Капитал" 31 март 2001 г., стр. 29
Михаил Чорни в страната на сините

Руснакът продаде само "Мобилтел", парите му в медиите и спорта останаха

Йово Николов

Докато живееше в България, Михаил Сергеевич Чорни обичаше да се явява сред сините български политици. През лятото на 1998 г. някои от тях бяха на рождения ден на съпругата на неговия наместник в България Владимир Грашнов. В курорта “Ривиера” на масата се нареждат тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев и министърът на вътрешните работи Богомил Бонев. На редица снимки в ресторант “Планета Холивуд” Чорни е застанал до Софиянски, на футболни мачове е до Александър Томов, присъства на празненства, където е Муравей Радев. Изобщо държанието му сред елита у нас е като на “наше момче”. След смените в първото правителство на Костов обаче “Мобилтел” изведнъж стана враг. Стана ясно, че НСС е разследвала фирмата още през 1999 г. за кражба на трафик, че не си е изпълнила задълженията към МВР да закупи апаратура за подслушване, че е ползвала военни честоти за мрежата си... И така логично в средата на август 2000 г. на Михаил Чорни му беше забранено да влиза за 10 години в държавата. Това стана по нареждане на Националната служба за сигурност със заповед на нейния директор.
Не стана ясно само защо българските служби не са започнали междувременно разследване за пране на пари от Михаил Чорни, след като такива има в САЩ и Германия, а сега и в Израел. А още през септември миналата година Муравей Радев заяви, че в подопечното му Бюро за финансово разузнаване е започнала такава проверка. Осем месеца по-късно от тази служба няма никаква информация, за да се види къде Михаил Чорни е вложил 200 милиона долара в България. И ако ги е вложил, какъв е произходът на тези пари.
След скандала в Израел, където Чорни е разследван в момента за пране на пари, не е ясно какво са правили българските служби, които трябва да разследват съмнителни фирми по Закона за пране на пари. Не стана ясно и кое налагаше НСБОП да праща писмо до Тел Авив, в което да пита израелските спецслужби наистина ли разследват Зееви и Чорни за пране на пари. Вместо това много по-лесно беше да влязат в другия вход на огромната сграда на бул. “Черни връх” 127 А и да поискат папката с информация на колегите си от НСС. А ако го бяха направили още през септември, сега едва ли щеше да им се налага да пращат глупави писма в Израел.
Чорни идва с демокрацията
Михаил Чорни влезе в България по времето на Жан Виденов, но достигна своя апогей при управлението на Иван Костов. И загасна по същото време. Със сигурност обаче присъствието му у нас е много по-отдавна. Знае се, че името му беше замесено в банков превод от 2.2 милиона долара към българската фирма “Феста” ООД още през 1992 г. от виенска банка. Това стана известно по повод на разследване на американските власти за измама от страна на фирма “Нютел ко”, където се споменаваше и името на Чорни. Според признанията на самия Михаил Сергеевич връзките му с България датират от 1988 г., когато той регистрира със съпругата на Владимир Грашнов - Лора Виденлиева, съвместна фирма “Колумб”. През 1994 г. в България е регистрирана съвместна фирма между Антон Малевский и Димитър Димитров-Шашмата. Малевский е сочен за бос на организираната руска престъпна група “Измайловская” и е приятел на Михаил Чорни. По това време името на Чорни от своя страна се свързва с друга престъпна групировка - Солнцевская, а Чорни се смята за един от нейните лидери. Заради връзките му с прословутите “воры в законе” - Япончик, Тайванчик, Михас, Аверин, Слива, Кислин... той навсякъде е посрещан подозрително, а в отделни държави в света е разследван.
Шашмата, който беше екстрадиран от Италия в началото на годината, е основен обвиняем в аферата “Орион - ЦКБ”. Димитър Димитров направи връзката между Михаил Чорни и Павел Тренев към фирмите на “Орион”. Шестте милиона долара, които неговата фирма “Блонд инвестмънт” преведе на ЦКБ, изчезнаха в посока приятелския кръг и Орсовата банка БЗПБ, след това Чорни осъди държавата, която се задължи да му изплати пет милиона долара. Съмненията, които досега не са разсеяни, са, че Чорни си е получил един път парите от дилъра Павел Тренев, а с присъдата срещу България получава и пет милиона отгоре.
“Мобилтел” и империята на Чорни
Истинският възход на империята на Михаил Семьнович Чорни обаче започва с покупката на “Мобилтел”. Фирмата, която беше създадена от Красимир Стойчев, изпитваше затруднения и през 1996 г. поиска от тогавашния шеф на Комитета за пощи и съобщения Любомир Коларов разрешение за смяна на собственика. Коларов дава разрешението, но с изискването единственият GSM-оператор да бъде продаден на първокласен инвеститор. Стойчев обаче продава фирмата на офшорната компания “Глобус инвестмънт”, чийто собственик се оказва скандално известният бизнесмен Григорий Лучански, свързван със съветските тайни служби. Неспазването на това условие става причина през 1997 г. тогавашният шеф на КПД Антони Славински да обяви продажбата за невалидна и през юни същата година акциите са джиросани на “Трон” и “Фърст файнейшъл”. В края на 1997 г. “Мобилтел” отново сменя собственика си и фирмата става притежание на швейцарския инвестиционен фонд “Истърн маркет телеком фонд”. Швейцарският фонд се оказва регистриран на Бахамските острови, а вероятният негов собственик е Михаил Чорни. “Истърн маркет” купува 50% от “Мобилтел”, останалата част се разпределя между “Фърст файнейшъл” (41%) и фирмата на Владимир Грашнов “Бул Сим” (9%). По-късно акциите на “Фърст файнейшъл” се изкупуват от “Бул Сим”. През март 2000 г. собственик на 4.92% от акциите на GSM-оператора става кипърската офшорка MCG holding, управлявана от Джоузеф Карам, финансист на делата на Чорни.
Според разследване на швейцарската полиция има опосредствена връзка между Григорй Лучански и Махиал Чорни.
Още в края на 1999 г. се заговори, че Гад Зееви може да закупи “Мобилтел”, а през април дори се говореше за финализиране на сделката. Според разследването в Израел по същото време Чорни и Зееви са преговаряли за съвсем друга сделка. Вероятно по тази причина първоначално в Израел беше привикан на разпит и Зев Ром, който се води председател на съвета на директорите на “Мобилтел” - и преди, и сега.
В крайна сметка “Мобилтел” беше продадена на израелския бизнесмен от руски произход, също роден в Ташкент като Михаил Чорни Лев Леваев, наричан още Диамантения крал. Чрез фирмата си “Лев Леваев комюникейшън” той става собственик на 50% от мобилния оператор. По 22.5% купуват фирмите “Йедиот Ахротот” и Би Ти Ти”, собственост на Елиезер Фишман и Арон Мозес.
GSM-ите и МВР
Чрез “Мобилтел” Михаил Чорни влезе в съдружие дори с МВР. Фирмата направи съвместни компании с вътрешното министерство, където в управителното тяло влезе секретарят на МВР по времето на Бонев Николай Радулов. Той излезе от надзорния съвет на “Джи Пи Ес” България и “Телепорт България” едва през лятото на миналата година, когато властта погна “Мобилтел”. Мобилният оператор беше предупреден през април 2000 г., че трябва да изпълни задълженията си при получаването на лиценз и да закупи за вътрешното министерство апаратура за подслушване на GSM-и, което не беше направило три години след закупуването на фирмата. Тогава се заговори, че бившият вътрешен министър Богомил Бонев не е настоявал пред “Мобилтел” това условие да бъде изпълнено. Пак Бонев беше обвинен от бившия си подчинен ген. Атанасов, че е забавил проверка на фирмата за кражба на трафик, назначена от Върховната касационна прокуратура през лятото на 1999 г.
Чорни и банките
Твърдеше се, че Михаил Чорни има сериозни интереси в “Нефтивнест банк” заради връзките му с Митко Събев. По време на приватизацията на “Петрол” името на Чорни често се споменаваше около “Юкос петролиум”, “Феста холдинг” и Митко Събев. Когато през 1999 г. “Феста” купи варненската фирма “Лазур”, неочаквано в управителния съвет на фирмата се появи и Владимир Грашнов.
По-късно обаче шефът на приватизираната вече петролна фирма Бедо Доганян отрече скандалният бизнесмен да има нещо общо с “Петрол”.
Доказана обаче връзка на Чорни с банка е участието му в “Росексим”. Той влезе в нея през септември 1998 г. чрез офшорката “Пекано естаблишмънт”, представлявана от адвоката му в България Тодор Батков и “Мобилтел”. Предполага се, че той е притежавал около 35% от акциите на “Росексим”. След като беше изгонен през август миналата година, акциите на “Пекано” са били изкупени от Емил Кюлев. Все още не е известно дали новият собственик на “Мобилтел” ще иска да остави акциите си в банката, или ще ги продаде.
Медийният бизнес
Веднага след закупуването на “Мобилтел” от страна на Чорни се заговори, че той има интерес и в медиите. Дори първата му публична изява беше на купона на Нова телевизия, която тогава отчаяно търсеше купувач. По-късно обаче скандалният бизнесмен се отказа от тези идеи и се насочи към вестникарския бизнес.
Чрез кипърската офшорка “Ем Си Джи холдинг лимитед” руският бизнесмен е съдружник в “Стандарт нюз” АД, “7 дни спорт” ООД и “Планета спорт” АД. Първоначално се смяташе, че Леваев и съдружниците му са купили “Ем Си Джи холдинг лимитед”, а не само дела й в “Мобилтел” (около пет процента). Според източници, близки до бившия собственик на мобилния оператор, зад офшорната компания, регистрирана в Кипър, продължава да стои Майкъл Чорни.
Първата вестникарска инвестиция на Чорни е в спортния всекидневник “Планета спорт”. В едноименното акционерно дружество “Ем Си Джи” е собственик на 51%, а останалите са притежание на “Пресгрупа Монитор”, управлявана от Петьо Блъсков. Общата им фирма “Планета спорт” е създадена през 1999 г. “Ем Си Джи холдинг” е регистрирана в Кипър през 1998 г. Неин директор е финансистът на Чорни - швейцарецът Джоузеф Карам. Представител на “Ем Си Джи” в България е адвокатът на руснака Тодор Батков.
Последните промени във фирменото дело на “Стандарт нюз” са от пролетта на 2000 г. Тогава акциите на бившия собственик “Трон” ЕООД бяха джиросани на “Ем Си Джи холдинг лимитед”. Управляваната от финансиста на Чорни фирма притежава 90% от “Стандарт нюз”. Останалите 10% са прехвърлени от Стюарт Каралян на “Бул сим” ЕООД, чийто собственик е Владимир Грашнов. Акциите на дружеството са на приносител.
Очевидно първоначалната идея е била вестниците, които Чорни е закупил, да обслужват медийно футболния клуб “Левски”. След като руснакът беше изгонен през август миналата година от България, “Стандарт” и “Монитор” редовно публикуват материали в защита на Махил Чорни.
Любовта на народа
Безспорният удар на Михаил Чорни в България е покупката на “отбора на народа” Левски. Това е най-изгодната сделка на руския евреин по няколко причини. Първо, че това му осигури легитимация в обществото, второ, че футболният бизнес е много удобен начин за пране пари, трето, при добър отбор той дори може да бъде и добра инвестиция. В момента Чорни притежава между 49 и 52% от най-популярния български отбор. Чрез свързани с него лица и фирми делът му нараства на 70%. Предишният собственик на клуба Томас Лафчис беше принуден да се оттегли от клуба в края на 1999 г., като продаде своите 46%. По същото време основен спонсор на “Левски” стана “Мобилтел”, която придоби и 20% от отбора. Договорът за спонсорство е до края на 2003 г. Чорни притежава 49% от “Левски” чрез офшорната фирма “Седиан къмършъл къмпани”. Първоначално тя купи 45.9% от собствеността на клуба, но след вдигането на капитала нейният дял стигна 49 на сто. Чорни е собственик и на още три процента от “отбора на народа” чрез фирма “М и В- ИНН”, където е съдружник с Владимир Грашнов. Бившият шеф на “Мобилтел” притежава 16% от “Левски”, а петият по големина собственик е ексвицепремиера Евгений Бакърджиев. Според неофициална информация бюджетът, отпуснат на ПФК “Левски 1914” за тази година, е 6 милиона марки.

