I'm learning how to fall Learning how to take a hit Had to walk before I crawled It was winner take it all I'm learning how to fall Yeah I got the hand of it I was flying through the clouds Pucker up, it's time kiss the ground

:) hi! I think I know what you mean... It happened to me some 473 years ago..Almost the same... Listen: I was riding a cloud. High in the skies. Eating icecream. A strawberry icecream. Then I saw it. It was a bird. Very beautiful and brave one - flying so high. I reached out to give some of my icecream to it but....instead of this I just fell from the back of the cloud. Can you imagine? So..I was falling. Straight to the earth. Oh, my got!!! I wouldn't say It was the best experience I had had in all my life - seeing the mountains getting bigger and closer, waiting for the moment to come to kiss the ground as you say... Well, it was a pitty for the icecream you know -a strawberry icecream! And suddenly I knew what to do!!!! I just turned it off! As simple as that, I am telling you... So having done this i never fell. I just kept flying. I have been flying since then. You might have a look at me if you look through the window... Why don't you do the same? Turn it off! Turn the gravity off!

да, ама не е честно! така каза и момченцето и тупна ядосано с крак а сладоледът, който точно в този момент се намираше под миниатюрната му обувчица, подскочи уплашено и кацна на миглите му :))) да знаеш как се смях хубаво беше времето, когато работех в една сладоледажийница да знаеш какви номера кроях а момченцето с "не е честно!!", най-много си го обичах то идеше сутрин около 10, усмихваше се от далече и се затичваше към витрините добре, че усещах кога се отваря врата и винаги виждах сладоледонуждаещите се още преди те да са ме видели, защото дойдеха ли пред щанда вече не виждах лицата им, а само тъничките им ръчички след време ги познавах по пръстчетата, но в началото... да, в началото беше друго... но да ти доразкажа за моят приятел "не е честно!"... та идаваше той към 10 сутринта ухилен до уши и си поръчваше Batman - най-летящият сладолед, който съм виждала да се продава някога, някъде... дефицитна стока :)... и все ми се искаше да попитам това момченце как се чувства човек след като се е омазал с цяла порция Batman, ама моментите бяха все едни такива, че се случваха разни смешни неща и докато аз си се смея, онзи калпазанин все се измъкваше незабелязано. един ден реших да му направя номер и на дъното на вафличката (съвсем тайничко) му сложих лъжичка Rainbow, а отгоре обичайната порция сладоледени криле. и този ден се смяхме, но аз се смеех свръх обичайното едва дочаках да дойде утре и то дойде :))) и още от вратата се провикна "летах, летах на далеко... дай ми още... искам пак" ще взема да го опитам някой ден този сладолед :)) пък да видим...

Знам. Помня. И не беше 10 часа, а 9:50. Лъжичката Rainbow я видях, но се направих, че не съм. Харесваше ми как се смееше. Всъщност за това идвах, не за сладоледа - можех да си го купя от сладкарницата точно пред нашия вход. Ама какичката там не се смееше. А ти...още не си опитала от сладоледа...?? Наистина? :) Вземи от моя. Ето! .....хей, внимавай....ще се блъснеш в покриваааааа....

Покрив отдавна няма. И сладоледоследие даже не е останало. Ей така, щракваш с пръсти, броиш до 66 и разбираш, че 67 няма. Безмислено и нулево като за край и начало. Трябва само да си избереш посоката. И да не очакваш друго освен мълчание.

така стана много, много тъжно.....

нищо, че е тъжно ти се смей аз така правя почти винаги откакто се помня

Здравей! И аз се опитвам, понякога само, да се усмихвам когато ми е тъжно. В повечето случаи, обаче, се остявам на тъжното да ме завладее... Някъде вече казах, че истинските неща винаги са тъжни. Не знам защо, но така си мисля...

а всъщност е простичко... оживял хербарий в синьо, рамо със спомени - през времето бяга, преследван грабливо загръщаш реверите, потъваш дълбоко, спасяваш се в мрака. а нещо предателски в косата ти грее, покълнало огънче в сърцето живее. залъгваш си крачките и те не се вслушват тъгата ти пее... през смях се завръщаш

да ти еба майката направо