Пловдивски мафии - Къртеви / Горещи теми / Престъпност

МЕСАРСКИ БОС ОТНЕСЕ 15 ГОДИНИ ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ

Едва ли са много пловдивчани, които някога са вярвали, че човек от местния месарски клан Къртеви може да бъде осъден, при това ефективно. Чудото обаче се случи и неотдавна 35-годишният Красимир Къртев бе пратен за 15 години в затвора за изнасилване. Освен него зад решетките трябва да влязат и трима от служители в семейната фирма "Братя Къртеви" ООД, които активно са помагали на боса си по време на сексуалната му "забежка". Охранителят Никола Николов трябва да лежи 14 години, а пазачът Георги Асенов и общият работник Петър Кочев - по 13 години. Инцидентът е от преди три години и половина, но предварителното разследване е минало през такива перипетии, че си заслужава и вестникарската хартия, и печатарското мастило.

Изнасилването

Никой не знае с какво 22-годишната Анна Камбурова, чистачка в кланицата на Къртеви в пловдивското с. Радиново, привлялка вниманието на чорбаджията и тримата му подчинени. Но постановката, която те й спретнали, е толкова евтина, че може да бъде обяснена само с чувството за недосегаемост на месарския бос. На 10 септември 2001 г., след като смяната на Камбурова свършила (около 20 часа), тя отишла в съблекалнята и видяла, че катинарът на шкафчето й е разбит, а дамската й чанта я няма.

Жената веднага отишла на портала и уведомила дежурния пазач Георги Асенов за инцидента, но най-изненадващо той я обвинил в кражба и като доказателство за твърдението си извадил от чантата й няколко мръвки. Когато Анна Камбурова отрекла да е "пипала" нещо чуждо, Асенов й ударил два шамара и й заповядал веднага да се съблече гола, за да я претърси. Анна категорично отказала и пазачът повикал на помощ общия работник Петър Кочов. С дружни усилия двамата започнали да бият жената с тояга, докато тя не свалила и "последния парцал" от себе си, след което я вързали с въже за портала на кланицата и я оставили да виси там за "назидание".

Два часа по-късно Асенов и Кочов развързали нещастницата, великодушно й разрешили да се облече и я накарали да "отметне" малко работа. Най-напред тя трябвало да измие с маркуч района на портала, а след това да прехвърли голяма купчина камъни от единия край на двора в другия. Когато Камбурова свършила всичко, двамата я вкарали в стаята на пазача. Там те отново я съблекли чисто гола, повикали чорбаджията Красимир Къртев и охранителя Никола Николов и... същинският "разпит" на жената започнал: бой, изнасилване, пак бой и пак изнасилване. Къде по единичному, къде - групово.

На другия ден сутринта, вбесен от факта, че Анна Камбурова продължавала да отрича за откраднатото месо, Красимир Къртев наредил на бодигарда Николов да я остриже нула номер. В стремежа си да изпълни веднага заръката на шефа си обаче Николов се престарал и заедно с косата на Анна на пода в стаята на пазача паднало и... част от лявото й ухо. После "търсенето на истината" продължило още малко и към 9 часа клетницата била пусната да си върви.

Вкъщи момичето разказало за случилото се и родителите й решили да потърсят помощ от лидера на турската общност в пловдивския кв. "Столипиново" и председател на културно-просветната организация "Единство" Сюрия Дене. Той придружил Анна и майка й до Трето РПУ-Пловдив, където озлочестената жена подала жалба срещу инквизиторите си. По случая било образувано предварително производство, което старателно било... "вдигнато на трупчета". В края на 2001 г., предусещайки каква ще е съдбата на делото, председателят на "Единство" Сюрия Дене направил инцидента с Анна Камбурова публично достояние и под тепетата избухнал страхотен скандал. В името на неговото бързо потушаване делото било изпратено в тогавашната Специализирана следствена служба (днес Национална следствена служба).

Отвличането

Само три месеца са били необходими на спецследователя да установи, че по време на предварителното разследване на гаврата с Камбурова са били извършени множество безобразия. Най-напред оперативният работник от Трето РПУ-Пловдив Биньо Симеонов, на когото е бил разпределен случаят, не е завел сигнала в регистрите, а е направил опит да "уреди" проблема по най-изгодния начин за насилниците. Още на 11 септември 2001 г. той откарал Анна Камбурова обратно в кланицата, където четиримата "мъжаги" я заплашили, че ако не оттегли жалбата си, ще й се случи нещо по-лошо. Заради поведението си Биньо Симеонов е бил наказан дисциплинарно, но чадърът над Красимир Къртев се оказал в съвсем друга ръка.