- Получается, что все-таки это ваши с Дерипаской действия, конкуренция с вашей командой заставили Льва Семеновича продать акции.
- Я думаю, причина того, что Лев Семенович был вынужден продать акции, заключается в том, что кто-то из его сотрудников неправильно ему советовал, что делать, подставил его, подвел к необходимости продавать акции. Он не сознается, но я думаю, что в какой-то момент он понял, что будущего у него со своими западными партнерами нет, а внутренних нормальных он растерял. Буквально за неделю до продажи я узнал, что он хочет продавать акции. Имел разговор с младшим братишкой (Давид. - "Ведомости") , он говорит: "Ты бы заплатил столько, сколько нам предлагают другие, - мы бы продали тебе акции". Я говорю: "Хорошо, приезжайте, поговорим, может быть, я найду деньги вам заплатить". Я хотел купить у них акции, как раз под это дело начал продавать в Болгарии крупную телекоммуникационную компанию - Mobitel. Но этого не произошло. Что-то помешало это сделать.

"Главное, чтобы не получился второй Trans World... "

- Кто был инициатором объединения с Романом Абрамовичем, создания компании "Русский алюминий"?
- Переговоры вел Олег. Поначалу я вообще считал, что объединяться не стоит. У каждого, конечно, свои представления о том, как вести бизнес. Я в свое время мог заняться нефтяным бизнесом, но отказался от этого, потому что это был не мой бизнес. Поэтому я не считал правильным, что люди, занимающиеся нефтяным бизнесом, решили пойти в алюминий.
- Расскажите подробнее о ваших попытках стать нефтяником.
- В свое время в России выставлялись на конкурс крупные пакеты акций нефтяных компаний. Я мог принять участие в этих конкурсах, но отошел, потому что это был не мой бизнес. Так же, например, в свое время было с ТНК. Тогда "Альфа" купила на конкурсе 48% , по сути дела, пустой компании. Еще до конкурса я со своими партнерами сумел скупить 12% акций самой ТНК и крупные пакеты, вплоть до контрольных, ее основных "дочек". Но ситуация была патовая, потому что ни у них, ни у нас на тот момент не было контрольного пакета. Хотя мы могли бы конкурировать с "Альфой", побороться за второй пакет ТНК, который выставлялся потом на конкурс. Но после разговора с Фридманом (президент "Альфа-групп". - "Ведомости") я решил продать акции. Все-таки это был их бизнес. Если бы я считал, что это мой бизнес, я бы не продал акции. Поэтому я никогда не думал, что Абрамович или Березовский займутся алюминием. Я не нефтяник, не металлург. Для меня инвестиции - это финансовые операции.
- А что, Березовский - крупный акционер "Русского алюминия"?
- На данный момент у меня нет точных данных насчет того, владеет ли Березовский акциями "Русского алюминия".
- А каково ваше отношение к Роману Абрамовичу?
- Нормальное отношение. Я его просто не знаю. Видел случайно пару раз до того, как соединились. Потом не встречались.
- Если вы были вначале против объединения, то почему оно все-таки состоялось?
- У компании должна быть одна голова, только тогда компания будет успешная. Решение принимал Олег. Он решил, что так будет лучше. Посмотрим. А пока жду, когда российская экономика будет подниматься, когда будет оценена стоимость акций, тогда, возможно, продам их.
- Кому?
- Дерипаске. Или кому-то другому, кто сможет оплатить мой пакет акций "Русского алюминия".
- С момента создания "Русала" прошло полгода. Ваша оценка - насколько успешно работает компания?
- Компания работает удачно. Как у любых двух структур, которые объединились, начинают реализовывать общий проект, не имея опыта совместной работы, у них, наверное, есть какое-то внутреннее недоверие друг к другу. Однако создана единая структура - для того, чтобы управлять заводами, чтобы разногласия уходили в сторону. Не знаю, что у них там внутри, я никогда не вникал, Дерипаска ведет этот проект. Самое главное, чтобы не получился второй Trans World.
- А что, есть предпосылки? В каком случае "Русский алюминий" может стать вторым Trans World?
- Пока предпосылок не вижу, но все-таки там собрались разные люди. Не известно, как они поведут себя в будущем, не будут ли пытаться ущемить интересы других партнеров и пытаться занять лидирующие позиции в компании.
- А каково ваше влияние на то, что делается в "Русском алюминии"? Дерипаска как гендиректор компании согласовывает с вами свои решения?
- Нет. Можно согласовывать их с тем, у кого есть контрольный или блокирующий пакет. У меня нет таких пакетов в "Русском алюминии".
- А сколько именно акций "Русского алюминия" принадлежит вам, Дерипаске, прочим?
- В "Русском алюминии" две группы акционеров, которым принадлежит по 50% акций. Одна половина акций компании принадлежит "Сибирскому алюминию", все акции переданы Дерипаске в управление на три года. Мы ему стопроцентно доверяем. А сколько у кого процентов - не важно.
- Может, тогда скажете, как делятся доли в группе "Сибирский алюминий"?
- В "Сибирском алюминии" тоже две группы акционеров, акции также делятся 50 на 50. Одна группа - Олег и его менеджеры. Вторая группа моя, в нее же входит Искандер. Контрольный пакет акций группы может сложиться, только если я объединю свой пакет с пакетом Олега, никак иначе.
- А как делятся функции между основными участниками группы?
- Я создал команду, которая управляет бизнесом. Я ей полностью доверяю. В работу команды я вмешиваюсь только в случае необходимости, если без моего вмешательства проблему решить нельзя. Олег ведет алюминиевый проект, Искандер занимается медью и черной металлургией. Углем они занимаются вместе.

