Диагнозата е вярна - лечението е погрешно!!! / Горещи теми / Престъпност

"Помолен да обясни идеята си прокуратурата да премине към изпълнителната власт, Иван Костов заяви пред в. "24 часа": Действията на прокуратурата у нас са безпрецедентни: НСС спира контрабанда на оръжие - прокуратурата завежда дело срещу ръководителя й; ББС изобличава Иван Славков за корупция - прокуратурата започва да разследва журналистите; румънски журналист снима корупцията на митничари на Дунав мост - прокуратурата завежда дело срещу него; Атанас Атанасов прави доклад за корупцията и му се повдига обвинение. Повече от ясно е срещу какво се бори нашата Главна прокуратура. Слабостта произтича не толкова от хората, които са там, колкото от положението, което конституцията им е предоставила"."

Горната молба към уважавания от мен г-н Костов да обясни защо счита, че предаването на прокуратурата като инструмент за политическа употреба в ръцете на политически управляващите е пътят за излизане от скандалното положение на българската прокуратура, е повече от логична и основателна. Допреди 15 години прокуратурата беше в ръцете на управляващите и вършеше ужасяващи престъпления-поръчки. Полицията е днес в ръцете на управляващите и им върши престъпления-поръчки (политически подслушвания "Гном", наказателни акции срещу вероизповедания).

За съжаление г-н Костов не дава отговор на основателния въпрос защо неговото "лекарство" е правилното, а само отново описва "заболяването" на прокуратурата (по което сред нормалните хора няма спор).

Твърдението на г-н Костов "Слабостта произтича не толкова от хората, които са там, колкото от положението, което конституцията им е предоставила." не отговаря на действителността.

Единственото, което е казано в Конституцията за прокурорите и за Главния прокурор, е следното:

Чл. 117.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Тези два члена означават:

1. Всеки прокурор трябва да е подчинен единствено на закона и никому другиму и ни най-малко на други прокурори или на главния прокурор.

2. Прокуратурата не трябва да е единна и централизирана с йерархическа структура на личностна подчиненост, а към всеки съд от различно естество и с различни териториални правомощия (районен, градски, окръжен, апелативен, върховен касационен, върховен административен, военен) трябва да има съответни независими и неподчинени една на друга прокуратури - районени, градски, окръжни, апелативен, върховна касационна, върховна административна, воененни, с неподчинени пряко никому освен на закона прокурори в тях, с йерархическа инстанционност за обжалване на действия на прокурор от по-долна прокуратура пред по-горна прокуратура.

3. Главният прокурор ни най-малко не е ръководител на цялата или на част от прокуратурата и нито един прокурор не му е подчинен. Той има единствено надзорни функции за законност на действията на прокурорите(т. е. може да сезира и обжалва пред по-горна прокуратура действия или бездействия на прокурор от по-долна прокуратура) и методически функции (да създава и запознава прокурорите с методи за осъществяване на дейността им).

Така че всевластието на днешния малоумен тартор на прокуратурата и възможността му да върши задкулисно политически услуги и издевателства с помощта на други прокурори не са му дадени от Конституцията.

Дадени са му от един обикновен противоконституционен закон, Закона за съдебната власт, ЗСВ, гласуван от обикновени политици като г-н Костов и упорито непроменян от тях в противоконституционната му част за прокуратурата:

Чл. 111.
(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
(3) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Чл. 112. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.

Този противоконституционен закон може да бъде променен и протижоконституционната абсолютна власт на главния прокурор да му бъде отнета с две прости гласувания в рамките на една седмица в днешното Народно събрание.

Но от над три години насам, откогато започнаха (с хамалуването на путиновото куфарче)чудесиите на днешния главен прокурор и абсурдността на цитираните членове на ЗСВ станаха очевидни, никой било от управляващите, било от опозиционните партии и политици не желае да предприеме стъпки за тази промяна.

Причината е проста и просташка по тоталитарному.

