|
Страници по тази тема: << 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | (покажи всички)
Тема
|
Re: паническо разстройство
[re: Disana]
|
|
Автор |
blood2 (Слуга на Дявола) |
Публикувано | 04.09.09 22:38 |
|
"Иначе, явно понятието ти за страх е леко объркано - да разбирам ли, че те е страх да живееш?"
Тук малко ме разсмя.Дай ми няколко милиона и ще обикалям светът.
В казармата пък и другаде съм се измъквал от тъпи ситуации,може би защото притежавам някакъв интелект.
Изпитвам едно чувство което е повече от страх.Страхът се превъзмогва,но не и чувството че съм предаден от собственото си тяло.
Просто не мога да се трудя.Все са недоволни хората от мен каквото и да правя.И колкото повече се старая толкова повече не се получава.
Моето КПД(коефициент на полезно действие) клони към нула.
Аз съм прокълнат да не мога да направя каквото и да е.
Утре ще ти пусна една песничка която започва с пентаграм,много е смешна.
Дяволът е най-голямият оптимист.Неговите слуги винаги изпитват истинска надежда.Редактирано от blood2 на 04.09.09 22:39.
| |
|
Здравейте,
Интересува ме някой пил ли е ЗОЛОФТ и какви са отзивите за него?
| |
|
И аз искам да се присъединя към групата. Аз получих паническа атака за първи път преди 5 години. Бях на работа, беше съвсем спокоен и хубав ден. Както си седях гледах компутара изведнъж ми се зави свят и се почувствах ужасно зле. Бях сигурна, че получавам инфаркт. Около мен имаше много колеги и аз се представих паднала на земята и как бърза помощ ме спасява пред всички. Изпитах непреодолимо желание да се махна от там. Изправих се и изтичах навън. поседях за малко и реших да отида до бърза помощ. Докато отивах ми се виеше свят, но когато доиде време лекаря да ме прегледа, вече се чувствах добре и малко гузна. Прослуша ми сърцето и ми изписа антидепресанти, които не се и опитах да пия.
От тогава съм имала единични атаки, например веднъж в годината и са ми изписвани антидепресанти. които така и не пих.
Трябва да спомена, че от много години имам аритмия и получавам сърцебиене. За аритмиата пия Атенолол (бета-блокер), била съм на много лекари и ми е казвано, че не е опасна и няма да умра от нея. Но аз, след много четене на мед. материали по интернет, съм убедена, че някои ден сърцето ми ще спре и развих страха, че това ще стане пред хора и аз ще лежа на земята и всички ще ме гледат ужасени. Ситуации от които не мога да избягам започнаха много да ме плашат - автобуси пълни с хора спрели със затворени врати, затворени помещения, събрания от които не мога да излеза - са част от ситуации, които ме паникьосват.
Проблема ми е, че през последния месец и половина нещата съвсем излезнаха от контрол. Отидох до магазина да си купя кафе и изведнъж ужасно ми се зави свят, почувствах се сякаш ме удари вълна, сковавам се и краката сякаш отказват да ме слушат. Бях сигурна, че умирам и отново тази мисъл, че веднага трявва да се махна от там. На другиа ден пак излезах и получих ужасна атака ходеики си по улицата. Трябваше да спра и да седна на земята, крарата ми трепереха и отказваха да ме слушат. Добре, че бях близо до къщи, та успях да се прибера някак си. Установих, че когато сям си у дома съм си сявсем добре, но само като прекрача прага да излеза навън дланите започват да ми се потят, вие ми се свят и краката ми треперят. И стана така, че след това ме стана страх да излизам навън. В момента съм безработна. Около седмица и половина не излизах. Накрая се престраших и отидох до лекарския кабинет. Лекаря видя, че съм имала панически атаки и преди и дори не ме прегледа. Пита ме дали пия антидепресанти, аз казах, че ми става лощо от тях, тои ми изписа друг вид(Paxil) и Xanax.
Аз лично се чувставам много зле от антидепресантите - само след първата доза, започва да ми се вие свят, повръща ми се и имам чувството, че полудявам. Сега се поуспокоих малко и без лекарства, но не знам докога. Чудя се дали да не помоля лекаря да ми даде направление за психиатър. Трябва да има и друго рещение освен антидепресантите.
Моето писание стана доста дълго и объркано, дори не знам дали някои ще си губи времето да го прочете, но аз пак да си кажа.. Може пък да ми олекне.
Редактирано от asegade111 на 12.12.09 01:09.
| |
|
психотерапия е другото решение. макар че много лекари биха ти казали, че в началото по време на терапията пак трябва да се пият лекарства, за да те поддържат те, докато терапията подейства и на практика, за да си спокойна и да има ефект, защото се приема, че ако човек не е на лекарства, не е във форма и за терапия. но може да намериш такъв, който ще уважи желанието ти да не си на лекарства. в крайна сметка самата терапия лекува най-успешно, защото е ориентирана към причините, а не последствията, които лекарствата просто потискат. но ако не ги пиеш как ще отидеш до терапевта?
успех:)
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
Някак не мога де приема, че лекарства ще ми помогнат. Лекарствата само ме карат да се чувствам по-зле. Струва ми се, че ще ми е по-полезно ако някои поговори с мен и ми помогне да разбера защо получавам тези атаки. Аз не получавам разбиране от хората около мен. Затова се опитвам да пиша тук.
Друга причина е, че тъи като съм без работа, в момента нямам и здравна осигуровка. А аз много се страхувам от болести и мисълта, че не мога да отида при лекар когато имам нужда ме подтиска доста.
| |
|
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
Физиката,физиката там ти е проблемът.Защо едни хора се изморяват бързо като мен,а други са работоспособни и имат сърца на атлети?Заради физиката.
"изведнъж ужасно ми се зави свят, почувствах се сякаш ме удари вълна, сковавам се и краката сякаш отказват да ме слушат."
На мен ми се случва веднъж преди 5 години когато играх в един интернет клуб 10 часа подред компютърни игри.Гръбнакът ми поддаде на напрежението.Тръгнах си към нас и на спирката ми се зави свят.Вие ми се свят все едно съм пиян.Не мога да пазя равновесие и да съм на едно място.Тези 15 минути през които чаках автобусът бяха едни от най-дългите през моят живот.Чувствах все едно че гръбнакът ми е пречупен,все едно съм много пиян.Залитах и ми се виеше свят и ми ставаше черно пред очите.И всичко заради това че гръбнакът ми се беше напрягал 10 часа при седене.
"сковавам се и краката сякаш отказват да ме слушат"
И аз бях тогава в същото положение.Не ме слушаха краката и исках да избягам.Да бягам от това виене на свят.
Искаш ли да ти разкажа и по-страшна случка с мен?За да се убедиш че има и по-лоши неща?
Редактирано от blood2 на 12.12.09 10:45.
| |
|
А защо вместо да си мислиш какво лошо може да ти се случи, не си помислиш колко хубави неща могат да ти се случат?
| |
|
Напоследък си мисля за нещо... религията. Може би вярата може да помогне в борбата с паниката. Иска ми се да повярвам в нещо, в нещо хубаво. Все се каня да отида до някоя църква ама нищо не правя. Някой пробвал ли е?
| |
|
"Някой пробвал ли е?"
Единствено когато надеждата изчезне разбираш че си човешко същество,а не богоизбран.
Това е смисълът.Че можем да творим добро,защото сме хора,а не богове.
Умът е нищо,способностите са всичко.Редактирано от blood2 на 18.12.09 11:58.
| |
|
Страници по тази тема: << 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | (покажи всички)
|
|
|