Всъщност, според двамата адвокати, с кото се консултирах не може по местонахождение на ищеца, а според местоработата по договор - в моя случай база Ново село, чийто район е Котел. Тези адвокати уж ми ги препорчаха като добри в това отношение, но не биха се заели с дело извън Сливен. Не им се пътува, или просто са пресметнали, че нищо няма да спечелят от цялата работа.
И аз си мисля, че е по-логично да е по местонахождение на ищеца... Ще взема сама да си проверя в закона, ама нали уж адвокатите са за това.

Чл. 114 от ГПК - Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Което означава Котел в моя случай. Понеже работното ми място по договор е военна база Ново село, до Мокрен.

Благодаря :)

Взела си отпуска защото си била отпуска, което си е безумие на норматива.
За четири години си работила година и половина. Законодателят е разпределил твоята издръжка между всички нас и по един сватбарски начин ти е подарил едни 5-6 хил. лв. от работодател. Един „уеднаквен” работодател.
От къде тези пари, момиче ?

Реагирам така защото точно в този период в една фирма работеха 20 души, кризата ги редуцира до 5 души и три майки.
Е, тия петимата не можеха посмъртно да изплатят всички обезщетения и отпуски на съкратени и майки.
За работата трябваха само компютри и бюра. Няма и какво да продаде ЧСИ-то.

Даже това са бели кахъри, защото има случай от 200 работещи 150 са съкратени и остават 50 да изкарват обезщетения и отпуски.
Изкарват грънци.

Чл. 114 от Гражданския процесуален кодекс:

"Искове по трудови дела

Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд."

Аз вече писах, че поради този член за три месеца изкарах доста приятни командировки в Ямбол.

Мисля, че изказването е доста цинично. Веднага става ясно, че не сте отглеждал деца. Който е гледал, знае, че това е 24 часов труд и да, накрая човек има нужда от отпуск!
Държа да отбележа, че 22 от тези 62 дни са отпуски, които са ми се полагали, докато бях на работа, но не ми беше разрешено да ги ползвам - все много работа имаше.
А това, че работихме и в събота...
А това, че излизах в 7 и се прибирах в 19 и би трябвало времето на пътуването да ми се включва в работното време...или да ми се плаща като командировъчно...(100 км на ден са си това)
Най-вече изключително ме дразни мнението, че отглеждането на малко дете само по себе си е отпуск. Това, че майката стои вкъщи с бебе, изобщо не означава, че си почива. Напротив - няма и грам лично време, защото е на разположение на всички вкъщи.
Смятам, че отвсякъде си заслужавам този платен отпуск.
Работодателите, когато стават такива, са наясно какви отговорности имат. На мен лично не ми стиска да издържам персонал (семейството ми стига), затова не съм и станала шеф.
Когато имате деца, и ако лично ги отглеждате 24 часа с тях вкъщи, тогава ще ме разберете. Гарантирам ви, че ще искате да се върнете на работа, за да си починете.
С какво щеше да е по-различна ситуацията, ако предстоеше да се върна на работа - нямаше да си ползвам отпуските ли? Щеше да откаже да ми ги плати ли? Т.е. 2 г натрупана умора от отглеждане на дете, безсъние и пр., давам го на ясла ден след рождения му ден и се връщам на работа "свежа като репичка".
А да сте чували, че децата имат период на адаптация в яслата - е, майката използва отпуската си за това. И то пак не е отпуска де...
Малко се отклонихме от темата, но това изказване леко ме засегна като майка. Хайде да не подценяваме отглеждането на децата, а?

Въпросът е в друго - щом има спор, има поне 2 гледни точки. Вашата е ясна, и мисля че имате право. Но работодателя, като няма кинти - ми няма кинти, хлопва кепенците и толкоз. И всички остават на помощи. По някога и това е добър вариант.
То, именно поради такива причини с 2ма приятели направихме фирма в която само ние сме работници. Демек сме и шефове, и собственици и работници. И няма хън, няма мън.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Работата е там, че фирмата си работи. Не е хлопнал кепенците. А според мен, щом работи, значи има някакви пари. Все пак е в строителстото, където без пари не става.
Да не говорим, че едната заплата ми е дължима от преди 2 г и половина - т.е. не е въпрос на липса на пари.
Нито е закрита фирмата нито е обявена в несъстояелност.
Абе дразнят ме такива неща, аз и без тези пари продължавам да живея, но е принципно положението.

Имам две, при това с една година разлика. Така, че отгледал съм две наведнъж. Между другото те също са на твоя акъл.
Мнението не е толкова за теб, а за съветниците ти, които те наскачаха с такова желание.
За това, по принцип „безплатно” трудово дело, само ще се набуташ, най-вероятно без резултат.
Изплащането на задълженията към персонала по ред е дори преди изплащането на задълженията към държавата и въпреки това много от тях остават непогасени. Причината не винаги е в шиб… работодатели, даже напротив, защото често пъти задачката е просто нерешима.

Ясно е, че проблемът не е в работодателите, а във "вратичите" в закона, които го позволяват. Аз доста се чудих дали всъщност не трябва да съдя държавата, понеже тя го позволява.
Резултатът може да е никакъв наистина, но какво - да го оставя ей така с ясното съзнание, че не съм реагирала ли?
Децата ви явно са попораснали и ежеминутните изтощителни грижи по тях са вече отдавна забравени (слава богу), но се радвам, че мислят като мен :) Поне оставам с усещането, че не съм наивна глупачка, която е тръгнала от скука да се бори с вятърни мелници (май ще се боря със скали :))
Наясно съм, че това ще ми изгуби време, енергия, пари, но няма да се чувствам добре в кожата си, ако не реагирм. Това е.