Главният прокурор и владяната от него прокуратура слугуват преданно на имащите политическата власт в момента, без оглед на това кои са те и от коя партия са.

Управляващите днес не искат да се лишат от доставяните им днес "услуги" от прокуратурата.

Опозиционните партии и политици, надяващи се да дойдат утре на власт, не искат да се лишат от утрешните услуги на тях от прокуратурата.

Затова според мен "лекарстото" не е в узаконяването на поличическото притежание на прокуратура-слугинаж на управляващите с придаването й на изпълнителната власт, както днес е полицията (утре някой политик на власт може да поиска и съдилищата да се върнат обратно в собственост на управляващите). Ефективните горчиви и ефикасни "хапчета" според мен са съвсем други:

1. Премахване на имунитета на магистратите (както е в десетки демократични страни, включително и в Швеция).

2. Затягане на процесуалните закони и ЗСВ така, че на магистратите да не бъде оставено и милиметър хлабаво около шията им, а да са принудени да следват закона като в релси, ако не искат да бъдат съдени като престъпници.

3. Изхвърляне на всички магистрати от дисциплинарния орган на правосъдието (ВСС) и заместването им с избирани обществено известни с безукорна репутация граждани, които да разчистят незабавно съдилищата и прокуратурата от магистрати-отрепки, започвайки от действително спешния случай с днешния тартор на прокуратурата.

4. Премахване на противоконституционната сталинска военнойерархичека лична подчиненост в прокуратурата (чл. 112 от ЗСВ).

5. Въвеждане на обществен пълномощник на правосъдието (омбюдсман) с единствена задача и с достатъчни правомощия да защитава гражданите от съдебен произвол и да предизвиква санкции над магистратите.

=======================================================
Главният прокурор може да бъде отстранен единствено с решение на Висшия съдебен съвет, ВСС.

Държавата с днешната си абсурдна прокуратура в ръцете на смахнатия й тартор от три години е непрекъснати трусове. Всеки що-годе грамотен гражданин би трябвало да съзнава, че утре той лично може да стане жертва на прокурорския произвол и че затова той има личен интерес днешният тартор на прокуратурата и с него най-близкият му прокурорски слугинаж да бъдат изхвърлени от прокуратурата.

За съжаление обаче ВСС, в който участва и самият негодник и приближени му порокурори, досега не е подложен на никакъв обществен натиск да изпълни задължението си с отстраняването според закона на тартор и прокурори, доказани отрепки.

Време е за излизане на гражданите на улиците, ако те желаят обуздаване на пълзящата "путинизация" на прокуратурата и държавата им. Няколкодневни демонстрации от няколко хиляди граждани около "Съдебната палата" ще скъсат и без това раздрънканите нерви на тартора-прокузавър и ще поставят ВСС в неудобен обществен фокус. Освен това всички прилични политици, партии, граждански сдружени и обикновени граждани би трябвало да залеят Председателя на ВСС (министъра на правосъдието) с писмени искания ВСС незабавно да отстрани главния прокурор.

Надявам се г-н Иван Иванов да ми прости че бързам да копирам неговото мнение тука, просто си заслижава да бъде прочетено

23 ноември 2003, 16:15

Открито писмо

До: Министър Антон Станков, Председател на ВСС;

Членовете на ВСС

Копия: г-н Георги Първанов, Президент на РБ;

г-н Симеон Сакскобурготски, Министър-председател на РБ;

Едвин Сугарев

г-н Огнян Герджиков, Председател на НС;

