Кой е Косьо Самоковеца?

Константин Димитров- Самоковеца е роден на 21 ноември 1970 година. 16-годишен започва работа в охраната на хотел "Рила" в Боровец като междувременно и учи. След казармата веднага започва работа в същия хотел.
Завършва публична администрация в УНСС. През 1997-1998 г. е представител на застрахователната компания ВИС за Видин и Самоков. Шефът на "ВАИ инвест холдинг" Георги Илиев е негов кум. Бащата на Косьо Димитров дълги години е международен шофьор.
Според интервюта на Самоковеца пред столични ежедневници неговият бизнес включва търговия, консултантски услуги, внос, ресторантьорство, а също и земеделие - производство на картофи и пшеница. За 2001 г. отчита над 2 милиона лева чиста печалба само от българските си фирми. Има и фирми в Англия, всяка от които е с печалба от по около 200 000 лири годишно. Има "Мерцедес" за около 150 000 лева, хотел, няколко апартамента, къщи в Боровец и Бистрица. През 1997 г. извършва консултантски услуги на ВИС.
През 2000 г. консултира "Мобилтел" във връзка с отварянето на офисите им в страната. През май 2003 г. консултира български и кипърски фирми във връзка с търговията им с Турция.
Срещу Самоковеца е воден съдебен процес, по който първоначално е осъден на седем години затвор по обвинение в грабеж и нанасяне на средна телесна повреда. Случаят не се води на отчет в електронните прокурорски масиви и е заличен в информационния фонд на МВР. Архивното дело съдържа доказателства за криминалните прояви на Самоковеца в периода 1994-1996 г. и се съхранява в Окръжния съд в Кюстендил.
През ноември 1994 г. Константин Димитров е арестуван като ръководител на група от 19 души, която извършва отвличането, ограбването и пребиването на Любомир Илиев-Ломски в Кюстендил. Нападението е извършено на 3 ноември 1994 г. Зад тази поръчка е стоял кюстендилският бос Емил Кирилов-Крокодила, разстрелян няколко месеца по-късно.
На 29 април 1996 г. Окръжният съд в Кюстендил признава Самоковеца и всички от групата му за виновни и ги осъжда общо на 114 години, от които седем получава Самоковеца. Три години делото се движи по различни съдебни инстанции до постигането на оправдателна присъда. Тя е протестирана пред Софийския апелативен съд от окръжния прокурор Серафим Гонев. На 20 ноември 2000 г. прокурорът Стамен Петков от Софийската апелативна прокуратура оттегля протеста без никакви мотиви. Така освен Самоковеца са оправдани и останалите 18 съучастници, 11 от които също криминално проявени. По този повод на 9 юли 2003 г. тогавашният апелативен прокурор на София Иван Петров заявява, чепрез поверената му инстанция не е минавало никакво дело, по което Самоковеца да е обвиняем или подсъдим, но по-късно открива преписката по случая в собствената си администрация. Прокурорът Иван Петров е един от двамата магистрати (другият е софийският окръжен военен прокурор Трендафил Трайков), които фигурират в доклада на МВР за връзките на политици и магистрати с организираната престъпност.
В Прокуратурата има заведени следствени дела срещу Косьо Димитров и близка на Иван Тодоров - Доктора по подозрение за пране на пари. Първото дело /сл. Дело 117 от 2003 г./ е заведено от Националната следствена служба и се основава на събрани от полицията материали при проверки на фирмите на Самоковеца - "Боро груп", "Арис", "Карго експрес", "Кедер" и "Борогруп травел Лондон". Според пресслужбата на Националната следствена служба /НСлС/ това дело е срещу неизвестен извършител и Самоковеца не е привлечен като обвиняем.