"Меня решили устранить... "

- Вы занимаетесь бизнесом по всему миру. Какой процент принадлежащих вам активов находится в России?
- Процентов 80.
- А сколько предприятий вам принадлежит?
- Честно, не знаю. Так много, что не считал. Везде понемножку. Есть разные пакеты - меняем, обмениваем их иногда. Через пару лет смогу точно сказать. Как раз сейчас все собирается в холдинги. Разные предприятия, разных отраслей.
- Во сколько вы можете оценить стоимость принадлежащих вам активов?
- Как можно оценивать стоимость активов, если в России нет полноценного рынка ценных бумаг? Я знаю, сколько денег я потратил на покупку акций, но не знаю, сколько они стоят. Вот, например, когда продал акции нефтяной компании, то вложил деньги обратно в Россию - в угольные шахты, в покупку акций "Кузбассразрезугля".
- А акции каких именно предприятий в России вам принадлежат?
- Это металлургические, сырьевые предприятия. Имею пакеты акций "Сибирского алюминия", Уральской горно-металлургической компании. У меня есть пакеты акций многих угольных компаний.
- Каких именно?
- Все не назову. Но среди них - "Кузбассразрезуголь", "Алтайкокс" (крупнейший в России коксохимический завод, на базе которого сейчас создается холдинг из крупнейших промышленных предприятий Алтайского края. - "Ведомости").
- Недавно Гарри Лучанский заявил о том, что приобрел контрольный пакет акций Новокузнецкого алюминиевого завода у братьев Живило. Он покупал эти акции для вас, кому они сейчас принадлежат?
- Изначально мы с Гариком вместе хотели купить акции НкАЗа, чтобы вместе работать. Но после создания "Русского алюминия" смысл в этом пропал. Сделка по продаже акций НкАЗа к тому моменту уже шла, так что он приобрел эти акции, а потом продал их "Русскому алюминию".
- А как вы относитесь к скупке "Сибалом" акций автомобильных заводов?
- На данный момент мне сложно оценить перспективность этого бизнеса. Олегу нравится. Так же как авиация.
- "Авиакор", мне кажется, не самый удачный проект Дерипаски...
- С одной стороны, да, с другой стороны, Олег просто хотел показать, что можно что-то сделать с этим предприятием.
- У вас достаточно обширный бизнес на Западе. В каких странах вы работаете наиболее активно?
- В свое время, когда разошелся с Сэмом Кислиным (один из первых деловых партнеров Черного. - "Ведомости") , я часть денег вложил в Америку. Племянник Сэма занимался недвижимостью, посоветовал мне купить там несколько зданий. Четыре-пять лет работали там, потом, когда я увидел, что рынок находится на высоте, продал, в 1998 г. вышли оттуда. Был бизнес в Канаде. Несколько лет назад я начал заниматься телекоммуникационным бизнесом, центр которого должен был находиться в Канаде. Там была создана компания, которая должна была оказывать услуги в России, могла бы составить конкуренцию "Ростелекому". Даже хотел получить в Канаде вид на жительство. Но потом решил от этого проекта отказаться.
- Где вы сейчас ведете бизнес, кроме России?
- В Израиле, Америке, Болгарии, странах СНГ.
- А как называются ваши израильские компании, чем они занимаются?
- В Израиле у меня не очень большие инвестиции - порядка $10 млн. Компании связаны с Интернетом и высокими технологиями. Сейчас еще рано называть компании, не хотел бы, чтобы это разошлось по рынку.
- А в Америке?
- То же самое. Чтобы не навредить этим компаниям, не хочу называть их.
- А что, если рынок узнает, что такой-то компанией на самом деле владеет Михаил Черный, у этой компании будут проблемы?
- Дело в том, что мне в свое время сделали в России имидж "хороший". Помнишь выпуски НТВ? 1996 г. ? "Итоги"? Они начали, другие подхватили, и покатила волна. Тогда как раз начинались продажи крупных пакетов акций разных компаний, залоговые аукционы, кто-то не хотел, чтобы я принял в них участие, и потому была начата такая кампания против меня, моего брата.
- В каких конкурсах, залоговых аукционах вы хотели принять участие - по "Норильскому никелю", "Сибнефти", "Связьинвесту"?
- Да во всех. Денег было много, хотел участвовать. Но там уже все было заранее поделено, меня решили устранить от дележа крупных предприятий.

"В начале карьеры я совершил ошибку... "

- Насколько серьезными были последствия того, что вам, как вы говорите, сделали "хороший" имидж?
- С одной стороны, как ни странно, после всех публикаций, очерняющих меня, бизнеса прибавилось. Процентов на 30 - 40. Сначала все нас сильно испугались и побежали от нас, а потом, наоборот, стали к нам прибегать, предлагать вместе делать бизнес.
- Вам закрыли въезд в Британию, США, Швейцарию, Францию, Болгарию, потому что вас подозревают в отмывании денег и связях с преступным миром. Что вы можете на это сказать?
- Я считаю, что просто кто-то заинтересован в том, чтобы создавать мне проблемы. Одно время проблемы исходили из России, правоохранительные органы получили заказ и его исполняли. Теперь мои проблемы исходят из Израиля. Власти Израиля не хотят меня здесь видеть. Наверное, тоже кто-то заплатил за то, чтобы была такая кампания против меня развернута.
- Как именно мешают вам израильские власти?
- Они уже забрали у меня синий заграничный паспорт, выдали красный паспорт - как человеку второго сорта. Решили, что по этому паспорту им будет проще отслеживать мои передвижения. Мешают мне визы получать. Как только хочу получить визу в какую-нибудь страну, бегут в то посольство и рассказывают всякие сказки страшные про меня. Когда власти какой-нибудь страны делают запрос в Израиль про меня, они пишут им: да, правда, у него шесть паспортов, еще один дипломатический, еще он убийца, рэкетир и все в таком духе.
- А что, у вас действительно было много фальшивых паспортов?
- Да нет же. С паспортом была одна-единственная реальная проблема. В начале карьеры бизнесмена я совершил ошибку. Тогда у меня был польский паспорт, который я сделал, чтобы проще было ездить за границу, его обнаружили. Но за это я уже понес наказание - мне закрыли въезд в Лондон. А после этого началось - был фальшивый польский паспорт, и тут же приписали про колумбийский, парагвайский, разные другие паспорта. В Америку хочу поехать, но тоже не дают визу.
- Если вас вышлют из Израиля, вы будете продавать местный бизнес?
- Нет, пока еще не время.
- А как вы пришли в болгарский бизнес, что будет с ним после вашего выдворения из страны?
- Я в Болгарии с 1997 г. Григорий Лучанский владел там компаний Mobitel (единственный в стране оператор мобильной связи стандарта GSM. - "Ведомости") , у него возникли там проблемы, я предложил ему выкупить эту компанию, он согласился. Еще там у меня есть портовое предприятие, связанное с металлургией, предприятия по выпуску оптических приборов, футбольный клуб, газета, кое-что еще. Являюсь акционером одного крупного болгарского банка, но хочу выйти из него. Mobitel я уже продал. Не скажу кому.
- Неужели у правоохранительных органов разных стран массовая галлюцинация насчет ваших связей с организованной преступностью?
- Я никогда не был связан с русской мафией. Есть достаточно бизнесменов, которые нам не оплатили контракты, обманули нас, до сих пор живы все, здоровы. Когда я слышу обвинения, я говорю тут, в Израиле: "Вы говорите, что я мафия? Ну хорошо, посадите меня тогда! " Ну так этого же не происходит! Если бы что-то было, это было бы очень легко доказать. Или хотя бы предъявить. А так ведь даже не предъявляют. Я думаю, дело в том, что в Израиле, за границей люди просто боятся конкуренции со стороны русских, поэтому и ломают им бизнес.
- А может быть, вас так не хотят пускать в другие страны, потому что вы водите дружбу с теми, кого правоохранительные органы считают преступниками?
- Моя дружба или вражда с кем-либо - это мое личное дело, которое я не считаю нужным обсуждать.
- Раз вас нигде не ждут за границей, скажите, не посещала ли вас идея получить российское гражданство?
- Одно время тянуло в Россию, сейчас - все, перегорел. Если бы был в России, стал бы еще одним олигархом первой волны. Хотя с моим характером все-таки навряд ли стал бы олигархом. Я не любитель играть в эти игры. Если б играл, может, проблем не было бы.
- Неужели совсем в политику не играли, не использовали связи для развития своего бизнеса?
- Я знал из политиков одного-единственного - [бывшего первого вице-премьера Олега] Сосковца. В чем когда он мне помог? Хорошо помню, как в медь попали. Говорит Сосковец: "Идите, помогите, поднимите "Уралэлектромедь". Я говорю: "Дашь лицензию на вывоз меди - тогда пойдем, проинвестируем". "Не волнуйся, дам", - говорит. Вложили миллионов 40 туда. И все. Потеряли. Лицензии он не дал. А когда потеряли деньги, то ничего не оставалось делать, как дальше инвестировать. Так и остались.
- Если вас вышлют из Израиля, а другие страны откажутся вас принимать, куда поедете?
- В Африку поеду. Тепло, хорошо. Бразилия есть. Хорошая страна. Бизнес можно везде делать.
- Шутите?
- В каждой шутке есть доля правды. Если меня Израиль вышлет, возьму в ООН паспорт - человек без гражданства. Есть такое. Придется попросить.
- А если откажут?
- А как они могут отказать? А куда мне деваться? Палестинцем пойти стать? У меня другая вера.



Мария Рожкова
Ведомости
02.11.2000

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Димитър Георгиев Димитров

Митьо Шашмата


Чорни никога не е твърдял, че е измамен от Митко
Образът, който му беше изграден и който се внушаваше чрез прякора му, е абсолютно неверен и изопачен

Ралица Димитрова
съпруга на задържания под стража почти една година Димитър Димитров-Шашмата
Един древен философ казва, че правдата побеждава, но е необходимо да й се помогне решително. И ние вярваме, че има правда и че тя ще се докаже още повече, че в България се установява демократичен ред и се борим за нормална правова държава, но кога? Тази история, която злонамерени хора съчиниха и приписаха на Димитър, за да прикрият свои големи парични далавери, се протака вече пет-шест години. Тя нашумя най-вече от пресата за заблуда на електората с бомбастични заглавия и квалификации: "Митьо Шашмата излъга Чорни", "нашият Остап Бендер", "Монте Кристо", "Дон Жуан", "измамник", "комбинатор", "мошеник"... Описаха живота му от детските години и играта на топчета, когато децата го наричали Шашмата. Изкараха го невероятно речовит, комбинативен, артистичен но всички тези "приятели" и познати, които знаеха и виждаха на моменти необяснимите му психически прояви, търсеха неговата близост и контакти, защото имаха интерес от него, особено когато им трябваха пари!... Митко е лекуван в специализирани здравни заведения. заради влошеното му психично здраве е бил освободен от казармата, но въпреки заболяването си завърши външна търговия. Бяхме състуденти. Родиха ни се две деца, за които той е проявявал изключителни грижи и внимание - по-голямата е студентка, а синът ни е ученик. Сега децата са далеч от нас и сами се оправят, но считаме за наш дълг да бъда до Митко, макар и да сме разведени, защото той не само е баща на децата ни, но напълно сме убедени в неговата невинност... Всички, които са имали контакт с него, го познават като много добър човек, на всеки е помагал и не познавам някой, който да е излъгал или измамил! Образът, който му беше изграден и който се внушаваше чрез прякора му, е абсолютно неверен и изопачен. Никога не се е засягал от прякора си, но и никога не е очаквал, че той ще му изиграе такава лоша шега... Не можем да си обясним кой и защо създаде този образ на измамник на Митко? Защо не беше посочен поне един случай как той е откраднал, излъгал или измамил някой още от детските му години, когато си играел на топчета?!... За тези, които са в течение на историята и с фактите по "случая Чорни", нещата са съвсем ясни. Че Митко е невинен, явно са напълно убедени и онези журналисти, които са запознати със случая, присъстваха на заседанията в съда и чуваха мотивите, с които прокурорът и съдът отказваха да изменят мярката на Митко. Странно е защо при повторното гледане на делото в Апелативния съд председател на състава беше същата съдийка която първоначално задържа Митко? Толкова ли в Апелативния съд в София нямат съдии, че трябваше същата отново да се яви? Или това е по нечие указание? Или съдиите вече толкова са се уплашили от писанията във вестниците и натиска, който им се упражнява, че не смеят да нарушат хатъра на прокуратурата?... Обвинението повтаря като грамофонна плоча: "Чорни твърди, че е измамен от Димитров!", нещо, което той никога не е твърдял по време на следствието! Ако трябва да бъдем точни, Чорни е упреквал в известна степен Митко, че го е запознал с Тренев, но никога не е твърдял категорично, че се чувства измамен от Митко! Затова и адвокатът на Митко още на следващия ден след довеждането му поиска да се направи очна ставка с Чорни, но е ясно, че това няма да стане, тъй като някой няма интерес от това...! През същата 1995 г. борци и престъпници подгониха с лъжливи обвинения Димитър, разчитайки на познанството му с Тренев и че по този начин ще успеят да си върнат парите, с които Тренев ги е бил завлякъл. Ограбиха го, малтретираха го и той бе принуден да избяга в Гърция. Когато Митко подразбра, че го подозират за съучастие с Тренев, той потърси начин да докаже, че това е абсурдно. Успя да издири Тренев главния дилър по източването на парите, и да ги срещне с Чорни да се изяснят, а след това с риск за живот си и с помощта на други лица предаде на българо-гръцката граница Тренев на българските власти (ЦСБОП). Чорни знаеше тези неща и затова никога не е обвинявал конкретно Митко в измама... Никога Димитър не се е укривал от полицията. Обратно, търсил е нейното съдействие. За този факт има и свидетели... Докато бяхме в чужбина, никога не е живял с чувството, че е извършил престъпление или че е бил издирван. За да получиш новозеландско гражданство, процедурата е много сериозна и се правят пълни проучвания за лицето, вкл. и запитване до Интерпол. Никой от близките ни, майка му, брат му, които живеят постоянно в София, не са викани или търсени от органите на МВР или прокуратурата, за да научим по някакъв начин, че срещу Митко са повдигнати такива сериозни обвинения. Задържането му в Италия е случайно, тъй като се установило, че носел на предната седалка на автомобила си боздуган и меч, което било забранено според италианското законодателство, и при проверката на документите му той представил българската си шофьорска книжка, знаейки, че няма от какво да се укрива... Уверен, че е невинен за случая, в който го обвиняват, той сам пожела да се върне в България, за да се изяснят нещата завинаги. Но, уви! Оставиха го в ареста, а нещата са пределно ясни. Обвиниха го и за друго престъпление - длъжностно присвояване в особено големи размери в съучастие с Тренев и няколко лица от банката, а той не е присвоил и една стотинка! Известно е, че парите както са дошли по банков път, така са и отишли по банков път! Това също е известно. Нали за това има ред, документи, подписи на длъжностни лица, разрешили и получили? А Митко не се познаваше с нито едно от тези длъжностни лица, с които се твърди, че той е присвоил парите!?... Сега се държат с него, сякаш е най-опасният убиец и престъпник. Никой не си дава сметка, че се руши здравето му, името на семейството му, прогонват се завинаги в далечна страна двете му деца, застрашено е вече и физическото му оцеляване. Митко явно е станал изкупителна жертва поради стечение на обстоятелствата, като някои хора се възползваха от продължителното му отсъствие от страната, считайки, че той никога няма да се върне. А Митко винаги е обичал България, искал е да се върне тук и само тези, които го познават добре, могат да разберат сълзите му и целуването на родната земя при пристигането си у нас... Откакто беше екстрадиран, Митко живее с надеждата да бъде в най-скоро време оневинен, защото никой не е ощетил или измамил. На никого не дължи пари, а обратно, на много хора е помагал... В крайна сметка ние сме уверени, че той ще бъде освободен и оправдан, но кой ще му върне разрушеното здраве, оскверненото име и приписаните недостойни епитети? Здравословното му състояние никак не е добро. Към обостреното му психическо състояние следва да се прибави и заболяването му от диабет, повишеното кръвно налягане и чувството за клаустрофобия. Хората дори в затвора в Италия това го бяха разбрали и се отнасяха с него много човешки... Имам чувството, че някой подведе прокуратурата, за да поиска екстрадицията на Митко, и сега се прави всичко възможно да се оправдае задържането му. Уж делото било за приключване, а вече трети месец не се внася в съда, дават се допълнителни указания на следователя от прокуратурата и няма да се изненадам, ако се намерят още основания делото да се бави... Най-голямата неправда и грях е да обвиниш невинен човек! Питаме се кой има интерес той и само той да бъде изкупителна жертва или такъв грешник е необходим, за да се прикриват истинските престъпници…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Павел Тренев