лидерите на парламентарно представените политически сили

Техни Превъзходителства посланиците на НАТО и ЕС

Всички медии

Уважаеми г-н Министър,

Принуден съм отново да се обърна към Вас във връзка с бездействието на ръководения от Вас Висш Съдебен Съвет по отношение на Откритото писмо, внесено от мен на 05-11-2002. Въпреки че беше прието за разглеждане; въпреки че ВСС изиска и получи наличните документи, свързани с визираните от мен случаи на злоупотреба с власт от страна на Главния прокурор на РБ г-н Никола Филчев; въпреки че лично Вие поискахте всички данни и преписки, свързани с изложените от мен случаи, да бъдат предадени на ВСС, като ангажирахте с това искане всички институции – включително службите за сигурност, Президента, Министър-председателя и Председателя на НС на Република България; въпреки че изслушани седем от единадесетте посочени от мен свидетели и въпреки че посочените от мен факти бяха коментирани в стотици публикации в периодичния печат – това писмо и до ден днешен, вече повече от година след оповестяването и връчването му, не е разгледано по същество. Не получих нито отговор, нито каквато и да е реакция и на писмото си от 05.03.2003, с което си позволих да посоча бездействието на ръководената от Вас институция. Настоящият апел има същата функция и по необходимост визира част от посочените в това писмо факти, допълнени с възникналите междувременно прецеденти на злоупотреба с власт от страна на г-н Филчев.

Наистина ВСС гласува декларация, с която поиска Главният прокурор да подаде оставка. Само че след отмяната на Вашия Закон за Съдебната власт от Конституционния съд, която възвърна практическата недосегаемост на г-н Филчев, тази декларация има единствено морални измерения. По-същественото е, че тя се основаваше единствено на административни нарушения, извършени от г-н Филчев – което прави нейната мотивация и фактологическа база качествено различни от тези на моето Открито писмо. Както Ви е добре известно, в него се съдържат данни не само за административни нарушения, но и за съвсем реално престъпване на законите, което подлежи на наказателна отговорност по смисъла на НК. Наличието на такива данни, не малка част от които публично известни и доказани, задължава ВСС в съгласие със Закона за съдебната власт да ги прегледа по същество, за да прецени дали не са налице основания за започване на процедура за сваляне на имунитета и отстраняване от длъжност на Главния прокурор на РБ.

Наличните данни, говорещи за евентуалната възможност главният прокурор да е престъпил българското законодателство, очевидно са били и Вашият основен мотив да поискате визираните в моето Открито писмо следствени дела от ВКП и ВАП – а именно за самоубийството на прокурора Николай Джамбов, за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, за престъпната дейност на Ангел Филчев, брат на Главния прокурор, за инсценирания арест на убития междувремено висш прокурор от ВАП Николай Колев и още много други. Със съжаление се налага да Ви напомня, че Вие поискахте, но не получихте материалите по визираните от мен случаи от подчинените на ВСС върховни прокуратури. Поради което няма как да избегна неприятния извод, че уредените в Конституцията функции и правомощия на ВСС като върховен орган в съдебната система съществуват на хартия, но не и на дело. И няма как да не Ви запитам дали пък случайно не се безпокоите от елементарния извод, че ако институциите на една съдебната система отказват да се подчинят на императивно изискване от страна на своя върховен орган, то тази съдебна система просто не работи и следователно в страната ни просто липсва правосъдие. Факт, който между впрочем се потвърждава от личния опит на огромен брой български граждани, част от които се обърнаха и лично към мен след публикацията на адресираното до Вас открито писмо.

За да не бъда голословен, се налага да Ви припомня някои от най-драстичните случаи, в които Главният прокурор на РБ и неговите приближени са влезли в конфликт с българското законодателство, включително и с конкретни състави на Наказателния кодекс, при което деянията им могат да бъдат квалифицирани като престъпления.

