Логически погледнато е така - всяко начало има и край. Ами не мога да кажа, че съм ги преборила напълно, но определено имам голям напредък.Научих се да ги контролирам, поне до някъде.И най-важното да не им се плаша.Когато страхът намалее и ПА губят своята сила, и постепенно започват да се разреждат.Понеже аз отдавна не пия никакви лекарства, се осланям на работата с мисълта.За мен там е разковничето.Всичко идва от мисълта, която поражда чувствата и така се завъртаме в омагьосания кръг.И понеже нашето съзнание е подвластно само на нас, и мислите си ги избираме самите ние, значи можем да ги променим. Трудно е, но не невъзможно.

Първо и много важно уточнение - лекарствата не лекуват, те притъпяват, приспиват, обезчувствяват симптомите, но не лекуват. Счита се, че ако човек известно време чувства/не чувства по-горните влияния може и да премине ПР. Рецидив има в много голям процент от случаите обаче.

Аналитична терапия за 4мес. няма. Нещо друго е било, но явно е нямало успех.

Съвет:
1 - психиатър да ти направи отново лекарствена схема, по възможност първия който го е направил.
2 - психотерапия мин. 6мес. - 2г. /да не е психоаналитик защото такива няма в България под ръка/.

В процеса на психотерапия се изследва как благодарение на симптомите човек /макар и нездравословно/ извлича психологична печалба. Всеки симптом е опит човек да се почувства по-добре отколкото е, колкото и парадоксално да звучи на пръв поглед. След откриването на този компенсаторен механизъм в психотерапията човек се учи как да си доставя това "по-добре" по здравословен начин. Когато се научи той няма нужда от нездравословния си опит да се справи. Симптомите изчезват защото повече не са необходими.
Приблизително целия този процес трае около 6м, 1г. 2г. ... докато се случи.

Ако искаш по-подробна информация може и на лична бележка да ми пишеш на линия съм.
Успех.

www.positum.bulboard.com

Редактирано от nekoi2 на 14.04.09 18:38.

Гледам,чета....всеки ден като зомбирани пишете,питате се,чудите се и (извинете) предпочитате да се самонавивате как нямало лечение и изход.А аз писах ли писах,че и тема сложих.......Никой не ми обърна внимание...Защо?
Господ ми е свидетел,че знам какво е и исках да помогна,но явно....пак извинете нямате сили......защото без сили и разбира се подкрепа и разбиране...нищо няма да стане....
Извинете ме за тона,но.....който иска да разбере защо съм леко агресивна може да открие постинга ми за ПР.
И престанете с това: не се лекува!
ЛЕКУВА СЕ!!!! 100%
Не съм лекар,психолог или каквото и там от сорта.........А една преживяла го и излекувала се завинаги!

Видях ,че съм влязла с другият си ник.Ако някой се интересува постингите ми за ПР са с ник Nayana

Редактирано от mozambique на 15.04.09 00:25.

Лично аз потърсих, но не открих нищо от старите ти постинги.Би ли споделила отново.Ще бъде интересно за всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В процеса на психотерапия се изследва как благодарение на симптомите човек /макар и нездравословно/ извлича психологична печалба. Всеки симптом е опит човек да се почувства ...

nekoi2, би ли помогнал?

От 17 години съм си в къщи. Родих и отгледах двамата си сина. И двамата са със хиперактиност и дефицит на вниманието(ХАДВ). Беше ми много трудно, непосилно на моменти, изпадах в тежки кризи на отчаяние, нямах помощ от роднини, в обществото нямаше толерантност за проблемите на такива деца, ощи по-малко в училище. Но не проблемите наХАДВ искам да обсъдим, а друго. Имах възможност няколко пъти да започна работа, но не започвах. Казвах си, достатъчно се тормозя в къщи с децата, та да се тормозя и на работа. Не исках да работя на две места-в къщи като майка на трудни деца и на службата. Мъжът ми не поемаше и частичка от този емоционален товар.Смяташе, че е достатъчно ,че ни усигурява материално. Мислех си, че не искам да работя, не искам да изкарвам пари, защото не искам нищо да споделям, да деля с него. Толкова ме е яд на него, че не ме подкрепя достатъчно в мъките ми с децата, толкова колкото на мен ми е необходимо,че реших да не работя. Щом той само ще работи, аз пък само ще гледам децата.
И така разсъждавах до момента, в който изведнъж се усетих ,че вече искам да започна работа извън дома ми, но ме е страх. И сега лекувам този страх, поне се опитвам. Ето, мисля,че разбирам психологическите ми печалби от страха, но не мога да мръдна по-далеч от това разбиране.
Освен това имам и панически страх от неодобрение, който ме е страх да призная.Но ето признах си. И честно да ви кажа 2 или 3пъти започвах работа,но бързо се отказвах,защото все си мислех,че ме наблюдават, критикуват, неодобряват,че подлагат на съмнение моите професионални качества . Знам,че винаги има хора, които ме харесват и ценят, но и хора, които не ме харесват и това е нормално. Но въпреки това не мога да преживея неодобрението, неоценяването и напусках. Знам,че никой нищо не ми дължи- нито уважение, нито нищо,но...
Благодаря, че ми отделихте от времето си.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Редактирано от Bидa на 15.04.09 10:52.

"nekoi2, би ли помогнал? "

За кое точно търсиш помощ? И как ти изглежда моята помощ?

www.positum.bulboard.com

Здравей, разбирам те!
Честно казано и аз се отегчих да пиша по тази тема...........
Лечение има, казвам го за хиляден път, ако това може да се нарече лечение, разбира се!
Лекарствата само отлагат проблема, нищо повече не допринасят / говоря за антидепресантите, защото успокоителните са доста по-опасни, започнеш ли ги - няма край/
Истината е в самите нас и в силата да вземеш решението да изградиш разбиранията и характера си отново. Другото е носене по течението...

Здравей,скъпа,
възхищавам ти се!
Доста добре си въоръжена за така нареченото препятствие ЖИВОТ!

В отговор на:

---

Истината е в самите нас и в силата да вземеш решението да изградиш разбиранията и характера си отново.

---