сини нощи в моите дни, меден чан във мен звъни, стари крепостни стени, морски грохотни вълни, мак в сърцето ми кълни, бягат волни в мен сърни, раждат в мене сто жени, бели влюбени луни, черни тайни планини, чисти, ведри висини и обширни равнини и потайни дълбини... сини нощи в моите дни...

A na tebe znaesh li kvo she ti se sluchi... Nemash predstava, ama neeeeemash... I to skoro... Mnogo skoro...

Назад не мога да се върна, напред остана свят от тъмнина. В небето горе ще се гмурна - за прошка Бог дарил е синева...

Най-тъжен съм, когато слънцето се смее, в предчувствие за лято небето звънко пее и чиста като злато земята в огън тлее, от радост и любов. А тъжен съм, защото в такива часове в далечен път небето душата ми зове - да плува във морето, в простора да лети, да жъне сред полето, в градина да цъфти... И тъжен съм, защото, уви, аз твърдо знам, че слънцето, доброто, ще скрие облак ням и светлите минути на слънчева заря ще изтекат нечути в бездънните моря...

А аз се уморих да бъда някоя си там и да очаквам срещи без начало. Усещам как в облаците се пропих останала без мирис, без черти и тяло. И аз съм тъжна, от думи се опих, разхвърлях любовта си в бели листи и ето ме - държа разкъсан своя стих готова да повярвам, че ме няма. Каква реалност има в това да знаеш и да усещаш, да мечтаеш, да се каеш за обичта, измислена от някой там неистинен, нетленен, на мечти ухаещ. И аз се уморих. И аз съм тъжна. И искам да забравя.

Направо ме разби - неистинен, нетленен... :)))) Добре, забрави... Все пак да ти кажа отново - пишеш прекрасно, значи си прекрасна! С всичките си имена (..и никове)....

ако питаш мен само дето никой не ме пита но аз пак ще си кажа - неистинен, нетленен, дори без име... а звучиш така, сякаш ей сега ще звънне телефона и ще чуя: "Здрасти, как си? Добре си поиграхме." забавленията са прекрасно нещо какво ти пука "нали не се отнася за твоята майка, бе тате" - така каза онзи ден един мой 8-годишен приятел и познайник на баща си, когато го сгащиха изневеделица с изливаща се през устата му цветиста ругатня хич да не ти пука... не ми стига да си разбит измисли нещо по-силно, защото ме вбеси и то навръх Пролет да ти е честита (между другото)

добре, разкъсан съм на 147 парченца, 13 от тях изчезнаха безследно... И да ходя в Пирогов с останалите 134, няма полза.. Ама защо съм те вбесил??????????????? То пък една пролет - я виж през прозореца ква зима е!!!!!!!!!!! Хм, и на теб да е честита! (зимната пролет, или пък пролетната зима:)) )

Има такива дни. С много голяма Луна. Има такива дни. Тогава съм сама. В тези дни - Розовият Слон тежи. В тези дни - умирам без мечти. И идват други дни. Без думи. Без писма. В тези дни трябва да мълча. Отворя ли уста - ще залея в черно света. Затова... избирам самота. Така поне ще бъда само една презряна, неразбрана, понесла ористта си жена...

В такива дни не се заричай, не гледай слънцето в очи, не искай нищо, не обичай, сама със себе си бъди. В такива дни полей цветята, поникнали дълбоко в теб, не се плаши от тишината, не бягай от света студен, а не залоствай и вратата - в такива дни мисли за мен! ------------- Много, много съжалявам, но ще бъда тук чак в понеделник или вторник. Като се върна ще обявя дуел на М. Ако остана жив, ще дойда... А дотогава ще мисля за теб! :)))