Нямам нищо против религия, философии и т.н.
За П. Дънов не ми се приказва.
Да много си права че терапевта е поставен в тази роля, но той е наясно с това и работи с клиента и той да стане наясно.
За психоаналитиците - има четирима българи които са психоаналитици. Двама от тях работят в чужбина, а единия не практикува. Незнам коя е вашата психо-аналитичка, но със сигурност не е такава. Най-добре е малко да се информирате по отношение на това при кого се подлагате на терапия. Има много много много шарлатани за голяма беда.
За медитация и психотерапия - няма такова чудо. Има ги поотделно. Може медитацията да има терапевтичен ефект и да помага, но не е психотерапия. Не всичко което помага е психотерапия. Психотерапия е точно определено нещо.
За болестта и вярата в религията и идолопоклонничеството. Има някои разстройства които в цялостната им картина влиза и това. Не винаги и не при всеки. Материята е сложна и не може да се обясни с няколко думи. Какво замества "бог" който е извън нас, или "учителя", или "мъдреца"? Всички тези архетипи са на "бащата" - следователно ? ....
За Фройд - не съм Фройдист нямам и намерение да ставам. Ако трябва и анализа да уча спокойно, като я завърша мога да се пенсионирам :)
Много се радвам че си успяла да проникнеш в твоята динамика и с такава лекота да говориш че е трябвало да станеш "възрастна".
Има хора, които не могат обаче. Нали така.

П.С: В процеса на психотерапия не се дават съвети, не се дават напътствия, терапевта не "помага", не взема решения вместо клиента, не се случват чудеса, не е "по-голям" от клиента си, не занимава клиента с това колко е начетен, терапевта не си създава ореол на идеален, терапевта никога не казва че е много добър и че за едиси колко време ще ви оправи, терапевта след същинската терапия работи за правилното отделяне на клиента от терапията, терапевта е длъжен да спазва строга етика и професионализъм в отношенията и да отчита работата си пред своя супервайзор, терапевта не е комшийката на която някой се оплаква, клиента не ходи на терапия само когато му трябва съвет. В психотерапията работи главно клиента - работи със себе си.
Ако дори едно нещо от изброените неща се случи в контакт със специалист, значи вашият контакт е нещо друго, но не и психотерапия.
www.positum.bulboard.com<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от nekoi2 на 01.03.09 14:47.</EM></FONT></P>

Редактирано от nekoi2 на 01.03.09 14:49.

Здравейте и честита Баба Марта! На всички участници пожелавам здраве и хубаво настроение!

Здравейте, аз съм нов участник във вашия клуб. Изчетох всичко по темата за ПР и веднага ми "светна", че съм в един кюп с вас. Искам да ви поздравя за желанието и усилията, които проявявате за излизане от сивия облак. Да ви кажа честно, много пъти ми е идвало да се откажа, да затворя очи и никога повече да не се събуждам! Понякога е толкова трудно да живееш, да се движиш, да общуваш, да дишаш дори.
Сократе, ти който поименно си наследник на древногръцкия мислител, общественик и философ Сократ / 469 -399 г.пр.Хр/, какво ти е мнението за татуировките? Накратко. Харесвам си някой симпатичен човек, интелигентен, приятен и т. нататък.......да, ама с .....татуировки. Не мога да направя нито крачка напред! Представям си как с една и съща игла се татуират стотици тела. Ще кажеш какво от това? Ами нищо, само дето колкото хора, толкова и болести! Като имаш предвид, че когато бях на 11 години една безотговорна лекарка ми лепна хепатит В, барабар с пломбата! Просто ужас!
Та, Сократе, много бих се радвала да чуя мнението ти, на теб и на учителя ти.

Не искам да вдигам пак тази тема, защото като я видя на първа страница, ми става лошо. Обаче ми се искаше да споделя с някого. През нощта се събудих след някакъв неприятен сън и започнах да треперя и да ме обливат студени вълни. Въртях се, обръщах се, отидох при мъжа ми да се стопля, че ми беше студено... не помага. Ходех като зомби из апартамента, беше 4 часа през нощта, виеше ми се свят от умора. Накрая се дрогирах едно хубаво и се оправих. Ужас! Дали всичко не започва отначало? Отдавна не ми се беше случвало...

Не запо4ва от на4ало .То просто продъл-ава с риск никога да не свърши.

Подходът ти е грешен, не мо-е с лекарства да овладееш паниката.С лекарствата само хронифицираш нещата и ги проточваш с години.

През нощта се събудих след някакъв неприятен сън и започнах да треперя и да ме обливат студени вълни. Въртях се, обръщах се, отидох при мъжа ми да се стопля, че ми беше студено... не помага. Ходех като зомби из апартамента, беше 4 часа през нощта, виеше ми се свят от умора. Накрая се дрогирах едно хубаво и се оправих.
И аз като Сократ мисля, че не лекарствата ще ти момогнат.На мен лично ми помогна един човек. Севетвам те да потърсиш някой ,на който можеш да се довериш, на когото да се обадиш и да поговорите. Човек, който е готов и в 4 ч през нощта да те изслуша . Човек който да ти помогне да избегнеш хапчето, който със вътрешната си топлина да те стопли.
За мен такъв човек е една приятелка от Клуб ~Зависимости~, наричам я `спонсор`. Последният път,когато и се обадих, й казах че съм много зле и че държа в ръката си седатив, което смятам да изпия. Тя ми каза `Къде си?. Идвам` и затвори. След 15 мин беше при мен.

мама на трима
Митя 17 год
Дани 16 год
Бебо 0 год

Редактирано от Bидa на 10.04.09 21:53.

Наистина лекарствата не могат да помогнат, казвам го от опит.Важното е да знаеш, че по време на ПА, животът ти не е застрашен, и това ще ти помогне да приемеш по-спокйно неприятните симптоми.Ако не можеш да направиш нещо друго, то изчакай, толкова пъти е идвала и си е отивала атаката и ти си оставала жива и невредима след това , нали?Просто страхът ти е голям.Приемаш ли цял живот да си зависима от едно хапче, или искаш ти да контролираш живота си.Ами те атаките ще идват и ще си отиват, защото живеем в такова напрегнато и несигурно време, аз поне се научих да не им придавам такова голямо значение.

Да, през деня бях много напрегната и усещам, че напоследък започвам да изпадам в депресия. Този начин на живот не ми понася, писна ми от работата, от колегите, от шефовете, от едночасовото пътуване, от проблемите в къщи и от цялата сивота и еднообразие в скапания ми живот. Но не знам какво да направя. Няма какво да променя. Единственият ми най-близък човек, който ме разбира, е майка ми, винаги на нея звъня за утешение, а после се обвинявам, защото я товаря с проблемите си. Тя също страда много, като й се оплаквам, но няма на кой друг, няма кой да ме разбере. Няма друг човек, на който да кажа всичко и да ми олекне след това.
Вчера бях твърдо решена да се обадя на психотерапевт и да започна лечение. Намерих в нета телефон на една психотерапевтка, звънях 2 пъти - никой не вдигна, и се отказах. Тази мисъл, че трябва да започна терапия, не ми дава мира вече няколко месеца, но все отлагам, и аз не знам защо. Май изпитвам някакъв страх от неизвестното.

Ами те атаките ще идват и ще си отиват, аз поне се научих да не им придавам такова голямо значение.

Аз също не им придавам значение. Но научих още нещо- със хапчета и без хапчета , аз не контролирам живота си. Отдавна се отказах да го контролирам и не можеш да си представиш какво облекчение почувствах.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Аз мисля, че точно загубата на контрол ни е довела до тук, и на този етап не ми се иска да се оставя на течението да ме носи.Може би има смисъл в това което казваш, но сигурно зависи и от характера на човека.