1. Фактът, че следственото дело за организиране на международен контрабанден канал за износ на исторически ценности от България с главен обвиняем Ангел Филчев Борисов е било изискано от ВКП и тихомълком прекратено – като при последвал рецидив на същата престъпна дейност от същия извършител, въпреки изпратените с писмо на ген. Васил Василев материали /включително и дипломатически ноти по случая/, изобщо не е образувано предварително производство, не може да бъде квалифициран по друг начин освен като възпрепятствуване на правосъдието при особено утежняващи вината обстоятелства – тъй като става дума именно за рецидив и за пряк интерес на служебно лице да прикрие продължаващо престъпление, използвайки за целта подчинени му други служебни лица – като това служебно лице е Главният прокурор на РБ г-н Никола Филчев. Извършеното деяние е престъпление по смисъла на чл. 288 и чл.294, ал.4 от НК, предполагащи съответно лишаване от свобода от една до шест години и лишаване от правото по чл. 37, т.6; и лишаване от свобода от две до осем години.

2. През изтеклата година Главният прокурор Никола Филчев направи публично изявление, с което потвърди факта, че е наредил лично да бъде освободен украински самолет с оръжейна пратка за ембарговата държава Еритрея, задържан от НСС. С това свое деяние същият е нарушил международни договори, по които България е страна, и е станал съучастник в престъпление – подпомагане на международен канал за контрабандна търговия с оръжие. С това свое деяние Главният прокурор е накърнил престижа и външнополитическите приоритети на страната ни, при това отговаряйки на исканията и поставяйки се в услуга на външни интереси. Със своите действия той е осуетил съгласувана акция на Националната служба за сигурност, като нейният ръководител ген. Атанас Атанасов напълно неправомерно е подведен под отговорност под негово давление – което може да бъде квалифицирано като набедяване и представлява тежко престъпление по смисъла на чл.286, ал. 1 от НК, предполагащ лишаване от свобода от една до шест години.

3. Делото по самоубийството на прокурора от ВКП полк. Николай Джамбов е водено пристрастно и тенденциозно при очевидния личен интерес от страна на Главния прокурор, посочен като основна причина за самоубийството в предсмъртна записка на покойния. Бих искал да посоча, че г-н Филчев е единственият главен прокурор в света, чието име фигурира в предсмъртно писмо на негов колега, обвиняващ го пряко като виновник за своето самоубийство. Същата записка изобщо не се споменава в постановлението за приключване на делото от прокурора от ВКП г-н Цеко Йорданов, пренебрегнати са и редица свидетелски показания, доказващи тъкмо този основен мотив за деянието. Вместо това се търсени тенденциозно и в разрез с НПК възможности покойният да бъде представен като лабилна и депресивна личност, като в хода на самото дело следствени материали са използвани за вестникарски публикации, имащи чисто манипулативни цели. Срещу свидетели по делото, сочещи действията на Филчев като основна причина за самоубийството, са заведени следствени дела, чиято пълна необоснованост е потвърдена и от трите съдебни инстанции. Не е разгледана с нужното внимание хипотезата за упражнен натиск върху Николай Джамбов с оглед на това да реши определено дело в разраз със съвестта си и със законите на страната – а именно делото срещу ген. Пешлеевски, което е направено вероятно с оглед да бъдат прикрити корупционни действия от страна на тогавашния вицепремиер г-н Евгений Бакърджиев. При отказа на Джамбов да се подчини той е бил санкциониран от Главния прокурор със завеждане на дисциплинарно производство. Срещу него е бил упражнен груб натиск от приближени на Главния прокурор висши прокурори с цел да го принудят да оттегли жалбата си до ВСС; бил е заплашван, по адрес на негови близки са изричани публично клевети, търсени са начини да бъде дискредитиран чрез разпространяване на неистинни слухове за личния му живот – което в крайна сметка е станало причина за неговото самоубийство. Сам по себе си този натиск е престъпление по смисъла на чл.127, ал.3 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Същевременно в случая Главният прокурор е пренебрегнал служебните си задължения по смисъла на чл. 126 от Конституцията и чл. 114, ал.1 от ЗСВ, не предприемайки надзор за законност над следственото дело по самоубийството на Джамбов и при условията, че е бил очевидно заинтересована страна по същото, с което е извършил престъпление по смисъла на чл. 282, 283 и 288 от НК.