Второто дело от 2003 г. е заведено от столичната следствена служба и е свързано с незаконен износ на валута, извършен от Цвета Манавска. По сведения от полицията износът е свързан с фирми-фантоми, свързани с Иван Тодоров - Доктора.
На 22 май 2003 г. директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с двамата бизнесмени - Иван Тодоров и Константин Димитров. В същия ден главният прокурор Никола Филчев заявява, че прокуратурата не разследва Иван Тодоров - Доктора и Косьо Димитров - Самоковеца. Според него прокуратурата не е получавала никакви данни от службите на МВР за двамата.
На 31 май 2003 г. самоделно взривно устройство избухва на булевард "Самоковско шосе" след Пасарел. Взривът е насочен срещу Самоковеца. Пострадали са три движещи се автомобила, в единия от които се движи охраната на Самоковеца. Някои от бодигардовете са с леки наранявания.
На 18 септември 2003 г. районният прокурор на Самоков Бисера Калпакчиева заявява, че МВР не е подавало данни на Районната прокуратура в Самоков срещу Константин Димитров и в Самоков няма образувани следствени дела и дознания срещу него. Материали са били подавани, били са образувани проверки, но е нямало достатъчно данни за образуване на предварително или наказателно производство срещу Самоковеца. По думите й срещу него са правени проверки за невярно попълнена данъчна декларация.
На 2 юли 2003 г. в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев съобщава, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Косьо Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. На 3 юли главният прокурор Никола Филчев каза, че в прокуратурата не са постъпвали такива данни. На следващия ден главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов потвърждава, че МВР е предало информация на прокуратурата преди година за Иван Тодоров - Доктора и Косьо Димитров - Самоковеца.
На 4 юли 2003 г. пресслужбата на прокуратурата съобщава, че по сигнали на Бюрото за финансово разузнаване и проверки, възложени от прокуратурата на ДНСП през 2003 г., прокуратурата е образувала две следствени дела за изпиране на пари - срещу Цвета Манавска /което се разследва от Столичната следствена служба/ и срещу неизвестен извършител /което се разследва от Националната следствена служба/.
На 22 юли 2003 г. служители на Агенция "Митници" и СДВР разкриват контрабанден канал за китайски стоки, внасяни в България от Гърция. Само на 19 юли са задържани пет контейнера, регистрирани на различни юридически лица. На 25 юли 2003 г. Николай Методиев - Пилето е задържан за участие в контрабандния внос. Според източници от МВР каналът е под контрола на Самоковеца, а Николай Методиев е главен организатор на контрабандните канали на Косьо Димитров.
На 28 юли 2003 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов заявява, че няма данни как Косьо Димитров е попаднал в контрабандни канали, но уточнява, че Димитров не е свързан със структурите на бившата Държавна сигурност.
На 7 ноември 2003 г. в дискотека "Ескейп" в София възниква скандал, който прераства в бой. Скандалът е между охраните на Красимир Маринов -Маргина, Константин Димитров - Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, които също са били в дискотеката. При последвалия бой са произведени изстрели, но пострадали няма. Задържани са около 50 души. По случая е образувано полицейско дознание за престъпление по чл. 325 от НК срещу неизвестен извършител. Сред разпитаните е и Косьо Димитров.
В Лондон Самоковеца има 3 фирми - "Борогруп Травел-Лондон" /регистрирана на 25 януари 2002 г./ с предмет на дейност "бизнес дейности"; "Борокар Лимитид" със съдружник Александър Проданов; в третата фирма "Gold standard supplies LTD", регистрирана на 7.2.2001 г., К.Димитров е съуправител с Ралица Узунова, дъщеря на собственика на "Интерсервиз Узунови" - Красимир Узунов.
Негови фирми в България са: "Косьо 99 - Константин Димитров", "Кедър", "Карго експрес", "Арес" "Българска енергийна компания" - според публикации в медиите е свързана с Константин Димитров, но той отрича това. Собственик на компанията е Радостина Димова. На 11 юни 2003 г. тя е определена за купувач на дружеството за ремонт на машини и части за електроцентрали "Атоменергоремонтстрой".
Фирми на Константин Димитров:
"АРИС" ЕООД - Самоков
Създадена на 11.10.2000 г. Прекратена на 15.11.2001 г.
- дял на К. Димитров - 100.00 процента
"БОРО ТРАВЕЛ" ЕООД - Самоков
Създадена на 28.9.2000 г. Прекратена на 15.11.2001 г.
- дял на К. Димитров - 100 процента
"БОРО ГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" - ЕООД, София.
Създадена на 12.7.2002 г.
- управляващ К.Д - 100 процента чуждестранно участие
- дял на Константин Димитров - 60 процента
- дял на Ангелина Димитрова /съпруга/- 15 процента
- дял на "Борогруп Травъл Лондон" - 25 процента
"БОРОГРУП ТРАВЕЛ" - ООД, Самоков
Създадена на 15.11.2001 г. Прекратена на 12.7.2002 г.
- дял на К.Димитров - 80 процента
- дял на Ангелина Димитрова - 20 процента
В нея се вливат фирмите "Арис", "Чамкория", "Борогруп", "Боро
Травел".
"БОРОГРУП" - ООД, Самоков
Създадена на 24.9.1998 г. Прекратена на 15.11.2001 г.
- дял на К.Димитров - 60 процента
- дял на А.Димитрова - 40 процента
"ДАНС-2" - ООД, Самоков
Създадена на 5.5.1998 г.
- дял на К.Димитров - 20 процента
"КОСЬО 99 - КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ" ЕТ
Създадена 15.6.1999 г.
- дял на К.Димитров - 100 процента
"ПЕРУН" - ООД, София
Създадена на 2.12.1997 г.
- дял на К. Димитров - 80 процента
"ЧАМКОРИЯ" - ЕООД, Самоков
Създадена на 15.11.2001 г.
- дял на К.Димитров - 100 процента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек на ВИС е застрелян в София
Румен Маринов, по прякор Нарциса, е застрелян в София, съобщи МВР. Убитият е бил кум на шефа на ВАИ холдинг Георги Илиев, брат на създателя на силовата групировка ВИС Васил Илиев.
Трупът на Нарциса е бил намерен вчера сутринта на ул. "Христо Ценов" в столичния квартал "Хладилника". По първоначални данни той е застрелян в главата и гърба.
Според говорителя на СДВР Николай Николов убийството е станало около 3 ч. пред бл. 3 на ул. "Сребърна", където Маринов е живеел със семейството си под наем. Сигналът в СДВР е получен около 7,30 ч.
По Маринов е стреляно, когато е слизал от личния си автомобил. Николов уточни, че в убития не е намерено оръжие. На мястото на убийството са намерени гилзи и заглушител.
Маринов, който е приближен на групировката ВИС, бил разпитван многократно за спекула, хазартни и финансови измами, но не е задържан, уточни Николов.
Това е поредното убийство на човек от подземния свят. Преди двайсетина дни пред фитнес център в кв. "Гео Милев" бе застрелян Евгени Стефанов - Женята, свързан със СИК.?I

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Who is who от събранието в ???рила“