На 15 април 2002 г. спецследствието уведомило писмено Пловдивската военна прокуратура, че делото за гаврата с Анна Камбурова, заедно с още две други предварителни производства срещу фамилия Къртеви (в семейния бизнес участват на равни начала бащата Стоян Къртев и братята Христо, Пламен и Красимир, докато четвъртият брат - Димитър, е кмет на пловдивското с. Радиново), са били забатачени под натиска на тогавашния директор на РДВР-Пловдив полк. Илиян Йорданов.

Едното предварително производство е било образувано за инцидент, разиграл се три години по-рано. На 18 април 1999 г. Красимир Къртев и двама от братята му отвлекли посред бял ден - от пловдивския бул. "Шести септември" - Миланка Георгиева от гр. Тервел. Тримата имали с нея неуредени бизнес отношения, които решили да уредят по радикален начин: жената била откарана в един от фамилните свинарници (в пловдивското с. Ягодово), където била принудена да подпише три записа на заповеди за големи суми пари, връчени й от братята.

Шофьорът на Георгиева моментално уведомил полицията за инцидента, а изпратените на място служители от Специализираното подразделение за опазване на обществения ред (СПООР) освободили бизнес дамата. Тримата братя били задържани и разпитани в Четвърто РПУ-Пловдив, след което били предадени на следствието. За най-голяма изненада на редовите ченгета обаче още същия ден (18 април 1999 г.) похитителите били освободени, а делото за отвличането и изнудването на Миланка Георгиева е било образувано срещу... неизвестен извършител.

Според сигнала на спецследствието, подаден в Пловдивската военноокръжна прокуратура на 15 април 2002 г., в продължение на три години по това предварително производство изобщо не е било работено, защото полк. Илиян Йорданов "не разрешавал". Нещо повече - оказало се, че част от оперативните материали по делото липсвали, а друга част били... фалшифицирани. За изясняване на истината е била образувана предварителна проверка, която завършила със светкавичното отстраняване на полковника от длъжност по решение на Пловдивския военноокръжен съд и с образуването на дело срещу него за престъпление по служба.

На 19 април 2002 г. отстраняването на Илиян Йорданов от поста директор на РДВР-Пловдив е било потвърдено от Военноапелативния съд в София, а в края на юни същата година той е бил обвинен за извършено престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс (НК). Установено било, че именно полк. Йорданов е станал "причина" една от докладните записки по следствието за отвличането на Георгиева да бъде фалшифицирана, а част от снимките и протоколите от първоначалния оглед на местопрестъплението - свинарника в с. Ягодово, да изчезнат. На всичко отгоре се оказало, че пловдивският следовател, който размотавал делото три години, получил от братя Къртеви ловна пушка, а съпругата му била техен юридически съветник.

Катастрофата

Докато Специализираната следствена служба правила неуспешни опити да събере потурчените доказателства по двете дела срещу Къртеви и да тикне поне Красимир зад решетките с постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража", той успял да сътвори още едно "чудо". През март 2002 г., след продължителен запой с ловната си дружинка в гр. Съединение, Красимир се качил на мерцедеса си и потеглил към Пловдив. Край с. Войсил обаче той не удържал волана на колата си и с висока скорост се забил челно в аудито на 26-годишния Атанас Чомашки, който починал на място. Според очевидци, по време на веселбата Къртев е погълнал сериозно количество алкохол, но резултатите от кръвната му проба, направена малко след катастрофата, били... най-отрицателните в света.

Пет месеца по-късно окончателно станало ясно, че разследването на причините, довели до смъртта на Чомашки, също е трябвало да бъде пратено "Към дело". На 20 август 2002 г. пловдивската полиция конфискувала два мерцедеса на фамилия Къртеви по подозрения, че са крадени. Единият автомобил е използван от Димитър Къртев (днес кмет на пловдивското с. Радиново), а другият мерцедес се оказал автомобилът, с който Красимир е размазал Атанас Чомашки през март същата година. Противно на всякаква процесуална логика, смачканият автомобил не е бил прибран като веществено доказателство по делото за катастрофата, а е бил открит в един от цеховете на Къртеви край гр. Бенковски.

Епилогът

След близо едногодишно съдебно дирене, на 17 януари 2004 г., Пловдивският окръжен съд призна Красимир Къртев и тримата му съучастници за виновни по всички обвинения, повдигнати срещу тях по делото "Анна Камбурова": изнасилване, блудство, непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и причиняване на лека телесна повреда (доколкото окастреното" ухо може да се нарече лека телесна повреда). Трийсет и пет годишният Красимир Къртев бе осъден на 15 години лишаване от свобода, охранителят Никола Николов получи 14 години затвор, а пазачът Георги Асенов и общият работник Петър Кочев ще трябва да излежат по 13 години. Съдбата на другите три дела, свързани с фамилия Къртеви - за отвличането на тервелската бизнесдама Миланка Георгиева, за нелепата смърт на Атанас Чомашки и за "чадъросването" на Къртеви от бившия директор на РДВР-Пловдив Илиян Йорданов - все още е неизвестна.

Мила Атанасова