Тя не ме чува
Тя не ме иска
Искам да ме пресрещне
кралската армада
и да загина в битката

Ала, не ми дават пусто
Веселият Роджър
и еднокракият Джо!

Света Дево,
колко се нафирках!
Пиян съм като...
...
Ля-гам
и
уми-рам!

Се ми е тая - нали съм на борда!
Да става квото ще
в Ада или в Рая!

ясновидка, когато се връщах
в бедната си къща
снегът бе навалял
и страните ми бяха румени...
а устните - алени
като кръв

Тя ме спря и започна
да ми врачува,
разказа ми разни неща
и лоши, и хубави,
всичко ми позна за миналото...
А за бъдещето рече -
зависи по коя пътека ти избереш
да тръгнеш,
но има и неща,
които са писани
те не са в твоя власт...
Накрая ми каза,
че чуден сън си сънувал...
Разправи ми го
Същинско чудо -
все едно
ти си сънувал
моя сън...

Само че тя ми спомена
за злато и сапфири...

Не ми трябват съкровища, любими,
не искам и рубини,
не искам
цялото злато на света
заменям
само
за
една
нощ
любовна
с теб

И знаеш ли какво ми каза още
Ясновидката
- мургава жена,
с черни като оникс очи,
които като кинжал те пронизват...
след като й рекох,
че двамата с теб
сме сънували
сякаш един и същи сън...

Каза, че е на добро
че сме един за друг родени
и на една и съща райска птица
аз съм лявото
а ти - дясното крило...

После сълза в окото й блесна.
И допълни: "Сънят ви ще се сбъдне,
ако е писано...

Redaktirano ot Felice na 25.12.00 14:03.

Те чух...
Това, че сме сънували един и същи сън
не означава нищо
нищо, скъпа
ние, корсарите,
не вярваме в пророчества и в сънища
а само
в онова,
което е тук и сега...

Било би хубаво
сънят ти да се сбъдне,
но има още път до твоя залив...
А на хоризонта облаци са буреносни
и черната армада се задава...

Сърцето ми предчувства
битка страшна
гибел
и
смърт...

Дано е права твойта ясновидка,
но аз ти казвам Сбогом
защото
предусещам, че този път
Смъртта не ще да ме подмине...

Позакърпих платната,
старото корито е заредено
с муниции,
готово за битки дори с Дявола
оправих и старата Джейн...

Не знам дали ме чуваш,
все ми е тая
на глас сам си говоря...

Та моята Джейн може да е стара вещица
но на младини беше голяма хубавица
очите й са същите и сега...

Ама всички ходят
при моята хубостница
като закъсат -
да им гадае бъдещето...

Та тази заран
тя ме събуди в зори
и ми каза, че над тебе тегне
смъртоносна заплаха...

Черната кралска армада била
по следите ти
но й пречели насрещният вятър
и мъртвото вълнение
да те настигнат...

Каза ми да събирам
всички пирати.

Тук е пълно с наши приятели
всичките бяха
леле-мале,
корабите им
приличаха на сита,
но оправиха старите
бойни корита
закърпиха, че и
смениха платната...

Всички до един отплават с мен
за теб да се бием!

Та моята Джейн,
ми каза, че няма време,
ако искаме да те спасим
трябва веднага да се емваме
посочи ми и координатите...
Благослови ме,
каза, че Веселият Роджър
й се явил насън
и казал,
че ще ни бъде от помощ...
Стига веднага да вдигаме котва
и да побързаме...

Има надежда,
дръж се,
вятърът е насрещен!

Дано твоята "Санта-Феличе"
издържи, докато ние
не ти се притечем
на помощ...

Бях фиркан
бях мъртвец
натряскал се бях
като никога
на мига изтрезнях
сега съм трезвен
като никога!

Тръгвам.
И ми е все едно
дали с Бога или Дявола!

Колко пъти си спасявал
на всинца ни живота!

Длъжници сме ти
поемаме
те са армада -
ние легион
корсари
авантюристи,
безжалостни
закопнели
за среща
със силен враг,

Пей сърце!

Сбогом, моя, Джейн
Може и да се не видим
много си проклета
но и след смъртта си
- дано и този път ме подмине -
твоят Джо, стар неверник
печен мръсник
еднокрак,
едноок,
но корсар със сърце
ще те обича!

Redaktirano ot efir na 27.12.00 12:12.

са и малките радости,
малките неща от живота
усмивката на просяк
с очи на светец,
радостта на верното
куче,
моето се казва Пират,
то се знае защо...

Хлябът на масата,
топлината на огнището
пътят до залива пустинен
очакването,
срещите
разделите и завръщанията...

Щастието е в малките неща
във всеки миг
във всеки изгрев и залез
когато всички
са живи и здрави
когато цветето в саксията
на прозорчето ми цъфне
с цвят бял.

Не умея да говоря красиво...

Щастие е, когато обичаш.
Когато си обичан.
Тогава не си сам...

Хей, Пират, ела при мен,
дай лапа,
целувам те по мокрия нос.
Хайде да се прибираме
всеки в своята колибка.
Лека нощ, верни приятелю.

Какво ли ще сънувам тази нощ?

Redaktirano ot Felice na 27.12.00 22:16.

Предстои ми страшна битка!
Сърцето ми го усеща
защо ли врагът се бави...
Разгърден съм
слънцето белега жари
очите ми ястребови
в хоризонта се взират
и спомням си
за всинца ви
и за живите,
и за мъртвите...

Живее ми се още,
ох, как обичам живота
пиячката
жените,
пиячката
абордажите
пиянските сбивания
писъците на албатросите
бурите
тайфуните
лазура смарагдов на
огледалното море...

Ако ме чувате,
мои верни другари,
зова ви на помощ...
Черната армада иде
Не искам отново
да видя сълзата
в очите на Смъртта!

Помоли се за мен, Света Дево,
и ти, слъвце мое, Феличе!
Приятелю и закрилнико, Роджър
Всички богове и дяволи да са ми на помощ!

Живота обичам
но ако ще се мре
няма да съм на колене!

Каквото ще да става
- още съм на борда
и тук ще остана
или ще политна
към синята бездна
като пепел от рози

аз.

Дано не те чувам само аз.
Сърцето ми пърха като птица ранена...
Каквото има да става ще става
за мен най-важното е,
че ти няма да си на колене,
дори когато погледнеш Смъртта в очите.

Този път и аз те чух, любима
значи има надежда
може би
отново
ще се размина
със смъртта

Но съм сигурен,
че в окото и пак
ще блести
сълза

Каквото ими да става
ще става
Да ми е на помощ Веселият Роджър
Слънцето жари раната
Рискът пулсира в кръвта

Животът ме иска
иска ме и Смъртта

Аз съм капитанът на флагмана
на черната армада
въпреки мъртвото вълнение
въпреки насрещния вятър
ние ще го настигнем...

Бяхме приятели някога
сега сме врагове
ще се бием до смърт
много сме
а той е сам
ще го пратя в пъкъла!

Кръвта ми бушува и кипи
откога чакам срещата
с достоен противник,
със силен враг
защото какво е животът
без враговете?

Само онзи, който не струва
пукната пара,
няма силни и достойни врагове.

Неговото сърце е от камък
моето също.
Защо ли станахме неприятели
и се озовахме на два различни бряга?

Името на неговия галеон ни раздели.

Redaktirano ot efir na 01.01.01 17:57.

Къде си, приятелю
хоризонтът е чист
като стъклото на
празната ми бутилка,
която не искам да пълня с ром
взирам се в него
и нищо - освен безмилостно
слънце, реещи се птици,
пустата и синева
да му се не види...

Не вярвам Джейн
да ме е упътила
в погрешна посока
със мене са Джордж Кривогледия
Гордън трепача, Уили - желязната ръка
Майкъл - безмилостния,
Дейв - онзи, същия
който веднъж взе на абордаж
като теб
кораба с кралската хазна...
Има и други...

Но знаеш ли
всички сме трезви
като стъклото
на пустата бутилка
докато не те зърнем
няма да пием
нито капка.

Къде си, приятелю скъпи,
къде си, скитнико
и безбожнико?

Защо ни забрави Веселият Роджър?
Ще те открием - или ще настигнем
армадата...

Предвождана е от Филингс
твоят бивш приятел,
комуто неведнъж
и ти, и аз
спасявахме живота.

Сърцето ми подсказва,
че ние с теб
отново
ще се натряскаме,
ще се нафиркаме,
но този път
ще сме мъртвопияни
след битката и плячката

А къде - на онзи галеон,
който оцелее...

Все едно, нали
Светата Дева и Веселият Роджър
да са ни на помощ!

Редактирано от efir на 04.01.01 18:03.