между другото предстои да го спирам и не знам как ще е след това...
| |
Тема
|
Re: паническо разстройство
[re: jewel78]
|
|
Автор |
blood2 () |
Публикувано | 19.12.09 22:06 |
|
"Според мен всичко е на нервна почва."
Не е на нервна почва,а на генетична.Тези с добрите гени имат супер сърце,супер дробове и други органи.Не си късметлийка.То затова и не може някой да те обича.Обичат се само хората които са генетично съвършенни.
Умът е нищо,способностите са всичко.Редактирано от blood2 на 19.12.09 22:07.
| |
Тема
|
Re: паническо разстройство
[re: blood2]
|
|
Автор |
jewel78 () |
Публикувано | 19.12.09 23:55 |
|
Твоето мнение го знаем. То за каквото и да става дума, ти все гените си намесваш.
Редактирано от jewel78 на 19.12.09 23:56.
| |
|
сладур
ПП. Иначе действително аритмия може да се получава без да има проблеми в сърцето или т. нар. "на нервна почва" напр. при вегативна дистония.
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
А стига глупости.Започни да носиш тежки предмети или да тичаш и тогава ще разбереш дали имаш здраво сърце или болно.Защото хората машини никога не се уморяват и сърцето им не забива начесто .
Перфектен хищник егоист с вегативна система няма.
Умът е нищо,способностите са всичко.Редактирано от blood2 на 20.12.09 10:07.
| |
|
Както и предполагах... А "вегетативна дистония" всъщност е наименование на телесните симптоми при паническо разстройство, нали? На мен за пръв път такава диагноза ми беше поставила личната лекарка, като отидох при нея със световъртеж и високо кръвно.
| |
|
Здравей и ЧНГ!
Трябва да тръгнеш по обратния път, което само по себе си се оказва непосилна задача, но....само в началото! Сугестирането трябва да се превърне в твой спътник от събуждането сутрин да лягането вечер! И нито за миг да не се отказваш от желанието да върнеш нещата в началната точка преди първата криза. Нервността, страданието,страхът, са една гадна хроничност, която отново трябва да бъде изместена с хроничност, но свързана със самоубеждението, че няма нищо вечно, че падането винаги е съпроводено с изправяне!
Знаеш ли, връщайки се назад си мисля, че мен ме спаси страхът, или по точно паниката ми, че съм изпаднала в това състояние. Толкова много исках да върна стария си начин на живот, че дори незнам кога и как успях. Само знам, че вярвах и сама, съвсем сама, посвещавайки се на най-съкровените си желания, някак си успях да се върна към реалния живот. Ако ме питаш дали съм щастлива ще ти отговоря, и да и не - защото се боря с житейските си проблеми и с мечтите си, но знам, че си обичам живота си и истински приех, че кармата е нещо, което всеки трябва да изживее с търпение и с по-малко емоции. Итогава неизменно отново ще тръгнеш нагоре!
| |
|
Страници по тази тема: << 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | (покажи всички)
|
|
|