Аз също съм с паническо разстройство и нервен стомах.И всички казват да се изправям пред страха.Е нали ако мога да го направя това,значи съм се излекувала.Точно това е,че съм изгубила желание за всичко.Ходя на терапевт при д-р Ина Илиева.И на психолог,който ми изписа ципралекс.Посещавам ги вече 2 месеца и изобщо не съм добре.Нямам никакви подобрения.Даже преди се чувствах по добре.Излизах.А сега съм се затворила у нас и не мърдам.Мога да излезна единственно ,ако съм сама.Защото,ако получа ПА няма на кой да се обяснявам какво ми е и защо се случва.Изгубих приятели.Провалих се като студент.И освен всичките тези симптоми за ПР,когато получа ПА аз имам разтройство.И това ми пречи още повече.Ако може някой да ми помогне.Или даже само да си говорим,защото човек докато не го изпита, не може да те разбере.За всички останали това са лигавщини.Никога не съм си мислела,че ще е толкова трудно да излезнеш.

Здравей, не знам от къде да започна....първо: защото, не искам да ти звуча като добрата фея и второ: - защото рецептите, които ще споделя не знам дали ще ти бъдат от полза. Мога само да ти кажа, че разбирам дори и запетайките в написаното от теб и че всички чувства, дори и паническият страх са нещо преходно! Състоянието е сериозно дотолкова, че да те накара да се замислиш защо се случва точно на теб, и съответно как да го премахнеш.
Рецепта има, и борба има, най-вече със себе си. Сета си слаба и объркана, но ще дойде един момент в сойто ще ти писне и ще намериш сили в себе си да го превахнеш...

И аз мисля като Дисана, че ако наистина искаш, ще намериш сили и ще се пребориш. И аз все още не съм се излекувала напълно, и не знам в кой момент отново ще се появят атаките. Но прочетох някои неща по въпроса и мисля, че разбрах кой е най-добрият начин за справяне: просто спираш да се страхуваш от атаките. Знаеш, че няма да ти стане нищо, затова усетиш ли симптоми, се отпусни и се остави на течението. Не се стягай, не се стряскай, не мисли какво ще ти стане. Аз по време на една криза дори се опитвах да се шегувам със себе си, и премина наистина бързо. Докато друг път, когато съм се стягала и плашела още повече, кризите продължаваха часове.
Друг е въпросът обаче каква е дълбоката психологична причина за тези кризи. Аз за себе си мисля, че вече я знам, обаче сама едва ли ще успея да я преодолея. Ти казваш, че ходиш на психолог - това е хубаво, защото мисля, че най-добре е да ти помага специалист. По въпроса за лекарствата ми е странно защо не ти помагат, може би на теб конкретно не ти действат точно тези лекарства и трябва да се сменят? Ако пиеш Ципралекс повече от един месец и нямаш никакво подобрение, явно ти трябва друго, но трябва да говориш с лекаря си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти,jewel78
Звучиш ми много добре!

И на мен.Радвам се .

Мерси и на двама ви.
Да не казвам голяма дума, но напоследък съм по-добре. Дано нещата не се обърнат пак наопаки.

Редактирано от jewel78 на 16.02.09 15:32.

Две напред , една назад е нормален ритъм.
Когато го знаеш няма да те е страх.

Няма да се обърнат!

Благодаря ви много на всички.Такива хора като вас дават сили на тези,които са се отчаяли като мен.И толкова много години са крили в себе си,че става нещо с тях,а никой не може да ги разбере.Не искам хората да ме съжаляват,а искам да стана силна като вас и да помагам на такива като мен.Знам,че е трудно и трябва да се боря.Сега като пиша съм много мотивирана да го направя.Но като се изправя пред страха,той направо ме поваля.И това убива всичко в мен,че ще се справя с него.Т.е аз трябва да се боря със самата себе си.Като се замислиш е много забавно.И има и още нещо,наистина е така,че колкото повече мислиш за него,той става толкова по голям.Но вече толкова ми се е вглабил в главата,че аз непрекъснато мисля за него.Даже и докато спа.Трябва ми още малко да си поговоря с вас и даже си мисля,че един ден ще се събудя и ще се чувствам така,всякъш товар ми е паднал от гърба.

Благодаря ви много на всички.Такива хора като вас дават сили на тези,които са се отчаяли като мен.И толкова много години са крили в себе си,че става нещо с тях,а никой не може да ги разбере.Не искам хората да ме съжаляват,а искам да стана силна като вас и да помагам на такива като мен.Знам,че е трудно и трябва да се боря.Сега като пиша съм много мотивирана да го направя.Но като се изправя пред страха,той направо ме поваля.И това убива всичко в мен,че ще се справя с него.Т.е аз трябва да се боря със самата себе си.Като се замислиш е много забавно.И има и още нещо,наистина е така,че колкото повече мислиш за него,той става толкова по голям.Но вече толкова ми се е вглабил в главата,че аз непрекъснато мисля за него.Даже и докато спа.Трябва ми още малко да си поговоря с вас и даже си мисля,че един ден ще се събудя и ще се чувствам така,всякъш товар ми е паднал от гърба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите