Единственият ми най-близък човек, който ме разбира, е майка ми, винаги на нея звъня за утешение, а после се обвинявам, защото я товаря с проблемите си. Тя също страда много, като й се оплаквам, но няма на кой друг, няма кой да ме разбере. Няма друг човек, на който да кажа всичко и да ми олекне след това.

Майките са за това- за да ги товарим с проблемите си. Не се обвинявай .Ти си й дала и много радост, както всяко дете донася на майка си много тревоги, но и много радости.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Писнало ти е от всичко това, защото си си променила отношението към тези неща.А преди може би са ти харесвали и работата и семейните отношения и изобщо "скапания ти живот". Да, атаките са гадно нещо, и са в състояние да те докарат и до депресия, но повярвай ми, успехът е заложен в нас, ние трябва да се променим, а не света. Какво според теб искаш да ти се случи, за да излезеш от това състояние?
И ако наистина мислиш, че имаш нужда от квалифицирана помощ защо го отлагаш?Страх те е от неизвестното, но то не носи само лоши преживявания, нали, я си представи , че някой е в състояние да ти помогне да излезеш от това състояние.

Последният път,когато и се обадих, й казах че съм много зле и че държа в ръката си седатив.

Хахаха държала седатив, така го каваш, сякаш държиш биологично оръжие, а оная приятелкатат ти долетяла за 15 мин да те разубеждава да не го използваш
Абе от къде са ви изтървали, ти да не си седиш по цял ден у вас и заради това да си изпращяла така ?

lvaylo,
Ти възпитано не можеш ли да се държиш, или трябва да ти напомняме?
Кой модератор да информирам да помете малко тук?

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Абе принципно мога, но ти си ебати кифлата, като ти чета постовете......
И не ме заплашвай с модератори, сигурно и те са забелязали безсмислените ти словоилияния

Май аз трябва да се променя наистина. Не мога да свикна с натоварванията, със стреса, с отговорностите все още. А може би животът в големия град не ми понася. Навсякъде блъсканица, шум, мръсотия, изнервени хора. Допреди година-две живеех в далеч по-малък град и бях изключително спокойна. Не бях и чувала за ПР.

В отговор на:

---

Но научих още нещо- със хапчета и без хапчета , аз не контролирам живота си. Отдавна се отказах да го контролирам и не можеш да си представиш какво облекчение почувствах.

---

Здравейте,

на 27 години съм. С две думи - първа ПА 2005, Серопрам за година и 3 месеца и аналитична терапия. Висчко приклщчи благополучно. 4 месеца по-късно рецидив. Но по скоро не толкова паника, колкото останалите симптоми. За украса си имах и ужасни мисли (първия път - не). Мислех, че няма да се оправя вече никога. Но пак лекечние със Серопрам - година и 9 месеца, 6 месеца поведенческа терапия. Отново всичко беше супер. И сега няма и три месеца и пак рецидив. Просто сгромолясването пълно и всеобхватно. Почвам терапия към школата на Алгафари. И от неделя сама започнах да пия Серопрам пак, т.к. лекарката ми може да ме приеме чак тази седмица. А мислите вече бяха толчкова силни, пак спрях да ям, приятеля ми ме остави (не че не беше и той една от причините за това състояние).

Та въпроса ми е - колко от вас са имали толкова чести рецидиви и по колко години са пили лекарствата. Защото аз така или иначе вече се примирих, че ще си ги пия цял живот, че няма да имам деца и мъж, който да ме изтърпи.

А и другото - много се притеснявам от реакцията на лекарката ми, която ще я видя тази седмица, че съм започнала сама, но този кошмар не се траеше вече нито ден.

А днес отчаянието е толкова силно, че ме е страх да остана сама и да не направя някоя глупост. Не може да се живее така...

Лекарката едва ли ще ти направи забележка, че си започнала с лекарствата, защото най-вероятно и тя ще ти изпише същото.По скоро трябва да потърсиш причината довела те до рецидивите, защото така всеки път когато имаш проблем, ще се оказваш в лапите на паническите атаки.

Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че повечето от причините за нашите затруднения се крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствуваме пълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности да избираме: дали ще останем във властта на „самопогубващите" капани, дали ще се отдадем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност, дали ще продължим пасивно да преживяваме собствената си неудовлетвореност, или ще използваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната" си логика и изградим концепция за конструктивна промяна.

pa4oko, а ти успя ли да се пребориш с паниката? Има ли окончателно излизане според теб?
На мен ми е много интересно да разбера, но едва ли някой знае със сигурност, защо се появяват ПА, защо точно на мен или на теб, как избират в кой момент да се появят. И веднъж като се появят, цял живот ли те "застрашават". Понеже при мен всичко беше внезапно, без да съм очаквала, без да знам какво ми е, и си мисля, че щом е имало начало, трябва да има и край, не е ли така?