Умирам...

Усещам, че идва време
да напусна на борда...
Бълнувам, чувам гласове
пулсът ми замира, отказаха
бъбреците
проклетата пиячка
и тя си каза тежката дума...
Бараката ми е залюляна
от страшна буря...

Имах видения
един от нашите
е в смъртна
опасност
черната армада
е по
петите му...
Чух гласа
на стария Джо
нашите се събират
и предстои онази битка,
която съм чакал цял живот...

А аз бера душа
в каютата си
далеч съм
чух и координатите
мерна ми се лицето на Джейн
проклинам съдбата
че умирам
точно сега...

Господи, спаси ме - мен
не мойта душа прокълната,
Закрилнико Роджър
дай ми сили
да не хвърля топа...
Молете се за мен,
корсари,
най-верни приятели мои
да оцелея
да ме подмине
онази с косата

Не за друго -
за да се бия редом с вас
в битката,
за която
съм мечтал
цял
живот...

Усещам,
че губя сили,
а съзнанието ми потъва
в черната бездна...

Дано сте ме чули
дано стане чудо...
да не вляза в черния тунел
за който ми е разправял Фил,
дето бе пронизан от онзи
мръсник Дънкан...

Каквото е писано
това ще става...
Потъвам
в
бездната...

Бях в непрогледния мрак
там нямаше нищо
газех в някакви черни
мътни води
сред мъгла
вървях към светлина
която бе далеч
и ме примамваше неудържимо...

Но колкото и да ми беше леко и хубаво
сърцето ме теглеше назад
към битката
направих усилие
нечовешко
и се върнах
обратно
в каютата...

Не знам
дали
мракът
отново
ще ме погълне
но се боря
с последни сили
да остана на борда...

Може да е много хубаво там
може би отивах в рая
макар да не вярвам
не съм за Там

Но предпочитам да лежа
на койката в каютата
ще запаля една лула
и все ми е тая
дали ще е последната...

Закрилнико Роджър и Пресвета Дево,
оставям се в ръцете на провидението...
Надеждата, викат, умирала последна...

Съжалявам само, че не мога да ударя
една пинта ром
за здравето на живите
и за помен на мъртвите...

Приятели, дори да отида в пъкъла
пак сърцето и душата ми
ще са с вас...

О, как хубаво ухае тютюнът
и как ме унася...

Редактирано от efir на 18.01.01 14:45.

Абе аз не пиша вместо теб..просто ти отговарям...
Бури..Мъгли...светове..Чудеса...какво става...Нещо..май се е замъглила..полянката пред Входа на Резиденцията ти..Е нищо лятото ще вземеш яхтата си от Карибите..И такова пътешествие ще му дръпнем всички...и Мулето ще вземем за декиш..:-)

http://www.street.bg/users/paradise_lost

Ти не можеш да ме видиш
не можеш
и да ме чуеш...
Но след като душата ми
пресели се
в отвъдното
изхвърлиха ме
и от рая
и от пъкъла
пратиха ме
обратно
на земята
и оттогава
като призрак
безплътен
аз съм все до теб
до всички,
които съм обичал
и мразил
виждам всичко
всичко чувам
и със сърцето си
долавям...

О, колко ми е тежко...
Летя, ала ми е отнето
правото
да се меся във земните
дела...

Виждам сълзите
патилата
опасността
виждам как се вие димът
от лулите
на мойте приятели
стари,
долавям, как ромът
огън влива в кръвта им...

Ала, от друга страна,
ми е толкова хубаво
птица да бъда,
да усещам как вятърът
изопва платната
да чувам песента
на корабните въжета
поскърцването
на дървените
стъпала,
които
водят
към трюма...

Това си е цяла благословия,
че не съм в рая...
А пъкъла - и на земята
съм бил в ада,
едва ли небесният
ще е по-различен,
има време,
още мислят
дали
да ме пратят там...

Пресвета Дево и Закрилнико Роджър
бил съм светец, бил съм и безбожник...

За едно се моля - нека вечно обикалям
макар и като птица невидима
земните простори...

да не си на колене...

Колко си права...

Сърцето ми предусеща битка
съдбовна,
ти като птица
прелиташ из мислите ми,
стрелкаш се
като
чайка
преди буря,
преди вихър...

Чух те, Феличе,
ала устните ми са пресъхнали
пулсът ми отброява шеметно
миговете,
дето ме делят
от срещата
най-чакана в живота ми...

Прости ми, обич моя,
очакването ме е понесло
в железните си прегръдки
та не мога да смисля
песен любовна...

Макар да долавям
всяка твоя въздишка
макар ликът ти да е врязан
като видение
на Фата Моргана
във ретината
на мойте орлови очи...

Всеки мускул е изопнат като струна
мислите ми са бързи като стрели
десницата ми милва ефеса
на оръжието смъртоносно,
а с лявата ръка
съм стиснал кръста
с онази връвчица
кожена
кръста,
който ти ми подари
след първата ни нощ любовна...

О, сърце, мълчи...

Целувам кръста.
За твоите целувки
не ща да мисля
не и сега,
за да опазя живота си,
сега се уповавам само
на себе си и моите закрилници
на моите приятели
и на враговете си...

А ти...
Дано ме дочакаш.

Ако не - може да има
и друг живот,
само че за теб ще е отреден раят,
а моето място е в пъкъла.

Хоризонтът е чист, все още
не се задава никой...
- Корсари мои, ще сляза
в каютата...

ТОВА КОЕТО СИ НАПИСАЛА Е УНИКАЛНО ПРЕКРАСНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Тя напредва
като хищник, надушил
прясна кръв,
с изопнати от
вятър попътен платна.
Вълните се пенят
от устрема
на черните кораби-птици
с накацали като
гарвани
по кърмата
воини без сърца.

Армадата разпаря като кинжал
синьо-зелените простори
океанът заличава следите й,
ала на пясъка в дълбините
лежат останките
на потънал корсарски галеон,
превърнал се в гробница,
и духовете на екипажа
я проклинат...

Това е той,
срамът на цялото ни съсловие...
Не че ние не сме хлевоусти
не че сме светци,
но имаме си кодекс на честта,
който тачим свято...

А този мизерник
струва ли си да говорим за него
колко е жалък...

Готов е и душата си да продада на дявола
за няколко луидора
е готов да почерни и деца и жени
мръсникът му с мръсник!

Дребна риба е той и вмирисана
душата му на катран смърди...
Заклевам се някой ден да му видим сметката!

Но сега имаме по-важна цел,
та да го оставим, друже,
на Веселия Роджър и Сатаната -
те да го люшкат между пъкъла и земята...

Сигурен съм, че един ден
ще увисне на въжето
друг път ще му светим маслото,
не си струва да хабим муниции...

Да му се не види,
колко думи хвърлих на вятъра
за едното нищо!
Я да си поговорим за славните битки,
приятелю...

А Джон обесника нека обикаля като прокажен
из океана...
Не желая да си цапам ръцете
гнус ме е...

Пък и нали знаеш, съдбата си знае
какво да стори на всеки мизерник...
Я да не му берем грижата -
сипи ми пълна чаша ром...

А така!
Щедър си - за това те обичам...
Затова те и животът обича -
проклети да са скъперниците
и мръсниците, които са турили нашия флаг!

Ха, наздраве!
Пълен напред...

Благодаря ти от сърце!
Извинявай, че толкова късно ти отговарям.

Духът е всичко...
Той ни крепи, когато
ни залюлее люлка кобна
и връхлети ни Деветият вал
какво щастие е по време на бурята
да не изпуснеш щурвала...

Вятърът те шиба в лицето,
опитва се да разкъса и последната ти риза
на колене да те постави
а пороят от вода морска и дъждовна
се опитва да отприщи сълзите в твоите очи,
които пламтят като въглени...

Обичам, когато морето е като стъкло,
милвано от светлината на слънцето
която гали като топла длан лицето,
но най-ми е драго,
когато се буря извие -
и океанът се опитва да ме погълне
светкавиците гневно мята
палубата с пяна залива...

Тогава най-пълно усещам
тръпката...
Смъртта ме гледа в лицето -
а аз съм по-жив от всякога
напук на урагана
напук на гнева на Нептун...

Друг живот не искам...
Стигат ми кратките мигове
когато съм в каютата
и в корабния дневник пиша...