История на силовите групировки в България / Горещи теми / Престъпност

Мирис на петрол в битката между подземните босове
Фатик, Самоковеца и Поли Пантев били връзката с международната мафия
[ 2004-08-19 ] Фани ЧОДЖУМОВА

Поли Пантев бе погребан в луксозен бял ковчег с ритуали, усвоени от Коза ностра. Снимки архив "Новинар"

Филип Найденов - Фатик (на малката снимка) бе убит в мерцедеса си посред бял ден в центъра на София.

Битките между босовете на подземния свят през последните години са заради контрабандата на горива, а не заради контрол над наркоканалите. Това са разкрили разследващите, които работят по делата за поръчковите убийства. Наркопарите са прашинка в сравнение с милиардите, които носи контрабандата на петрол, твърдят следователи. Видимата част от подземния бизнес винаги са наркотиците, но същинската далавера е в

черното злато, което може да се прекара

без проблем през всяка граница, стига да си платил на когото трябва, категорични са те. Петролната мафия е тази, която върти света, а не наркобароните, казва антимафиот, който разследва каналите на горивото у нас и техните притежатели. От прекарания през границите "екстази" можеш да живееш охолно, да обикаляш света, но не можеш да имаш всичко, което пожелаеш, допълва антимафиотът. Търговията със синтетичен наркотик била кокошкарско занимание в сравнение с печалбата от танкерите с гориво.
От всичките показни убийства, станали през последните години, първо взривяването на бившия съдружник на СИК Стоил Славов и тримата му гардове в асансьора на сградата на "Бул инс" на 19 януари т.г. посочило

връзката на показните убийства

с черното злато. Славов, който бил дистрибутор на горива, е нарушил правилата и затова е бил премахнат, твърдят разследващите. За Славов се знае, че е имал общ бизнес с почти всички босове от бившата СИК. Освен участие в 17 големи фирми, той е притежавал корабна агенция "Интершип" и е бил съсобственик на дружеството "Интерпетролиум" заедно с Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо и собственика на футболния клуб "Славия" Венци Стефанов. Точно това дружество е сред 100-те най-печеливши фирми у нас. Славов затънал с над 100 млн. долара към дистрибутори, които го преследвали, за да им даде полагащата им се валута. Нишката започнала да се разплита именно с това убийство, когато разследващите се добрали до счетоводните книги на петролните фирми на Славов. Компютърни специалисти успели да разчетат кодовете в книжата, зад които се криели неиздължените суми. Връзката на Славов с Филип Найденов-Фатик пък била другата линия, която навързала едно след друго почти всички показни убийства. Един от най-богатите българи - Фатик, бе застрелян в центъра на София посред бял ден на 20 август миналата година в лимузината си "Мерцедес" S 600 на път за делова среща.
Славов бе погребан на десетина метра от гроба на Фатик в Боянските гробища.

Фатик бил "бащата" на петролната мафия у нас

Той посочил "правилния" път на Славов, на Поли Пантев и на още ред други, жертвали живота си в битката за черното злато. Фатик дал каналите, готовата схема на фирмите и връзките с големите международни контрабандисти на петрол. Нищо в биографията му на бизнесмен не го свързвало с този вид контрабанда, но Филип Найденов бил първата връзка на българите с руската мафия в този бранш. Когато били осъществени първите контакти с чужденците, Филип се оттеглил в сянка и оставил родните босове сами да се оправят. Там била и грешката му, защото разчитал на честните им бизнесменски отношения. Те обаче се издънили, като завличали с валута партньорите си в чужбина. Макар у нас да влизали без проблем, танкерите с гориво се следели през другите граници. Сигналите за контрабанда зачестили в началото на 2001 г. Оттогава датират и сериозните разработки на българските "бизнесмени" в този бранш, които вече били натрупали богатство от контрабандата на гориво за Сърбия в ембарговия период. Най-видните "връзки" на международната и българската мафия обаче вече не били между живите.

Пръв в международната битка за петрола паднал Поли Пантев

Той бе застрелян показно пред очите на приятелката му Петя на 9 март 2001 г. в момент, докато се регистрирали на рецепцията в хотел "Сонеста" на остров Аруба. Зад наказателната акция заради неиздължена сума нарковалута зад това убийство прозира петрол, твърдят антимафиоти, работили по поръчковите убийства. Те свързват Пантев с Фатик и бизнеса на Стоил Славов. Със Славов обаче Пантев работил кратко и не бил особено полезен като парламентьор на българина за голямото международно семейство на трафиканти на гориво. Възможно е те да са получили информация за нечестната игра на Поли като наркобарон, твърдят разследващите. Това те не можели да простят в петролния бизнес. С убийството на Поли босовете предупредили българските си партньори, че

играта е груба и не търпи дребосъци

Другата връзка в този вид бизнес бил Косьо Самоковеца. Той бе застрелян на площад "Дам" в Амстердам в края на миналата година. При стрелбата пострада манекенката Цеца Красимирова. Самоковеца е контролирал бизнеса от Лондон, смятат следователите. Зад кухите консултантски фирми на производителя на картофи те открили връзки с петролния хайлайф на международните мутри. Димитров е бил стимулиран в този бизнес пак от Фатик. Самоковеца, който бил наглед просто момче, показал изключителна комбинативност и затова се задържал в бранша много повече от Поли Пантев. Засега за посредник в убийството на Самоковеца е заподозрян Йосиф Йосифов-Йоско. Той обаче е известен в средите си като прошляк, макар да живее нашироко и да има даже пума в къщата си в Сливен. Дори и слон да си довлече, Йоско ще си остане на нивото от мутренския период, казват от обкръжението му.
Иван Тодоров-Доктора, който оцеля, след като бе взривен в колата си на бул. "Цариградско шосе" миналата година, също има бизнес в Лондон. Според следователите и той е връзка с черния пазар на петрол.
мнения за материала (1)| вашето мнение

http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTM3NTszNQ==

Kato se znae za kontrabandata o[te ot ugoembargoto tova ne e tolkova senzacionna novina. No pone vijdate koi sa igrachite.

===========================
ХЪРВАТСКАТА БАНДА РАБОТЕЛА ЗА БАЙ МИЛЕ
Част от разбитата хърватска банда е работела при убития наскоро Милчо Бонев-Бай Миле. Групата е била във връзки и с топмафиота Сретен Йосич. Внедрен сред убийците агент от Загреб помогнал за разкриването на бандата.
Агент под прикритие, внедрен от хърватските служби в София, помага на нашите спецченгета да разкрият наемниците от Загреб. На 5 септември българската полиция огласи 12-те имена на хърватите като изпълнители на най-шумните разстрели на силови босове напоследък. За четирима от тях - Бранко Боянович, Иван Мозе, Здравко Саголя и Роберт Матанич, МВР знае, че са работели за Милчо Бонев-Бай Миле.
Роберт Матанич е тотално анонимна фигура в престъпния свят в Хърватска и Сърбия. Дори опитни полицаи не са чу-вали за него, твърдят от Загреб. Един от бандата е бил къртица.
Още преди 2-3 месеца полицията от Загреб предупреждава МВР за своя агент в бандата. Така се разплитат убийствата на Димитър Христов-Митко Малкия, застрелян пред кафе "Арт Деко", и на Милчо Бонев-Бай Миле в ресторанта на хотел "Славия". Открит е и ключът към серия разстрели на наши силови босове в последно време. Всички падат мъртви във война за дрога. Мистерията около екстрадирането на Сретен Иосич е на път да се разбули най-сетне. Смята се, че е поръчал ликвидирането на Бай Миле. Преди две години Милчо Бонев е гарантирал на Сретен, че няма да го екстрадират от България. Не му е обещал да го освободи от затвора. Само че няма да бъде изпратен в Холандия.
Милчо Бонев се опитва да добира с високопоставените си връзки в прокуратурата и полицията. Натискът от холандска страна и от полицията се оказва по-силен. Сретен заминава в затвора.
Оттам поръчва убийството на Бай Миле чрез хърватския мафиот Умберто Печич. Той е известно име в международния наркотрафик. Сретен се запознава с него преди години в шведски затвор, разкри пред "168 часа" източник от спецслужбите в Загреб. По полицейски данни чрез Печич Сретен поръчва разстрела на Бай Миле.
Заподозрени са хърватите, които доскоро работят за Милчо Бонев. Още се изяснява как са били мотивирани да ликвидират своя доскорошен покровител. Проверява се дали Бай Миле лично не е засегнал интересите на хърватите. Зад поръчката финансово стои Сретен Йосич, твърди полицейски източник на "168 часа".Наркоструктурата на Бай Миле
Нашумялата сърбохърватска групировка с българско участие от години се бори за наркотрафика в Балканския регион. У нас тя се върти около Милчо Бонев-Бай Миле. И четиримата сега издирвани хървати са край него до последно, твърдят полицейски източници.
В началото на създаването си групировката е лице на най-известните представители на сръбски кланове у нас. Това са Сретен Йосич, покойният Бранислав Лаинович-Дуги и племенникът му от Загреб Роберт Шкарица-Роби, застрелян миналата година в София. Най-ярката фигура е екстрадираният от България миналото лято сърбин Ненад Миленкович. Той е представител на Земунския клан. Издирват го с червена бюлетина от Интерпол. Негов ятак у нас е отново Бай Миле.
Сърбохърватската групировка се опитва да се намести в трафика на амфетамини към Близкия изток и да запълни опразнения хероинов пазар след операция "Сабя". Особен интерес проявяват към лабораториите за синтетични опиати и каналите за износа в Западна Европа и Близкия изток, главно в Сирия. Също така трафикират хероин и кокаин за Сърбия, Гърция и Европа. Бори се за лидерство в наркобизнеса и в България, предупреди пръв "168 часа".
В битката за контрола върху амфетаминовите канали стават дузина убийства и бомбени атентати.Първи войни
Около 2002 г. нашите групи-ровки започват борба за надмощие в производството и трафика на синтетична дрога. По това време амфетамините са вече хит. До този момент босовете са араби, които продават синтетичната стока в Близкия изток. До миналата година доайен е Филип Найденов-Фатик. Покрай него към лидерска позиция поглежда и семейният му приятел Стоил Славов. Той и Бай Миле се опитват да свържат сърбохърватската с кюрдската групировка на Фатик. Междувременно много български криминални структури също надигат глави и се ориентират към хитовия амфетамин. Три лагера влизат във война.
Бай Миле и неговите хърватски приятели разчистват конкурентите. Падат една след друга ключови фигури, стъпили върху амфетамини, хероин и кокаин. Само в една вечер - на 23 януари 2003 г. в София са застреляни двама конкуренти на хърватите. Убити са Румен Яневски и сириецът Омар Нану. Килърите използват два автомата "Калашников", стрелят в движение, изчезват и палят колата си в близкия кв. "Бъкстон". Ударната група действа по поръчка на бай Миле, установява непосредствено след разстрелите МВР.Жертви от другата страна.
Първият лидер от сърбохърватската група, който пада мъртъв, е Роберт Шкарица от разбития Земунски клан. На 3 юни е прострелян с 3 куршума в гърба.
Три месеца по-късно е арестуван Ненад Миленкович, също близък до Бай Миле. При задържането му впечатлява, че от Белград бързат да си го приберат за процеса на Земунския клан. Нашите служби обаче следват стандартната процедура и той остава в България още няколко месеца.
Ненад се издирва от Интерпол за организиране на убийства, притежаване на наркотици и на незаконно оръжие. Хора от подземния свят допускат, че не е изключено групировката около Фатик да го е "подложила" на МВР. "В тези нарко "интернационали" приятелството и партньорството са привидни. Никога не знаеш кой на кого крои шапка и пред коя служба долага сведения. Всички са се уплели в интриги. Завиждат си и се мразят като селски роднини. Затова и в показните убийства трябва да се търси"помощ от приятел"- коментира спецполицай.Малко след шумния арест на Ненад е застрелян Филип Найденов-Фатик.
Малко преди смъртта си Фатик, заедно със Стоил Славов, преговаря в Загреб с високопоставен служител от дипломатическа мисия. Споразумяват се за огромна сделка амфетамини за Близкия изток.
По-късно хърватската следа става една от основните версии на МВР за разстрела на Фатик на 19 август 2003 година. Той е премахнат, а полицията засича телефонни разговори между Стоил Славов и бандата на Шаки, който бе убит само година по-късно. И до ден днешен остава въпросът защо Стоил е поддържал тесни контакти с Шаки, след като е пръв приятел на Филип Найденов? За групата на Шаки МВР има доказателства, че е ликвидирала Фатик.
Основна версия за разстрела -отказът на Филип Найденов да допусне други равностойни играчи в кюрдско-арабските си канали. Предполага се, че за това са активирани хърватската групировка и бандата на Шаки. Очевидно в един момент двамата приятели - Фатик и Стоил, имат различни интереси. По оперативни данни Славов завзема нишата на Фатик след смъртта му."
Всичко минава през него - казва високопоставен източник от спецслужбите. - В краткия вакуум между апогея и взрива в асансьора в сградата на СИК Стоил става един от най-мощните босове. Заема нишата на убития Косьо Самоковеца и на изчезналия Мето Методиев-Илиенски. Той контролира и групата на Бай Миле."
Със Стоилов работи и сърбохърватската група. Партнира му и Йосиф Йосифов, който нашумя покрай разстрела на Самоковеца. Оказва се, че Йосиф и Стоил имат обща фирма в Бургас за търговия с петрол. По данни на спецслужбите тя е параван, зад който плуват танкери с мазут и наркотици. По-късно е премахнат и Стоил. Водеща версия - възмездие от чужда групировка, дългогодишен контрагент на Фатик.
Наследник на Фатик и до момента не е излъчен, но чужденци продължават да управляват неговия печеливш бизнес със синтетика и "златните канали"от времето на "Кинтекс". Мястото на взривения Славов в петрола заема бивш световен шампион по борба.
Сърбохърватските приятели на Бай Миле продължават да работят. Зареждат с наркотици Сърбия, Хърватска. Имат бизнес и в Турция.Наркотрилър МВР приписва на сърбохърватската групировка и убийството на Евгени Стефанов-Женята. Той е застрелян през ноември м.г. пред фитнес клуб "Ситняково". Заподозрян от МВР, че е сред тези, които имат интерес от премахването на Фатик. Борил се за неговата ниша.
Женята е сред старите играчи в амфетамините и хероина. Бивша дясна ръка на покойния сикаджия Поли Пантев. След убийството на Евгени Стефанов е намерен пълнител от "Мини еуропео", 9 мм. Той е хърватски вариант на израелските картечни пистолети "Узи". Заподозрени за разстрела са хората от Загреб.
В края на миналата година са убити и Николай Зарев-Данкина и Николай Петров-Колята. Те не са от ранга на Женята, но са били негови "момчета". Край труповете им е открито хърватско оръжие. Данкина е разстрелян на 13 ноември в ж.к. "Надежда". Полицаите преброяват 24 гилзи от "Мини еуропео".
Оръжието е само един от белезите, които показват хърватското настъпление. Полицията разполага и с други оперативни данни, които подкрепят версията за агресивно отмъщение на хърватите. Бай Миле и Евгени Стефанов-Женята имат стара вражда
Тя се поражда около разстрела на Поли Пантев. Женята е убеден, че Бай Миле е предал на Сретен Йосич неговия дългогодишен приятел заради изчезналите 600 кг кокаин. Именно затова се подозира, че Бай Миле праща хърватите да елиминират Евгени Стефанов, който иска да стане новият доайен в амфетамините.
В същата интрига смъртта намира и Бранимир Григоров-Бранко. Той е кум на известния сика-джийски бос Младен Михалев-Маджо и силов изпълнител на Бай Миле и Стоил Славов.Разстрелян е край ресторант "Водопада" през юни тази година. Подозират го, че заедно с хърватите е изпълнил докрай присъдите над Женята и други паднали около него. Убийството на Бранко е ответен удар.
След серията убийства част от СИК се подсилва, като се сближава с лидери от БИС. Маджо се съюзява с Георги Илиев, твърди висш служител на МВР. Завръзка
На 4 юни маскирани като свещеници убийци застрелват Димитър Христов-Митко Малкия. Той е дясна ръка на Златко Баретата, който по това време е в конфликт с ВИС. Заедно с Митко Малкия падат убити и двамата му гардове. Още тогава се появяват агентурни сведения, че Бай Миле и негови изпълнители са замесени в тази стрелба. Така или иначе, разследването души по хърватска следа.
Но още по-масова касапница предстои. На 30 юли в ресторант-градина "Славия" са убити Бай Миле и шестима от неговите охра-нители. Никой от работещите до момента за него хървати не е до него в ресторанта. Бай Миле е убит, а зад разстрела му изплува сянката на Сретен Йосич и неговия довереник Умберто Печич. Хърватският агент, внедрен при Бай Миле, осветява групата. Предполага се, че хърватите са били с полицейски униформи по време на разстрелите. С тях е имало и отлично обучени българи.Убийството на Милчо Бонев затваря тъмна страница от историята на икономическите и силови групировки. По времето на сините правителства Бай Миле, близък до Славчо Христов, е ползван за мокри поръчки. Повечето днес са забравени. Бай Миле е свидетел на неща, за които могат да го убият и свои, и чужди.Мрежа под прикритие
След разстрела на Милчо Бонев полицията по агентурни и други оперативни данни стига до дома на Анатоли Мънков-Плъха в Плевен. Вписват го в същата група. В дома му са намерени три хърватски паспорта. На един от тях е залепена снимката на Георги Рандев-Пъпката под измислено хърватско име.
Той е задържан за разпит и освободен. Полицията не намира доказателства, че има връзка с разстрела на Бай Миле. Пъпката е ловък крадец от апартаменти.
След като излиза на свобода, от апартамент в столицата изчезва лаптоп. На него са снимките на хърватската група в екшън пози с пистолети
Твърди се, че лаптопът е изнесен от Пъпката. Попада в полицията. На 5 септември крадецът е разстрелян пред дома си в "Младост". Още същия ден СДВР оповестява имената на 12-те хървати, които се издирват за опасни престъпления.
Оказва се, че двама от групата са под наблюдение още след масовия разстрел на Бай Миле и гардовете му.
На 17 август патрул спира кола. От СДВР твърдят, че проверката е рутинна. В колата са Красимир Станчев-Легионера и Бранко Воянович. Станчев е бил бодигард на Бай Миле. Преди това 4 години школува в чуждестранния легион.
Пред полицаите Легионера вади пистолет. Бяга и до момента го издирват. Арестуват хърватина Воянович. В сградата на СДВР Воянович е вързан с белезници. При разпитите му показват снимките от лаптопа. Твърди, че са правени на майтап. Оръжието било детско. Воянович бяга от сградата на СДВР при неясни обстоятелства. Твърди се, че сам отключил белезниците си.
в. 168 часа, стр. 1, 3, 4-5

===================

Плашила за наивници
2001-03-15 13:12:19+02
Разчистват ли сметки мафиотите ни? Убийството на Поли Пантев в далечната Аруба отново изостри обикновеното внимание към проблема. Интересен за публиката е въпросът кои са същинските босове? Най-достъпно е за такива да се сочат висшестоящи в йерархията на вече разформированите империи на силовото застраховане ВИС и СИК. Така е поне безопасно, защото компаниите май са нещо като черупки, напуснати от обитателите си. Бандитите може би не искаха повече да рискуват живота си и преляха част от парите си в легален бизнес. Други – в нощни заведения, проституция, хазарт, търговска контрабанда и т. н. На бойното поле с бухалката останаха само вярващите в късмета си. И те обаче гравитират и мигрират, събират се за определени операции и пак се разделят. ВИС и СИК се превърнаха повече в спомен от миналото и плашила за несведущи. Езикови калъпи, неказващи нищо. Но има и други. Първо – по-малките и локалните. „Империал“, Клуб „777“, ТИМ, бивши барети. „Седмєците“ и Карамански се разцепваха и избиваха. Между групировките имаше и топли връзки и буфери като Румен Пашата. Клановете се разпадаха и части от тях поемаха към нови центрове.
Разстрелът на Пантев показа и че престъпността ни вече се е вързала с международната, че не признава граници и големи разстояния. Случайно ли е тогава, че повечето от групировките ни се бяха главили на работа при по-големия брат, вече световен феномен – руската мафия. Всеки навярно се е замислял: могат ли тези момчета-спортисти (борците са смятани за най-глупавите) – да са обединяващите личности в престъпните империи или дори ключовите фигури? Едва ли. Някои стоят зад плашилата, движат ги, получават ролята на мозъците над разделилата се на отбори и лашкана насам-натам армия от силови играчи. Много по-вероятно е това да са бивши висши полицаи и разузнавачи от отделните управления, боравещи със съвременни методи, с познанства в чужбина и вклинили се в трайно изградените международни канали. Те, а не борците, са преминали специални школи на обучение, те обогатиха и дори оглавиха организираната престъпност със странното оправдание, че сме бедна държава, а все някъде трябва да приложат уменията си. Затова сигурно им е необходимо честото повтаряне на ВИС и СИК. За отвличане на вниманието от „полицейските“ частни фирми с главорези и изнудвачи подръка, но професионално усъвършенствани докрай, а не с момчета за поръчки от спортния занаят, тоест аматьори. На върха на пирамидата стоят не борци, щангисти или каратисти, превърнати на моменти в пушечно месо, а о.з. генерали.#

http://www.digsys.bg/bgnews/show_story.html?issue=236449504&media=1523776&class=2414656&story=236449728

========================
Неизвестни стреляха по Георги Пехливанов от засада

Гърмяха с гранатомет по "наследника" на Поли Пантев

Мястото на инцидента бе отцепено от полицаи повече от 4 часа. Оперативните работни разследваха основно храсталаците около тунела под алея "Яворов", откъдето се предполага, че е стреляно с гранатомета.

Снимка: Радила Радилова

Висшият сикаджия се скрил след гърмежите в бастион на ВИС

Екип на в. "Сега"

Минаващият за един от най-доверените хора на убития тази година на о. Аруба Поли Пантев - Георги Пехливанов, бе обстрелван неуспешно вчера с гранатомет край столичния басейн "Мария-Луиза". От пресцентъра на МВР потвърдиха официално информацията за стрелбата, но отказаха да назоват каквито и да е имена, включително и на жертвата.
Така атентатите с гранатомет срещу водещи фигури на бившата силова групировка СИК станаха два. Миналата година с гранатомет бе гърмян безуспешно и самият Поли Пантев. Последният по-късно бе разстрелян на карибския остров Аруба. Инцидентът с Пехливанов вчера е станал около 11 часа сутринта в района на тунела под алея "Яворов", водещ до басейна. "Чухме два оглушителни гърмежа, много силни, като при взрив на кола", разказаха работещи в разположената наблизо обсерватория. Според официалното съобщение на МВР изстрелът е бил един. Служители на басейна, пожелали анонимност, твърдят, че в района са се преследвали две коли. Те обаче не можаха да опишат какви са били автомобилите.
Пехливанов и хората му са потърсили убежище в комплекса на басейна, разказаха клиенти на къпалнята. Те били 3-4 души, които полицията по-късно извела. Не е ясно какво е станало с автомобила на Пехливанов. Колата с преследвачите е изчезнала, твърдят клиенти на къпалнята.
Басейнът "Мария-Луиза" се стопанисва от Дани-Графа, считан за дясната ръка на боса на "ВАИ холдинг" Георги Илиев.
По Пехливанов е стреляно най-вероятно от храстите непосредствено на изхода от тунела, а не от автомобил, твърдят източници, запознати с разследването. Преследващата кола е използвана, за да притиска отзад шофьора на Пехливанов.
Районът на инцидента бе отцепен от полицията повече от 4 часа. Оперативните работници оглеждаха основно мястото непосредствено вляво и пред тунела. Те използваха големи пликове, което според специалисти означава, че откритите веществени доказателства не са гилзи и между колите не е имало престрелка. За огледа бе доведено и полицейско куче.
Приликата между стрелбата срещу Пантев и тази срещу Пехливанов е и в това, че изпълнението изглежда аматьорско и някак показно неуспешно.
Георги Пехливанов се счита за един от най-доверените хора на покойния Поли Пантев. До закриването на застрахователната компания СИК Георги е контролирал клона в София. Заедно с с Румен Николов-Пашата Пехливанов е сред шефовете на "Интергруп".
Вчерашният атентат срещу Пехливанов е само два месеца след като самоделна бомба потроши входа на луксозния столичен клуб "Инкогнито". Въпреки че по документи се води на друг човек, клубът се свързва с името на Пехливанов. През декември миналата година "Мобилтел" продаде бившето заведение "Планет 088" именно на фирма на Пехливанов и застреляния на Аруба Поли Пантев. Полицаи тогава коментираха, че бомбата е тип "писмо" и трябва да напомни на някого, че е объркал в сметките с партньори или конкуренти.
Около името на Пехливанов се разшумя и в началото на тази година, след като брат му - Любен Пехливанов, разстреля при самоотбрана наетия да го убие Велизар Върбанов. Инцидентът стана близо до заведението на двамата братя "Ред бар" в центъра на столицата на 16 февруари.
Три месеца преди атентата бе екзекутиран друг сикаджийски бос - Момчил Бенев. Бенев и Пехливанов бяха съдружници във фирма "ЛиМ", регистрирана на 24 август 1998 г. Бенев бе взривен в средата на ноември м. г. на ул "Беловодски път" в кв. "Бояна", близо до сграда на британското посолство в София. Възможно е атентатът срещу Пехливанов да е свързан с течащо в момента преразпределение на наследството и дълговете на убития Поли Пантев.
Пантев, считан за един от идеолозите първо на ВИС, а после и на СИК, бе застрелян показно пред асансьора на хотел в столицата на Аруба - "Оранестад" на 9 март.
Основната версия за екзекуцията му е кражбата на около 500 кг кокаин от колумбийски наркокартел. Пратката била внесена в България в началото на 1999 г. от двама мъже с датски паспорти и после скрита в склад в Благоевград. Според публикации наркотиците трябвало да бъдат транспортирани от Пиренеите през България за Западна Европа. Пратката обаче внезапно изчезнала. Счита се, че стоката е пласирана по-късно със съдействието на Поли Пантев в Русия.
Според неофициалната версия Пантев е преговарял с босовете на наркокартела след разкриването на кражбата и е трябвало да събере 40 млн. долара, за да откупи живота си. Той обаче събрал едва 20 млн.
След убийството на Пантев се заговори за списък с имената на други водещи фигури от подземния свят, които ще бъдат отстранени в близкото бъдеще. Според публикации в пресата през февруари в страната били влезли 10 наемни убийци от латиноамерикански произход.
Вчера адвокатът на Пехливанови не бе открит за коментар.

http://www.segabg.com/06072001/p0020006.asp
============================================
1. Пилето и Поли Пантев – мозъци в афера с бутчета за милиони
(24 часа) - 2004/2/3
--------------------------------------------------------------------------------

В продължение на няколко броя ще публикувате уникални материали и факти за контрабандните канали, босовете от подземния свят, които ги контролират, за помощниците им в митници, полиция, държавни учреждения. Данните са ни предоставени от хора. участвали в проверки по сигнали за корупция, бивши и настоящи митничари. Най-ценна е информацията на хора от службите, които години наред са установявали, разработвали, разкривали и докладвали за нарушенията, за гигантската корупция и безскрупулно погазване на законите на държавата. Те са категорични, че участниците в контрабандата са известни, знаят се и техните покровители. Въпреки това много от случаите се потулват, за да не се петнят името на ведомството, а и на държавата. Затова хората, които ни предоставиха информация, не желаят имената им да бъдат огласявани. Защото се страхуват.
Редакцията ще предостави възможност мнението си да изкажат и тези, които не са съгласни с публикациите. Целта ни е да огласим схемите на контрабандата, от която всички ние губим милиарди, а не да обвиняваме когото и да било.

Близо 1 млрд. лева годишно си разпределят босове на групировки и държавни служители от контрабандни канали. Колосалната цифра е получена в резултат на вътрешни проверки по митниците. Фактите са събирани през последните години от НСБОП, Гранична полиция, агенция "Митници", мобилните митнически групи, агенцията "Краун ейнджънтс", от отдела за борба с контрабандата и митническите измами към дирекция МРР и др. Участници в акциите твърдят, че цифрата е още по-голяма, но е много трудно да се разкрият всички злоупотреби, както и да се рамкира мащабът на контрабандните канали. Спецовете са категорични, че в трафика участват групировки, които ползват услугите на мастити юристи и икономисти. От другата страна в комбината са митничари, служители на МВР, държавни чиновници на различно ниво, които също са много добре подготвени, образовани и агресивни, което прави разкриването на далавери изключително трудно. И опасно. Защото залогът са стотици милиони, бързо забогатяване, а алтернативата е съд и затвор. Несъмнено в борбата с контрабандата са постигнати резултати, но тя все още не е достатъчно ефективна, поне по стандартите на европейското законодателство.
Един от основните упреци, които се отправят към страната ни от чужди наблюдатели и спецслужби, е нерегламентираните контакти на митнически служители, полицаи и магистрати с изявени контрабандисти. Нещо повече, критикуват ни остро затова, че до момента нито един виден трафикант не е осъден и не излежава присъда.
Достоен пример е Николай Методиев – Пилето.
За няколко години той успява да обмити чрез фирми фантоми и фалшиви платежни нареждания месо, турски и китайски стоки в огромни количества. Има достатъчно сигнали, че всичко това Пилето постига благодарение на връзките си с митничари и най-вече на близките си отношения с високопоставена митническа служителка. Почти под всички документи, с които Пилето е внасял контрабандно стоки, стои нейният подпис, констатирали вътрешни проверки. Дори са й налагани наказания. Ръководството на агенция "Митници" я предупреждавало да прекъсне контактите с Методиев, но тя не се отказва. Нещо повече, още като служител в районна митница Самоков прави екип с двама свои подчинени, които се специализират в схеми за обслужване на нелегалния трафик. По-късно триото се озовава на аерогара София, където разгръща още повече незаконната си дейност като ятаци на контрабандни босове.
В документи на МВР за Николай Методиев е отбелязано, че Методиев получава прякора си Пилето покрай бургаската далавера с внос на пилешки бутчета, заради която е арестуван заедно с брат си и митничаря Д.Ш. през август 1998 година. В дълго подготвяната разработка спецслужбите установяват, че Николай Методиев работи за известния подземен бос Поли Пантев. Установени са и връзките му с митничари за фалшив износ на 11 контейнера с пилешки бутчета през бургаското пристанище с кораба "Акваланг", плаващ под украински флаг. Чак тогава нанасят удара.
Въпреки събраните доказателства тримата са пуснати на свобода срещу 11 хил. лева гаранция. Изчисленията показват, че с този удар държавата е ощетена с над 1 млн. лева. Срещу тримата, както и срещу митническия полицай Г.М. тръгва дело. То обаче продължава и до днес без някакъв резултат.
Преди време зам. окръжната прокурорка на Бургас Величка Терзиева, след като държи 6 месеца папките по делото, го връща за до-разследване на следователя Стефан Стойков. Според запознати със случая били поставени изисквания да бъдат разпитани допълнително 10 митничари от Малко Търново, откъдето са влезли бутчетата. Отново трябвало да бъде разпитан и капитанът на кораба Павел Данилченко, който отдавна не е в България. Вероятно има всички основания да бъдат поискани тези неща, но пък така не се вижда краят на делото, коментират полицаи, работили по случая.
След като излиза от ареста, Пилето се включва активно в нова далавера, още по-мащабна от тази с бутчета. Той е сред организаторите на преминаването на 28 тира с различни стоки през Малко Търново, без да бъдат обмитени. "Пратката" обаче е засечена от службите и далаверата осуетена. Това кара Методиев и шефовете му да сменят тактиката - прехвърлят се да работят с новооткритата митница в Самоков. Още в самото начало обаче избухват нови скандали с пилешки бутчета, влезли в страната без удостоверение за внос. По-късно пък е хванат внос на пилешки бутчета, описани като индонезийски кокошки (токачки), за да се свали облагаемата стойност.
За да спрат издънките Пилето и приятели спешно регистрират нова фирма "Феър плей". През нея те почват да внасят месо и млечни продукти. Документалните нарушения продължават - след преминаване на границата се сменят фактурата и анализният сертификат, като се намалява маслеността на продукта, за да попадне в тарифна позиция с по-ниско мито.
Въпреки взетите мерки и подмяната на фирмата вносител контролните органи надушват измамата и в края на 1999 година започва проверка на митницата в Самоков. Проверяват се транспортни декларации на камиони без ТИР карнет за времето от януари до ноември същата година. Оказало се, че след смяната на товарния списък фирмата вносител веднага е закривана и на нейно място е регистрирана нова, за да се заличат всякакви следи.
Стоките се обезпечават на гранична митница и след обмитяването им на вътрешна митница се прибира депозитът. Просто и доходоносно.
Въпреки това проверката завършва с актове срещу пет фирми нарушителки. Това са ЕТ "Макала-Асен Любомиров"," Южна зора", ЕТ "Волан 77", ЕТ "Ива 92" и ЕТ "Ай Си Ейдж", която всъщност е използвана от Пилето. Проверени са също 200 митнически декларации. Оказало се, че 64 от тях са подменени. Така например в една от декларациите пише, че през Свиленград са минали захарни изделия. В Самоков бонбоните вече са оформени като текстил и обмитени. Установено е също, че номерата на ЕГН-та-та на пълномощниците на фирмите вносителки не фигурират в регистъра на ЕСГРАОН.
Друг известен номер е да се мести десетичната запетая или да се пропуска нула в края, като на вътрешната митница заявените стоки винаги са по-малко. Така например вместо 18 007 кг., се изписва 1800,7 кг. При внос на гофрети пък кашоните от 5660 стават 566. Примерът е за гофрети, защото митото е 74 на сто. Дъвките се обмитяват с 40 на сто. Според резултатите от различните проверки се оказва, че 90 на сто от внесените дъвки у нас не фигурират никъде, в никакви митнически документи.
По-късно Пилето продължава бизнеса си с нови фирми като "Колерди", "Десита-93", "Десита-97", "Десита-99", "Сириус", "Агрика Бонви", "Лина-Сашо Благоев", "Астра", "Диди 73" и др. Аерогара София е класика в жанра, твърдят хора от спецслужбите, занимавали се с разследвания на сигнали за контрабанда и корупция. Според тях там се прилагали няколко основни схеми. Китайско авиокарго: при пристигане на стоката същата е придружена от товарителници, които носят информация за вида и броя на стоките. По много мистериозен начин обаче част от товарителниците биват унищожени или просто изчезват.
Услугата се плаща по вътрешна тарифа - 3 долара на килограм за служителя, който унищожи товарителницата. Основните стоки, които обикновено се прекарват по тази схема, са часовници, бижута, изделия от благороден метал, мобилни апарати и аксесоари за тях.
Дрехи и обувки пък се обмитяват като шапки, защото е по-ниска облагаемата стойност. За тях "тарифата" е 1,5 лв. на килограм.
По-друга е схемата за контрабанда на цигари. Папиросите пристигат на пристанище Варна например. Оттам се товарят на самолет за Гърция, Македония, Кипър или друга съседна държава. Самолетът излита, но винаги каца в София за презареждане с гориво. Докато трае операцията с керосина, цигарите чевръсто се разтоварват и прехвърлят на камиони, които изчезват през северния изход на летището. Самолетът излита празен. Неотдавна спецслужбите получават сигнал за контрабанда и атакуват извършителите. Оказва се обаче, че е замесена компания на известен бизнесмен и случаят бързо се потулва.

http://www.online.bg/S3.asp?media=39&artno=49&artdate=2004/2/3&bkground=&CDLANG=BG&MyKeyWords=компрома*/афера/контрабанд*/далавера*/подкуп*/кору*/рушвет*/злоупотреб*/машинаци*/рекет*

===================

Ето и един готов списък на престъпниците от Брой 09, 8-14 Март 2002 г в-к Кеш

Списък на лица с различно влияние през годините в сферата на българската реална и сенчеста икономика, чието име по един или друг начин е било свързвано с определението "силова групировка". Публикуваме го, водени от желанието да помогнем на НДСВ да разграничава понятията. В противен случай откровено криминален контингент се поставя редом до уважавани бизнесмени.

Според НСБОП в момента в страната има 110 организирани престъпни групи, в които участват 484 души. Почти всички техни лидери са български граждани. 11 ръководят престъпни мрежи на територията на повече от два региона, а 5 имат "национален лиценз". В 94% от установените групи има само български граждани. В останалите 6% участват и чужденци най-вече от ОНД, Турция, Албания и от арабски произход. Средно в един регион има около 4 организирани престъпни групи. С взривявания, изнудвания и отвличания се занимават половината групи. 35% търгуват с жени, а с наркотрафик се занимават 27%. Една трета от групите се занимават с данъчни и финансови измами, незаконен хазарт. Местни криминални групи са се кооперирали със сродни сформирования от Испания, Норвегия, Холандия, Латинска Америка според директора на НСБОП полк. Румен Миланов.
През 1993 г. се твърдеше, че в борческите структури има 3000 души. Виктор Михайлов картотекира и прошнурова 4000 души, а през 1995 г. бяха преброени 9000 участници в организираната престъпност.

Антон Иванов, Асен Тодоров, Виктор Джоргов, Владимир Андрицудис, Калин Иванов, Михаил Павлов, Недик Недев, Росен Василев, Страхил Евтимов и Таджир Емре т. нар. "банда Харран", общо 16 души, арестувани след отвличане, побой и кражба на софиянец. В продължение на 5 денонощия жертвата била подложена на мъчения рязане на уши, пробождания с нож в краката, ритници и юмруци, за да подпише, че продава автомобила си "Фолксваген Голф" и жилището си. Асен Тодоров е работил в специализираното полицейско подразделение на СДВР. Групата гравитираше около СИК.
Александър Александров ексшеф на данъчната служба в Дупница, ортак на Иво Карамански. През ноември 1995 г. е арестуван заради измами с акциз заедно с президента на фирма "Геофорс" Георги Йорданов, юриста на фирмата Тодор Георгиев и Станко Станчев - Херц. Завършил икономика в Свищов. Издига се до служител във финансовия отдел на кметството, а после и до шеф на данъчното. По-късно се премества в Тексимбанк. Под гаража му бе поставена бомба.
Бисер Манолов осъден за убийството на 38-годишната кюстендилска сарафка Виолета Георгиева на 18 май 1994 г. Обвиняеми по делото заедно с него бяха Драгомир Драганов, Кирил Младенов (полицай от РДВР Кюстендил) и Росен Ников Обичката. В хода на делото тримата правят самопризнания за банков обир на 2 млн. лв. на Туристспортбанк край с. Пъстух (първия въоръжен банков обир). Бандата от двама бивши, двама действащи полицаи и един безработен е извършила множество въоръжени грабежи по пътя Гюешево София, откраднала оръжие и специално оборудване от РДВР Кюстендил. Петият в групата е Иво Иванов, осъден на 7 години за участие във въоръжен грабеж в местността Стражата, когато са задигнати 2000 DM от македонски граждани.
Бойко Борисов "Ипон 1", "Интербулпред", "Прайхим", "Ти Би Ай 97", "Цебра", "Джи енд Би травъл". В "Ти Би Ай 97" съдружник му беше Тодор Толев бизнеспартньор на Славчо Христов във фирмата "Норд". "Интербулпред" принадлежи към "Интергруп", както и СИК.
Борислав Ангелов Боце човек на Жоро Черния. През септември 1995 г. пуска жалба в полицията срещу Иво Карамански, в която го обвинява за искан откуп за задигнат фолксваген. На 22 септември 1995 г. Карамански влиза в ареста по този повод.
Боян Петракиев Барона задържан на 16 август 1994 г. край яз. "Братушково". Пуснат на 14 март 1995 г. Разследван общо по пет дела за въоръжени грабежи, отвличане на хора и др. Съдружник на изгонения от страната сръбски гражданин Славиша Алексов във фирмата "Шечер и сол".
Валтер Папазки хазартен бос, собственик на фирмите "Валтер Папазки", "Империал", МПТ, "Национал груп", "Стейт Секюрити", "Престиж" и др. На 14 август 1999 г. бе открит трупът на гарда на "Империал" Цветозар Цеков. Арестуван на 5 август 1999 г. от софийски полицейски екип.
Валентин Алексиев Лисицата разстрелян демонстративно на 12.02.1996 г. в столицата. Син на пенсиониран полковник. Осъждан за участие в кражби и за отвличане. Присъдата му е прекъсната по здравословни причини.
Валентин Гюров бивш човек на Иво Карамански. Заради него Кръстника попада в затвора през септември 1995 г., когато е задържан пред пицарията "Мери Уин". Преди това Гюров върти бизнеса на Карамански с Югославия.
Валери Тодоров Дебелия бивш съдружник на Валентин Алексиев Лисицата.
Васил Асенов (Васко Магурката) издирван за погрома в "Д'Ескрим".
Васил Божков Черепа безспорният лидер в областта на хазарта. Бизнесът му премина съответната метаморфоза и в момента може да претендира за най-успешната кариера в средата, от която произлезе. Твърди се, че е инвестирал в няколко депутати от НДСВ, които му се отблагодариха по подходящ начин, прокарвайки благоприятни за бизнеса му промени в Закона за хазарта. Назначението на Георги Петров за шеф на надзора върху хазарта също се свързва с него. Член на клуба на едрия бизнес "Възраждане".
Васил Илиев шефът на борческата империя ВИС, бе застрелян от засада на 25 април 1995 г. През 1991 г. регистрира ВИС-1, като от уставния капитал 50 хил. лв. той внася 49 хил. лв. След отнемането на лиценза за охранителна дейност фирмата се преименува във ВИС-2. През 1994 г. регистрира във Враца финансово-брокерска къща "Империал" с уставен капитал 1 млн. лв. Председател на Съвета на директорите е Николай Цветин Близнака. Сред хазартните му фирми най-известна е "Шанс-93".
Васил Урумов Чико собственик на казино "Бедни, богати". На 31 декември 1993 г. шестима от хората на Иво Карамански, предвождани лично от него, нападнаха заведението. Пресконференцията по този повод през май 1994 г. бе организирана от депутата от СДС Едвин Сугарев. Урумов е бивш сътрудник на криминална полиция повече от 15 години. Близък на Иван Славков. Има 12 присъди, шест от които са произнесени, докато бил непълнолетен. През 1983 г. е осъден на 14 години затвор за документни престъпления. Прокурор по делото е Борислав Йотов, а съдията е експремиерът Димитър Попов. През 1990 г. излиза на свобода след указ на президента Желю Желев. Версията му за погрома в казиното е, че искали да го сплашат, защото на насроченото за 27 май дело се канел да изнесе компрометиращи данни за Иван Славков, Димитър Попов, Борислав Йотов и депутата от БСП Спас Мулетаров, бивш зам. главен прокурор.
Васил Цветков Марков съдружник на Иво Карамански във фирма "Корона М&М". Пребит от неизвестни лица в края на февруари 1996 г. Спорът бил за краварниците на с. Доброславци, собственост на чейнджбюро "Мизия", заради което се взриви атентаторът камикадзе на ул. "Цар Симеон" и уби 1 полицай и свой приятел. В колата са били свидетелят по делото за "Белите брези" Васил Асенов Магурката, Иван Кочев, Тодор Рунев и Владимир Стойчев. Последният също е съдружник с равен дял във фирмата "Корона Месо и Мляко", регистрирана два месеца след излизането на Карамански от затвора през 1995 г. Марков е президент и на регистрираната през 1994 г. фирма "Капитал".
Венко Ангоцев задържан на 2 септември 1995 г. при пицарията "Мери Уин" с Иво Карамански. Освободен под парична гаранция. На 2 ноември 1994 г. зам.-шефът на Софийската окръжна прокуратура полк. Иван Иванов прекратява друго дело срещу него за взети заложници с мотива, че няма достатъчно доказателства за извършено престъпление. В преписката освен него фигурират имената на Валентин Гюров и гл. серж. Марин Кутин и Митко Ценов от специалното полицейско подразделение на СДВР.
Георги Георгиев Културиста брат на Валтер Папазки, същата сфера на дейност.
Георги Илиев роден в Кюстендил през 1966 г. Възпитаник на кюстендилската школа по борба и училището "Олимпийски надежди". Републикански и балкански шампион. През 1983 г. е регистриран по чл. 195 от Наказателния кодекс за кражба. Три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. Освободен през 1991 г. и задържан отново през 1992 г. този път по подозрение за кражба на МПС и фалшиви документи. След смъртта на брат си Васил отхвърли предложението да оглави официално застрахователна компания ВИС-2. Името му се спрягаше около убийството на литовеца Валерий Силарубов в дискотека "Златна ябълка" в "Слънчев бряг". През юли 1995 г. влезе в ареста по обвинение в грабеж и побой. Съдружник с футболиста Любослав Пенев. Последното му обвинение бе за хулиганство след инцидент в БИАД. През декември м. г. Софийският градски съд върна делото в районния съд за доразследване.
Георги Климентов Йорданов шеф на фирма "Геофорс", бивш футболен бос в Дупница и партньор на Иво Карамански, с лиценз за търговия с оръжие. Арестуван през ноември 1995 г. във връзка с афери на ексшефа на Тексимбанк в Дупница и ексшеф на местното данъчно управление Александър Александров (арестуван на 13 септември 1995 г.). При обиска в дома му са намерени документи за сделки с дървопреработващи предприятия и поименни списъци на рушвети за управителите, компрометиращи видеокасети с бившия шеф на РДВР Кюстендил кап. Пламен Георгиев (уволнен за лоша кадрова работа; по негово време е убита сарафкатата Виолета Георгиева, а "бандата на петимата" извършва серия кражби на оръжие и специално оборудване от РДВР Кюстендил; получил като подарък от групата на Йорданов, Александров и Станко Станчев автомобил). Възнамерявал да отвори борса за стомана в Дупница с бившия президент на ФК "Марек" Станко Станчев Херц. В дома на последния са открити пълномощни на фирми-фантоми, с които са били изтеглени акцизи за над 7 8 млн. лв. за несъществуващи сделки с алкохол и цигари. Пуснат е под гаранция от 100 хил. лв.
Георги Николов Мечката морският шеф на ВИС-2 и създател на Първа частна милиция, бе разстрелян от засада в Бургас с пистолет АП, 7.65 мм, на 10.06.1995 г. Най-разпространена бе версията, че извършители на убийството са професионалисти, действали в Афганистан и Чечня, а причината са били интереси в туризма.
Георги Пехливанов дясна ръка на убития на остров Аруба Поли Пантев. По него през юли миналата година бе стреляно с гранатомет край лятната къпалня "Мария Луиза" в София. Поли бе сплашен по същия начин, преди да бъде убит.
Димитър Джамов ексшеф на ЗК "Зора инс", акционер в която беше и футболистът Йордан Лечков.
Димитър Димитров Маймуняка на 28 януари 2002 г. бе взривен в столичния кв. "Стрелбище". Три дни по-късно почина от раните си. Маймуняка заемаше възлов пост в структурите на ВИС. Президент на футболен клуб "Хебър" и зам.-шеф на ФК "Беласица". След смъртта му неговата фирма "Ирида 71" ЕООД получи на концесия южния плаж на "Слънчев бряг" за срок от 20 г.
Дмитрий Минев Руснака издирван за погрома в "Д'Ескрим". Възлова фигура в СИК.
Емилиян Цанов, Велин Василев, Стефан Димитров според полицейската версия те бяха признали, че на 12 февруари 1996 г. са ликвидирали 24-годишния Валентин Алексиев Лисицата. Приписаха им и убийствата на Васил Илиев, на морския шеф на ВИС-2 Георги Николов Мечката и на сикаджията Пламен Станиславов Иванов Фалконети.
Емил Кирилов Крокодила задържан на 12 август 1993 г в Кюстендил. Освободен на 17 януари 1994 г. Застрелян в челото на 1 февруари 1995 г.
Ерджан Рашид Роко на 24 юни 1998 г. бе освободен от ареста под гаранция от общо 15.4 млн. стари лева. Обвиняван за разпространяване на фалшиви долари и марки, обида и закана за убийство на полицай, открити акцизни стоки, незаконно притежаване на оръжие, търговия с проститутки и оръжие. Депесарският му гръб го е спасявал многократно от съдебно преследване. След излизането на Богомил Бонев от системата на МВР никой не се занимава сериозно с него.
Злати Йорданов Златев Златистия роден на 24 юни 1967 г. Разведен, има син, който се казва Йордан. Бившата му съпруга се казва Филка. Изгонен от средното политехническо училище по машиностроене заради слаб успех и лошо поведение. Работил като шлосер в асансьорния завод в Дупница. Военната си служба отбива като трудовак в с. Джерман. От 16 юни до 20 октомври 1987 г. е изпратен в дисциплинарна рота в Плевен заради кражба в картинг-клуб в Кюстендил. В полицейското му досие е записано, че се дрогира системно. Един от босовете на ВИС-1 в Дупница през 1990 г. Събира мощна група, която рекетира Дупнишко, Благоевградско и Банско. Според полицейски източници е натрупал първоначалните си капитали с бизнес с крадени автомобили от Унгария и Австрия. Изхвърлен от ВИС от Васил Илиев заради скандали и побоища. Представя се ту за човек на СИК, ту за човек на "Корона инс". През 1995 г. е пребит от хората на Карамански. Срещу него има 12 преписки в местното РПУ и 5 внесени в съда дела. Три от преписките са образувани през 1990 г. за изнасилване и отвличане, за грабеж и измама. Обединени са под №1242/90. Златев е арестуван за това дело и освободен под парична гаранция. През 1991 г. е арестуван за кражба и грабеж и освободен отново под парична гаранция. През 1992 г. е арестуван за побой, незаконно притежаване на оръжие, заплаха за убийство. През 1993 г. е арестуван за изнасилване и незаконно притежаване на оръжие. Пуснат под парична гаранция на 4 май 1993 г. През 1994 г. е задържан за рекет на търговеца Марин Янев от с. Пиперово. В края на август 1996 г. той и приятелят му Васил Стаменков отвличат от дупнишкия ресторант "Водопой" 19-годишна сервитьорка. Пребиват я и я изнасилват в почивната станция на ТЕЦ "Бобовдол". Жертвата е в кома една седмица. Впоследствие оттегля жалбата си срещу Златистия. Пак през 1996 г. пребива бившия полицай Чавдар Милушев, шеф на акционерно дружество "Фарм стар инвест". Действието се развива в офиса на ВИС-2. През 1997 г. става дясна ръка на арендатора на хотел "Кубан" в "Слънчев бряг" Никола Кошаренеца, арестуван на 2 юли 1997 г. в "Слънчев бряг". На 23 ноември 1997 г. застреля 38-годишния Любомир Мантарков, след което беше осъден и пуснат на свобода.
Ивайло Георгиев Културиста служител на ВИС-2. През август 1995 г. влиза в пререкания с Иво Карамански. На 14 септември 1995 г. подава жалба срещу него, в която твърди, че го изнудват за беемвето му.
Иво Александров Карамански роден на 29 ноември 1959 г. Убит на 20 декември 1998 г. На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от районен съд "Васил Левски" София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица. През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. "чешко дело". Връзките си с мафията завръзва в т. нар. си "колумбийски период". През 1992 г. е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражби на коли в Чехословакия. На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че давление върху "случая Карамански" е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров, Илия Павлов, Младен Михалев Маджо и др. Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-ото народно събрание. Напуска затвора на 17 май 1995 г. Платил е общо 850 хил. лв. гаранции. След като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов Чико "Бедни и богати", на 17 май 1995 г. е освободен срещу парична гаранция от 750 хил. лв. На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв. През 1996 г. регистрира профсъюз "Справедливост". С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Имаше амбиции да вземе по аренда столичното сметище и софийския цирк. На 10 май 1996 г. фирмата му "Булфиш-96" сключва договор с "Язовири и каскади" за използване на водите на язовир "Кърджали" за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов Светослав Шиваров.
Илия Павлов бизнесменът, който не само призова гущера да си отреже опашката, но и демонстрира как става това. Групировката му "Мултигруп" бе нарочена за обществен враг №1 от предишното правителство, като във войната се включи и МВР.
Илиян Георгиев Гудо бивш ловешки сикаджия, под чийто мерцедес бе поставена бомба на 5 март т. г.
Константин Димитров по-известен като Косьо Самоковеца. Занимава се с контрабанден бизнес на месо, бяла и черна техника, който според НСБОП е бил разбит, а според бившия шеф на Агенция "Митници" Емил Димитров се върти отново, откакто той не е на власт. Твърди се, че на ден Самоковеца припечелвал средно по 30 хил. лв. от преминаването на камиони при "вдигната бариера". Някои негови фирми са "Косьо 96" ЕТ, "Борогруп" ООД, "Чамкория" ЕООД, "Арис" ЕООД, "Боротравел" ЕООД. Кадър на ВИС.
Красимир Маринов Маргина емблемата на СИК. Издирван за погрома на "Д'Ескрим". Към днешна дата биографията му е чиста и върти успешен бизнес, макар да не афишира присъствието си.
Кристиян Младенов наркобосът по делото "Опицвет". Екстрадиран от Унгария. На 15 юли 1998 г. бе освободен под парична гаранция от 5 млн. лв. През януари т. г. седемгодишната му присъда бе отменена.
Лъчезар Динчев оръжеен бизнесмен, срещу когото имаше бомбен атентат в края на март т. г. Изпълнителен директор на "Дифенс Индъстрис Груп", бивш шеф на "Армимекс" до 1998 г. Бил е в управата на "Благоевград БТ", интерхотел "Сандански", както и във фирмите "Мак секюрити груп", "Америкън експорт корпорейшън". В управата на "Ай Джи Ем" си е партнирал с един от босовете на СИК Младен Михалев Маджо. Свързан е още с фирмите "Мак инвест", "Елена тоурс", "Ел Ей", "Нептун яхтинт и шипинг".
Марин Маринов президент на охранителна фирма "Сириус", ранен през нощта на убийството на Иво Карамански.
Милчо Бонев Бай Миле през март 2001 г. срещу него имаше бомбен атентат. Човек на СИК. Бивш съдружник на Младен Михалев Маджо, Венцеслав Стефанов, Красимир Маринов Маргина, Дмитрий Минев Руснака в "Интергруп енд партнърс". Работил за Румен Николов Пашата. Във фирмата "Пеликан Груп 96" си партнираше с взривения в асансьор варненски сикаджия Йордан Марков. Свързан още с ФК "Славия" и с фирмите "И Джи Ем", "Агромил", "Живот 1", "Бонил Травел", "Европриз". Развива хотелиерски бизнес в "Боровец".
Мирослав Тошев Кокала освободен срещу гаранция от 3 млн. лв. по обвинение в 24 грабежа за близо 10 млн. лв.
Митьо Желязков Очите несебърски бизнесмен, чиято съпруга Тянка Желязкова, брат є Славчо Дерелиев -Рамирес и бодигардът на Очите Николай Бъчваров Бъчи бяха разкъсани при бомбен атентат в края на миналата година.
Михаил Манолов - Царя довереното лице на Карамански в Кърджали. През 1996 г. купува излязъл от употреба кораб, тип "Комета", и прави от него заведение, кръстено на Иво Карамански. След година продава кораба за скрап.
Младен Михалев Маджо един от босовете на "Интергруп". Във фирмата "Ай Ти Ер" участва с депутата от НДСВ Камен Влахов един от активните депутати в преправянето на хазартния закон.
Николай Цветин Близнака заместник на Жоро Илиев във "ВАИ Холдинг".
Пантю Тотев Пантев Поли застрелян на 9 март 2001 г. на остров Аруба заради отклонена голяма наркопратка. Преди това по него стреляха с базука край софийския зоопарк. Човек на СИК.
Петко Стоянов Каратиста задържан на 16 юни 1994 г. по подозрение в убийството на сливенския бизнесмен Деян Добрев. Освободен на 14 септември 1994 г. и убит пет дни по-късно.
Пламен Иванов Фалконети съдържател на дискотеката и казиното в столичния хотел "Орбита", застрелян с 5 куршума пред ресторант "Олимп" на 28.02.1997 г.
Радослав Цукровски роден на 20 ноември 1971 г. в София. През 1995 г. е обявен за автоджамбазин №1 заради повече от 50 висящи дела в цяла България. Майка му Димитринка Цукровска е програмистка в електронноизчислителния център на КАТ. През януари 1995 г. е обвинен в отвличането на приятелката си Елена Москова. Бащата Александър Москов подава сигнал в полицията за искан откуп от 40 хил. DM. Заведено е дело под №3759 (датата е 17 март 1994 г.). По-късно обвиненията са оттеглени.
Румен Николов Пашата охранителен бизнес, съдружник с главния секретар на МВР Бойко Борисов във фирмите "Интербулпред", "Цебра" ООД и бургаската "Тео интернационал". Журналистката Виза Недялкова свърза двамата с нелегално производство на цигари преди години. Разработката е покрита. Според Борисов връзките им са предимно покрай федерацията по карате. За Пашата работи клубът за интимни услуги "Дама Пика".
Румен Обретенов Чеченеца човек на Иво Карамански, занимавал се с проститутките на Околовръстното. Бандата му е подпомагана от двама полицаи от люлинското Девето РПУ гл. серж. Йордан Величков и Христо Николов. Те охранявали проститутките. Бандата на Обретенов е арестувана за серия грабежи в началото на март 1998 г.
Слави Бинев собственик на "М. И. Г. груп", която притежава някои от най-известните заведения в София, като "БИАД", "Дали", "Библиотеката". Европейски сумо-шампион, учредител на спортния комплекс "Д`Ескрим".
Станко Станчев Херц бивш президент на ФК "Марек". Работил в асансьорния завод в Дупница. Арестуван през ноември 1995 г. заедно с ексшефа на местната данъчна служба Александър Александров и юрисконсулта на фирма "Геофорс" Тодор Георгиев (задочен студент по право). В дома на Станко Станчев са открити пълномощни на фирми фантоми, с които са били изтеглени акцизи за над 7 8 млн. лв. за несъществуващи сделки с алкохол и цигари. Пуснат е под гаранция от 100 хил. лв.
Стефан Кирилов Въжаров убиецът на Иво Карамански, държи по-голямата част от дяловете на приватизираната общинска фирма "16 партизани", преименувана в "Метус" ООД. Фирмата е специализирана в производство на машини за нестандартно оборудване, черни и цветни метали, месингов обков на мебели и изработка на трафопостове, чугунени камини и печки. През пролетта на 1998 г. в полицията е регистрирана жалба срещу него от управителя на "Метус" ООД Георги Благоев за отвличане и насилствено прехвърляне на дялове на името на Въжаров. Преписката е прекратена поради липса на доказателства.
Стоян Николов президент на фирма "Дискавъри 93". Тъщата му Маргарита Ефтимова е служителка в ГУ "Митници". Арестуван по обвинение в източване на $40 млн. и 6 млн. DM от ТСБанк. Освободен под гаранция от 20 млн. лв. Същата сума плаща и съдружникът му Виекослав Смрекар. "Дискавъри 93" е най-големият вносител на захар след "Бартекс" на "Мултигруп".
Христомир Христов Манеца плевенски бизнесмен, бивш състезател по мотоциклетизъм, търговец с петролни продукти, арестуван във Виена на 19 януари 1994 г. от австрийските власти по искане на Главната прокуратура. Обвинението е за търговия с петролни продукти с фиктивни фирми и невнесени 300 млн. лв. акцизи. Освободен под парична гаранция от 300 хил. лв.
Юли Галев бивш довереник на Иво Карамански, чийто бизнес бе свързан основно със селскостопанска продукция. Задържан на 31 декември 1995 г. след масово сбиване в дискотека "Емили" в Монтана. Освободен на 26 януари 1996 г. Президент на охранителната фирма "Дескрим диск". През май 1995 г. се прочу със стрелба в бара на хотел "Рила" в "Боровец" и бар "Адмирал" в Самоков. Месец по-късно имаше погром и в кръчма в Бели Искър. В края на януари т. г. бе задържан по подозрение в отвличане на танцьорки.