Само ГПК предвижда представителство от юрисконсулт. По административно-наказателни дела ГПК не важи.
Двата процесуални кодекса определят изчерпателно кой може да представлява страните по пълномощие по дела пред съда. По ГПК в общи линии това са адвокати, служители с юридическо образование, съпрузи, възходящи и низходящи. По НПК са адвокати, съпрузи, възходящи и низходящи. Това е положението. Няма обща норма, която да дава някакви специални правомощия точно на юрисконсултите. Няма такова "естествено". ГПК по адм.-наказ. дела не се прилага, прилага се НПК. Аз практика нямам, но това излиза, като чета закона. Ако случайно някога някъде някой съдия е решил, че в НПК и ЗАНН има празноти, що се отнася до обжалването на НП, и е приложил ГПК по аналогия - не отговарям. И не оспорвам, разбира се. Той съдът е за това.
Адвокатът никога не е задължителен. Както и изобщо пълномощниците никога не са задължителни. Физическите лица могат да се представляват лично, а юридическите - от законните си представители (органите си).

В

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa M на 13.10.05 23:26.

Наистина става нещо като "казус". Прерових съдебната практика и не открих нищо "за" или "против". Затова ще се опитам да поразсъждавам малко:
По ЗАНН отговорността е лична. (чл. 24 ал.1). Разпоредбата на чл. 83 е отклонение от този режим. (честно казано тази разпоредба изглежда някак си "пришита" нъм ЗАНН - систематически нейното място не е тук, а повече приляга да е например в ЗАП). Все пак ал.2 на чл. 83 казва само че санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Но разпоредбата мълчи какво ще стане след налагане на санкцията - вкл. и за реда за обжалване на тази санкция. (в т.ч. и процесуалното представителство на санкционираното ю.л.).
Наистина чл. 84. насочва към реда на НПК когато става дума за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд. Но по реда по НПК е немислимо да има производство със страна - ю.л. или ЕТ.
Та нека се върнем към чл. 63. ЗАНН: Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
А пък ЗВАС с чл. 11 казва:
По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат Законът за административното производство и Гражданският процесуален кодекс.
---------
Ето че се намери връзка (макар и непряка) между ЗАНН и ГПК. (само за ниво ІІ-ра инстанция).
И наистина - юрисконсулта може да бъде представител не само по граждански но и по административни дела - поне за това има доста съдебна практика.

Т.е. обжалването на административни актове (каквито НП не са) си е по ГПК. Така че там е 100% ясно за юрисконсулта.
За другото просто трябва да видим какво смятат съдилищата. Прави-неправи, от тях зависи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa M на 14.10.05 10:22.

От цитираните дискусии от лекс-а е видно, че май има противоречива съдебна практика. (цитат от там: "Ай де глупости! Не можел!
Как да не може бе колеги! Вие не обикаляте ли съдилищата - по нохд дела масово се явяват юрисконсулти с пълномощи и съдиите ги допускат. В случая се касае по-скоро за законодателен пропуск, но обикновена практика е, съдиите да допускат юрисконсултите по нохд дела с общото им пълномощно по чл. 20 от ГПК. Аз знам за много такива случаи!").
Все пак:
Досежно особената разпоредба на чл. 83 ЗАНН (заглавието над чл. №№ 83-87 е ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ) мисля ще е допустимо явяването на юрисконсулт, когато имуществената санкция е наложена на ю.л. Само в тази хипотеза.