Щом имаш тази твърдост и увереност, би трябвало да преоодолееш атаките и без хапове, успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

jewel78-------
Сократ, пак на темата за ПР, която мярнах и в споменатия форум. За колко време според теб е възможно излекуване?
Много хора се оплакват, че страдат години наред, което ме обезсърчава. Въобще може ли това нещо да се излекува напълно и да си сигурен, че повече няма да ти се случи?


Здравей !

При паническото разстройство се говори за контрол на паниката или страха , както искаш го наричай. Така, че когато веднъж го добиеш е за цял живот .

Като карането на колело е, не можеш да го забравиш.

За срок - ако не приемаш медикаменти - месец два са нужни за да добиеш контрол.Говоря средно за паническо разстройство с давност около година.

Ако нещата са от много години се стига дори до 6, 7 месеца .

Когато имаме прием на медикаменти сроковете са различни- за да можеш да се научиш да контролираш кризите мозъка трябва да е интактен , а не замъглен от тях. Тук сроковете са приблизително 2 пъти по - големи.

Декември месец тук във форума писа жена privlichane която имаше паническо разстройство от 2002 година. Разбрах от учителят ми че е овладяла паниката само за две срещи- но май е била без лекарства .

За паническото разстройство е най- важно да имаш личен мотив поради който да искаш да се справиш с паниката и си върнеш свободата.
Обикновено той се появява тогава когато човека е изправен пред реалната заплаха да загуби нещо много важно .Било работата си било съпруга или нещо подобно.Много рядко мотива е човек да иска да постигне нещо значимо за себе си или семейството.
В този смисъл пациентката за която ти споменах е едно изключение- тя е искала да стане отново добра майка и съпруга и успешен делови парти ор.

С две думи , като при всяко учене е, ако имаш мотив ще научиш урока си ако не няма.
Е, разбира се има и политика на фармацевтичните фирми които искат да повярваш, че си болна и трябва години да пиеш лекарствата им .
Има и психотерапевти които нямат сметка да ти помогнат защото работят на час и ако го направят ще загубят следващият си хонорар от теб.
Но, това са неща които не бих искал да коментирам.
Всеки има здрав разум и отговорност да избира.

Мерси, изясни ми се вече.
Но не мисля, че лекарствата са чак толкова ненужни или вредни. Аз се опитвам да съчетавам двете неща - медикаментите и преодоляването на страха, и мисля, че първите помагат за по-лесно постигане на второто. Е, ще поживеем и ще видим.
Аз не толкова се страхувам от загуба на нещо - самата загуба на свободата е достатъчен мотив. Да си свободен е едно от най-големите блага на света.

Здравей Сократ !
Нещо се провали с предишната ми регистрация и не знам защо не можех да направя нова от компютъра в офиса. Днес най-накрая успях от лаптопа на сина ми. Да уточня за всички - през м.ноември писах на Дисана по темата й "Паническо разстройство" като "привличане" и съм много щастлива, че тя ми отговори, а също така и много благодарна на Сократ, че се свърза с мен на лични и направи възможна срещата ми с един невероятен специалист и човек !
Сега ми се иска да направя някои уточнения и ако мога да помогна по някакъв начин на всички, които са минали, минават или ще минат по тоя път.
Да, наистина моята първа, единствена и сериозна криза беше през лятото на 2002 година. Връщайки се назад, си мисля, че наистина имаше основания за нея - много отговорна работа, стрес, втора магистратура, проблеми със здравето на съпруга ми и т.н. А може би не. Може би просто тогава отново започвах да търся себе си, да си задавам въпроси за смисъла на живота /не за първи път, естествено/... Но цялата случка породи в мен един невероятен страх и тревожност, който ме държа около две години /през това време загубих и съпруга си, който почина от рак/. По някакъв начин тогава успях да изплувам без лекарства, само аз си знам как и какво ми костваше. Но определено имах подкрепата на близки до мен хора, а и съзнанието, че трябва да се справя. Четох много в нет-а и когато "разпознах" симптомите си, изведнъж ми олекна. Бях забравила за доста дълго време какво означава "психическото разстройство". Но миналата година, загубата на майка ми ми върна мсичко това, и то с още по-голяма сила. Тогава си казах, че наистина имам нужда от помощ от вън. Не успях сама. Може би и обстоятелствата бяха такива /за това ще пусна отделен пост/. И я получих, благодарение на Сократ и учителя му. Да, той е прав. Всичко се случи само след две срещи. Даже и аз не вярвах, че ще стане толкова бързо. Но научих едно - всичко е в главите ни, в мислите ни и само от нас зависи колко добре /или зле/ ще се чувстваме.
Към Джюъл78 - ако 78 означава годината ти на раждане, значи си 10 години по-млада от мен. През времето, през което не съм писала, изчетох всички мнения в теми "Паническо разстройство" и "Как да преодолеем страха" на Дисана. За мен беше много важно да науча какви са чисто физическите провления на адреналина в тялото ни, а така също и да знам, че нивото му е най-високо сутрин след сън. Когато имаш обяснение за това, което се случва, наистина си даваш сметка, че няма от какво да се страхуваш. Понеже винаги съм била много емоционална и чувствителна натура /и по-скоро песимистична/, първото нещо, което направих, е да започна да елиминирам всякакви отрицателни мисли и тяхното заместване с положителни такива. Мозъкът ни наистина е в състояние за програмира деня, който ни предстои. А и не само деня. Има сташно много книги, които интерпретират тази истина. Вярвам, че ти ще намериш най-подходящата за теб. Но искрено ти желая скоро да откриеш "най-добрия" за теб начин. Най-вече повярвай, че всичко зависи само и единствено от теб. И елиминирай лекарствата, колкото се може по-бързо. Успех !
Надявам се вече да мога да бъда активен участник в този невероятен клуб !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, не можеш да си представиш колко се зарадвах за теб! Поздравления!
Освен това разбирам какво пишеш, всяка твоя дума отговаря на една истина, която съм преживяла!
А иначе, животът е такъвр падаме, ставаме .....

Здравей!

Направо съм шашнат.
Дадох пример с теб защото си мислех, че никога няма да го прочетеш.
Радвам се че искаш да си полезна.Досещаш се може би , че много хора няма да повярват на думите ти.
Една от пациентките на учителя ми се е лекувала над десет години при различни специалисти.Така се опознала с много хора с паническо разстройство.Тя овладяла кризите, също с две сесии въпреки, че е била на лекарства и започнала да им се обажда и споделя с радостта си. Никой не и повярвал.
Нещо повече, една нейна позната я обвинила, че лъже и е добре не защото е овладяла кризите с психотерапия , а с някакво ново лекарство.
Така че бъди подготвена за всичко, но който наистина има нужда ще получи много от теб, Дисана, Нова Вида ,Майкъл и другите.

Искам да подчертая нещо от твоят пост - каква роля играе информацията.
Ти си прочела за адреналина и това вече те кара да се чувстваш по – спокойна защото имаш обяснение на симптомите си.
Веднага след като Джюъл78 писа, аз и предложих да прочете за него в нета и ако има симптом който да не може да си обясни да и го поясня .Тя и днес не го е направила.
.Това щеше да я успокои и по мои предвиждания преди Нова година тя щеше да е овладяла кризите..
Много лесно се работи с човек който току що е получил първата си криза и още не е посегнал към лекарството.
Днес сме почти месец и половина по – късно и нещата са доста сложни.
Но тези постове се четат от много хора и нека всеки намери това от което се нуждае

.

Благодаря за добрите думи и на теб, и на Дисана ! Невероятно е, че най-накрая успях отново да пиша. Като че ли нещо ме спираше и пречеше през цялото това време. Дори не можех да пусна съобщение за проблема с регистрацията ми в dir.bg. А страшно ми се искаше да споделя опит. И толкова много неща ми звучаха до болка познати. Продължавай да помагаш ! В това е големия смисъл, нали ?

Здравей, Дисана ! Много се радвам, че продължаваш да пишеш, да търсиш отговорите, които те вълнуват, че си това, което си в момента и че си намерила сили да промениш много неща ! Няма да забравя, че искрено ти се възхитих, когато прочетох, че си сменила и дом, и работа... За това наистина се иска голяма сила. Тук мога да кажа, както и ти беше написала, че "старите навици" умират трудно. Т.е. и аз понякога отново се сещам за страха, за "гадните" мисли, но просто вече не позволявам да ме завладяват по начина, по който ми се случваше преди. Права си, падаме, изправяме се - това е живота ! От нас зависи да преодолямаме колкото се може по-бързо тези моменти. Много хубави моменти ти желая !

В отговор на:

---

Веднага след като Джюъл78 писа, аз и предложих да прочете за него в нета и ако има симптом който да не може да си обясни да и го поясня .Тя и днес не го е направила.

---

Редактирано от jewel78 на 11.02.09 14:13.

Нямам време за това ще използвам готов цитата от Гугъла.
Но в нета наистина нещата ги има.Там щеше да разбереш, че адреналина и кортизола блокират част от връзките в мозъка - целта е да не мислиш, а да се бориш или бягаш.Така прадедите ни са спестявали секунди и са се спасявали от хищниците.
При това блокиране на връзките е нормално да има проблеми с паметта , промяна в зрението-зрителният анализатор чак зад тила, виене на свят- адреналина освен чрез блокиране на връзките е свил и кръвоносните ти съдове в мозъка и това се отразява на различните центрове включително и за равновесието.
Ето цитат-

Под командата на главния мозък, който при стресова ситуация е възбуден, надбъбречната жлеза произвежда по-голямо количество адреналин – хормона на алармата и стреса. Този хормон е причина да се появят
съхнене на устата,
треперене,
ускорен пулс,
обилно изпотяване,
гадене,
виене на свят,
често уриниране,
разстройство,
повишено кръвно налягане... ......................
Под действието на адреналина вратните и раменните мускули се свиват болезнено – като настръхналия гръбнак на котка, готова за атака. Въглехидратите и мазнините в организма ускорено се разграждат и не се усвояват пълноценно. Това вътрешно състояние активира мозъчните клетки, те изпращат тревожни импулси към надбъбречната жлеза, тя произвежда още повече адреналин и така омагьосаният кръг на стреса се затваря.

Парадокса е, че зад симптомите ти стои хормона АДРЕНАЛИН, а ти пиеш лекарства за да регулираш серотонина, който в момента ти е нормален.

Разбира се не само ти правиш това, заблудата е масова и тя е напълно съзнателна.

Съвета ми е - не се бой отвори Гугъла и чети.
За да се успокоиш малко ти трябва първо информация.
Има я.

След като се подготвиш добре принтирай част от нещата .Вземи ги и покажи на психиатърката си .След което я попитай, защо след като всичките ти оплаквания се дължат на адреналина ти пиеш повишаващ серотонина антидепресант.

Отговорът и едва ли ще те задоволи.