Ако наистина сериозно си решила да подобриш това, което си изброила, трябва и сериозна работа, по сериозен начин. Едва ли това би могло да стане във форум.
Защо да не може да стане във форум. Преди известно време бях пуснала една тема за мен и благодарение на съфорумци, неспециалисти разбрах че имам сериозен проблем с контрола, за което им благодаря. А ако дадат мнение специалисти ще е още по-добре. Просто понякога ми трябва само подхвърлена дума, идея за да избера верната посока.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Но не ми отговори ... Какво те спира да посетиш специалист?

www.positum.bulboard.com

Но не ми отговори ... Какво те спира да посетиш специалист?

Нямам пари. Не обичам да говоря за бедността си, за да не я фиксирам с думи и мисли, но тя е факт. Ти казваш, само 50-60 лв( ли беше с отстъпка?),но и те са проблем за мен. За мен толкова струва сухото млеко на бебо за половин месец. Втората причина , доколкото се познавам, е че няма да оставя бебе на 6 месеца, за да тръгна да се психоанализирам. Децата винаги са ми преоритет.
Трета причина. Не знам как съм устроена, но откакто открих за себе си нета, установих че в писмен вид много по-ясно се изразявам и много по-качествено общувам ,защото знаеш има възможнст да препрочиташ едно нещо няколко пъти, ако не си сигурен в смисъла, можеш да редактираш и прочие плюсове, които устната реч не притежава.
Пък може да не са това причини, а оправдания. Нали знаеш,човек винаги си намира оправдания ,когато го е страх от нещо.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Редактирано от Bидa на 16.04.09 07:54.

Обикновено сетинга е 1ч. седмично, който е около 20-25лв. Може и през седмица ако човек е затруднен финансово, което е 40-50лв. на месец.
Интернет и дискусиите в него не противоречат на терапията. Във Варна доколкото знам една колежка терапевт, сформира група за млади родители, макар че повечето желаещи са всъщност млади майки. В група излиза по-евтино и човек има възможност да чуе много мнения, съдби и варианти за справяне.
За страха от терапия .... има го и той е много важен фактор. Тук той е игнориран. Както казват вземането на решение да се ходи на терапия е половината работа от терапиятя.
Имаше една притча .. "За смелостта да опиташ" много подходяща за случая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Преди известно време бях пуснала една тема за мен и благодарение на съфорумци, неспециалисти разбрах че имам сериозен проблем с контрола, за което им благодаря. "

Колко прекрасно звучи.Да намериш правилният път само от няколко дадени съвети.Cool.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 16.04.09 10:53.

nekoi2, здравей! В по-предния си пост казваш:
Ако наистина сериозно си решила да подобриш това, което си изброила, трябва и сериозна работа, по сериозен начин. Едва ли това би могло да стане във форум.
Сега като се замислих, май си прав. По себе си съдя. Вече не ми се разказват лични неща във форум. Все ще се намери някой да ме подиграе или обругае. За какво да си създавам отрицателни емоции и да се товаря. То за мен това няма да е никаква терапия .
Иначе щеше да ми е безкрайно интересно какво би казал ти за някои неща от моя живот. Но не мога да искам това от теб .
Ако искаш разкажи за терапията фокусирана към решения , какво представлява и как се провежда?

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

И аз мисля като теб за форумите. Както виждаш, и аз споделям много, а после ме е срам, като си помисля колко хора ме четат. От една страна, когато пиша, а не говоря лице в лице с някого, ми е по-лесно. Докато пиша нещата, се разтоварвам и усещам облекчение, без да се притеснявам. Но после ме е страх да отворя и да прочета какво са ми отговорили, защото често (имам предвид в други форуми, тук хората са свестни), но често ми отговарят я с подигравка, я с упрек, а от тези неща най се страхувам. А моите постинги никога не ги чета отново, след като съм ги постнала веднъж. Защото прочета ли ги пак, започвам да се срамувам от себе си (повечето са писани, когато съм била в определено състояние на депресия, гняв, отчаяние и т.н.), и ми иде да ги изтрия, а няма как.

Не се срамувайте и притеснявайте от това което сте писали.
Дори самият факт, че го правите е признак на сила и желание за промяна. И се замислете – човека който ви обругава и обижда кого обижда.Дали вас или себе си?
Учете се обаче и на нещо друго – Да се хвалите с успехите си .Хората които знаят какво изпитвате ще се радват с вас.
А другите – какво ви пука за тях.
Моят учител многократно ми разказвал, как когато се учил един възрастен лекар ,шеф на голям диспансер го извикал , посочил му пълният двор с пациенти и го попитал иска ли да му каже голямата тайна- защо тези хора са в болницата и той ги лекува.След това лекаря отишъл някъде.
Учителят ми направо изтръпнал и зачакал възрастният лекар да го извика и му каже тайната.След няколко часа лекаря пак го повикал , отново му посочил облечените с пижами жени и мъже и казал,,Тайната е следната - Тези хора са тук защото не умеят да се радват на малките неща’’
Казал това замълчал.Учителят ми бил разочарован.Очаквал какво ли не , но не и това просто изречение
,,Тези хора са тук защото не умеят да се радват на малките неща’’.
Тръгнал си с чувството, че нещо е изпуснал .Не можело диспансера, да е пълен само по тази причина.
На другият ден започнал много съзнателно да говори с пациентите .Говорил за техният живот и постепенно започнал да проумява колко прав е старият лекар.Бавно разбирал че този който не може да се радва на малкото , не умее да се радва и на голямото.
Така, че всички които споделяте своите притеснения , започнете и да се хвалите.Хвалете се без притеснение.Ще е като с оплакванията – един ще ви подкрепи друг напсува , но това не е важно.Важното е енергията която ще започнете да излъчвате , тя ще бъде съвсем различна.

Които иска може да си пишe с мен .Няма да му се подигравам.


" Защото прочета ли ги пак, започвам да се срамувам от себе си"

Стига де голяма работа,какво си написала.
Ти си много,много повече от това което пишеш и ще напишеш.Откъде такива негативни чувства бликат от вас когато пишете из форумите.Ужасно много ме кефи да пиша и да давам комплименти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 17.04.09 12:53.

Забелязвам, че повечето хора по форумите не споделят. Те или лицемерно се държат, сякаш са приятели с всички, или само псуват наляво-надясно, или пишат вицове, за да се харесват на другите, но никой не споделя лични неща. Всеки се мъчи да се прави на нещо, което ще се хареса на другите. Затова се притеснявам, защото аз съм винаги това, което съм, и което ми е на сърцето, това ми е на устата и в случая на клавиатурата. А може би не трябва да съм толкова искрена, поне не пред толкова много хора, защото повечето обичат просто да поругават или осмиват чуждото нещастие. Разсъждават елементарно, слагат те в категорията "мани, тая е луда" и толкова.
Но в този форум ми харесва, че няма такива хора. Това е един от малкото форуми, в които се чувствам сред приятели и не го казвам от лицемерие или подмазване. Така е наистина.