Здравей! Как си? Аз…само минавам. Реших да те видя и тръгвам си пак… Ето, вземи ги – на теб подарявам три стръкчета нежност! За теб ги набрах…

Privet, nadiavam se, ne se sardish che parvite strakcheta az gi vzeh... Mnogo priatno posreshtane, za vseki chitatel. :-)))

здравей, непознати. искаше ми се да ти напиша нещо хубаво. даже преди около час започнах. но точно тогава нещо се случи... наистина ми се искаше. но няма. не защото нямам нищо хубаво за тебе. а защото съм глупава и слаба. и най-лесното нещо на света е някой да ме стъпче с крак, съсе трите стръкчета. нищо не разбираш, нали? и по-добре. пък най-често се случва човек да си се самостъпче сам. както аз сега.

Броя до три Очи затварям Долавям аромата на твоето мимолетно присъствие... Нежност Едно, две, три...

Ти всъщност хубавото вече ми го написа! И не само сега. И не само на мен! Благодаря! Глупава не си. Слаба - не знам...Но знам, че слабостта е сила, както и, че често силата е слабост... Разбирам те, НеОНеЛ и ти благодаря. Още веднъж!

Навън е пролет - славейче пее, в зелена рокля се гизди гората, мек вятър млад цвят люлее, любовна песен звъни в душата! Тревички, птички, малки мушички, след сън дълъг, зимен, търкат очички, изтръпнали, малки, протягат ръчички и весел смях еква навред. И ручеят бистър изплашен подскочи, надолу по сипея пак заклокочи - объркан и стреснат шия проточи, водите си плисна без ред.

Вятърът - и той запя песен любовна Огледа се във огледалото сребристо На разлюлените от полъха му ненадеен зелени пролетни води... И втурна се отново стадото да гони На облаците разпилени Сред избелялата от слънцето Разпростряна из небесата усмихнати Разпролетена и волна поляна...

Рисува незнаен художник в небето, потапя си четката в синя мъгла, ръката му движи се с бриз от морето, в платнто се ражда ликът на жена. Страните изписва той с цвят от надежда, а устните с огън от Птицата - Жар. В очите и даже дъгата се вглежда и дава за спомен от себе си в дар. Косите рисува с лъчи от безбрежност, в извивките вплита с умела ръка три стръкчета малки родени от нежност и от любов, че ще я има сега.

YES!YES!YES!

flying, flying in the sky, dancing with the wind... please don't stop, don't even try, kiss it. kiss the wind!

I'm learning how to fall Learning how to take a hit Had to walk before I crawled It was winner take it all I'm learning how to fall Yeah I got the hand of it I was flying through the clouds Pucker up, it's time kiss the ground

:) hi! I think I know what you mean... It happened to me some 473 years ago..Almost the same... Listen: I was riding a cloud. High in the skies. Eating icecream. A strawberry icecream. Then I saw it. It was a bird. Very beautiful and brave one - flying so high. I reached out to give some of my icecream to it but....instead of this I just fell from the back of the cloud. Can you imagine? So..I was falling. Straight to the earth. Oh, my got!!! I wouldn't say It was the best experience I had had in all my life - seeing the mountains getting bigger and closer, waiting for the moment to come to kiss the ground as you say... Well, it was a pitty for the icecream you know -a strawberry icecream! And suddenly I knew what to do!!!! I just turned it off! As simple as that, I am telling you... So having done this i never fell. I just kept flying. I have been flying since then. You might have a look at me if you look through the window... Why don't you do the same? Turn it off! Turn the gravity off!