След близо пет години издирване

Арестуваха Павел Тренев, основния играч в "Орионгейт"

Човекът, обвинен за изчезналите от ЦКБ милиони на Чорни, хванат в София с дълга коса и брада

Основният играч в разразилия се през 1996 г. "Орионгейт" Павел Тренев бе арестуван в София след почти 5 г. издирване. Той е бил задържан в петък около 17.00 ч. при съвместна операция на специализираното следствие и на сектор "Издирване" на СДВР. Според други източници той бил хванат някъде в Североизточна България и после докаран в столицата. При задържането Тренев е бил с дълга коса и брада. Веднага след като е арестуван, е откаран в спецследствието, където му е било повдигнато обвинение по чл. 203 от НК за длъжностно присвояване. Според магистратите Тренев трябва да отговоря за изчезването и присвояването на 6 млн. долара на Майкъл Чорни, които той превежда в ЦКБ през 1995 г. чрез две свои фирми.
Павел Тренев е обвиняем заедно с Димитър Димитров-Шашмата, който също бе издирван месеци наред. Хванаха го във Венеция и го върнаха у нас. Димитров е привлечен по делото като подбудител и помагач.
Според обвинението от април до май 1995 г. двамата, използвайки ЦКБ, получили два превода в нюйоркския клон на банката. Те успели да заблудят представителите на "Блонд инвестмънт корпорейшън" Майкъл Чорни и Джоузеф Карам, които превели 3 милиона щатски долара на 28 април 1995 г. и отново 3 милиона на 3 май същата година. За усвояване на източените пари е съставен договор със СД "Макет", собственост на Павел Тренев.
Името на Павел Тренев нашумя още в края на 1996 г., когато в София започна да се разпространява нелегално видеокасета със записани негови признания за това какво е направил с получените от ЦКБ 6 млн. Тогавашната опозиция - СДС, използва разкритията за атаката срещу правителството на Виденов чрез скандала за групировката "Орион". СДС обвиняваше, че социалистите са използвали източените милиони за създаването на банката на "Орион" - Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ). По онова време Виденов определи Тренев като дребен международен мошеник. Той показа в НС документ за парите, на който от името на ЦКБ се е подписал самият Тренев. Синият лидер Иван Костов обаче размаха друг документ - че в сметка на БЗПБ в клон на ПЧБ са преведени 200 000 000 стари лева.
Преди месеци БТА съобщи, че според разследване на НСБОП през юли 1996 г. Антон Малевский организирал "посещение" на Тренев и Шашмата при Чорни в Израел. Шашмата бил пребит и насилствено изведен от България в Гърция от бригада мутри, а оттам го поели хора на Малевский. По случая имало сигнал в полицията от брата на Димитър Димитров. На 20 юли 1996 г. същите хора върнали Тренев от Израел и го предали на служители на ЦСБОП на българо-гръцката граница заедно с касета, съдържаща обясненията му по аферата. Той бил държан пет дни в оперативна квартира, след което по неизвестни причини освободен. По онова време самите антимафиоти твърдяха, че са го оставили "на една пейка в Южния парк". Дълго време след това следите на Тренев се губеха. Твърдеше се, че е убит. После пък, че снове между Варна и Бургас и работи за фирма, занимаваща се с петролни продукти, агентиране на кораби и финансови операции. Според спецполицаи за годините, в които е издирван, не е напускал страната и е работел с фалшива самоличност. Това било възможно заради покровителство на влиятелни фактори в политиката и спецслужбите. Изчаквал се е удобен момент да се оповести, че е арестуван, твърдят запознати.
Междувременно Майкъл Чорни заведе дело срещу ЦКБ за парите си. След като спечели на първите инстанции, той и банката подписаха споразумение да му бъдат върнати 5 млн. долара в следващите няколко години. Споразумението бе сключено, след като бе одобрено от финансовото министерство. Миналото лято Чорни бе изгонен от България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СЪДЪТ ПОСТАВИ ПОД КАРАНТИНА ДЕЛОТО ЗА МИЛИОНИТЕ НА ЧОРНИ

Болести, налегнали част от подсъдимите по делото за изчезналите милиони на Майкъл Чорни, наложиха процесът да бъде поставен под карантина до 7 февруари идната година. Председателят на четвърти състав на Софийския градски съд Мария Митева се принуди да го отложи, след като за втори път опитът й да разплете историята на губещите се 6 млн. долара бе провален заради липсващи обвиняеми. Този път те бяха двама. На предишното заседание на 10 май, заради нередовно призоваване в съда не се яви подсъдимата Ирина Михайлова. Сега освен нея в залата не дойде и основният обвиняем Павел Тренев. Съдия Митева обяви, че двамата имат уважителни причини и няма да им бъдат налагани санкции за възпрепятстване на процеса. Ирина Михайлова и Павел Тренев са представили болнични листове, с които се удостоверява невъзможността им да присъстват в съдебната зала.

Според прокуратурата в основата на изчезването на 6-те млн. щ. долара на Чорни (през април - май 1995 г.) са Павел Тренев и Димитър Димитров-Шашмата. От тях държавното обвинение търси отговорност за присвояване в особено големи размери (по чл. 203 от Наказателния кодекс) и за измама по смисъла на чл. 211 от Наказателния кодекс. Според прокуратурата в аферата са замесени още тогавашните служители на Централна кооперативна банка (ЦКБ) - дилърът й Траян Кършовски, началникът на "Валутни наличности" Ирина Михайлова и ръководителят на "Международни операции" в банката Валентин Минев. Сред подсъдимите са и бившият изпълнителен директор на ЦКБ Георги Георгиев, някогашният главен счетоводител Теменужка Галова, бившият председател на съвета на директорите Катерина Заркова и Мария Димова. Обвиненията срещу банковите шефове и служители са само по чл. 203 от Наказателния кодекс - присвояване в особено големи размери.

Версията, която ще опита да защити прокуратурата пред съда, е, че през април 1995 г. Павел Тренев се е представител пред Майкъл Чорни за ръководен служител в ЦКБ и го е уговорил да предостави едноседмичен заем на банката в размер на 6 млн. щ. долара. В изпълнение на постигнатото споразумение на 27 април 1995 г. първият транш от парите (3 млн. щ. долара) пристига. Той постъпва по кореспондентска сметка на ЦКБ в "Суис Банк Корпорейшън" - Ню Йорк. Наредител на превода е фирмата на Чорни "Блонде Инвестмънт Корпорейшън". Една седмица по-късно - на 3 май 1995 г. - по същата сметка са прехвърлени и останалите 3 млн. щ. долара. Този път преводът е от финансовия агент на "Блонде Инвестмънт Корпорейшън" - "Ледбрук Гроуф Лимитид". Според прокуратурата по този начин Майкъл Чорни е изпълнил своята част от уговорката, тъй като парите са получени по сметка в ЦКБ. Те обаче така и не са върнати в договорения едноседмичен срок. Вследствие на това "Блонде Инвестмънт Корпорейшън" и "Ледбрук Гроуф Лимитид" предявяват чрез адвокатите си Христо Ботев и Тодор Батков съдебни искове срещу българската банка, които печелят. Така, според определението на магистратите, ЦКБ трябва да изплати на двете фирми общо 5 млн. щ. долара.

Българската банка обаче е решена още на следващото заседание по процеса на 7 февруари 2005 г. да предяви граждански искове на същата стойност към деветимата подсъдими. Тогава трябва да започне разпитът и на общо 44-те свидетели по процеса. Още в началото на тридневното заседание - на 7 февруари, пред магистратите ще застане бившият подуправител и ръководител на "Банков надзор" в БНБ Стоян Шукеров, основната фигура в икономическия кръг "Орион" Румен Спасов и адвокатът на Чорни - Тодор Батков. Сред разпитаните на 8 февруари пък ще е бившият изпълнителен директор на ЦКБ Стоян Александров, а ден по-късно, на 9 февруари, в съдебната зала ще бъде изслушан и председателят на надзорния съвет на ЕВРОБАНК Митко Събев.

(Б)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

BG гранатомети отиват в Косово чрез швейцарска фирма
Зоя Димитрова

Освен по суша много от сделките стават и по вода. По пътя дестинацията се сменя и вместо към Африка корабът разтоварва в Дубровник или Дуръс. Част от износа на украинците за Сърбия минава директно по река Дунав. Корабите, които плават в международни води, са без контрол. Одеса е най-голямата черна дупка в този пазар. Оръжието тръгва от Русия, Украйна или от сепаратисткия анклав Приднестровие в Молдова.

Швейцарски скандал с“Бир-Инженеринг” ООД-София

В началото на 1999 г. българската лицензирана фирма за търговия с оръжие "Б и Р ­ Инженеринг"ООД-София, изнася ръчни гранатомети и боеприпаси за МО на Кот д, Ивоар. Посредник по сделката е швейцарската фирма "Lexway Sales Company"Ltd с представители Жан-Пол Широуз и Александър Полисчук ­ украински гражданин, служител на фирма "Прогрес"-Украйна. Фирма "Прогрес" с адрес: Киев, ул. Артема, 37/41, е дъщерна на "Укрспецекспорт" ­ единствената държавна структура, която търгува с оръжие в Украйна. Документите са изрядни и Междуведомствената комисия издава разрешение за сделката.

Лична карта на британския пилот Кристофър Барет-Джоли, собственик на авиокомпанията Balkh Air.

В началото на 2001 г. швейцарските власти започват разследване на дейността на "Lexway Sales Company"Ltd , свързана с незаконни доставки на оръжие за албанските сепаратисти. Швейцарските органи отправят искане за правна помощ до българските следствени органи, които им предоставят информация по случая. В процеса на разследването става ясно, че сертификатът за краен получател по сделката е действителен и българската страна не е извършила нарушения при издаването на разрешение за износа. Енд-юзърът е бил изпратен на българската фирма от Жан-Пол Широуз. Широуз е бил препоръчан на "БиР­ Инженеринг"ЕООД от украинския гражданин Александър Полисчук, представлявал Широуз по тази сделка.

Естественият въздушен път минава през България

Молдова и Украйна са страните с най-либерални правила във въздухоплаването в света. Те имат свободен регистър и са същото, което са Либерия и Екваториална Гвинея за корабоплаването. Украинските авиокомпании притежават един АН-124 ­ "Руслан" (Ан-124 е най-тежкият карго-самолет в света с вместимост 135 т, той е с украинско авторство, но тъй като е произведен в Русия, в момента е предмет на спорове между Русия и Украйна.­ б.а.), и десетина самолети Ил-76 ­ в различни модификации ­ с вместимост от 28 до 47 т. "Антонов дизайн бюро"е украинска компания.

Според експертите естественият въздушен път от Украйна за Югославия минава през България. По време на югоембаргото оръжието за Белград и Подгорица най-често се вози с чужди въздухоплавателни средства, и това са украински самолети. Ако специалната продукция се превозва от чужда авиокомпания, над нея няма контрол. Напълно е възможно екипажът на самолета, след като напусне територията на България, да поиска от въздуха deviation, тоест промяна на дестинацията, и да кацне не там, където се е запътил. Спирането по технически причини е също широко използван начин за промяна на първоначалната дестинация. Екипажът на самолета обикновено пътува с два сета документи ­ първият служи за разрешение за полет и е неистински, вторият се показва при кацането.

Много е интересна статистиката през този период на българската Гражданска въздухоплавателна агенция за разрешенията, които тя е предоставяла за прелитане над България по посока Сърбия и Босна и Херцеговина. Най-много разрешения са дадени на военно-транспортни самолети от Иран и САЩ (спомнете си "Ирангейт" за Босна). Самолетите не са обявявали, че пренасят специална продукция. "Предложих да намерим начин да ги накараме да кацнат", казва бивш офицер от контраразузнаването. Предложението му не е прието.

Няколко авиокомпании участват в трафика на оръжие за Сърбия. Един от основните превозвачи е британският пилот

Кристофър Барет-Джоли

Преди да започне бизнеса си на Балканите в средата на 90-те, през последните 30 години Барет-Джоли е добре познат търговец на оръжие в Западна Европа. Със своята компания Phoenix Aviation той превозва оръжие от Европа за Африка и Близкия изток. През 1995 г. компанията му има проблеми и Барет-Джоли спира полетите. Но година по-късно купува малък BAC-1-11. Според "Гардиън" той регистрира самолета в регистъра на Либерия и основава нова авиокомпания Balkh Air. Както пише"Гардиън" от 14 март 1999 "авиокомпанията превозва оръжие от България за племенните вождове в северен Афганистан". Но не само за Афганистан.

Барет-Джоли е много активен в превоза на оръжие от България и Украйна за Сърбия и бивша Югославия.

Няколко месеца след като основава Balkh Air Барет-Джоли пристига в Белград. Той решава да купи транспортен самолет, собственост на югославската армия. Въпросният самолет е известен с това, че е бил използван за евакуацията на сръбския военен персонал от Хърватска и Босна. Екипажът на самолета свидетелства, че понякога са били превозвани по 500-600 души на полет. През 1992 г. самолетът е използван като ВИП-превоз. През 1996 г. поради лошото му състояние е свален от летене, тъй като е летял 72 385 летателни часа. През януари 1997 г. компанията на Барет-Джоли го купува и го превозва до Остенде. Оттогава британецът става постоянен гост в Белград, където се среща с водещи оръжейни търговци.

Нашите източници си спомнят, че Барет-Джоли бил известен в средите на сръбската организирана престъпност със своите партита с много момичета и кокаин. "Спомням си, че веднъж той живя цял месец в Белград по най-високите стандарти. Срещаше се с много високопоставени хора", казва нашият източник.

Според нашите източници Барет-Джоли превозва не само оръжие, но и големи количества дрога. Наркотрафикантите по това време имат добри контакти със специалните служби и осигуряват за Барет-Джоли добър бизнес от името на държавата. Обикновено Барет-Джоли разполага с 4 основни екипажа, понякога сам управлява самолета. Пилотите печелят по 2 500 щ.д. на ден при обикновена мисия. Във фирмата работят украинци, британци и сърби.

Барет-Джоли използва 3 главни летища ­ Остенде в Белгия, Белград в Сърбия и Бургас в България. От Бургас той прекарва българско оръжие за въстаниците, воюващи в Конго. В британски доклад със заглавие "Оръжие за Африка", написан от сър Томас Лег, се казва, че Барет-Джоли често е съдействал на Виктор Бут, който доставя оръжие във военните зони в продължение на 10 години. Авиокомпанията на Барет-Джоли Balkh Air поддържа много близки отношения с компанията на Бут Transaviation. И двете са базирани на белгийското летище Остенде.

Йохан Пелеман, директор на организацията IPIS (International Peace and Information Service) със седалище в Белгия, казва пред нас, че "пристанищата в Остенде, Бургас, Тирана и Белград бяха основните точки за трафикантите на оръжие през 90-те." Йохан Пелеман казва: "Операторите от Остенде събират каргото от източноевропейските доставчици и го превозват до клиенти по целия свят. Трафикантите обичат Остенде, защото нощният трафик там е интензивен, а контролът ­ непостоянен."

Според доклад на ООН Барет-Джоли стои зад превоза на повече от 180 тона оръжие от България за Йемен. Той също така пренася оръжие от Русия и Украйна (през Белград и Бургас) за Ангола.

В края на 2002 г. Кристофър Барет-Джоли е признат за виновен за контрабандата на 22 паунда кокаин от Ямайка до летище Саутхенд в Англия. Както обикновено самолетът излита от Белград, каца междинно в Гран Канария, за да зареди с гориво и се отправя за Ямайка. Там натоварват наркотиците, след което екипажът лети обратно до Гран Канария. След това самолетът каца в Саутхенд, Англия, тъй като екипажът заявява, че има технически проблем. Барет-Джоли пилотира и твърди, че крайната дестинация на полета е Белград, когато се появил техническият проблем. Самолетът е собственост на нигерийската компания Koda Air. Вътре в самолета британската полиция намира дрогиран собственика на компанията.

“Ер София”

Започнала през 90-те като "Сиджи ер" с един купен от музея в Белград самолет с опознавателен регистрационен знак SFA, "Ер София" ­ собственост на украинския възпитаник Лилян Тодоров и на космонавта Георги Иванов, се превръща в най-агресивната българска транспортна компания по време на югоембаргото. Тя е първата българска компания, която получава през 1994 г. лиценз за превоз на опасни товари. Въпреки международните скандали и няколкото катастрофи със смъртен изход, авиокомпанията успява да приспи общественото мнение и правоохранителните органи, използвайки всякакви средства за натиск.

По време на югоембаргото "Ер София" поема най-рискованите полети до Подгорица, Черна гора и Белград. По това време авиокомпанията лети с товарни самолети Ан-12. За известен период наема на лизинг украинския "Руслан". През 1994 г. "Ер София" транспортира ракетни системи от Северна Корея за Пакистан, твърдят източници от българските специални служби.

Според специалните служби на САЩ президентът на "Нордекс" Григорий Лучански продава оръжие чрез България, като го пренася на транспортния самолет Ан-124 - "Руслан", купен в Украйна. Обвиняват "Нордекс", че се занимава с контрабандни доставки на оръжие и за Северна Корея. Разузнавателните служби разпространяват също така, че самолет Ан-124 пренася ракети "Скъд" за Саддам Хюсеин.

В края на 1993 ­ началото на 1994 г. Американската агенция за сигурност, NSA, получава информация, че "Нордекс" участва в пренасяне и на радиоактивни вещества от руските лаборатории за Иран и Северна Корея. "В това няма никакво съмнение" ­ подчертава сътрудник на администрацията на САЩ в интервю пред американски всекидневник.

Ан-124-100 е даден под аренда на украинската фирма "Аеротрек". От своя страна тя го дава под аренда на "Ер София". "Корейските" проблеми възникват именно у "Ер София". "Ние знаехме само това, че самолетът е даден на българите ­ казва представителят на "Нордекс" в Украйна олигархът Вадим Рабинович пред немския журналист Юрген Рот в книгата му "Олигархът". ­ Самият Лучански въобще не се занимаваше с този въпрос.Той (самолетът-б.м.) действително летя в Китай, като направи междинно кацане в Пхенян, Северна Корея. Историята с оръжието беше свързана с историята за междинното кацане в Северна Корея."

На 24 юни 1999 г. Рабинович, по това време станал израелски гражданин, е обявен за персона нон грата за 5 години от украинската служба за сигурност СБУ. "Предполага се, че Рабинович е предоставил на една от чуждите специални служби тайни сведения, в съответствие с които Украйна, въпреки югоембаргото, снабдява Югославия с тежко оръжие", твърди украински вестник, изтъквайки реалните мотиви за забраната над Рабинович. Тя, впрочем пада още на следващата година.

През 1998 г. правителството на Иван Костов отказва да поднови лиценза за транспортиране на специална продукция на "Ер София". През 2000 г. "Ер София" има отново лиценз ­ издаден на основание на писмо от американското посолство. На 10 юни 2000 г. собствениците на "Ер София" откриват първото голф-игрище в Ихтиман, на 60 км от София. Сред високопоставените лица присъства и представител на посолството на САЩ. Това изглежда е част от логиката след югоембаргото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да не си задаваме излишни въпроси за това кой създаде мафията на борците, защо следите водят към хърватско и други подобни - четете надолу и ще разберете ***Comandora**

Грязная бомба в Варшаве
Аль-Каида могла получить значительное количество ядерных и биологических материалов, провезенных контрабандой из бывшего СССР, - предупреждает британская разведка МI6. Британские спецслужбы предполагают, что организация может атаковать один из крупнейших европейских городов, например Варшаву или Лондон. Недавно террористы из Аль-Каиды и чеченских группировок встретились на тайном 'саммите' недалеко польско-украинской границы.

Контрабанду опасных материалов организовал Семен Могилевич, которого британская контрразведка признает одним из самых опасных ныне живущих преступников. Могилевич возглавляет крупнейшую мафиозную группировку - 'Солнцево'. Мафиози 'Солнцево' в последние годы предпринимали попытки приобрести оружие массового уничтожения советского производства. Если им повезло, что очень возможно, то оно было перепродано террористам из Аль-Каиды. Раньше 'Солнцевская братва' поставляла террористам обычное оружие и взрывчатые средства, что доказано Израилем.

Сэр Ричард Диерлав, шеф МI6, сообщил Джеку Стро, министру иностранных дел Великобритании, что нельзя исключить атаки на лондонское метро с применением так называемой 'грязной бомбы' (взрывное устройство плюс радиоактивные материалы или бактереи сибирской язвы). Аналитики британской разведки пришли к выводу, что угроза атаки возрастет ближе к 1 мая. Сэр Джон Стивенс, шеф британской полиции, сказал: 'Террористы несомненно нанесут еще один удар, вопрос - когда?'

ООО 'Мафия и террористы'

Шефы спецслужб в Лондоне убеждены в том, что в случае террористической атаки Аль-Каида воспользуется материалами, приобретенными у 'Солнцевской' группировки. Это может быть оружие массового уничтожения. 'Только 40% оружия этого типа (в России и других постсоветских странах) охраняется по соответствующим стандартам, применяемым для охраны ядерных и биологических материалов в США. Нет даже основного - заборов или специальных замков', предостерегает Американский совет по международным отношениям.

Немецкая разведка (БНД) тоже опасается, что террористы могут располагать оружием массового уничтожения. БНД зафиксировала свыше 800 попыток контрабанды ядерных материалов из России и соседних государств. Три гангстера из солнцевской мафии были арестованы по дороге в Мюнхен за контрабанду 17 унций плутония. Такого количества плутония достаточно для подготовки ядерного заряда, способного разнести в куски Лондон. По сегодняшний день так и не обнаружены 2 килограмма урана, украденного из исследовательского центра в Сухуми в Грузии. 'Учитывая масштаб контрабанды ядерных материалов, попытки их обнаружения далеко не всегда успешны', - говорит Пол Уильямс, консультант ФБР по международному терроризму.

Маршруты контрабанды ядерных материалов из РФ сходятся в Польше и Чехии, где с террористами, по всей видимости, сотрудничают бывшие офицеры коммунистических спецслужб. На прошлой неделе МI6 направила всем шефам разведок ЕС секретный двухстраничный документ, в котором предупреждала, что связи бывших коммунистических агентов и Аль-Каиды стали 'мощнее и должны стать предметом первоочередной заботы'. МI6 (сотрудничающая по этому делу с ФБР) подозревает, что украденные или купленные ядерные материалы могли поступить в Аль-Каиду со складов на Урале.

Биологическая атака

Транспортируя ядерные материалы, всегда рискуешь, что их обнаружат. В случае биологических материалов такой риск практически отсутствует. А факты кражи биологических материалов зафиксированы на более чем 40 заводах, входивших в бывшем СССР в исследовательско-производственную сеть программы 'Биопрепарат'.

После распада Советского Союза часть ученых, работающих по программам оружия массового уничтожения, устроилась на работу в так называемых 'странах-изгоях', например, в Иране, Северной Корее и Пакистане. Часть работает на 'Солнцевскую братву', помогая гангстерам отбирать материалы для последующих краж или приобретения. Консультант Пол Уильямс считает, что Аль-Каида располагает опасными материалами, в частности биологическим оружием, которое можно прикрепить к взрывному устройству на теле террориста-самоубийцы или выстрелить из гранатомета, запустить с помощью ракеты или взорвать при помощи взрывателя, запускаемого мобильником. По такому сценарию произошли взрывы в Мадриде. В Варшаве или Лондоне будет так же и то же?

Крестный отец

Семен Могилевич родился в Киеве в 1946г. Закончил экономический факультет Львовского университета. До терактов Аль-Каиды в США в 2001 году израильская разведка признавала Могилевича самой большой угрозой для безопасности Израиля и стран Восточной Европы. ФБР и разведка Израиля обвиняют его в торговле оружием и наркотиками в огромном масштабе, отмывании грязных денег (в том числе, в лондонском Сити), заказных убийствах, торговле живым товаром, а также в кражах и контрабанде произведениями искусства.

Могилевич это человек номер один российской мафии, его называют Брэйни Дон (Башковитый Дон). Именно он создал всемогущую так называемую солнцевскую мафию (название происходит от подмосковского городка Солнцево). В отчете ФБР по международным преступным организациям за 1995 года солнцевскую мафию признали самой большой евро-азиатской преступной организацией мира - учитывая имущество, влияние, сферу финансового контроля. Тогда группа насчитывала 7 тысяч членов. Ее организовали в 1980 году Вячеслав Иванков, псевдоним Японец, раньше титулованный борец, Сергей Михайлов, тоже борец и Семен Могилевич. По отчету ФБР, фактическими руководителями 'Солнцева' во времена СССР были высокие чины спецслужб. За рубежом, особенно в странах бывшего Восточного блока, 'Солнцево' и по сегодняшний день сотрудничает с российской военной и гражданской разведками. Резиденты солнцевской мафии работают в более чем 50 странах.

Семен Могилевич был совладельцем зарегистрированного в Канаде общества YBM Magnex International Inc. (котировавшегося также на Уолл Стрит). Посредством этой фирмы, сотрудничая с бывшими офицерами спецслужб и высокопоставленными функционерами КПСС, он выводил капиталы из России. Могилевич также является фактическим хозяином фирмы Benex Worldwide Ltd. При посредничестве московского отдела Bank of New York он вывез из России миллиарды долларов, принадлежавших олигархам (по оценкам ФБР это было не менее 4 миллиардов долларов США, максимум 22 миллиарда долларов США). Отделом банка управляла член солнцевской мафии Наташа Кагаловская. Ее муж Константин, до 1995 года сотрудник Международного Валютного Фонда, помог солнцевской братве 'прихватить' часть из 16 млрд. долл. США кредитов предоставленных России МВФ.

В феврале 1997 года Могилевич получил хорватское гражданство и поменял фамилию на Семен Телес. Сейчас пользуется двумя хорватскими паспортами: одним на фамилию Телес, другим на фамилию Лев Фишерман (якобы рожденный в Филадельфии в США в 1952 году). Используются еще фамилии Сева Могилевич, Семен Юдкович-Паланюк, Симеон Могилевич, Сеймон Могилевкс, Шимон Макелвич. В Венгрии, где находится одна из его квартир, его зовут Szewa bacsi (дядя Сева). Несколько лет назад он дал обширное интервью венгерскому телевидению ТВ 3.

В феврале 1994 года Могилевич находился в Варшаве. Это доказано ФБР: записаны два телефонных разговора гангстера именно из Варшавы. Связывался с Веной. Разговаривал об условиях сотрудничества с торговцами наркотиков, представляющими колумбийские картели в Кали и Меделине. В Польшу многократно приезжал (1995-1996 и 2001-2003) ближайший сотрудник Могилевича - Сергей Михайлов. Его фамилия фигурирует в более чем десяти расследованиях, касающихся убийств и терактов с применением взрывных устройств.

По сведениям российского ежемесячника 'Компромат', в Польше солнцевская мафия - в отличие от Венгрии или Литвы - не создала собственных структур, а подчинила себе самый мощную банду - 'Прушкув'. В 1992 году в Рембертове* появился посланец 'Солнцева' - Дима. Он связался с Ежи Вечерком, авторитетом средней руки из 'Прушкова'. Диму сопровождали Руслан и Атарик. Оказалось, что Руслан это шеф солнцевской мафии на Кавказе. Атарик, в свою очередь (кандидат в министры спорта России), от имени мафии 'рэкетировал' российских хоккеистов, продаваемых в лигу НХЛ. К соглашению с 'Прушковом' и разделу сфер влияния стороны пришли в апреле 1992 года в варшавском отеле Marriott. Интересы 'Солнцева' представляли Дима, Атарик и Руслан, а 'Прушкова' - Войцех Келбиньски (Келбаса), Ришард Шварц (Кайтек) и Ежи Вечерек (Жаба).



Гордон Томас
("Wprost", Польша) inoСМИ.RU
12.04.2004
оригинал статьи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите