Свободни ли е човекът или винаги остава нечий роб? И верни ли са думите на Стефан Цанев, че "...свободният обича, а робът мрази..."? И доколко можем да разберем хора, като Ботев и чеченските терористи, за които единствената алтернатива на свободата е смъртта?

От краткия ми житейски опит мога да направя следното предположение. Човек се чувства истински свободен (т.е. не робува нито на парите, нито на определени кумири, нито на дадени идеали), когато влиза малко или много в някоя от многобройните психиатрични диагнози.
Стефан Цанев, разбира се, заслужава уважение, най-малкото заради годините си, но личното ми мнение е, че той фундаментално греши. Поне що се отнася до достойните да се наречат християни или още Божиите раби, за които най-важният закон е да "обичат ближния си", (т.е. не само този, от когото имат нужда, но и този, който има нужда от тях.)
Толкова за Стефан Цанев. Сега малко за Ботев. Всеизвестен е слухът, че той е застрелян не от "заблуден куршум", а от добре премерен изстрел на негов четник. Едва ли е редно от моя страна да развенчавам така грубо един национален мит, но във всеки случай, ако се върнем на въпроса за свободата, която Ботев е искал да даде на своя народ, то кой може да твърди, че не е успял. На каква цена обаче е моят въпрос, драги клубарки. (Забравих да кажа, че тази тема е само за представителите на женския пол.)

Абе защо темата на хакера беше заключена, а сега се ветрее най-отгоре?
Направо трябваше да се делне - тъй си мисля аз, макар че писах в нея, ама вече ме е срам...

На каква цена се дава свободата??? А какво е свобода? Защото има "свободен" и "свободен"!
свободен = безгрижен, лекомислен, неангажиран
свободен = отговорен, силно вярващ, знаещ
Този въпрос дали е предмет на дискусия за психиатрите или за философите, или пък за социолози, икономисти и т.н.?
Питам всички, а най - вече теб !

Чувствам се длъжна да пиша в темата. "Клубарки" много ми харесва.
1. Ти защо все си сменяш ника? Моля ти се, обясни ми го това, ако може и ако можеш
2. Стефан Цанев си е мъдър мъж.
3. Ботев е дал на народа си, ако не свобода, то сремеж за свобода, което не е никак малко
4. и последно:-) не съм много наясно със свободата като състояние. За мене тя може да е само стремеж.


Не ме е страх да живея.

Това е въпрос, на който всеки мислещ човек трябва да си отговори. Независимо какъв е психиатър, философ, икономист или социолог?

А според мен най-вече хората, които в собствените си очи са богове. Като снайпериста от Вашингтон, например. А нима в крайна сметка всички те не чакат някой да им припише по електронен път $10,000,000, за да могат... да излетят в outter space, примерно. Нещо, което е по силите на всеки психотик без пукнат лев в джоба.

Ама ти как си писла, а? Да ти се възхити човек. Аз това го наричам литературен анализ.
Аз пък се бях наканила да пиша в темата тъкмо, да видя какво мога да направя за човека, че страдал от липса на внимание, а те го заключили. Горкия хакер.


Не ме е страх да живея.

Ти си влюбена в Theo. Какво ще ти обяснявам!

Просто търся най-удачния ник. А може би, въпреки, че не вярвам в зодиакалните знаци, съм просто една змия, която освен, че често си сменя кожата, гледа да свие гнездо в нечие женско сърце.

Аууу! Какви глупости надрънках! Изкарах се моногамен...

Недей така моля ти се - влюбена.
Със смяна на никове няма да намериш женско сърце. От моя житейски опит не това помага.
А пък и "най-удачния ник" ми е доста необяснимо. Удачен за какво?


Не ме е страх да живея.

Митовете за свободата говорят по-скоро за стремежа ни към абсолюта, отколкото за реалните ни възможности да бъдем свободни. В действителност те не са много. Не разбирам аналогията между чеченските терористи и Ботев, но нито той е бил свободен, нито те. Захари Стоянов описва в биографията му как със сълзи на очи бил принуден да поеме ръководството на четата си, макар че нямал особено желание за това. Свобода е възможна само в рамките на групата по принадлежност, извън нея тя винаги завършва с крах. И Ницше, и Киркегор, които смело експериментираха със себе си в това отношение, завършиха трагично. Както и героите на Достоевски. Каква е свободата на една сърна извън стадото? Да умре от глад някъде, или да завърши разскъсана. Да избереш смъртта, това не е избор.

"Свобода е възможна само в рамките на групата по принадлежност". Това "само" не го разбирам! Не отдаваш ли твърде голямо значение на крайните позиции? Кога ще започнеш да виждаш по - далече от носа си?