да, ама не е честно! така каза и момченцето и тупна ядосано с крак а сладоледът, който точно в този момент се намираше под миниатюрната му обувчица, подскочи уплашено и кацна на миглите му :))) да знаеш как се смях хубаво беше времето, когато работех в една сладоледажийница да знаеш какви номера кроях а момченцето с "не е честно!!", най-много си го обичах то идеше сутрин около 10, усмихваше се от далече и се затичваше към витрините добре, че усещах кога се отваря врата и винаги виждах сладоледонуждаещите се още преди те да са ме видели, защото дойдеха ли пред щанда вече не виждах лицата им, а само тъничките им ръчички след време ги познавах по пръстчетата, но в началото... да, в началото беше друго... но да ти доразкажа за моят приятел "не е честно!"... та идаваше той към 10 сутринта ухилен до уши и си поръчваше Batman - най-летящият сладолед, който съм виждала да се продава някога, някъде... дефицитна стока :)... и все ми се искаше да попитам това момченце как се чувства човек след като се е омазал с цяла порция Batman, ама моментите бяха все едни такива, че се случваха разни смешни неща и докато аз си се смея, онзи калпазанин все се измъкваше незабелязано. един ден реших да му направя номер и на дъното на вафличката (съвсем тайничко) му сложих лъжичка Rainbow, а отгоре обичайната порция сладоледени криле. и този ден се смяхме, но аз се смеех свръх обичайното едва дочаках да дойде утре и то дойде :))) и още от вратата се провикна "летах, летах на далеко... дай ми още... искам пак" ще взема да го опитам някой ден този сладолед :)) пък да видим...

Знам. Помня. И не беше 10 часа, а 9:50. Лъжичката Rainbow я видях, но се направих, че не съм. Харесваше ми как се смееше. Всъщност за това идвах, не за сладоледа - можех да си го купя от сладкарницата точно пред нашия вход. Ама какичката там не се смееше. А ти...още не си опитала от сладоледа...?? Наистина? :) Вземи от моя. Ето! .....хей, внимавай....ще се блъснеш в покриваааааа....

Покрив отдавна няма. И сладоледоследие даже не е останало. Ей така, щракваш с пръсти, броиш до 66 и разбираш, че 67 няма. Безмислено и нулево като за край и начало. Трябва само да си избереш посоката. И да не очакваш друго освен мълчание.

така стана много, много тъжно.....

нищо, че е тъжно ти се смей аз така правя почти винаги откакто се помня

Здравей! И аз се опитвам, понякога само, да се усмихвам когато ми е тъжно. В повечето случаи, обаче, се остявам на тъжното да ме завладее... Някъде вече казах, че истинските неща винаги са тъжни. Не знам защо, но така си мисля...

а всъщност е простичко... оживял хербарий в синьо, рамо със спомени - през времето бяга, преследван грабливо загръщаш реверите, потъваш дълбоко, спасяваш се в мрака. а нещо предателски в косата ти грее, покълнало огънче в сърцето живее. залъгваш си крачките и те не се вслушват тъгата ти пее... през смях се завръщаш

да ти еба майката направо

сини нощи в моите дни, меден чан във мен звъни, стари крепостни стени, морски грохотни вълни, мак в сърцето ми кълни, бягат волни в мен сърни, раждат в мене сто жени, бели влюбени луни, черни тайни планини, чисти, ведри висини и обширни равнини и потайни дълбини... сини нощи в моите дни...

A na tebe znaesh li kvo she ti se sluchi... Nemash predstava, ama neeeeemash... I to skoro... Mnogo skoro...

Назад не мога да се върна, напред остана свят от тъмнина. В небето горе ще се гмурна - за прошка Бог дарил е синева...

Най-тъжен съм, когато слънцето се смее, в предчувствие за лято небето звънко пее и чиста като злато земята в огън тлее, от радост и любов. А тъжен съм, защото в такива часове в далечен път небето душата ми зове - да плува във морето, в простора да лети, да жъне сред полето, в градина да цъфти... И тъжен съм, защото, уви, аз твърдо знам, че слънцето, доброто, ще скрие облак ням и светлите минути на слънчева заря ще изтекат нечути в бездънните моря...

А аз се уморих да бъда някоя си там и да очаквам срещи без начало. Усещам как в облаците се пропих останала без мирис, без черти и тяло. И аз съм тъжна, от думи се опих, разхвърлях любовта си в бели листи и ето ме - държа разкъсан своя стих готова да повярвам, че ме няма. Каква реалност има в това да знаеш и да усещаш, да мечтаеш, да се каеш за обичта, измислена от някой там неистинен, нетленен, на мечти ухаещ. И аз се уморих. И аз съм тъжна. И искам да забравя.

Направо ме разби - неистинен, нетленен... :)))) Добре, забрави... Все пак да ти кажа отново - пишеш прекрасно, значи си прекрасна! С всичките си имена (..и никове)....

ако питаш мен само дето никой не ме пита но аз пак ще си кажа - неистинен, нетленен, дори без име... а звучиш така, сякаш ей сега ще звънне телефона и ще чуя: "Здрасти, как си? Добре си поиграхме." забавленията са прекрасно нещо какво ти пука "нали не се отнася за твоята майка, бе тате" - така каза онзи ден един мой 8-годишен приятел и познайник на баща си, когато го сгащиха изневеделица с изливаща се през устата му цветиста ругатня хич да не ти пука... не ми стига да си разбит измисли нещо по-силно, защото ме вбеси и то навръх Пролет да ти е честита (между другото)

добре, разкъсан съм на 147 парченца, 13 от тях изчезнаха безследно... И да ходя в Пирогов с останалите 134, няма полза.. Ама защо съм те вбесил??????????????? То пък една пролет - я виж през прозореца ква зима е!!!!!!!!!!! Хм, и на теб да е честита! (зимната пролет, или пък пролетната зима:)) )

Има такива дни. С много голяма Луна. Има такива дни. Тогава съм сама. В тези дни - Розовият Слон тежи. В тези дни - умирам без мечти. И идват други дни. Без думи. Без писма. В тези дни трябва да мълча. Отворя ли уста - ще залея в черно света. Затова... избирам самота. Така поне ще бъда само една презряна, неразбрана, понесла ористта си жена...

В такива дни не се заричай, не гледай слънцето в очи, не искай нищо, не обичай, сама със себе си бъди. В такива дни полей цветята, поникнали дълбоко в теб, не се плаши от тишината, не бягай от света студен, а не залоствай и вратата - в такива дни мисли за мен! ------------- Много, много съжалявам, но ще бъда тук чак в понеделник или вторник. Като се върна ще обявя дуел на М. Ако остана жив, ще дойда... А дотогава ще мисля за теб! :)))

Кръговратни мисли посей на пътя си, затвори очите си, разтвори сърцето пролет многолика усети във себе си ритъма тупти, пресътвори го в битието. -------------- е, връщай се тогава, ще е приятно да те посрещна а мислите.... какво ли са те.... щъкащи безцелно парещи искрички :)))

тръгвам сега. стискай палци за дуела... ще дойда! :))))

дойдох. Победих. (Но не го убих!) Лиленце!

добре заварил :) мина много време, как си? с кого се би? наистина ли победи? и откъде ти хрумна да ми казваш "лили" :))))

Добро и на теб! Не съм се бил, а бях на дуел. Той (М) бе достоен противник, но явно мотивацията при мен е била по-голяма... Наистина мина много време. Случиха се доста неща - брах малини, събирах камъчета, намерих си едно малко шарено котенце...А когато бях вятър си играх с роклята на едно момиче. Кога съм те наричал "лили", Лиленце?

ето пак :) "лиленце" добре де, казвай ми както ти е иска пробуждам се едното ми око е някак си червено, сълзи, затваря се само. какво ли стори му сънят ми вчера, тъй странно никога не е било :))) дали от вятърът не се подпали, прилично е на розово небе. цветът струи, дочуват се цимбали, до залезът остава крачка, две... а тук е утро - слънце, пролет, ранни гласове и малък спомен - къс залезно предветрено небе в погледа ми утаено

Обичаш ли с вятъра да тичаш, да галиш сребърните му криле, да ти нашепва с глас увличащ за лятото на чудни светове? Защото вятърът обича в косите твои да заспи. Събуди ли се - да приседне до теб за мъничко поне и да разказва после на цветята за лятото на твоите колене...

Уморих се да казвам: "Прекрасна си. Трептиш като нежна мъгла, покриваш ме с було на призрак и ме оставяш по пътя сама." Поисках веднъж да те срещна и ти се разкри пред света, а пръстите твои се впиха горещи по мен като венец, Самота. Кога ли ще мога да кажа:"Иди си. Дипли сгъни една по една, плаща си огнен от мене смъкни ти в ядка от лещник заспи, Самота. -------- не ми се играе повече на тази игра

Добре! Виж, аз и без това скоро ще изчезвам. Смятам, поне за сега, да си оставя мейла. Ще се радвам, ако някога нещичко ми разкажеш... Наистина си прекрасна! Желая ти щастие, щастие, щастие и много любов...!!! Лиленце! ____________ не ми пиши тук :))))