---Васил Крумов Божков - 46 г., собственик на ЦСКА. Председател на бизнес клуб ???Възраждане“. Контролира хазартния сектор в страната, както най-голямата частна агенция за залагания ???Еврофутбол“ заедно с гръцкия милиардер Сократис Кокалис. Съдружник в над 60 търговски дружества. Президент на спортните федерации по шахмат и стрелба, ангажиран е и в баскетболния клуб ЦСКА.
---Георги Андреев Илиев - 36 г., собственик на ???Локомотив“ (Пд). Управляващ на ???ВАИ холдинг“, наследник на структурите на бившата ВИС-2. Бивш състезател по борба, брат на покойния създател на групировката Васил Илиев. Влиза във футбола през 1994 г. чрез ???Велбъжд“ (Кюстендил), а в отделни периоди от време чрез групировката си контролира още отборите на ???Черно море“ и ???Искър“ (Сф). Спонсор на ???Левски“ в периода 1997-98, когато логото на ВИС-2 стои на екипите на столичния тим. На стадиона Кюстендил станаха двата найтежки инцидента в новата история на клубния футбол.
---Младен Йорданов Михалев - 39 г., представител на ???Славия“ и акционер в клуба. Бивш състезател по борба от Силистра. Един от босовете на бившата групировка СИК и ???Интергруп“. Влиза във футбола през март 1995 г., когато е избран за президент на ???Славия“. Впоследствие се оттегля от президентския пост, но продължава да контролира футболния клуб. Името му се свързва със спечелването на шампионската титла и Купата на България от ???Славия“ през сезон 1995/96, когато има сигнали, че това е станало не без помощта на силови методи на работа.
---Венцеслав Димитров Стефанов - 53 г., президент на ???Славия“ и вицепрезидент на БФС. Един от основателите на ???Интергруп енд партнърс“. Във футбола влиза през есента на 1994 г. отначало като вицепрезидент на ???Септември“ (Сф), впоследствие оглавява заедно с Младен Михалев отбора на ???Славия“. Присъства в повечето изпълнителни комитети на БФС при Иван Славков.
---Николай Мирчов Цветин - 38 г., член на изпълкома на БФС. Съдружник на Георги Илиев в няколко търговски дружества от структурите на бившата ВИС-2. Бивш състезател по борба, с влияние в ръководството на футболния съюз.
---Тодор Костадинов Батков - 44 г., представител на ???Левски“. Пълномощник на собственика на клуба Майкъл Чорни, който е изгонен от България като опасен за националната сигурност, а в момента е под домашен арест в Израел. Има дял в ???Левски“, освен това участва във финансирането на футболния отбор от първа лига ???Родопа“ (Смолян), като с негово съдействие клубът бе осигурен със спонсорски договор с ???Мтел“.
---Гриша Данаилов Ганчев 40 г., собственик на ???Литекс“. Бивш състезател по борба, управител на фирмата ???Литекс комерс“, ангажирана в производството на сокове, кафе и захар, както и в дистрибуцията на горива. Във футбола е от 1996 г., когато поема отбора на град Ловеч. Създава схемата с така наречените сателитни отбори, с помощта на която ???Литекс“ става шампион през 1998 и 1999 г. Твърди се, че от няколко години насам неговият клуб не купува мачове и се стреми към по-честен футбол.
---Ангел Бончев Аврамов - 42 г., съдружник на Гриша Ганчев. Бивш състезател по борба. Отговаря за футболния отбор на ???Литекс“, където по документи се води президент на клуба. Член на изпълкома на Българския футболен съюз.
---Стефан Георгиев Милушев - 43 г., президент на ???Марек“. Собственик на веригата магазини за лизингова търговия ???Зора“, считан е за един от сериозните инвеститори във футбола. Поема ???Марек“ през 2000 г. и успява да го вкара във Висшата лига от аматьорските групи.
---Николай Андреев Ишков - 40 г., президент на ???Спартак“ (Вн). Завършил НАТФИЗ, специалност ???Кукловодство“. Съдружник с актьорите Стефан Данаилов и Сотир Майноловски в търговското дружество ???Олд старс“. Един от президентите на клубове с най-дълъг стаж от 1994 г. насам.
---Димитър Георгиев Христолов - 52 г., президент на ???Ботев“ (Пд). Във футбола името му се появява за пръв път през 1993 г., когато УЕФА го обявява за персона нон грата заради опит да бъде подкупен делегат на футболна среща от европейските клубни турнири. Чрез фирмата си ???Валео“ е представител на ???Диадора“ за България. Президент на ???Ботев“ от 1999 г., твърде често атакуван от привържениците на отбора.
---Ивайло Дражев Атанасов - 36 г., президент на ???Черноморец“ и шеф на холдинга ???Ин трейд“, развиващ туроператорска и друга дейност по Черноморието.
---Стефан Стоянов Орманджиев - 50 г., главен мениджър на ЦСКА. Бивш футболен съдия, бивш вицепрезидент и член на изпълкома на БФС. Работи в музикалния бизнес, където е представен чрез собствената си музикална къща ???Джо“ и още няколко дружества.
---Христо Божинов Порточанов - 49 г., изпълнителен директор на футболен клуб ???Нафтекс“. Една от най-скандалните фигури в българския футбол за последните десет години. Член на ръководството на Партията на зелените, общински съветник в Бургас.
---Митко Василев Събев - 41 г., председател на надзорния съвет на ???Нафтекс България холдинг“ и председател на надзорния съвет на Евробанк. .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно помните времето когато М.Чорни ходеше с черни мерцедеси и 10 бодигарда из София. За някой той е благодетел, за други е благородник.
Името му е свързано с какво ли не - футбол, комуникации, метали, тютюн
В момента Михаил Черной е в израел и е под специални грижи на израелските тайни служби

Чорни си търси родина

През август в политическия живот на България се появи нова партия. Тя не прилича нито на БСП, нито на СДС, нито на царското движение. Тя няма свои избиратели, но има депутати, няма програма, но има цел, ползва се с откритата симпатия на един министър, подкрепя се от мощни икономически групировки, има силно влияние в медиите и в съдебната система.

И което е най-важно

иска да влезе във
властта без избори

Партията не е регистрирана в съда, няма официално ръководство, няма и име, но мълвата я нарича партията “Чорни”. Именно призракът на тази партия, а не престрелките в центъра на София са истинската причина за напрежението от последните дни.

В България има нова политическа реалност. През есента в парламента освен “жълти”, “сини” и “червени” вече ще има и “чорни”. И никой точно не знае кои са те и колко са те.

В края на юни есента изглежда предвидима. Всички знаехме, че обществото е разочаровано и отчаяно, но не радикализирано. Правителството е слабо, но безалтернативно. Опозицията чака Прага. Тази картинка вече не е вярна. Партията “Чорни” има и ресурси и желанието да предизвика правителствена криза. Чорни няма да чака Прага.

Новата групировка може да се нарича и тютюневата партия, защото приватизацията на “Булгартабак” акушира нейната поява. В разгара на сделката ДПС, КНСБ, “Подкрепа”, бизнесклуб “Възраждане”, Евгений Бакърджиев, феновете на “Левски” и други знайни и незнайни приятели на демокрацията поискаха връщането на Чорни. В рамките на дни от неясна и съмнителна фигура определени медии го превърнаха в стратегически инвеститор и благодетел на България, а единственият съмнителен купувач на “Булгартабак” се оказа Дойче банк. Самият “стратегически инвеститор” в интервю за “24 часа” сподели, че ако не получи “Булгартабак”

ще обяви война на
правителството

Това, което в началото приличаше на лобиране за една сделка, получи очертанията на опит за промяна на политиката на правителството или промяна на правителството. Офертата на Чорни наистина е най-силната оферта – той предложи да купи “Булгартабак” заедно с правителството – това или следващото. Въпросът е кой ще оценява офертите. Както в навечерието на всяка истинска криза в медиите замириса на пари. В правителството замириса на истерия. В политическата класа замириса на изгоряло, а ген. Бойко Борисов предупреди, че 5 млн. клатят властта. Самото правителство предпочете да се клати, като приеме формата на боксова круша и се направи, че не забелязва опасността.

В тази връзка възникват няколко въпроса. Първият е защо Чорни толкова иска да се върне в България, след като премиерът, президентът и службите за сигурност, а и посланици на важни за нас държави дадоха знак, че не го искат. Вторият въпрос е, защо ДПС открито взе страната на Чорни. И третият е какъв ще е отговорът на институциите (ако ги има и доколкото ги има).

Три въпроса, които имат повече от един верен отговор. Истината е, че след идването на Путин в Русия и след 11 септември различни представители на “неясния капитал” търсят родина за себе си и парите си. Те искат страна, в която специалните служби да не ги следят, правителството да им симпатизира, а адвокатите им да са в интимно-парични отношения с прокурори и съдии.

Искат да приватизират държавата, като са готови да запазят част от работните места и част от мениджърския състав. Както казва старата максима: Родината е не там, където съм купил всичко, а

там, където
съм купил всички

Но купувачът има своите проблеми. Смъртта на криминалния авторитет Антон Малевски, арестуването на Тайванчик, както и постепенното изолиране на триото Юмашев - Татяна - Дерипаска от хора на руската политика правят не само Америка и нейните съюзници, но и Русия враждебна земя за Чорни. Израел е също опасен, за да бъде родина. Така че Чорни си търси отечество, земя като една човешка длан. И по-голяма тя не му е нужна.

Втората причина, поради която Михал Симьонич обича България, е вярата му, че може да я купи. Политици от различни партии в продължение на години му дадоха основание да вярва, че единственият функционираш пазар в България е пазарът, на който се продава лоялността към държавата. Поддържането на илюзията, че правителството ще върне Чорни и Ершов, е сред най-печелившите бизнеси в България. Чорни иска да се върне. Неговите приятели искат той да инвестира пари във връщането си. И така вече две години.

Защо ДПС прие офертата на Чорни? Само Доган знае верния отговор. Но именно превръщането на ДПС от приятел на САЩ в приятел на Чорни е събитието на август.

Почвата на новата политическа сила постави

изпитание за
традиционните
партии

НДСВ и БСП са парализирани. Те виждат проблема, но не знаят как да реагират, защото между приятелите на Чорни е ДПС – коалиционен партньор в това и в едно бъдеще червено правителство. Службите в лицето на Бойко Борисов показват готовност да действат, но не получават политическа подкрепа и това ги принуждава да арестуват наркодилъри, макар че искат да арестуват големи риби. “Сините” първи биха тревога. От изявлението на Надежда Михайлова стана ясно, че СДС няма да влезе в коалиция с царя, но за тях основен противник е не правителството и даже не БСП, а партията “Чорни” и СДС не биха подкрепили вот на недоверие, който би обслужил тази сила. Именно правителството, което е готово да върне Чорни е “криминалното правителство”, за което предупреди Михайлова. Но СДС са в изолация, а и кабинетът е прекалено притеснен, за да чете внимателно декларациите на опозицията. Така че инициативата е изцяло в новата сила.

Или, с други думи, август радикално промени българската политика. Противопоставянето не е “сини” и “червени”, то не е “за” и “против” царя. Новото противоречие е на “бели” и “чорни”. Това, което засега не знаем, е кои са готови да играят “белите”
**Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За ползата от мокрите поръчки


Става дума за ползата от убийства като това на тъй нар. Филип Павлов Найденов или "малкия Фатик". Ако такава полза има, тя не е резултат от елиминирането им. По такъв начин гангстерите няма да свършат. Оказва се обаче, че мрачните етажи, стълби и лабиринти в пирамидата на мафията, в която са се сплели престъпност, власт и "бизнес", могат да бъдат осветени макар и с лъчите на джобно фенерче само при брутални и печални събития като разстрела и погребението на някой среднокалибрен мафиот. Само по такъв отвратителен повод (все пак и гангстера е човек) в "медийното пространство" изплуват имена, "връзки", приятелства, покровителства, филантропии и награждавания с ордени от които и слепеца би трябвало да прогледне и разбере света в който живее. Иначе, над тях тегне закона на омертата, въпреки гарантираните от конституцията свободи на словото и печата.
Когато застреляха синът, от изявленията на бивши и мълчанието на сегашни полицаи, началник служби и министри, се разбра, че таткото или "големият Фатик" - сириец, дошъл от Турция със семейството си в началото на 60-те години - е обслужвал живковият режим в дейности, които откъдето и да се погледнат са мафиотски. Подпомогнат от ДС, той организира каналите за контрабандна търговия на българската държава със синтетични наркотици и оръжия между близкия Изток и Западна Европа (посредством "фирми" като прословутата "Кинтекс"). За тази си дейност той е бил търсен от Интерпол, но диктатурата му е предоставила не само "политическо убежище". Тя го е снабдила и с имунитет, граничещ с неприкосновеност като го е интегрирала в службите на ДС. Освен със закрила, големият Фатик е разполагал и с баснословни суми от "непрани долари", възнаграждение за услугите, които е оказал на новата си "родина".
Чадърът на безнаказаност и охолство са били разпрострени и върху членовете на семейството, сред които е и наследилият баща си в гангстерския занаят "малък Фатик" - настоящ покойник и също "работник" в "органите" на диктатурата и ... "демокрацията".
Освен от защитата на тайната полиция, фамилията се е ползвала от благоволението и топлото приятелство на "капо ди тути капи" или Първият мафиот от тази епоха - така нар. Тато и семейството му. Още по време на неговото царуване, бащата Фатик получава орден "Кирил и Методий" I-ва степен (навярно като просветител и будител), а той от своя страна дарява 200 000 долара за "Фондация Людмила Живкова".
Демокрацията налага "преструктурирания" и на "социалистическата" мафия. Те засягат и каналджията на оръжие и наркотици - Фатик. За да се избегнат случайностите, които могат да се появят, поради новата геостратегическа обстановка и демократичните смени във върхушката на властта, още в периода на "перестройката" е даден сигнал за приватизация на външнотърговските дружества, контрабандната търговия и обслужващите я канали. Освен "свещената и неприкосновена частна собственост" на старите предприятия и "бизнеси", мафиотите организират нови - камуфлажни. Приятели и съдружници в тях стават бившият наставник и шеф на Първо Главно У-ние на ДС Любен Гоцев (в последствие м-р на външните и вътрешни работи от началната фаза на "демократичния преход") и други бивши "бойци от тихия фронт". Заедно с тях, татко Фатик създава през 1993 г. "Източно-Европейската Петролна Компания" - ООД. От този род с подобни функции и държавно участие, е и регистрираната още през 1989 г. фирма "Сунимекс" за отглеждане на... гъски и производство и експорт на гъши дроб. Най-вече на Запад (фирмата контролира 50% от износа за Франция). Нейният "бизнес офис" се настанява в сградата на бившето албанско посолство, която е откупена в последвалата "приватизация" заедно с гъшата фирма.
Далаверите продължават с пълна сила и след като Живков е слязъл от сцената - фирмата получава кредит от 50 (петдесет) милиона долара или около 500 милиона лева по тогавашния курс с постановление на коалиционния "кабинет на Надеждата" на Димитър Попов в който м-р на финансите е Иван Костов.
Кредитът, който поради лихвите нараства до 5 милиарда лева, никога не е бил погасяван. Само е "откупен" по време на соц-управлението на Виденов от друг "герой на нашето време"- Майкъл Чорни. Резултатът от тази успешна финансова операция е фалитът на две банки и обирът на вложилите парите си в тях по-дребни мошеници и наивници. Иначе бизнесът на големият Фатик процъфтяваше необезпокоявано при всичките промени във висшите правителствени сфери. В знак на благодарност той продължава "филантропската" си дейност. Дарява болницата на Чирков с модерните апаратури за да могат да бъдат лекувани миропомазаните на "европейско ниво".
Фатик-старши "спонсорира" също хора на изкуството и политици - от всички "основни политически сили". Това обяснява присъствието на погребението му през 1998 г. на множество опечалени "бележити личности" сред които Светлин Русев и... Петър Дертлиев.
"Малкият Фатик", който приживе на баща си се занимава с търговия на крадени луксозни автомобили, става пълноправен негов наследник и съдружник на "бизнеса" и "връзките" му. В ранната си младост синчето е спасено от сигурна смърт. Съдът си затваря очите пред смъртта на сгазената от автомобила му дъщеря на офицер от ДС. От този ранен период са семейните приятелства и полезните контакти, създадени от таткото, с всички нива на организираната престъпност, с хората от по-долните, средни и високи етажи на мафиотската пирамида. От тогава е и дружбата му с един друг колос на българското предприемачество - застреляният през март т.г. шеф на "МГ-корпорейшън" Илия Павлов, с когото злите езици казват, че са дебютирали в "бизнеса" с крадени коли. Малкият Фатик е негов побратим и носи бащиното име на оплакания от целият български "елит" начело с цар и социален президент, пръв и "най-инициативен предприемач". Пак от тази епоха са и деловите му отношения с разните "асове на сенчестия бизнес": полипантевци, "доктори", "макарони", пилешки и картофени магнати, "свинари", митничари, бивши и настоящи ченгета, много от които вече не са сред живите. С тези връзки се обяснява и присъствието на погребението му не само на ръководни гангстери от т.нар. силови и "застрахователни" групировки, на разни "меценати на изкуствата" като бившият борец и охранител на Живков . Боян Радев, но и на небезизвестният чекист и шеф на пресслужбата на кабинета Виденов - Красимир Райдовски, на д-р Чирков, на "самата"Жени Живкова и толкова още други... елитни българи.
Такава е част от картината, която при добро желание може да нарисува всеки, който следи черните хроники и медиите. Но тези щрихи и факти не са достатъчни, за да се възстанови пъзела и се разбере генезиса на мафията, която бе създадена върху основата на прогнилите "соц"-лагер,, СИВ, Варшавски Пакт, КГБ и неговите филиали в сателитните страни. С тях не можем да опишем мутацията и диктатурата номенклатурата с техните "дипломати", полицаи и доносници и превръщането им в "демокрация" и "политически елит", нито трансформацията на държавнокапиталистическите предприятия, банки и търговия (в това число "транзитната") във "функциониращата пазарна икономика", а на номенклатурчиците и чекистите в "честни частници" и милиардери и тяхното срастване с използваните и употребявани за всякакви кални дела "опозиционни лидери", медийни манипулатори, "културни дейци и творци", настоящи криминални престъпници и бивши спортисти, борци и щангисти...
Резултатът от тази криминална "революция" беше овладяването на всички структури на политиката и стопанството, на всички сфери и етажи на "новия" живот на мафиотите. Схващана в такива, отиващи отвъд популярните представи, всепроникващи мащаби, мафията не е само българско явление. Затова, ако се ограничим само със спорадично появяващите се домашни факти вследствие поредното убийство на някой от нейните подставени, "фасадни" или нарочени лица, рискуваме да ни убягнат от вниманието или да не проумеем смисъла на регулярните посещения и срещи на такива видни "съветски" чекисти като Примаков с премиера, "социалния" президент и "ново-левия" Станишев или с видната дизайнерка и "народна" представителка Жени Живкова; И да не вникнем в глобалния характер на организираната престъпност. А ако не разберем тези "явления" и взаимната им връзка, още по-малко ще сме в състояние да предприемем лечение на болното от "множествена склероза" българско общество.
Цялостната картина обаче и още повече мерките за ликвидиране на мафията са невъзможни без отваряне на архивните и оперативни "досиета" на бившите ДС и наследилите я "демократични служби" и разследване на упоменатите и неупоменати герои на "прехода" и "реформите", ползващи се и днес с имунитет и безнаказаност, поради парите и "връзките" - собствени или на бащите и дедите им. Но за провеждането на подобна операция са необходими поне две предварителни условия:
1) Неутрализиране на щатната и нещатна агентура на "бившата" ДС и обезвреждането на помагачите и от "демократичните" служби, институции и власти.
2) Конфискация на собствеността, парите богатствата и имуществата на всички "честно" или "законно" забогатели собственици на холдинги, банки, вносни-износни компании, каналджии и герои на "сенчестия бизнес" от преди и след 10.11.1989 г.
Очевидно, справянето с мафията означава ни повече, ни по-малко справяне с ДЪРЖАВАТА и КАПИТАЛИЗМА във всичките им форми - диктаторски или демократични, държавни или частни.
Останалото е илюзия или измама!

"СВОБОДНА МИСЪЛ"
Септември 2003 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

16 декември 2003 17:25

Социалистическата държава създаде мафията

Строго охранявани тайни, за които всички се досещат

Гатанката на Татяна Дончева и един ключ за разгадаване

Отпечатано в "Седем"


Българската приказка за пътя към висшето общество е типова. Ето един от няколкото плутовски шаблона: Лицето Х започва кариерата си в МВР, оглавява Шести отдел на бившата Държавна сигурност. През 90-те години постъпва в “Мултигруп”, участва в управлението на редица фирми и създава собствени. Това е цитат от рубриката “Българските милионери” в последното издание на седмичник, който представя най-успелите политици, бизнесмени, спортисти и др. А конкретното лице се нарича Димитър Иванов, собственик на над 1 млн. декларирани лева за годината според проучване на вестника. Иванов е смятан за монополист на пазара за разпространение на печатни издания, участва в над 20 фирми, основател е на “Арес холдинг” за търговия с горива. Тъкмо търговията с горива по време на ембаргото в Югославия през 1992-1993 се счита и за времето на голямото първоначално натрупване на капитали. Каналите за оръжие, наркотици и стоки с двойно предназначение са кръвоносната система на престъпния бизнес. Те функционират добре при слаба власт и винаги в сътрудничество с нея. Приказката, че комунистическата държава се била справила с престъпността, е обикновен фалшификат. Защото самата държава беше мафията. Каналите и схемите, функционирали тогава, се използват и днес. Това сега наричаме престъпен бизнес. По традиция от ония времена, той винаги се развива с протекция от висши държавни чиновници. Нека не говорим за корупция, ако старателно прескачаме тази – създадена и отгледана от ДС и нейния бизнеселит.

Последните тътени от подземния свят, предупрежденията на американския, британския и френския посланик очевидно не стреснаха управляващите. Пред публиката лъсна снимката на българската държава – такава, каквато е. Извън докладите на Петканов, въпреки мънкането и криенето на премиера Сакскобургготски.

Стана ясно, че на върха на новите групировки стоят ръководни служители на МВР. Министър Георги Петканов не отрече това, само дето избегна основния въпрос – след като това е било известно, какви мерки е взело министерството, за да пресече порочната връзка. Всъщност той отговори индиректно – никакви.

Стана ясно също така, че сме свидетели на познати от близкото минало войни за преразпределение на територии между старите и нововъзникнали групировки. Онези снимки от яхтата в Монако добре илюстрират тази ситуация. След като се разбра какво е заснел безименният фотограф, един независим депутат, запознат с делата на персонажите, коментира така явлението игра на карти между финансов министър, шеф на фирмата-перачница “Амигос” и депутат от Новото време:

“Черепа май има голям проблем с кеша.”

За да обясним загадъчните слова, ще се върнем малко назад. Според информирани източници, финансово “Амигос” е създадена от Васил Божков-Черепа, участие в перачницата имал и Доктора. След разработката на НСС “Портфолио” през 1999, с което финансово-брокерската къща е разбита и са арестувани 18 човека. “Амигос” вече е под наблюдение и не може да се използва за целите на перачите. Но ето, идва Новото време и Петър Петров, шефът на фирмата, очевидно е намерил протекции във властта. На онези снимки до картоиграчите съвсем наблизо се е експонирал Доктора. Черепа е извън кадър, но като един от спонсорите на нововремието и вероятен съдружник на Петров може да се допусне, че дърпа конците на геймърите. По негово предложение министър Велчев назначи фамозния Георги Петров за шеф на Комисията по хазарта, а депутатите, още невлезли в парламента, набързо спретнаха закон за облекчаване на едрия хазартен бизнес. И още един детайл от пейзажа: Георги Георгиев, бивш секретар на МВР, отива да работи в “Амигос”, поканен вероятно не заради черните си очи, а за услуги, които е вършел в качеството си на полицейски служител. Миналата година загива в кола “Тико” на бул. “Тодор Александров”. Говори се за покушение, но само се говори.

Всъщност връзките между силовите служби и каналите не са от вчера. Опити да се активират са правени и по времето на Богомил Бонев по лично негова инициатива. Присъствали на една от първите оперативки на МВР през 1997 свидетелстват, че той попитал: “Момчета, какво ще кажете да възобновим скрития транзит, за да подкрепим финансово държавата след опустошението на Виденов.” Друг от присъстващите го подкрепил с примери от практиката на унгарските служби. Това обаче не минало. Но идеята си имала последователи в МВР, твърдят запознати. Дали Бонев въпреки всичко не е пробвал тази възможност, знаят малцина.

Най-организираната форма на контрабанда е “контролираната доставка”

На митницата чакат коли за проверка. Без излишни церемонии обаче те се пропускат. Паролата е “Карамба”. Сигналът е подаден от чужда служба с цел да се проследи докрай. Когато влиза в България като крайна спирка, стоката се подменя и се заплаща с част от наркотика. Тази фигура на контролирана доставка е най-организираната форма на контрабанда. Контролираната доставка не може да бъде осъществена без участие на органи на МВР и митническите служби.
Началото на държавната контрабанда е едно постановление на МС от 1974, регламентиращо скрития транзит, с легалната цел уж да бъдат проследени каналите. Връзката на нашите държавни каналджии по линия на “скрит транзит” е била с турската мафия. Фиксирането на параметрите на стоката в контролираната доставка се прави с подпис на прокурор. Той би трябвало да е наясно каква е съдбата на пратката и кои са диспечерите на парите.
Ако е вярна версията, разпространявана от анализатори, че зачестилите убийства са за преразпределение на наркоканали, можем да считаме, че старите схеми за властово подсигуряване на каналите е била в ход.

Ситуацията днес много напомня времето на Беров
с вътрешен министър Виктор Михайлов. Защото генезисът и на двете правителства е един и същ. Те бяха генерирани от групировките и обезпечени политически от бивши служители на ДС, повечето кадри на БСП, както и от ръководството на ДПС, което отговаря и на първото условие. Определен кръг началници на службите и МВР само сменят местата си, но никога не напускат порочната верига. Част от тях и сега са в обращение. Зам.-директор на НСС е Николай Методиев. Според Петканов той е бил само едно лейтенантче през 1988. Но може би не е за пропускане фактът, че неговият тъст е бил шеф на Свиленградската митница 12 години и офицер от Второ главно управление на ДС.
Т. нар. наркоканал и в съвременните условия не се използва само за прекарване на наркотици, твърдят запознати. Най-често обезпечаването му се прави с китайски стоки, които ако бъдат заловени, минават по леката диагноза “митническа измама”, а не по тежката - контрабанда, когато пратката е оръжие, наркотици, крадени коли. Спецове твърдят, че нямаме нито един случай на разкрита крупна контрабанда по наша информация.
Връзката между бивши ченгета и босове на групировки е видима и с просто око.

Кой беше използван като мюре за задържането на Карамански
по ембарговите времена през 1993? Същият Иван Чобанов, издигнат от министър Петканов за шеф на НСС заради “висок професионализъм”, тогава е бил секретар на МВР. Само че задържането на Карамански е имало друга цел, тогава течеше битката кой да контролира бизнеса с ембаргово гориво. През лятото на 1994 бе направен опит да бъде взривена колата на Васил Божков-Черепа, малко известен на широката публика. Изгряваше звездата на шефа на “Мултигруп” Илия Павлов, текат пазарлъци с властта. Зад Павлов стояха служители на НСС и МВР.

Един ден се обаждат на Карамански да отиде в МВР, като стръвта на въдичката е проста - трябвало да разпределят квотите за износа на горива. И той се хванал. Защото изглежда било твърде обичайна практика в държавната институция да се договарят квоти по сенчест бизнес и защото е вярвал на Чобанов. Знаменитата реплика на МВР-служителя при задържането била: “Извинявай, брато, ама се налага да те задържа.” Сигурно му е спестил подробности кой е наследникът му. Днес и двамата бизнесмени са покойници. Някои свързват предложението да се легализира еднократната доза наркотици с битката за каналите. Има логика! Остава само да си припомним кой беше инициаторът.

Не е изключено също така поради предстоящото ни приемане в НАТО и по-късно и в ЕС, да се прекрояват по новому каналите на дрога и да се прехвърля депото на наркотиците на по-скришно място. Какво са си казали на прословутата среща в Солун преди няколко месеца Доктора, Самоковеца, Илиенски и Маджо? Защо съперници в бизнеса ще седнат на една маса, ако не да се договорят за нещо? Какво толкова им е пречел Бойко Борисов, та се чу, че са искали да му видят сметката? Малко по-късно Самоковеца е застрелян, а Илиенски изчезва. Говори се, че последният е предупреден какво се готви. Вероятно от онези, които използват СРС за борба с престъпността или за чадър над свои хора в нея. Информацията може да послужи и в двата случая, зависи кой я притежава.

Как да тълкуваме думите на Дончева
Депутатката от БСП Татяна Дончева намекна в няколко медийни изяви миналата седмица, че съпруги на магистрати стояли зад т. нар. обезпечителни мерки по граждански дела, но така и не стана ясно какво означава това и как се вписва в темата за престъпността. А би било твърде интересно за широката публика, която няма чест да познава изтънко теорията и практиката на българското право. Още по-малко как те се употребяват. А Татяна Дончева е правист, била е прокурор, сега е депутат и със сигурност знае неща, недостъпни за средния българин. Въпреки че министър Петканов в типичния си майтапчийски стил скастри от парламентарната трибуна бившата си студентка, че е пропуснала някои от лекциите му, та затова й е трудно да приеме успехите на МВР в битката с престъпността. И все пак нека погледнем какво се крие зад гатанката на Дончева за тези “обезпечителни мерки”. С уговорката, че тя може да е имала и нещо друго предвид.

Преведено на обикновен език, обезпечителни мерки се прилагали, когато например се завеждат искове по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за нещо си. Това “нещо си” може да е клевета, уронване на доброто име или друго нещо. Важното е, че ищецът иска някакво парично обезщетение, за предпочитане по-голямо. Условието значи е ответникът да е бизнесмен и да притежава съответното имущество, което съдът да поиска да запорира, докато тече производството. А то може да тече до края на света или поне докато бизнесът на човека почне да върви по нанадолнището. Но има един изход от ситуацията – нещастникът, попаднал в клопка, да си плати извън съда по договорка, за да се отблокира запорираното. Чудна игра с правото, но законна отвсякъде. Само не и отвътре.

В храма на Темида се говори по кьошетата, че съпругата на председателя на Софийския градски съд Емил Марков водела такива дела, а пък съпругът й разпределял самите дела между съдиите. Един известен правист, до когото се допитахме за потвърждение на информацията, страшно се възмути: “Защо Дончева сега разлайва кучетата, вие не си ли задавате тези въпроси? Сега ли разбра тя тези неща?” Но не отрече “тези неща” да са верни. А защо “Дончева точно сега разлайва кучетата” е друга тема. Само ще напомним, че Софийският градски съд нашумя през май т. г. с решението си, което отмени заповедта на Националната служба “Сигурност” от август 2000 за изгонването на Майкъл Чорни от България. Така българският съд създаде прецедент, който се произнесе по жалба две години и девет месеца след подаването й, и то въпреки разпоредбите на закона, който не позволява да се обжалва пред съда забрана, свързана с националната сигурност. Самият Емил Марков пък се прочу лично с изявлението си по този повод, че съдебното решение за Чорни заедно с мотивите било “класифицирана информация” и по тази причина не било оповестено, тъй като представлявало част от секретното дело. Около твърдението на Марков се вдигна шум, но той не си посипа главата с пепел. Въпреки че нямаше как да отрече, че секретни могат да бъдат само материали по делото (например данни от СРС и пр.), но не и крайният съдебен акт, който по принцип е публичен.

Много е вероятно г-н Марков да го е направил от добро сърце, а не заради някакви предполагаеми облаги. Освен това наскоро стана известно, че Чорни има навика да дава парите си на онези, които го гонят, както и да подминава истинските си благодетели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите