Св. Литургия на църковнославянски и на български / Религия и мистика / Православие

СВЕТАТА БОЖЕСТВЕНА ЛИТУРГИЯ

Думата литургия произлиза от литон – общество и ергон – дело, значи обществено дело или свещенодействие, началото на което е положено в Сионската горница на Тайната вечеря от Самия Иисус Христос преди страданията Му през страстната седмица.Тая вечеря е наречена тайна, защото е тайно извършена от гонителите Му иудеи и още защото на тази вечеря са установени тайнството Причащение, съпроводено с молитви, песнопения, свещенодействия, каквото е умиването на нозете на учениците и беседата Христова с апостолите му. При извършване на причащението Христос заповядал на учениците си “Правете това за мое възпоменание”. Верни на Христовата заповед, апостолите и първите християни се събирали в отделни домове, извършвали са безкръвната жертва с молитви и песнопения, изложени в чин на литургия, каквато е била Литургията на ап.Иаков, написана за иерусалимските християни и оная на Св.Марк за християните в Александрийската черква, а Св.Климентовата – за Римската. Главното различие на древната литургия от сегашната е, че първите три столетия се извършвала твърде продължително.
С течение на времето чистотата на нравите се покварила, братската любов между християните понамаляла, потънали в житейски грижи и продължителността на литургията вече им дотягала. Появили се ереси, водителите на които започнали криво да тълкуват Словото Божие и догмите на вярата, тогава светите отци Свети Василий Велики и Свети Иоан Златоуст се погрижили да въведат във всички черкви еднообразен порядък в Светата литургия в по-съкратен вид.

ВАСИЛИЕВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ
Свети Василий Велики, наречен стълб на Светата Църква за неговата Боговдъхновена писателска и творческа дейност, натоварил се с великия труд да изложи Божествената литургия.
След шестдневна молитва сам Господ Иисус Христос по чудесен начин му се явил, благословил желанието му. Изпълнен с Дух Светий и с ревност, Сети Василий Велики изложил целия порядък на литургията в съкратен вид, както е била изложена в апостолските времена, прибавил в нея и свои молитви.

ЗЛАТОУСТОВАТА СВЕТА ЛИТУРГИЯ е съкращение на Василиевата. Свети Иоан Златоуст, за да премахне всеки предлог за оплакване от страна на християните, които вследствие продължителността на Василиевата литургия извинявали отсъствието си от Божествената служба, още повече съкратил някои молитви в нея. Светите отци на Вселенските събори приели литургията на двамата Свети велики учители и били въведени в Православната Църква. Василиева литургия се извършва срещу Рождество Христово, Богоявление (ако тия два празника се се падат в неделя, тогава се извършва Василиева литургия), в неделните служби на Великия пост(освен на Връбница) и на 1 януари- празника на Св.Василий Велики.

Освен тези две литургии има още и ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ, която се извършва през дните сряда и петък на седмиците през Великия пост и в първите три дни на Срастната седмица.
Още през апостолски времена в неделната Божествена служба през Великия пост черковните пастири при Божествената литургия освещавали няколко агнеца от хляба в тяло Христово, напоявали ги с Христовата кръв и ги пазили за сряда и петък в дарохранителницата на Светия престол и в тези два дни при извършване вечерна служба ги раздробявали и раздавали на вярващите.(По установеното от Светите отци, християните през Великия пост в предишни времена ядели по веднъж на ден – надвечер). От тук си е получила името Преждеосвещена литургия. И сега в сряда и петък с тия преждеосвещени дарове се извършва литургията с това име. На Преждеосвещената литургия се пропускат проскомидията и всички молитви по освещаването на даровете.
На запад е въведена от Свети Григорий Двоеслов, който се запознал с този вид литургия, когато е бил папски наместник в Цариград. До Св.Григорий Двоеслов преждеосвещената литургия се извършвала не в еднакъв порядък в Светите Църкви. Именно той я написал и превел във видът й, в който се извършва и сега. Била одобрена от Вселенските събори и въведена във всеобща употреба. При отпуста на преждеосвещената литургия се споменава името на съставителя й Свети Григорий Двоеслов.
За отбелязване е следния неоспорим факт: Василиевата литургия е съкращение на апостол Иаковата, Златоустовата – от Василиевата, но основната същност, разпределението на литургията си остава еднаква, макар авторите й – съченители да са живели в далечно време и разстояние един от друг, като апостол Иаков, ап.Марко, Св.Василий Велики. Доказателството е, че изворът на вдъхновението им е един и същ –Божественият Свети Дух. Изпълват се думите Христови: Църквата Му е поставена на непоклатими основи; вратата адова не ще й противостои (надвие).

АМИН!

----------------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

Господа, реших да взема отношение по разисквания въпрос за "Светата Литургия...", тъй като за разлика от вас знам, че като човек християнин и искрено вярващ в Бога трябва да гледам на човеците както е гледал Христос - като на души за спасение, и с любов. В този смисал не мога да приема вашия израз - всеки са си гледа в "собствената паничка". Бог ни е призовал към единомислие и единодушие и то няма някакво отношение към т. нар. глобализация, един от признаците на последното време, в която живеем, преди пришествието на Христа. Защото обединението между Християнство от една страна, а от друга мохамеданство, будизъм (една идолопоклонска религия) и др. подобни значи все едно обединение мейду Бога и Сатаната, което е НЕВЪЗМОЖНО. Нито Мохамед, нито Буда, Конфуций или други са проляли кръвта си за спасение на човешкия род, а само Божия Син - Христос, и само чрез Него има Спасение. Именно спасението на човешката душа трябва да бъде основната задача на църквата - да запознава хората с Христа, с Неговото Слово, което единствено трябва да ни раководи в служението на Бога. Първостепенната задача на Църквата Христова днес е такава каквато е била и по Апостолско време - да призовава людете на покаяние и вяра в Бога, защото Христос казва: "Аз Съм пътят, истината и животът; никои не дохожда при Отца. освен чрез мене." (Йоана 14:6) ; "Аз и Отца едно сме" ; "...Отец е в Мене и Аз в Него" (Йоан 10:30-38); "Защото има само Един Бог и Един Ходатай между Бога и човеците..." - Христос; - "Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единствения Божий Син". И още: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен Живот." (Йоан 3:16). Църквата още трябва да вземе отношение по човешките грехове, водещи към погибел, като: безбожие (атеизъм), самоубийство; чародейство (зодийте също така), окултизъм, спиритизъм и др., които Бог нарича "мерзост", хомосексуализъм, назовано от Бога "гнусота", а също така и към други грехове и престъпления, за да могат хората да осъзнаят греха и да се покаят. Разбира се Бог е дал свободна воля на всички да избират между вечния живот и вечната погибел. Основната задача на църквата, която е тяло Христово (всички от сърце вярващи в Бога, които са приели Христос за свой Бог и Спасител) е да запознае хората с Господа и неговата спасителна мисия. Начинът на служение на Бога идва на втори план, защото за да служим и се покланяме на Бог ние първо трябва да го познаваме. А това изявява и Бог в Словото Си - да Го познаваме и обичаме. Той се обръща към набожните книжници и фарисеи, наричайки ги лицемери, именно защото те са наблягали на изпълнението на ритуала, закона и т.н., но не са познавали Бога. - "Тия люде [ се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди." (Матея 15:8,9). Днес много от хората, които се наричат християни, посещават църква, литургий, извършват ритуали ( да не говорим, че някои от тях имат езически характер), а когато ги запиташ вярваш ли в Бога, казват че имало някаква сила. Това не е спасителна вяра. Сили има много. Сатаната също е свръхестествена сила и на него му е много угодно едно такова "християнство", бих казала тихо и спокойно служение. Християнинът е призван да воюва, християнството трябва да бъде войнстващо християнство (Ефесяни 6:10-19) за всяка човешка душа, тънеща в заблуда. И трябва да ви е ясно, че когато Бог доиде и грабне църквата си няма да вземе отдел деноминация, а искрено вярващите от всички Христови деноминаций - Това е църквата или Тялото Христово. Не мога да си разреша да говоря против братята си в другите Христови деноминации, защото имам страх от Бога. Затова съм се запознала със служението на тъй наречените протестантски евангелски църкви. Не виждам някакво принципно различие с Православната църква, а по точно в начина на служение. Но в "Послание към Коринтените"12:5,6 е казано: "Слуйбите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци." Дори в много отношения протестантското служение се доближава повече до Апостолското, отколкото при православната църква, която набляга повече на ритуали, служение, а хората не познават Словото на Бог. В протестантската църква словото се обяснява и проповядва на ясен български съвременен език, за да се разбира от всички, а и молитвите са искрени и сърдечни. Сам Бог казва: "Който Ме търси да Ме търси с цялото си сърце и да ми се покланя в Дъх и истина." Справете се със Словото, Господа! Прочетете например "Деяния на Апостолите" и ми посочете едно място кадето апостол Петър, апостол Павел и др. апостоли говорят за начина на служение, правят литургий или извършват ритуали и акцентират върху това. Не мислете обаче, че аз съм против ритуала, литургийте. Просто ги приемам само като начин, по който служа на Бога и му се покланям, но на първо място отивам в църква, за да се изповядам, да слушам Божието Слово, да се моля и да възхвалявам Бога. Апостолите навсякаде призовават към покаяние и изявяват на хората Христа. Ап. Павел казва в "Деяния на Апостолите" (20:20-24) - "как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите, като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Иисус Христос; Но не се скъпя за живота си, в сравнение с това, да изкарам пътя си, и служението, което приех от Господа Иисуса да проповядвам благовестието на Божията благодат." А кое е най-основното в благовестието. Това, че има само Един Бог - изявен в три личности - Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. И един ходатай между Бога и човеците - Христос - въплатеното Слово Божие, Който дойде на тази земя по плът, като жертва за греховете ни, живя праведен живот и като "агнец пречист" застана на кръста вместо нас, за да изготви спасение за всички народи, племена и езици под небето, спасение на всеки който вярва в Него. - "Повярвай в Господа Иисуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти." ("Деяния на Апостолите" 16:31). Така че основното, на което трябва да се акцентира е благовестието, изявяване Спасителя на човеците. Начинат на служение е на второ място. Изказвам позициите си в които съм убедена съвсем добронамерено.

Невена Станева