Моят галеон / Култура и изкуство / Поезия

"Свикнал съм със самотата".... [re: efir]

Това са думи на прототипа на един от героите ми в Моя галеон - Фил Хорс.

Искам в моя сайт да ви запозная с него, лека-полека:))))))))
За да знаете какви хора уважавам - и какво означава да си гражданин на планетата. Него го искам за модератор - ама той сега се лекува в Австралия, където насмалко не хвърли топа по време на една супер регата, и рисува, да го еба:))))))))

Четете сега
Първо моето стихче, а после част от неговото интервю. Е стилът му е корсарски, непрефитнен, ама кво да се прави...
Биографията му обяснява доста неща:))))))))

(автор - ефир, написано, когато той беше в смъртна опасност, сам на яхтата си)

Аз съм Фил Хорс, чувате ли ме приятели...

Умирам...

Усещам, че идва време
да напусна на борда...
Бълнувам, чувам гласове
пулсът ми замира, отказаха
бъбреците
проклетата пиячка
и тя си каза тежката дума...
Бараката ми е залюляна
от страшна буря...

Имах видения
един от нашите
е в смъртна
опасност
черната армада
е по
петите му...
Чух гласа
на стария Джо
нашите се събират
и предстои онази битка,
която съм чакал цял живот...

А аз бера душа
в каютата си
далеч съм
чух и координатите
мерна ми се лицето на Джейн
проклинам съдбата
че умирам
точно сега...

Господи, спаси ме - мен
не мойта душа прокълната,
Закрилнико Роджър
дай ми сили
да не хвърля топа...
Молете се за мен,
корсари,
най-верни приятели мои
да оцелея
да ме подмине
онази с косата

Не за друго -
за да се бия редом с вас
в битката,
за която
съм мечтал
цял
живот...

Усещам,
че губя сили,
а съзнанието ми потъва
в черната бездна...

Дано сте ме чули
дано стане чудо...
да не вляза в черния тунел
за който ми е разправял Фил,
дето бе пронизан от онзи
мръсник Дънкан...

Каквото е писано
това ще става...
Потъвам
в
бездната...

А сега откъс от интервю на Ф. Конюхов:

Фьодор Конюхов – прототип на Фил Хорс

“Правя по един гущер печалба от един инвестиран”

Второто околосветско пътешествие на “Формоза” направих през 1992-1993 година. Две години строих яхтата в Петербург, но така и не сколасах. Могат да строят атомни ледоразбивачи като “Ленин”, ама не и една яхта, при това в държава с такива велики тратиции в корабоплаването! Парадокс! Реших да я поръчам в Тайван – за същите пари щяха да ми я направят за 4 месеца. Заех доларите с 3 % годишна лихва – за една година. В чужбина таванът е 6 %... Имах уговорка с един арбски шейх да я купи за 750 хилядарки след като акостирам в Джида (Саудитска Арабия~. Затова си позволих да взема толкова голям заем. За Тайван пътувах на своя сметка. Приморското ръководство ми преведе парите чрез южнокорейската банка “Самсунг”. Но когато след 508 дни приключих околосветското си плаване – две години срещу вятъра! – аз, капитанът, се изтнъпаних пред паралията шейх като пълен клошар. Кльощав, брадясал тип, ама на боксерките и мокасините отгоре – тузарска яхта. А шейхът ми вика: “Ще я купя, ама за максимум 550 бона. При тия вносни мита, нали се сещате...” Шитнехме ли яхтата чрез офшорна компания, икономисвахме 80 хилядарки. Но тогава нямах екип, действах съвсем сам. Ами сега? Юристите н Находка ме светнаха, че е по-добре да не продавам, защото никой не може да ми каже копче. Преди арбитража дължах вече 800 бона, но до съд не се стигна...
По документи сега дължа милиони долари, ама нека ги вземат, като ги нямам! После имаше това-онова, довтасаха яки момчета да ме рекетират в полза на параподството. Драснах писъмца на няколко приятели кого и къде да търсят, ако нещо ми се случи. И едно копие пратих на шефа на пароходството... На Запад всяка фирма включва б бюджета си рекламни разходи. И там яхтсмените получават по 100 хилядарки в ЗЕЛЕНО за плаване, докато спонсорите гушват де факто 600 бона. Ветроходството е супер реклама. От един инвестиран долар се печелят от седем до девет гущерчета, още повече че спонсорират яки фирми... При мен случаят е различен, ама винаги докарвам нещата едно към едно, а понякога си докарвам по 2-3 долара на един инвестиран... Всички, които са вложили парите си в авантюрите на Фьодор Конюхов, са останали доволни.”

LGE:)
(Нерегистриран)
07.03.01 15:46
Re: НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО [re: efir]

кефиш ме ефир това е истината- и ти го казвам с кеф:)))))

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:05
Продължение... хахах! [re: efir]

Това е моят ПЪРВИ И ПОСЛЕДЕН ВИДЯЛ СВЯТ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ...
Отказах се от тая професия, щото - аз си знам що...
Публикува се със съкращения

"Профисонално стартира във ветроходството през 1972 г. - първият повей в платната на голямата му мечта, наречена околосветско плаване. Но преди това той завършва съответната школа край Калининград и става рейнджър, усвоил до съвършенство науката на оцеляването в екстремни ситуации. Спомените за джунглите на Виетнам, Салвадор и Никарагуа не са от любимите му. Може би защото неговият взвод е взривил толкова много мостове във Виетнам, че и до днес там зеят раните на онази МРЪСНА ВОЙНА.

Първа арктическа авантюра

Вездесъщата връзка със света, както се знае, е радиоефирът, от който той научава по време на регатата "Купата на Балтика-78", че съвецка експедиция начело с Д. Шпаро се кани да щурмува Северния полюс. С гениалния си авантюрен нюх Конюхов долавя, че това е неговият шанс. И успява да се вреди. През 1986 година с групата на Шпаро през преливащата с всички светлини на дъгата полярна нощ той достига полюса на относителната недостъпност - географския център на Северния ледовит океан. "Вреждането" му в екипа на Шпаро става в типичния му корсарски стил, защото шансовете му са почти нищожни поради чепатия характер, експанзивността, а в интерес на истината - и поради липсата на опит. Преди да пробие с твърдата си глава стената, Фьодор заявява на близките си: Или ще се прибера вкъщи от Канада, или духвам в чужбина". Когато седмица преди старта той вижда прословутия списък с избраниците на съдбата, 12 на брой, сред които неговото име не фигурира, той нахлува с теодолит в ръка в кабинета на отговорното съветско лице. Но не става екшън - ако не се брои фактът, че в групата се появява 13- `но не фаталлен~ участник. Защото успехът на експедицията е факт!"

:))))))))))))))
Следва....

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:12
Първа среща с глада... [re: efir]

През следващата година Фьодор отново е на Северния полюс - с експедиция "Арктика". Пътуване, в което оцеляването се оказва равносилно на подвиг, какъвто е всъщност този преход без поддръжка от "Голямата зема". Жестокият режим на хранене бил наложен от също толкова жестока необходимост - участниците мъкнели на гръб не само храна за 50 дни, но и цялата екипировка, палатка и т. н. Спомените на Ф. звучат лаконично: "Такъв глад не ме е морил никога." Това е повод да почетем светлата памет на А. Рибаков, един от съекипниците му, също толкова смел и силен мъж, покосен обаче от нечовешкия глад...
А през 1990 г. Ф. успява да постигне неосъществената мечта на своя кумир - руския офицер Г. Седов - и покорява полюса сам. Като става първият човек на планетата, който три пъти е стъпвал на Северния полюс."

Бре, да го.... :)))))))))))

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:22
Първа среща с нос Хорн... [re: efir]

"След триумфалното си завръщане от Арктика Ф. твърдо заявява, че ще обиколи света с яхта, без съекипници. Нестандартната за съвецките времена идея предизвиква у власите истински шок, шокира и шефовете на Федерацията по ветроходство на Приморския флон. Под удобния и често прилаган претекст, че Ф. сам трябва да се преквалифицира, съвецките чиновници му отнемат капитанската диплома, което означава, че той не може да припари с яхтата си дори в родни териториални води.
Ама Ф. не е от хората, които се отказват лесно. ПЪК И ВСЕКИ ЧЕШИТ СИ ИМА ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ, които инвестират в неговата дарба. ПЪТНИЧЕСКИ ЧЕКОВЕ ЗА 100 БОНА в ЗЕЛЕНО. (:)))))))))))) - да го е...). И синът на селяка рибар заминава за Австралия, където купува 12-метрова япта. Преди отплаването на неговата "Караана" австралийските бюрократи стъпват на борда с едничката цел да ударят формално печата. 100 дни след старта в Сидни яктата прави ляв завой край нос Хорн и Ф. става първият руснак, устигнал да постигне това сам, без къмпани ( :)))) бре, да го...). На 8 юни 1991 г. околосветското пътешествие под АВСТРАЛИЙСКИ ФЛАГ след 220 дни борба със стихията приключва успешно и премиерът на Австралия Боб Хоук дава тържествен прием в чест на Ф. капитана, като му предлага да стане гражданин на ЗЕЛЕНИЯ континент. От казът е учтив, но категоричен: "Нямя никаква необходимост от това., защото ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ГРАЖДАНИ НА ЕДНА И СЪЩА ПЛАНЕТА."

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:29
Първа среща с Еверест... [re: efir]

Този успех става трамплин за осъществяването на още един грандиозен проект - покорявянето на върха на върховете. Но сега Ф. не би могъл да се справи сам с огромните организационни проблеми и финансови разходи. Затова прави компромиса да влезе в египа на алпинисти от Санкт-Петербург (ленинград - демек) и не само се включва в разходите, ами се изръсва повече от останалите. Впоследствие тази група се разпада - един размислил, друг жената не го пуснала. И през март 1992 г. Ф. остава без екип, а е затънал и в дългове. Изход от патовата ситуация е офертата на ген. дир. на АвтоВАЗ В. Кадаников за присъединяване към алпинистите от Толиати. Така Ф. изкачва Еверест, но не сам, а с група.

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:34
Първа среща с Южния полюс [re: efir]

От 1994 г. Ф. започва подготовката си за самотен поход към Южния полюс, за да стъпи там пак пръв. Но поради митарства (а какви, то е ясно) въпросът му се урежда едва през 1995 г., когато норвежецът О. Бурген вече е осъществил самотния си преход до полюса. Ф. може да претендира само за званието "пръв руснак". Все пак стартира на 1 декември 1995 г. и преодолява 2500 км за 58 дни, за да финишира при полярната станция на Робърт Скот. И по поръчение на тогавашния спикер на руския Парламент дменя съвецкия флаг с руския трикольор.

efir
(wаr-horse)
07.03.01 16:49
Първи опит да надскочи себе си... [re: efir]

"Екзотичната професия на Ф. К. (Фьодор Конюхов е признат за АВАНТЮРИСТ НОМЕР ЕДНО НА ПЛАНЕТАТА - ПОД ТОЗИ НОМЕР ВОДИ В РЕЙТИНГА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕКСТРЕМАЛНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ - б. ефир) априори предполага имиджа на мрачен самотник. Но той и тук не се вмества в КЛИШЕТАТА, защото и ОБИКНОВЕН, добросърдечен и любознателен човек.
Визията за света в неговите корабни дневници обаче доста се отличава от ОБЩОПРИЕТАТА. Тя прилича на историята за една ЧЕСТНА И ИСТИНСКА ЛЮБОВ - ЛЮБОВТА КЪМ ПРИРОДАТА. Ето една кратка, но покъртителна извадка:
"Аз търся моя познат албатрос. Той вече няколко дни следва в полет яхтата ми. Кръстих го Змей. Когато лети достатъчно близко, аз му викам:
"Ей, Змейо, привет!"
И му разказвам всичко, от игла до конец."
Когато след 7-те месеца плаване Ф. най-после акостира, от очите му рукват сълзи. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АВАНТЮРИСТ В СВЕТА ПЛАЧЕ ОТ МЪКА, че се разделя със своите спътници - албатросите, чайките и косатките, които го изпращат досами брега. "АЗ ЧЕВСТВАХ, че ги предавам..."
нА ВЪПРОСА ПЛАНИНИТЕ ИЛИ МОРЕТО СА НЕГОВАТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ, ВЕЧНИЯТ СТРАННИК ОТГОВАРЯ:

"НА ЯХТАТА ИМАМ ВРЕМЕ ДА МИСЛЯ. А ИЗКАЧВАНЕТО НА ВЪРХА ЗА МЕН Е КАТО ПЕСЕН."

САМОТАТА, от която толкова много хора се страхуват, ЗА ФЬОДОР КОНЮХОВ Е НЕЩО ЕСТЕСТВЕНО, НЕЩО ПОВЕЧЕ - ЖЕЛАНО.
Той казва:
"НЕ СЕ БОЯ, ЧЕ СЪМ ТОЛКОВА ДАЛЕЧ ОТ ХОРАТА, И ОТ ЗЕЙНАЛАТА ДОЛУ В НИСКОТО СИНЯ БЕЗДНА.

АЗ СЪМ СВИКНАЛ СЪС САМОТАТА, АЗ Я РаАЗБИРАМ..."

Край на радиопредаването: ЕФИР

:))))))))))))))))))))))))))))

Моля модератора да ми оправи правописТните грешки, ако това влиза в задълженията му.